Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

„ДА НЕ СЕ ЧУВСТВАМ ВИНОВНА. И ДА НЕ МИСЛЯ, ЧЕ ВСИЧКО Е В МОЯ КОНТРОЛ.“

В тази втора част от регресията си, Грета разбира от къде произтича страхът й от височини и дълбока вода, получава отговори на важни за нея въпроси.

2. Минал живот

А.А.: Нека да попитаме душата, дали може да ни даде информация, от къде произтича страхът на Грета от височините? И ако е необходимо, да ни въведе в минал живот.

Грета: Падала съм от високо дърво.

А.А.: Ти виждаш ли го сега, или усещаш? Или знаеш?

Грета: Виждам го. На една поляна – един голям орех.

А.А.: Имаш ли усещане за тяло – мъж, жена – какво си?

Грета: Момиче. На дванадесет, може би. С една пъстра рокличка.

А.А.: Надолу има ли нещо – сандалки, обувчици?

Грета: Нещо такова. Между сандалки и цървулки.

А.А.: А нагоре лицето как изглежда?

Грета: С опашки. С лунички. С две опашки. Дълга коса. Някаква игра с едно момченце на моите години.

А.А.: Как изглежда момченцето?

Грета: С къси панталони и тиранти. И някаква мърлява блузка. Има каскет. 🙂 Бяло лице и румени бузи. Големи кафяви очи.

А.А.: И какво се случва?

Грета: Незнам. Такива големи опулени очи?! Бутаме се нещо. Той се опитва да ме настигне на клона. Ние се гоним.

А.А.: А…, вие сте двамата горе на дървото и се гоните на дървото…?! Ясно.

Грета: И аз падам.

А.А.: Ти не успяваш да се задържиш или той те бута?

Грета: Не, не ме бута. Просто се закача.

А.А.: Погледни ситуацията отстрани, изтегли се и ми кажи: какво се случва?

Грета: Пострадала съм доста, но съм жива. Трябва после да ме лекуват. Да седя неподвижна няколко месеца.

А.А.: Нещо си си счупила, така ли?

Грета: Да.

А.А.: Какво си си счупила?

Грета: Не знам. Таз ли…, нещо по долната част на тялото.

А.А.: А как го знаеш – усещаш ли го…? /прекъсва ме/

Грета: Виждам се в нещо, така легнала. И усещам се неподвижна – долната част на тялото, горе – не.

А.А.: Там, където си вече в коритото – как се чувстваш – емоционално?

Грета: Нямам търпение да оздравея и пак да се катеря по дърветата. 🙂 Тогава защо е този страх?!

А.А.: Чудесно! Ами, ще видим… Добре! А кой е около теб? Кой се грижи за теб?

Грета: Жена и мъж – родителите ми.

А.А.: Какво е усещането ти към тях – разбирате ли се?

Грета: Да. Усещам, че много ме обичат и много, много се грижат за мен. Не мога точно да си представя лицата им. Усещам…, усещам просто, че получавам всичката грижа, от която имам нужда в този момент. И те вярват, че ще оздравея и пак ще играя. И аз го вярвам, понеже те ми го предават – тази вяра.

А.А.: Успяваш ли да се възстановиш?

Грета: Успявам – да.

А.А.: Има ли нещо друго важно, което душата иска да покаже от този живот?

Грета: Не знам, имам чувството, че от там е проблема с крака.

А.А.: Кой крак? – Коляното?

Грета: Да.

А.А.: Добре, нека помолим душата да ни покаже, какво се е случило с коляното тогава!

Грета: То…, зараснало е всичко, но малко после съм понакуцвала, имам чувството. Хм… Вече като по-голяма.

А.А.: И какво е усещането – емоция някаква има ли в тази връзка?

Грета: Е…, не се чувствам на 100 % пълноценна. Не е някакъв сериозен недъг, но…, малко ми отравя пълната радост от нещата. Някак мисля за това, как ме приемат другите.

А.А.: И какво е чувството, което изпитваш от отношението на другите?

Грета: Ами виждам, че за тях не е проблем това. Имам чувството, че после съм имала пак семейство и то е било щастливо. И никой не е обръщал внимание на този мой проблем.

А.А.: Има ли нещо друго, което душата иска да покаже от този същия живот?

Грета: Не. Накрая се чувствам пълноценна сякаш. Помагат ми да го преодолея това чувство.

А.А.: Кой ти помага?

Грета: Семейството, което после имам. Знам. – Не ги виждам, но… Всъщност, виждам едно русо момченце. Две деца – момче и момиче.

А.А.: Чудесно. Те колко са големи?

Грета: Момиченцето – може би на 4-5. Момчето – по-голямо. На 10-11 години, слабо. Също луничаво.

А.А.: Имаш ли усещане да познаваш тази душа в настоящия си живот?

Грета: Може би, Тео /брат в настоящия живот на Грета/. Такива едни топли очи. Дяволити. Заприлича ми на онова момче с каскета, защото има и то каскет. Само че, той всъщност е баща му сякаш.

А.А.: Добре. Насочи съзнанието си към баща му. Как изглежда?

Грета: Среден на ръст. Набит.

А.А.: С какво е облечен?

Грета: Някакво, глупаво щях да кажа, елече. 🙂

А.А.: А какво е усещането към този човек – към съпруга ти тогава?

Грета: Доверие. Вярвам му просто.

А.А.: Има ли друго, което знаеш за него? – Прилича ли ти на някого – като усещане?

Грета: Дилян /настоящ съпруг на Грета/.

А.А.: Чудесно! А това, малкото момиченце там. То как изглежда?

Грета: Със сламено-руса коса. На главата си има нещо като забрадка някаква смешна. Със светли сини очи. Беличко. Със светло-синя рокля. Като гълъб. Чурулика нещо. Щастлива съм, когато чурулика.

А.А.: Тази душа познаваш ли я в настоящия си живот?

Грета: Силвия /приятелка на Грета в настоящия живот/.

А.А.: Има ли друго, което душата иска да покаже?

Грета: Не, не виждам.

/издигане над живота/

А.А.: С какво този живот е важен за настоящия ти живот?

Грета: Да се науча да преборвам себе си. С повече решителност. Като вложа повече постоянство в това, което наистина искам.

А.А.: Как Грета може да преодолее страха си от височини?

Грета: Може би трябва повече да рискувам. Може би трябва да гледам от високо – да се опитам да гледам, без да се страхувам.

––––––––––––––––––––––––––––––––

А.А.: Нека да попитаме душата, от къде произтича страхът на Грета от дълбока вода? Може ли да излъчи живот или да ни насочи?

Грета: Мисля, че е от това, което се е случило с детето. /описано в първата част на регресията на Грета/

А.А.: Това ли е случката, от която произтича страхът на Грета в настоящето?

Грета: Да.

А.А.: Коя е първата стъпка, която Грета може да направи, за да преодолее този страх?

Грета: Да не се чувствам виновна. И да не мисля, че всичко е в моя контрол.

А.А.: Има ли някой, който може да ти помогне?

Грета: Децата, които се опитвам да контролирам.

А.А.: Какво е необходимо да направиш?

Грета: Да вярвам повече, че нещата могат да се случват добре и без да ги насилвам в определена посока.

А.А.: Има ли друго, което искаш да попиташ? От контрола ли произтича всичко или…?

Грета: Да. Така мисля, че това е проблема. Трябва да сменя подхода.

А.А.: С какъв подход?

Грета: Трябва да ги науча как сами да се пазят, вместо да се опитвам да ги пазя и да им казвам как да действат. Трябва те сами да си отработят механизма.

А.А.: А, до тогава, докато се научат, какво е необходимо да…

Грета: Да им показвам как – с пример. А понякога и с думи.

А.А.: Нека да помолим душата да ни каже, как Грета да разреши вътрешните си противоречия между „искам“ и „трябва“?

Грета: Трябва да дам повече воля на „искам“. Малко повече разтоварване. Всичко е прекалено сериозно. А то не е винаги.

А.А.: Как можеш да разтоварваш? С кого?

Грета: Мога и със семейството си, мога и с приятели, с близки. Мога и когато съм сама със себе си също. Просто трябва да се науча да изключвам мислите за тревогите, за ежедневието, за здравето, за работата. – Всичко онова, което ми носи стрес и ме държи в напрежение трябва да се науча да го игнорирам понякога.

А.А.: Има ли нещо, което може да помогне да научиш по-бързо това – да игнорираш този стрес, тревоги? Има ли метод, практика или нещо друго?

Грета: Трябва да съм по-разкрепостена. Не толкова сдържана. И трябва да давам повече воля на емоциите си и повече да се забавлявам. Да слушам музика, да се занимавам с разтоварващи неща – да намирам време и за това. Това е важно.

А.А.: Добре. Нека да попитаме, кое е най-благоприятно като развитие за Грета в настоящия й живот, изпълнявайки мисията си? Кой е най-благоприятния път, по който да върви Грета?

Грета: Пътя на куража. Трябва да имам куража, когато нещо искам да го направя, независимо от мнението на останалите.

А.А.: Как Грета да се научи да разчита знаците на съдбата и да развива интуицията си?

Грета: Като се науча да не се поддавам на негативните си емоции. – Когато мога да ги разтоварвам, когато мога просто да вдишам и да ги оставя след себе си, за да ми е чисто съзнанието за всичко останало. Да мога да го възприема.

А.А.: Т.е., вдишването и издишването могат да помогнат да изчистиш съзнанието си и да стигнеш до интуицията си?

Грета: Да. И мисленето за нещо хубаво. И като мисля за нещо, което обичам и което… – като се сещам за това, кое е важно за мен.

/следва продължение/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *