Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

„ДА ИЗЛЪЧВАШ ОБИЧ!“ В ЗАКОНА НА МИЛОСЪРДИЕТО. С ИСУС.

В началото на втората част от своята регресията, Зорница е в духовното пространство и вижда себе си в друга форма. След това навлиза в Закона на Милосърдието и отново се среща с Исус, който й помага да изцели чувството за вина. Впоследствие Зорница се връща към същото предишно превъплъщение с Исус (от първата част на регресията), за да наблюдава живота си след години.

   

 (продължение)

В духовното пространство:

Зорница: Пътеката е бяла, а пък наоколо има пространство от двете страни – от ляво, от дясно – някакво мрачно място, тъмно.

А.А.: Виждаш бяла пътека пред теб, така ли?

Зорница: Да…

А.А.: Тя от какво е?

Зорница: Ами, като от плат. Платно бяло, постлано.

А.А.: А ти как изглеждаш? Имаш ли тяло или по-скоро не?

Зорница: Някакви много странни крака виждам, като на животно. Обаче, не е такова като на Земята, ами…

А.А.: В друга форма си, така ли?

Зорница: Да…! Много странно…!

А.А.: Нищо! Усети я! Виж каква е формата. Ако се страхуваш, просто се изтегли. Ти вътре в тялото ли си? – там от където наблюдаваш?

Зорница: Да, защото гледам надолу към краката. И всъщност, аз вървя по тая пътека, а в дясно и в ляво има някакви клони, в такова тъмно пространство, като с бодли по тях някакви.

А.А.: Искаш ли да се изтеглиш от това тяло и да наблюдаваш тялото отстрани или предпочиташ да наблюдаваш вътре от тялото?

Зорница: Ами, не ми пречи. Информацията е, като че няма значение в каква форма си.

А.А.: Точно така е! Опиши ми как изглеждаш. Краката ти как изглеждат надолу? – Фокусирай съзнанието си надолу към краката си.

Зорница: Виждам само два пръста на краката. Единият е по-голям от другия.

А.А.: Добре. А нагоре как изглеждаш?

Зорница: 🙂 Като някакъв…, не динозавър, ами като дракон по-скоро. :)))) Хм, хаха. Едно измислено такова. :))  (смее се)

А.А.: А истински ли изглежда или като нарисуван?

Зорница: Истински е. По-скоро е само информация, която трябва да получа, а не че точно съм била…

Дракона символ на какво е?

А.А.: Нека да попитаме…

Зорница: Първо видях тази пътека и отстрани тая тъмнина и тези клони. И като информация: че, колкото и трудно да е, и тези тръни по клоните, колкото и пречки да преминеш, Пътят е един и той е светъл и винаги, винаги ще го виждаш! Въпреки пречките, продължаваш! Виждам просто това платно бялото и все направо…, направо…

А.А.: Къде отива то? Къде те води?

Зорница: В началото съм още, не знам. Сякаш тъкмо съм стъпила на него. Но, информацията е: че, колкото и пречки да имаш по Пътя, продължаваш напред, така или иначе.

****************************************************************************************************************************************************************************

А.А.: Кой е талантът, с който си слязла?

Зорница: Хм, пак тая Доброта! – С какво ще ми помогне тая доброта?!

А.А.: Добре, попитай! Как ти помага тя? Как да използваш това си качество?

Зорница: Ммм, появява ми се… – Понеже видях една детска главичка, вчесвам някаква косичка на момиченце, с диадемка – Като грижа за деца. Така го виждам – да се грижа за деца.

А.А.: Как може да се изрази това в работа, в професия?

Зорница: Детска градина. Хаха. 🙂

А.А.: Това ли е професията, към която да се насочиш, за да си щастлива и удовлетворена?

Зорница: Когато се грижа за някого, това ми носи удовлетворение. Грижата.

А.А.: Благоприятно ли е за теб да работиш на такова място?

Зорница: Може би е трудно да се работи с деца, но… сякаш удовлетворение носи. Децата са радост!

А.А.: Има ли друго, към което можеш да се насочиш? Нещо, което е твоя възможност, така че да развиеш потенциала си, вървейки по този път, като използваш дарбите си?

Зорница: Това ми се появи – това, за което съм мечтала. За някакво малко заведение, тип „Сладкарничка“ – нещо такова. Искам да е уютно, където хората да се чувстват добре, да е цветно.

А.А.: Как да материализираш това свое желание?

Зорница: Ами, решението единствено. Трябва да взема решение. Без да се страхувам. За да стъпя на този път, да, просто трябва да взема решение.

А.А.: Кой ще ти помогне по този път?

Зорница: Калоян. (спътник на Зорница в настоящия й живот)

А.А.: Има ли друго, което трябва да знаеш, вървейки в тази посока?

Зорница: Не получавам информация.

А.А.: Добре. Нека да попитаме: Каква е причината да виждаш 21:03 часа?  Има ли причина да виждаш това число постоянно и каква е тя?

Зорница: Единствено за 2 и 1 получавам информация. Първото, което получих, беше като въпрос: „Защо двойката е отпред? Защо се поставяш винаги на второ място?“ – То си е така, реално.

А.А.: Какъв да е подходът ти към теб самата?

Зорница: Трябва да се ценя. Да се науча да се ценя.

А.А.: Кое ти помага да научиш урока си: да обичаш и цениш себе си?

Зорница: Като да повярвам. Да повярвам, че съм добър човек. Това би ми помогнало да не се вглеждам толкова в себе си. В смисъл, повърхностно… И не се задълбочавам в това да видя какъв човек съм. Склонна съм да виня себе си за повечето неща, които се случват около мен. Първо поглеждам в себе си, дали аз не греша. – Защо го правя?! Хората никога не се чувстват виновни, а пък аз постоянно се чувствам виновна.

А.А.: Добре, а има ли нещо, с което тази вина ти помага? Научила ли те е на нещо?

Зорница: Вината никога не помага.

А.А.: Искаш ли да я освободим, сега?

Зорница: Да. Искам.

(Влизаме в Закона на Милосърдието)

Зорница: Виждам една монахиня. В бяло и сиво е облечена. Седнала е на една пейка и си хапва сандвич. – Защо? :)) – Хм! 🙂 Почива си. Хаха…:)

А.А.: Кой е това?

Зорница: Не знам. (шепнешком)

А.А.: Ти си в Закона на Милосърдието. Разговаряй със Закона на Милосърдието! – Позволено ли е да освободиш вината?

Зорница: „Ако искаш!“ – Може би аз самата не съм допускала да я освободя.

А.А.: Каква е причината да не искаш?

Зорница: Ами, ще взема да изплувам нагоре, а пък така…, сама си седя надолу. Сама се потискам. 🙂

А.А.: С какво ти помага това?

Зорница: С нищо. Пречи ми. 🙂 Пречи ми, обаче съм свикнала да живея така и… навик… Навик.

А.А.: Кое ще ти помогне да се освободиш от този навик?

Зорница: :)) Защо ми е толкова смешно? :)) Хахаха…

А.А.: Вдишай и издишай… Точно така!

Тази монахиня продължава ли да стои там?

Зорница: Да, там е. Седнала е на една пейка, просто си хапва сандвич.

А.А.: Коя е тя? Позната ли ти е?

Зорница: Ами, първо си мислех, че съм аз. Сега не знам. Може и да съм аз.

А.А.: Каква е причината да е толкова спокойна – там, на това място? Попитай я!

Зорница: Казва, че няма какво да й тежи, затова е спокойна. Не се натоварва с мисли някакви, които да й пречат.

А.А.: Добре, помоли Закона на Милосърдието да ти даде важна информация, чрез която да можеш да освободиш вината по най-благоприятния и висш начин за Зорница в настоящия й живот!

Зорница: То просто няма за какво да изпитвам вина. Аз правя максималното, на което съм способна.

А.А.: А има ли някаква техника, чрез която можеш да си помогнеш за това или просто знанието, че нямаш нужда от вината, е достатъчно, за да продължиш живота си без това чувство, без това усещане?

Зорница: Ами, това е инструмент на кръга около мен – по този начин, чрез вина – да те управляват. – Защо?!  Защо да искаш някой да се чувства виновен?! – Глупаво е…

А.А.: Там, където си в момента, в този розов облак…

Зорница: То не е розов облак.

А.А.: А какъв е?

Зорница: По-скоро е тъмно в момента. Тъмно е в момента и от някъде само някаква светлина идва.

А.А.: Добре, сега отново се върни в Законите …………..

(Устремяваме съзнанието към енергията на Създателя на Всичко, Което Е )

Наблюдение на лечението:

А.А.: Като си готова, вдишай и издишай няколко пъти… Успя ли да наблюдаваш?

Зорница: Като някакво едно огромно гюле тежко, което сякаш ми извадиха от стомаха – така го усетих. Много трудно се разделя човек с това. Свикнал си с него.

А.А.: И как се чувстваш сега?

Зорница: Като усещане за празно, което остана – като рана, която трябва да се излекува.

(Устремяваме отново съзнанието към енергията на Създателя на Всичко, Което Е )

(провеждаме лечение с елементи от метода Theta Healing)

Наблюдение:

Зорница: Пак ги виждам като в кръг, само че, сега ги виждам отдолу-нагоре. Пак Исус се наведе и ми даде нещо. Пак са така събрани в кръг.

А.А.: Какво ти даде?

Зорница: Нещо като топка. Не знам какво е. Като сфера прозрачна.

А.А.: Какво е това? – първата мисъл, образ или усещане.

Зорница: Здравето.

А.А.: Чудесно! Приемаш ли го?

Зорница: Да. Но ги виждам отдолу-нагоре като високи фигури, и над тях – небе, светло. И са с такива бели на главата…, всичките са като с покривала дълги.

А.А.: Благодари им за изцелението! Какво трябва да направиш с тази топка? На мястото на вината ли трябва да я сложиш?

Зорница: Да.

А.А.: Виж как отива там и заема това празно пространство. И сега попитай: необходимо ли е друго да бъде направено?

Зорница: ……

А.А.: Казват ли ти нещо?

Зорница: Те изчезнаха преди малко, когато им благодарих. Ами…, като: да се грижа сега за тази кристална топка, да не я замърсявам повече. За емоционалното си здраве да се грижа.

А.А.: Нека да попитаме, нищо, че не ги виждаш: към кого да се обръщаш, когато се молиш?

Зорница: Към Исус.

А.А.: Има ли нещо важно, което трябва да знаеш, когато се молиш? – Трябва ли да го визуализираш или просто мисълта ти да се насочи към Него – това достатъчно ли е?

Зорница: Чува ме. Винаги ме чува.

А.А.: Добре. Как да засилиш вярата си? – Кое ще ти помогне?

Зорница: Само „ОБИЧ“ получавам като информация. „Обич. Обич. Обич.“

А.А.: Обич към себе си, към другите или…?

Зорница: Обич като цяло, сякаш. Не мога да го обясня. „Да излъчваш обич“.

А.А.: Имало ли е друг живот, в който си се занимавала с духовни практики, била си духовна личност?

Зорница: Пак ми излиза Израел.

А.А.: А ти мъж или жена си там?

Зорница: Мисля, че е в същия живот (от първата част на регресията). – Жена съм. Жена съм на този, който бързаше да предупреди Исус. Само че, малко сякаш се страхувам от него, защото е строг. Това беше още в началото като усещане, затова го виждах така. По-строг е. Някакъв такъв страх от него.

А.А.: И как се виждаш сега – къде си?

Зорница: На някаква поляна с цветя. Малки цветчета лилави.

А.А.: Ти сама ли си там или има още някой около теб?

Зорница: Мисля, че съм сама. Почивам си.

А.А.: А на колко години си там, където си в момента, на поляната?

Зорница: На 40.

А.А.: А кои са важните за теб неща? Какво придава смисъл на живота ти?

Зорница: ………….

А.А.: Наблюдаваш ли нещо в момента?

Зорница: В момента само се наслаждавам на слънцето и на цветята. Светло е. Красиво е!

А.А.: Чудесно! Какво е чувството?

Зорница: Спокойна съм. Не мисля за нищо. Просто си стоя на слънце. Нямам го този страх сега – от съпруга ми който е, имам предвид.

А.А.: Защо го нямаш – каква е причината?

Зорница: Минало е време сякаш, след като… След тази случка с Исус – минало е време. Колко години…? – Може би, десет години. Усетих десет години.

А.А.: А какво се е променило в живота ти? Каква е причината страхът да изчезне след тези години?

Зорница: Не усещам фигурата на мъжа. Сякаш го няма около мен.

А.А.: Къде е той? – първата мисъл, образ или усещане.

Зорница: Не знам.

А.А.: Нека да помолим душата да ни пренесе към друга случка от същия този живот и да ни покаже с какво точно се занимаваш!

Зорница: Сякаш преди това бях събрала някакви дърва за огън. Като седях на поляната, сякаш ги видях преди това. Малко дърва бях събрала. От къде съм ги взела? Не виждам къща наоколо. Поляната е само с цветя и няма нищо и никой.

А.А.: За какво са ти тези дърва, какво ще ги правиш?

Зорница: Явно са за огън. Но, защо? – Нещо като за домашно огнище.

А.А.: Кое е придавало смисъл на живота ти тогава?

Зорница: Има някакво усещане за дете. Някакво момченце русо, с руса косичка. Виждам го на тази поляна.

А.А.: Колко годишно е?

Зорница: Три. Три-четири. Нещо такова.

А.А.: Можеш ли да го видиш как е облечено то, какво прави?

Зорница: Ами, с някаква кошничка е. Хм. 🙂 Играе си сред цветята.

А.А.: Самичко играе, ти си около него и го наглеждаш?!

Зорница: Ами, явно съм наблизо, виждам го. :)) Как прилича на малкия ми племенник! :)) Такава жива физиономийка има, като него. И то е спокойно. Безгрижно е. Информацията не мога да я получа точно – дали този мъж вече го няма, дали е починал?! Но, не е сякаш! – По-скоро, след това, което се е случило с Исус, някак си се е смекчил. Затова не усещам над себе си този страх, който съм имала преди. По скоро явно характера му доста се е смекчил. Затова не го усещам така, както преди това. Там е, някъде там е, обаче…, не е така…, не ме тревожи, не ме притеснява вече. Спокойни сме, това усещам само. Явно живеем някъде тука. Тази поляна явно е около нас. Но ми е спокойно. Тихо ми е.

А.А.: Можеш ли да видиш как изглежда домът ви?

Зорница: Не мога да го видя добре.

А.А.: А с какво се занимаваш? Грижиш се за детенцето – това ли е?

Зорница: Да, сякаш това е. Мъжът ми вероятно се грижи за прехраната.

А.А.: А по какъв начин присъствието на Исус в същия този живот е оказало влияние на душата ти?

Зорница: Усещане като: щастие, благодарност, че е бил в живота ни! Той тогава е бил човек. – Като благословия е било, че дори сме го познавали! Сега това усещане за спокойствие! Душата ми е сякаш спокойна и щастлива, и… добре ми е!

А.А.: Чудесно! Запомни това усещане. Запомни тези усещания и ги привлечи в настоящия живот на Зорница!

(следва продължение)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *