Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

„ДА СИ СПОМНЯ, ЧЕ СЪМ БИЛА ЧАСТ ОТ ТАЗИ ЕНЕРГИЯ. ДА УСЕТЯ ТОВА БЛАЖЕНО ЧУВСТВО.“

В самото начало на своята регресия Дивна установява контакт с починалата си баба. По време на тази емоционална среща изживява физически силата и дълбочината на чувствата, които ги свързват.

В следващите редове ви представяме кратка част от същата тази регресия, в която душата й я отвежда в пространството между животите. Там става свидетел на моменти от планирането на настоящото си прераждане. В края на пътуването си в духовното пространство Дивна наблюдава светещите същества, сред които някога е пребивавала душата й.  

 

…………………………………………………………………………………………………………..

В пространството между животите – преди въплъщаването й в тялото на Дивна:

Дивна: Има много хора с бели дрехи наредени като в редица. Незнам какво е. Аз минавам покрай тях. Книги прелистват всичките. Аз само ходя отстрани и ги наблюдавам.

Те – книги прелистват. Голеееми, голеееми, огромни бели книги.

А.А.: Какви са тези книги, които прелистват?

Дивна: Не мога да разбера – сякаш отделни случаи си избират от там.

А.А.: Всеки сам ли си избира какво да преживее или да наблюдава?

Дивна: Те го избират.

А.А.: А има ли познати фигури?

Дивна: Не виждам лицата им. Всичките еднакви ми се струват – като един тип хора.

А.А.: А спокойно ли е там, където си? Добре ли се чувстваш?

Дивна: Много спокойно! Няма никакви емоции.

Усещам само по главата си отзад, по тила и по главата – леко напрежение.

А.А.: Болезнено ли е?

Дивна: Не болезнено. Напрежение е.

А.А.: Добре, просто отново вдишай и издишай един-два пъти…, вече знаеш как… Чудесно!

Дивна: Не мога да разбера защо съм точно пред тях.

А.А.: Добре, нека да попитаме душата: Каква е причината да си пред тях – това ли е момента на планиране?

Дивна: Сякаш на такова ми изглежда.

А.А.: Можеш ли да видиш своя момент на планиране?

Дивна: Някой има с мен, обаче в същия момент никой не виждам до себе си. – Много е странно!

А.А.: Усети го просто. Усети го. Нещо вътре в теб знае как той изглежда.

Дивна: Може би е душата ми. Само усещам, че е от дясната ми страна. Сякаш…, как да опиша – като рееща се енергия под някаква форма, все едно развяващ се шал. Нещо ей-такова.

А.А.: А има ли цвят този шал?

Дивна: Между бяло и много бледо сиво. – Красиво е! Красиво е!

А.А.: Чудесно! А това твоята душа ли е?

Дивна: Да. Тя ме насочва.

А.А.: А на къде иска да те насочи сега?

Дивна: Ами, сякаш си избираме от тия книги, ама… не мога да видя.

А.А.: Добре. Вече е дошъл моментът, в който си избрала книга, която да разгледаш…, да наблюдаваш… – Какво се случва сега – държиш ли в себе си книга?

Дивна: Пред нея съм. Някой друг държи тази входната страница.

А.А.: Кой я държи?

Дивна: Не знам. Мисля, че човекът, който притежава книгата.

А.А.: Какво има вътре в тази книга?

Дивна: Ами, то на листа е като… – оживява, като… – все едно да се гмурнеш в живота. 🙂 Хаха… Много е странно!

А.А.: Т.е., така можеш да влезеш в живота, така ли?!

Дивна: Да.

А.А.: Нещо като портал ли е тази книга?

Дивна: Сигурно като тунел ще е след нея. 🙂

/информация по въпроси от личен характер/

……………………………………………………………………………………………………….

А.А.: Искаш ли да попитаме душата на Дивна, имала ли е възможност да направи сама избор: за своето тяло, къде да живее?

Дивна: Ами, интересно… – първото, което ми идва е, че всички заедно там където сме сега, допитвайки се един до друг, правим правилното решение в момента – в този момент даден.

А.А.: А вие по някакъв начин свързани ли сте после в живот?

Дивна: С кого?

А.А.: С тези, които решавате съвместно?

Дивна: Ами те там си чакат. Ние винаги сме свързани. Но, естествено че, като в живота не го осъзнаваме, не мислим за това – забравяме донякъде.

Свързани сме. Сега усещам, че и с човека който държи книгата, също сме свързани. Все едно, всеки си има негова книга и човек, който пази тази книга и събира всичките преживявания там.

А.А.: Този, който е до теб и държи книгата, е пазител на книгата на животите ли – нещо такова ли?

Дивна: Да, да. И наблюдател…, и пазител… И после всички с душата ми на едно – тримата обсъждаме кой е по-правилния живот да се вземе според преживяванията до сега.

А.А.: А там където си ти – Ти какво си? – Как определяш себе си?

Дивна: Като изпълнител. Като изпълнител – да – на взетото решение. Като материалното на това, което сме замислили. Аз съм действащото лице.

А.А.: Имала ли си други възможности за избор – да се родиш на друго място, в друго тяло?

Дивна: Ами тя книгата е много дебела. – Да. Обаче, не мога да видя в момента.

А.А.: А тази книга цялата твоя ли е?

Дивна: Ами, такова усещане имам. Все едно страница след страница и живот след живот. Не мога да ги видя в момента, но знам, че са много преживявания. Различни.

А.А.: Искаш ли нещо друго да попиташ за тази книга или за душата си?

Дивна: Не изпитвам нужда да питам за книгата.

А.А.: А искаш ли да знаеш причината, поради която избираш този живот – с тези родители, това дете Калин? Или по-скоро нямаш желание да питаш?

Дивна: Не, интересно ми е, само че знам, че всичко е заради опит. Различен опит. В момента не виждам конкретна причина. Всичките учим. Един-друг се учим.

А.А.: А кои са основните задачи, с които душата ти се е заела при настоящото си пребиваване в тялото на Дивна сега?

Дивна: Никога не съм си мислила, ама ми идва „сплотяване“ – между майка, татко, Калин, аз. Сякаш аз ги сплотявам. Обаче, в реалния живот не изглежда така. По-скоро на ниво душа са имали някакви взаимоотношения и аз съм, сега ми идва като все едно аз съм… един вид ги свързвам, раждайки това дете, те да са заедно в този живот, да имат взаимоотношения заедно. Ето и сега, той остава тук, а пък аз не съм тук. А те са тук – при него. Преживяват. Страдат. – Странно е!

А.А.: Кое е странно?

Дивна: Ами че, аз страдам също, не по-малко, обаче някак си в момента сякаш трябва да съм настрани.

А.А.: Ти сама ли си избрала в този отрязък от живота си да бъдеш настрани?

Дивна: Не. Не. Така е начертано. Така трябва да е.

А.А.: Какво учиш чрез това отделяне?

Дивна: Приемане. Да не си правим велики планове и когато нещо се случи да промени насоката на живота, да го приемеш и да се опиташ да разбереш защо.

А.А.: Добре, а имаш ли кармични обвързаности с Калин, с родителите ти?

Дивна: Сякаш с всички имам. И с баща му.

/информация по лични теми на Дивна/

………………………………………………………………………………………………………….

Дивна: Има нещо, което сега се появява като картина. – Една сутрин медитирах вкъщи и се оказах на това място, където всички са светещи. Като светещи същества. Те не са хора, обаче имат такъв…

А.А.: Да. В духовното пространство, където са енергии.

Дивна: Да. И най-интересното е, че всички те са като… – сърцето им е зелена светеща светлина. Те са като прозрачни и виждаш зелена светеща светлина. И тогава нещо се стреснах и прекъснах. И сега същите…

А.А.: Същите ги виждаш пак?

Дивна: Да.

А.А.: Добре. А сега има ли страх?

Дивна: Няма страх.

А.А.: Спокойна си?

Дивна: Да. Те са много… – много положително настроена енергия са.

А.А.: Опиши ми ги.

Дивна: Зеленото в сърцата привлича – все едно дават любов. Все едно съм била там, живяла съм там.

А.А.: А къде е това „там“?

Дивна: Ами, то е като пространство. Няма нищо наоколо. Просто сме всички на едно място.

А.А.: А колко сте?

Дивна: Много. – Безброй. Няма брой. Всички са равноправни. Няма пол. Няма лица, както ние познаваме лица.

А.А.: А как изглеждат?

Дивна: Като кръгло… Представи си лампа, на такъв окачен полюлей, който ние преди имахме…, как да кажа – не висящ – самото кръгло тяло, малко по-издуто настрани, прозрачно и свети. И телата им така светят. По-продълговати са и най-вече тая зелена светлина – тя пулсира от сърцата.

А.А.: Но, като аура ли е – нещо такова или…?

Дивна: Да, имат аура, да – светеща аура.

А.А.: Ярки ли са цветовете или са смътни?

Дивна: Т.е., аурата по средата, където аз виждам очертания за някакво тяло, е по-концентрирана бяла светлина и после вече виждам като разсейват тая енергия. Тя…, нали всеки си навлиза и в другото поле, на другия, и един вид те си взаимодействат и са самите.

А.А.: А какви цветове различаваш?

Дивна: Само бяло и зелено – нищо друго. И те стоят в пространство отдясно да кажем, когато аз съм отвън и ги наблюдавам, а отляво е такова… сиво и мърдащо като облак – пак пространство.

А.А.: А там какво има – има ли нещо там?

Дивна: Тъмно е, но не е страшно… Просто като комфортно, такова.

А.А.: То предназначено ли е за нещо това пространство?

Дивна: Не знам в момента.

А.А.: Добре, а в пространството, в което са тези същества със светещи енергии в бяло и зелено – тази зелена енергия концентрирана само около сърцето ли е?

Дивна: Да, но тя като аурата излъчва много бледо зелена… Представи си че, както аурата се вижда – ние както си мислим, че се вижда – и така, разсейвайки се, колкото диаметъра се увеличава, толкова по-слаба става. Но, по такъв начин вибрира – като на пулсиращи такива…

А.А.: Да, разбирам те напълно. А разпознаваш ли някой сред тях?

Дивна: Ами, то е много странно – няма обособена индивидуалност. Все едно всички сме Едно…, а пък има в същия момент. Но, няма никакво личностно такова…, както ние приемаме нас хората. Няма такива емоции или пък… – нищо общо няма с… Различно е.

А.А.: Как се казва това пространство – можеш ли вътре в себе си да усетиш, да почувстваш?

Дивна: „Космос“ ми идва първото – което ние познаваме. Космос. Част от космоса. – Това ми идва. И… до безкрайност това е едно и също.

А.А.: Добре. А тази енергия, която пребивава там, колко дълго е на това място, в това пространство?

Дивна: Няма такъв брой. Не може да се определи. – Вечно. Тя е с Вечността.

А.А.: Тя премества ли се на някъде, еволюира ли или в този си вид остава?

Дивна: Не. Но, от там точно тази вибрация те изпращат във вселената – любов и светлина.

А.А.: На къде я изпращат – във всички посоки или я концентрират към…? /прекъсва ме/

Дивна: Във всички посоки. Въпреки че, ми се струва че, това пространство сивото пред тях затова е там. Сякаш и там по-концентрирано пращат. Не знам какво е. Не мога да определя.

А.А.: А как изпращат тази енергия?

Дивна: Вибрирайки. – На талази.

А.А.: Просто излъчват себе си или излъчват лъч?

Дивна: На талази. Все едно броим секундите. Всяка секунда такива раздувания стават, после съвсем лека пауза и пак.

А.А.: Като пулсации ли или като лъчи?

Дивна: Като пулсации… Ммм нц… Ако си представим аурата, как ни заобикаля цялото тяло в кръг все едно – то не е изригване но…, така се раздува…

А.А.: Вълни просто?

Дивна: Да. Вълни се пращат във всички посоки – да. Не знам защо съм там, но е хубаво усещане.

А.А.: Попитай – ти част от тази енергия ли си или просто си наблюдател в момента?

Дивна: Била съм там много време. Сега само посещавам. Не знам защо.

А.А.: Защо посещаваш?

Дивна: Да си спомня, че съм била част от тази енергия.

А.А.: Каква е причината да е необходимо да си спомниш?

Дивна: Да усетя. Да усетя това блажено чувство. Много е приятно! Няма никакъв страх там.  Даже няма емоции. Никакви емоции – само чистота.

/въвеждане на чувството в настоящия живот/

………………………………………………………………………………

/Следват отново въпроси от лично естество, след което регресията приключва./

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *