В тази втора част от регресията на Христина ще имаме възможност да разберем какви са причините за страховете ú от летене, шофиране и вода. Ще научим също и за съществуването на Древната сфера, за която се конкурират расите.
(връщаме се в Информационното поле с екраните)
А.А.: Каква е коренната причина за страхът ти от летене със самолет?
Христина: Виждам просто някакъв самолет, който лети, но аз наблюдавам отстрани! Голям е. И много е странно, че отгоре има само стъкло! Т.е., не е като сегашните, но… Не изцяло, ами от там, където е кабината – отгоре.
А.А.: А човешки ли е този самолет?
Христина: Да, обаче не съвсем от нашите, от нашия вид…! Между другото, да – по-различна… По-различни същества са вътре!
А.А.: Как изглеждат тези същества вътре?
Христина: Ами, те са пак като… Не са точно като… хора…!
А.А.: Хуманоидна форма ли са?
Христина: Да! Да, обаче… Не мога да бъда толкова… Аз всъщност там ги наблюдавам отстрани, но знам че…, усещам ги като енергия са по-развити! По-добре!
А.А.: Еволюционно по-развити, духовно по-развити?
Христина: Просто по-различен ген! Силна, силна е енергията!
А.А.: В смисъл, по-блага ли е енергията или напротив?
Христина: Много е различна! Не може да се сравни! Но е… като облъчваща все едно! Силна! Те си пътуват там. Аз само ги гледам. Аз съм долу. Аз си ги наблюдавам.
А.А.: А долу как изглежда? – Там, където си ти.
Христина: Просто… пак гора, път.
А.А.: Като на планетата Земя ли е или е по-различно?
Христина: Да! Не знам всъщност…! Но… – даа! Аз ги усещам като все едно са други! Все едно не им е мястото там!
А.А.: И какво се случва? – Ти наблюдаваш този самолет как се движи с тези същества, които са вътре? И отгоре всъщност като капак ли е, как е – стъклен като похлупак?
Христина: Даа, това е над кабината! Нищо не се случва. Те си летят. Аз си ги гледам. Просто минава този самолет. Но, може би за мен е наистина странно! Т.е., аз не съм виждала до тогава такова нещо!
А.А.: И какво усещане ти носи?
Христина: Усещането е, че наистина – за страх, за дискомфорт в корема, в слънчевия сплит! За страх, че…! За опасност!
А.А.: Опасност за кого?
Христина: За мен!
А.А.: Защо? Какво може да ти се случи?
Христина: Защото не са типични за нашия свят! Различни са! Все едно са извънземни, които аз…, аз просто стоя като трясната и ги гледам! Този самолет – то има явно… – Не знам дали има самолет изобщо, в нашия свят?! Те се чувстват добре обаче, вътре! Не им е тясно!
А.А.: Защо ти се чувстваш под напрежение?
Христина: Защото е нещо, все едно… Ако го сравня, все едно сега да кацне тук НЛО…!
А.А.: А те опасни ли са за теб, за хората?
Христина: Те не са толкова добронамерени! Но, аз… аз само го усещам! Те не са тръгнали с цел да правят нещо лошо на някой! Но, ако искат – те могат! Те са силни! Имат много повече знания, информация! Те са напреднали!
А.А.: А има ли планета, от която идват?
Христина: Даа!
А.А.: Коя е тя?
Христина: Не знам! Лу… – Лупас!
А.А.: Какво друго знаеш за тях? По какъв начин ти си свързана с тях? Защо ти ги виждаш?
Христина: Искат да научим за тях!
А.А.: Защо?
Христина: Но, те… Те не искат толкова бързо! Просто искат да подскажат, че има такива някъде там! И може би, затова използват точно мен! – Аз, между другото, не съм много голяма! Аз съм на четиринадесет – там някъде! – За да може да не ми повярват!
А.А.: Как си облечена?
Христина: В рокля. Такава, от рода на тези – ретро рокли.
А.А.: В смисъл, плисираните ли или по друг начин?
Христина: Сатен, обаче от този стар вид модел, да кажем стил…!
А.А.: С обръчите – такава ли?
Христина: Не, тя е надолу нормална, но със странни ръкави. Като от едно време тези ретро рокличките!
А.А.: Т.е., имаш ли усещане за период от време – кога това се е случило? През кой век, години?
Христина: Дванадесет. Дванадесет.
Но, те нищо не ни правят! Те просто минават и заминават!
А.А.: А каква е причината да искат да ги видиш?
Христина: Искат някой да ги види! И да разкаже! Но, да не му повярват!
А.А.: Защо? Това с какво ще помогне на тях самите?
Христина: Власт. (прошепва)
А.А.: Власт над кого?
Христина: Те искат да ни използват като ресурс за някакво неразбирателство с друга раса. Може би, има ресурс, който могат да използват после.
А.А.: И кой е този ресурс, който биха могли да използват чрез хората?
Христина: Енергия! Древна.
А.А.: А как си набавят енергия?
Христина: Не знам! По-скоро сме като примамка, заблуда…! Може би, искат да заблудят другите с нещо, за да им отвлекат вниманието! За да постигнат нещо, което е на друго място! Свързано с тях! Може би, имат нещо, което искат да притежават тези две раси! Искат да го притежават другите! – Сфера със светлина, синя една такава! А това е нещо като… Да! – Енергия! Пак тази дума! Някакво знание!
А.А.: А тя от къде идва тази енергия?
Христина: Тя е някаква древна! Нещо, което са го притежавали явно някаква напреднала раса от много преди древността! Преди тези две! Нещо като наследство между расите! За власт! Нещо като: който го притежава, той има определени права за нещо друго!
А.А.: А тези права, които има, по какъв начин влияят върху останалите?
Христина: Като власт! Все едно като… цар! Не като цар, ами като владетел над някои от тях!
А.А.: А с благоприятна цел ли е или не?
Христина: Зависи от владетеля! Зависи от този, който го притежава – какви намерения има! То дава власт! Но, зависи кой го притежава! То е свързано с някакъв вид управление, подчинение.
А.А.: А кой дава тази възможност да се конкурират за тази власт?
Христина: Просто това е древна сфера, която е била на този народ, който е изчезнал! Който е нещо като вече…, да кажем – Божествен или просто е в друга… Вече не е физически! Енергийно е по-висш.
А.А.: Т.е., като преминаване на по-висш етап на развитие – така ли?
Христина: Да! И не съществува реално във физическия свят!
А.А.: Т.е., той е безплътен в момента? И несътворен?
Христина: Да! И просто тази сфера точно това дава! Някакво знание, някаква власт, енергия! И този, който го притежава всъщност, той може да владее!
А.А.: А ние хората имаме ли достъп до тази енергия?
Христина: Не! Няма нищо общо! Не знам! Поне не го усещам така! Ние сме много назад! За нас не е нормално дори да виждаме самолета! Аз дори не знам там като погледнах, какво е това! – За първи път го виждам! И изпитвам ужасен страх!
А.А.: Това свързано ли е по някакъв начин със случката, която си имала в настоящия си живот като дете с жълто-оранжевата светлина през прозореца, която си наблюдавала?
Христина: Може би щях да разбера нещо там! Знание… Знание… Портала… – Някакъв портал!
А.А.: А какъв да бъде подходът ти, когато наблюдаваш такива неща? Полезно ли е за теб? Необходимо ли е да се страхуваш?
Христина: Да! И тук усещам страх! Обаче, мисля, че съм щяла да видя някой!
А.А.: А основателен ли е този страх?
Христина: Не! Не можеше да ми направи нищо.
А.А.: Как да бъдеш спокойна и да разбираш кога е благоприятно за теб?
Христина: Усещането е за една кристална като светлинка такава, която ще премине през мен.
А.А.: Как преминава? – През коя част на тялото ти и в каква посока се движи?
Христина: През… слънчевия сплит, гърдите – отпред-назад! Тя е светлина, но аз го усещам като чувство! – Нещо като това, което бях казала за тъмната и слънчевата светлина – когато усещам това нещо и правим добро…, или нещо лошо ще се случи, примерно! Но, тя е като знак, че трябва да остана и да видя това, което трябва да видя или не! Ще го разбера като чувство пак! – Каза, че ще го разбера!
А.А.: Как да предпазиш себе си? – Да следваш чувството или има и още нещо, което можеш да правиш?
Христина: Някакви знаци може би ще има допълнително! Които към тях може би пак ще има чувства!
А.А.: Този страх не е ли достатъчно показателен или е продиктуван от друго?
Христина: Кой страх – за самолета ли?
А.А.: И за самолета и за светлината оранжевата?
Христина: Дали е свързан ли? Може би, съм нещо като… Не проводник, ами…! Ако аз разбера това, мога да го предам като информация! Но, може би съм човек, който те са искали! В смисъл – не могат на всеки да го кажат! Не всеки е готов! Но и аз не съм била явно…!
А.А.: Благоприятно ли ще е за теб?
Христина: Усещането е, че… не е много хубаво! Пак го усещам, че ще е трудно…, че… – Не!
А.А.: Не е благоприятно?!
Христина: Ъъъ-хъм! Рискувам по-скоро! И не е свързано с пътя ми, който е на Земята!
…
А.А.: Добре! Сега къде си? Можеш ли да ми опишеш как изглежда около теб?
Христина: Аз съм в космоса, в пространството. Летя си!
(отново се насочваме към Информационното поле, за да потърсим причината за страха от пътуване с кола)
Христина: Виждам една много стара кола! Бяла. Не виждам много, но пак е някакъв път такъв – горски, стар, прашен. Обаче, все едно съм в някаква като индустриална зона… и има много големи машини. И колата е много мъничка спрямо тях.
А.А.: А тези машини за какво служат?
Христина: За разбиване на скали, копане. Нещо такова. – Добив.
А.А.: А ти имаш ли тяло там където си, в тази кола?
Христина: Да, някакъв мъж! Млад. Двадесет и четири – двадесет и осем. Някъде там.
А.А.: Ти ли шофираш или някой друг?
Христина: Да, да.
А.А.: Как си облечен?
Христина: В черно.
А.А.: Имаш ли усещане как се развиват събитията?
Христина: Усещането ми е… – Има, да! Страх – някаква топка в корема, за нещо лошо…
А.А.: Добре! Наблюдавай! Изтегли се отстрани и наблюдавай какво се случва!
Христина: Той пътя е много един такъв тесен и от едната страна си е направо стръмен! Можеш да паднеш! От едната страна има пропаст. От другата страна има хълмове, на които са тези машини. Пък аз се движа по този път там. Той е много тесен и много назъбен отстрани! Т.е., не е като права линия. Все едно е копано от него. Пътувам със страх просто! Във всеки един момент се страхувам да не пропадне пътя там!
А.А.: А защо пътуваш по този път?
Христина: Работя там?!
А.А.: Какво работиш?
Христина: Някакъв като… не управител, ами… Трябва да наблюдавам, да контролирам процеса на копане, на добив. И може би е нещо, което… Да, просто контролирам процеса! Трябва всъщност да пътувам по този път и да наблюдавам всички машини, които копаят там. И да отчитам работата.
А.А.: Ти отстрани ли вече наблюдаваш?
Христина: Вътре съм в колата.
А.А.: Вътре ли си още? Изтегли се извън тялото и наблюдавай как тялото е вътре, мъжът шофира, а ти наблюдаваш отстрани цялата тази случка! Успя ли да се изтеглиш и да наблюдаваш отстрани?
Христина: Да, да.
А.А.: Чудесно! Опиши ми какво се случва по-нататък!
Христина: Той продължи. Отиде до един хълм от другата страна. Може би, там е сграда – някаква сграда, където той трябва да… Там си е като управление! Като база някаква! Но, той си стигна до там! И си влезе вътре.
А.А.: Спокоен ли е?
Христина: Спокоен е, да! Вече стигна. Страхът е по този път.
А.А.: Как се развива по-нататък действието? Нека да видим важна случка от същия живот на този човек, който си била тогава!
Христина: Връща се по същия път. Да, има място, където леко поднася колата и падат камъчки долу. Но, нищо не се случва! В смисъл, там си е много уплашен, че е можело да падне! Пръстта и камъните са едни такива жълто-червени чак! Като прясно изкопани. Но, той трябва да преживява всеки ден това…! Той там работи и…
А.А.: Добре! Пренеси се в последния ден преди смъртта му! И ми кажи: къде е човекът, как изглежда? Какво наблюдаваш в момента?
Христина: Наблюдавам друго място. Нещо като град. Но, нищо общо с нашите градове! Може би, бившите села, така да го наречем. От старо време. Просто се води град там. Прашни пътища… И той лежи! Едно дърво има, една скала голяма. Хълм по-скоро! И той лежи там долу! Паднал ли е?! И има хора там! Той е жив все още, но…!
А.А.: Какво се е случило? Върни се малко по-назад – преди да се случи това! И виж къде е, как се развива действието, как се стига до тази случка! – Проследи цялото действие! Позволява ли ти се да наблюдаваш?
Христина: Виждам един джип, обаче…, не мога да разбера какво е станало! Джипът е горе…! Има много светлина и не мога да видя картина нещо!
А.А.: Добре…! Може би не е позволено и затова ще се ограничим с това! Как можеш да преодолееш страха си от пътуване в настоящия живот или да го минимизираш, така че да не ти създава напрежение?
Христина: Да се наслаждавам на пътуването!
А.А.: Как да го направиш без да се страхуваш? Кой трябва да е фокусът ти?
Христина: Ами, да разглеждам всичко, което идва по пътя!
А.А.: Има ли друго, което трябва да знаеш в тази връзка?
Христина: Не. Не знам!
(насочваме се към друга информация)
А.А.: Там, където живееш, в чужбина, подходящо място ли е за теб? Това ли е правилното място, в което да живееш, да се развиваш, да реализираш потенциала си?
Христина: Да! За още двадесет години.
А.А.: С какво е добро това място за теб? С какво ще ти помогне?
Христина: Да разбера, че… За това, което – то си е в мен! То не е… – то няма значение къде си!
А.А.: Т.е., не е свързано с местоположението?
Христина: И че мога там да се развивам! Дори в момента смятам, че там мога по- добре да се реализирам!
А.А.: А какво е необходимо да направиш в живота си, за да си удовлетворена, вдъхновена?
Христина: Да изчакам! Да не бързам! Да се спусна по течението и докато чакам, да позволя на нещата да се случват, както са по план! Както трябва да се случат естествено! А не да пришпорвам! И не да правя заключителни такива крайни мои планове, които ако не станат… – първо – да държа да се случат, и второ – ако не се случат, да смятам, че не ми се случват нещата! – Т.е., това в момента е по-важно!
А.А.: Т.е., да бъдеш спокойна с всичко, което идва?
Христина: Да! Т.е., това, което аз смятам, че трябва да се случи, не е точно това, което наистина трябва да се случи!
А.А.: За преместването ти да живееш в чужбина, на мястото където си – някаква кармична обремененост имаш ли, която трябва да изчистиш, да уравновесиш или не?
Христина: Не! Даже там не виждам бариери! По-скоро… аз смятах, че в България има по-добра реализация за мен! Но, от тук го виждам по-добре! По-скоро там ми е пътя със светлина и без бариери! Някак си – дишането ми! Усещам го през дишането – там просто нямам бариера в дишането! Някак си енергия има там – тече! Явно много бързам просто!
А.А.: Има ли друго важно, което искаш да знаеш, да попиташ?
Христина: Има ли друга причина да се страхувам толкова много от полети със самолети?
А.А.: Нека попитаме!
Христина: Може би съм го получила! Може би, не е свързан с клаустрофобия и с височина!
А.А.: А с какво е свързан страхът ти?
Христина: Може би с това че, за мен не е естествено нещо! Просто не го възприемам като нормално – да летиш със самолет! И да се придвижваш изобщо с такъв вид транспорт! За мен е нещо, което не би могло да съществува, едва ли не! Може би, е свързано със страха ми, който тогава изпитвам, когато виждам този самолет като нещо нечувано, невиждан такъв! Нещо супер странно и извънземно! Може би, просто не го възприемам като за нормално! Може от там да е страха! – По тази причина!
А.А.: А по същия начин, както с пътуването с кола – има ли нещо, което може да ти помогне да направиш пътуването си по-спокойно, докато летиш?
Христина: Просто да приема, че тогава времето е било друго, а сега е друго! И това го има вече и при нас! Че, е нормално! – За самолета специално! За колата – че тук има хубави пътища и… не е стръмно, и не е опасно! Не можеш да паднеш!
А.А.: Добре…! Нека да видим този страх, че можеш да катастрофираш със самолет и да попаднеш в океана сред акули, сред големи морски животни, от къде произтича! Свързан ли е по някакъв начин с твои минали преживявания далеч във времето назад?
Христина: Виждам един кораб, който е черен! Все едно е обгорял! Все едно…, сякаш…, сякаш има война на този кораб! И военните сили са във водата.
А.А.: Хората са във водата или целия кораб потъва?
Христина: Във водата са, да! Този кораб – той е…, сякаш е бомбардиран! Сякаш е изгорял, но продължава да се движи! Може би, по инерция.
А.А.: А ти къде си?
Христина: А?! – Не знам!
А.А.: Добре! Наблюдавай какво се случва после с този кораб! Това, което наблюдаваш, как е свързано с въпроса, който зададохме?
Христина: Ами, най-вероятно просто съм във водата! Сигурно съм била на тоя кораб! Но, няма живи хора там, обаче! Може би, съм била войник, който е умрял на тоя кораб! На борда. Предполагам!
А.А.: Има ли друго, което е подходящо душата да покаже? Нека да го прояви сега!
Христина: Чувството е гадно – като на давещ се, задушаващ се! Виждаш смъртта! Виждаш как ще бъдеш изяден. Може би, не съм умрял от изгаряне, а от вода!
А.А.: Вдишай и издишай……….!
(техника за освобождаване)
Христина: Същото нещо, което си представям, че е възможно да стане – това нещо! Ама аз съм млад! И съм мъж! Чувството на безизходица, на тъмнина и голямата океанска бездна с…! Просто…!
А.А.: (техника за освобождаване на клетъчната памет)
Христина: …….. В момента съм в светлина!
А.А.: Чудесно! Опиши ми това място!
Христина: Пак съм там в космоса! – Не знам защо?! Винаги съм там! И си летя! И съм обградена от светлина – божествена…! 🙂
А.А.: Тя какъв цвят е?
Христина: Жълто-златна! Ярка! Тъмна такава – много една като все едно много звездички в един поток, целия като брокат златен! 🙂
А.А.: Ти в това нещо цялото как изглеждаш?
Христина: Аз съм си душа! Пак онова! – Душа съм си. Като малко – такова…, като духчето Каспър все едно! Нещо такова, само че прозрачно!
А.А.: А тази светлина – тя от къде идва?
Христина: Тя я има за всички! И можеш да си я взимаш винаги – ако имаш нужда, ако вярваш!
А.А.: Как можеш да си я взимаш?
Христина: Просто протягаш ръце и тя идва! Просто вярваш – това е! Вярваш, че я има, и дълбоко в себе си знаеш, че другите неща са просто… Ти си си някак си вечен! И си си в това пространство и въобще има много замисъли за теб! И винаги можеш да вярваш и да получаваш тази божествена подкрепа, и светлина! И защита! Но, да не я забравяш! Просто да вярваш и да не я забравяш най-вече!
А.А.: Кой е основният замисъл, чрез който си превъплътена тук на планетата Земя в настоящия си живот? Има ли нещо, което е задача, с която си слязла? Цел? И която трябва да реализираш?
Христина: Може би…, просто аз си усещам в момента, че има някакъв период на хаос и на обърканост в света по-скоро! И всички участват в него! Просто има хора, които… Може би, мисията в момента не е само моя, ами като цяло на хората е точно това: да си спомнят! Също като ето това, което казах преди малко – да не забравяш! Много са забравили за божественото и за замисъла, за цялата тая чиста светлина, енергия, от където идваме! И може би, просто да отсеем лошото от доброто! Да видим, че всяка една душа е добра в себе си! И вътрешно в себе си – дори и да правиш лоши неща, и дори да изпитваш злоба, или да имаш такива състояния, да избухваш… – някак си просто да… вътрешно да усетиш, че имаш…, че ти си добър, че всъщност – т.е., да знаеш, да обърнеш внимание на това – защото, ние го знаем, че сме добри. – Всеки е добър! Но, много го забравят и го загърбват! И може би това е…! Ами, то просто го усещам като хаос един вид…!
А.А.: А защо е допуснато да има хаос?
Христина: Не знам! Обаче, виждам все едно като нещо сиво лепкаво като лепило, което от някъде все едно без да е замислено е дошло! Все едно нещо от някъде – чуждо! И се е залепило върху хората. Така го виждам.
А.А.: Има ли друго, което искаш да попиташ за тази божествена светлина? Или за себе си?
Христина: Не! Може би, благодарност за това! Тая благодарност…?!
А.А.: Тази благодарност всъщност е това, което трябва да проявиш ли?
Христина: По-скоро трябва да покажа, чрез себе си! В смисъл, аз да съм благодарна и да заразя хората около мен с това! Да им покажа да бъдат благодарни! Че, трябва да си благодарен! Че, може да си благодарен! Че, за всяко нещо, което имаш – да си благодарен! Т.е., хората е лесно да бъдат благодарни! Да видят от някой, че е благодарен за нещо и те да мислят също с благодарност! А хората около мен – не са! Че, сме ги забравили тия неща!
А.А.: А защо е било необходимо да забравят или просто така се е случило?
Христина: Някак си възприемаме за даденост всичко! Все едно… Хм! – Все едно, че ние сме… – Хм! Как да го кажа?! – Понеже го чувствам и не знам как да го кажа като дума…! Но, все едно от нас зависи. Все едно всичко което имаме – ние сме Първоизточника! А пък то не е така! Просто, когато правиш нещо и получаваш нещо, и ти започваш да го имаш като даденост, че всичко зависи от теб! Че, ти си го създал! – А пък не е така! И от там нататък забравяме! Просто забравяме да сме благодарни! За всичко!
А.А.: На кого трябва да сме благодарни?
Христина: На енергията – на светлината! На тая светлина!
А.А.: Тя има ли си име?
Христина: Не! Тя е… Тя си няма име като име, обаче я виждам като нещо, което по принцип всеки го знае!
А.А.: А тя проявява ли себе си по някакъв начин?
Христина: Даа! Като обвивка, като защита, може би! Като… Винаги идва когато имаш нужда! Когато усетиш, че не зависят нещата само от теб. И когато наистина имаш нужда – и я поискаш по-скоро! Да я поискаш – да!
…………………………………..
/край на регресията/
С благодарност към момичето в регресия, което предостави и илюстрациите към настоящия текст!