Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

ПРОСТО ДА ОБИЧАШ БЛИЖНИЯ СИ – МИНАЛ ЖИВОТ С ИСУС

В първата част на регресията си, Зорница разказва за свое предишно прераждане в Израел, в което нейната душа и тази на Калоян (спътник в настоящия й живот), са били отново свързани и са имали щастието да познават Исус. След срещата си с Исус в духовното пространство, се отправя към мястото, където пребивава душата й след смъртта.

 

А.А.: Кое е това, което ви е свързвало преди и което ви свързва сега в настоящия ви живот с Калоян?

Зорница: Появи ми се информация – като Израел. Не знам защо.

А.А.: Добре. Насочи съзнанието си към Израел…… Какво има около теб?

Зорница: Виждам мъж с брада… На главата има като тези навитите – как се казват? – Чалма.

А.А.: Ясен ли е образа? Как го виждаш?

Зорница: Като че ли го гледам през бинокъл – така го виждам. Като кръгче само.

А.А.: Колко годишен е този мъж – можеш ли да определиш възрастта му?

Зорница: 47 може би. Има брада.

А.А.: И ти го виждаш като през бинокъл, така ли?

Зорница: Да.

А.А.: Какво прави този мъж?

Зорница: Върви по някаква уличка, която е като… от камъчета е направена.

А.А.: Tой спокоен ли е докато върви?

Зорница: Не. Бърза за някъде.

А.А.: Kак е облечен – можеш ли да го видиш?

Зорница: Да. С такова като :)) бяла рокля. – В смисъл, мъжете нещо такова са носили. Някакъв колан само има в кръста, такъв от плат. Тънък колан.

А.А.: А надолу с какво е обут? Има ли нещо или не се вижда?

Зорница: Като някакви сандали са, по- от старите времена каквито са носели.

А.А.: Mожеш ли да видиш лицето му?

Зорница: Има брада. Лицето е бяло, но брадата е черна и очите са тъмни. Тъмни ги виждам, като черни.

А.А.: Познати ли са ти тези очи в настоящия ти живот или по-скоро не?

Зорница: В началото го свързах с Калоян. Обаче, не ми харесва.

А.А.: Кое не ти харесва?

Зорница: Самия човек не ми харесва, сякаш.

А.А.: Защо не ти харесва?

Зорница: Прилича ми на агресивен човек.

А.А.: Добре, нека да видим каква е причината да го усещаш така. Ти каза, че го гледаш през бинокъл?

Зорница: Такова усещане – като през някакво кръгче го виждам.

А.А.: А ти къде си? – Усети себе си. По същото това време там, как изглеждаш?

Зорница: Усещане само, че съм жена. В някаква къщичка. Къщичката е кръгла.

А.А.: Как изглежда вътре?

Зорница: Мястото е малко… Къщата е от камъни сякаш – такива заоблени камъни. Тъмно е вътре.

А.А.: А вътре какво е – освен, че е мъничко? Ти вътре ли си в къщата или си извън нея и я наблюдаваш отвън? – Как се усещаш?

Зорница: Преди малко бях отвън, сега съм вътре и виждам, че е тъмно място. Само има някакви – не е прозорец, но… Като е строена къщата, са оставени такива квадратчета… по стените – да влиза светлина. Така го виждам. Имам усещане за събрани хора в кръг, но не ги виждам. Сякаш енергията им е съсредоточена в средата на къщата, но не мога да разбера. Усещане като: хора в кръг са наредени.     

А.А.:  Спокойна ли си или си напрегната там, където си?

Зорница: Не. Напрегната съм.

А.А.:  От какво си напрегната? – нека да видим!

Дишай и …….

(освобождаване на емоции)

А сега ми кажи какво се случва: Ти от тялото ли усещаш нещата или наблюдаваш някъде отстрани?

Зорница: Наблюдавам. В къщата съм, но наблюдавам отгоре.

А.А.: Добре, остани в тази позиция, наблюдавайки отстрани и отгоре, и ми кажи: Какво се случва, как се развива действието? Какви хора са събрани – мъже/ жени?

Зорница: Мисля, че са мъже. Пак имат чалми. Не мога да разбера…

А.А.: А всички ли са мъже или има и жени?

Зорница: Мисля, че да. Усещане – за мъже. Но пък, аз съм жена. Сякаш…, сякаш те имат сбирка/среща, а аз трябва да вардя на вратата. Трябва да ги предупредя, ако има някаква опасност. Така се усещам. Събирането, което са направили е като тайно… Но, явно има врагове и аз трябва да ги предупредя, ако видя нещо. Така се усещам, затова ми е напрегнато толкова. Трябва да ги предупредя, ако нещо се случва. Но, този мъж къде бързаше преди това, не знам?!

А.А.: Той къде е?

Зорница: Мисля, че продължава да върви нанякъде. Бърза. Защо бърза? Нямам добро чувство към него, незнам! Не разбирам защо!

А.А.: Добре, нека душата да помолим да ни покаже – как се развива действието, какво се случва! За какво са се събрали, каква е причината за тази сбирка?

Зорница: Въртеше ми се в главата, че са ученици на Исус. Обаче, не знам дали е това, понеже ги виждам в кръг. Но, те не са били с чалми. Не знам защо така ги виждам!

А.А.: Добреее, чудесно! Това ли беше първото, което дойде?

Зорница: Мислих си го, като ги видях в кръг.

А.А.: А колко души виждаш?

Зорница: Мисля, че са десет. Десет.

А.А.: Нека сега да се насочим към друга случка от същия този живот.

Зорница: Този човек, който видях, сякаш има задача някаква. Нещо трябва да…

А.А.: Каква е задачата му?

Зорница: Трябва да говори с някой. Да го предупреди за нещо.

А.А.: С кого трябва да говори?

Зорница: Мисля, че отива при Исус. – Виждам го като светъл човек, който се показва от някаква малка къщичка. Но, в смисъл, като се показа на прага и сякаш всичко около него стана светло и красиво.

Всъщност, този човек не е лош, който видях преди това. Той иска да го предупреди за нещо. Бързаше към него.

А.А.: Просто е напрегнат, така ли?

Зорница: Да. Те, очите ми ще изхвръкнат в момента…, такова ми е…

А.А.: Дишай… Вдишваш и…

Зорница: Трябва да го предупреди за нещо. Не знам какво. Явно има някаква опасност за него. Но, като се показа на вратата и някак всичко засия около него. Пак ей такава малка къщичка като тази, в която бях аз. Но, докато тази в която бях беше тъмна вътре, неговата изведнъж светна направо всичко. Като се показа на прага на къщата и светна…

А.А.: От самото му присъствие, така ли?

Зорница: Точно. Да.

А.А.: А сега очите ти по-добре ли се чувстват?

Зорница: Не. :)) Очите ми подскачат. 🙂 Аз и предния път така бях. Не ми е непознато. 🙂

А.А.: Тялото ти, очите ти са в пълна безопасност… Само съзнанието ти пътува…

Зорница: Като го видя и ми се доплаква. (освобождаване на емоции)

А.А.: Исус Христос, кръста… – всичко това съществувало ли е?

Зорница: За кръста не знам, но виждам Него. Стана много светло и ясно като се показа на прага.

А.А.: А Той как изглежда? Можеш ли да го опишеш?

Зорница: Видях, че е с дълга коса и има малко брада. Сякаш някаква лека брада. Не е голяма брада, но… има така някаква. Косата му е светло кестенява. Пак е облечен с такава роба – дълга.

А.А.: Бяла ли е или е различен цвят?

Зорница: Те не са точно бели. Тя и на другия човек не беше точно бяла, но стои като ленения плат какъв е…

А.А.: Кремаво?

Зорница: Леко… Да. Не е чисто бяло, съвсем искрящо бяло.

А.А.: Те сега срещнаха ли се, говорят ли? – с другия човек, който бързаше отначало.

Зорница: Ами…, този човек, който бързаше виждам че, като застана на коляно, прекланя Му се. Той само Си сложи ръката на главата му в момента. Много е светъл. Много е такъв… 🙂 Като… незнам… Не мога да го опиша. Голяма топка светлина сякаш около Него се образува. Една сфера… Незнам… Много такова…

А.А.: А концентрирана ли е светлината или се разсейва настрани?

Зорница: Виждам я дотолкова че, като озаряване обгръща и този човек, който е пред Него… Като голяма сфера.

А.А.: Какво друго знаеш за Исус – там, където е бил тогава? Кой е бил Исус? Какво е важно да знаем за Него, какво е добре да помним?

Зорница: Имам усещането, че Той е човек като нас, само че е развил Добротата до крайна степен в Себе Си.

А.А.: Как да постигнем ние това? Какво е необходимо?

Зорница: Просто да обичаш ближния си.

А.А.: Какво друго виждаш, усещаш или знаеш?

Зорница: Виждам някакви… Може би затова иска да Го предупреди! Двама, като стражи – с копия, са се насочили към Неговата къща. Къщичката, в която Е. Затова е бързал толкова много, но… Може би, затова очите му са били такива напрегнати…, малко чак ми изглеждаха лоши. Може би, е било от бързането и стреса, който е преживявал, за да стигне навреме, да Го предупреди.

А.А.: А кой е този човек?

Зорница: Ами, свързах го с Калоян. С него го свързах.

А.А.: Какво се случва по-нататък?

Зорница: Приел го е. Тогава го усещах – когато се показа на прага и той коленичи другия човек и Той сложи ръка на главата му. Не усетих страх в Него. Виждах тези, които идват с копията – двама бяха. С такива като брони някакви. Военни вероятно. – Не се впечатли от информацията – сякаш, знаеше го вече. Знаеше! Не се впечатли и не се страхуваше. Като че, то ще се случи така или иначе, и Той не се страхува от това. Той го е знаел вече. Дори не е имал нужда да го предупредят.

А.А.: А защо го е допуснал? – Защо е било нужно?

Зорница: Така е трябвало. – Само това получавам.  – Като… предначертано е така да се случи.

А.А.: Той е знаел, че така трябва да бъдат нещата?

Зорница: Да, знаел е. Така е било предопределено и Той не иска да променя това.

А.А.: А имал ли е тази възможност?

Зорница: Със сигурност.

А.А.: Защо не е поискал да промени това?

Зорница: Това е била ролята Му, която трябва да изиграе. Просто така е трябвало да стане.

А.А.: Добре, какво се случва сега? Какво наблюдаваш там, където си?

Зорница: Нищо, виждам Него в гръб и…. Той вижда тези, които – в смисъл, не ги вижда физически – тези, като стражи, които идват към къщата. Вижда ги – като видение – не наистина.

А.А.: Когато получава информация от човека, Той вижда кой всъщност идва, така ли?

Зорница: Исус вижда.

А.А.: С духовните си очи вижда, с вътрешното си зрение?

Зорница: Да, вижда ги че идват към къщичката Му.

Сега Го видях с някакъв венец от цветя. Бели. Но, не е във физическа форма сякаш. Като…, движи се във… във въздуха се движи.

А.А.: Движи се в пространството?

Зорница: Да. В момента се движи към мен – така го виждам – с венец. Но, вече не е във физическо тяло.   

А.А.: Добре. Попитай Го, какво иска да ти каже?

Зорница: „Вярвай на душата си!“ – Какво значи това?

А.А.: Попитай Го: Как да имаш тази вяра? Какво значи да вярваш на душата си?

Зорница: „Душата е всичко и тя не може да бъде убита!“ – това ми каза. Защо ми го казва?

А.А.: Попитай го, защо ти казва това?

Зорница: За да не се страхувам от смъртта. – Аз се страхувам от смъртта.

А.А.: Каква е причината да се страхуваш от смъртта? И как можеш да преодолееш това? – Нека да ти покаже какво е след смъртта, за да не се страхуваш! Помоли Го да те отведе там, където пребиваваш след смъртта, за да не се страхуваш!

Зорница: Сега сякаш… Аз винаги съм си представяла, от дете, Господ като възрастен човек с бяла брада. Сега се появи в небето такъв огромен, като огромна фигура. Първо беше със строго изражение, но сега се усмихна.

А.А.: Имаш ли чувство, усещане някакво? Спокойна ли си в Негово присъствие?

Зорница: Да, сега като се усмихна. Първо се страхувах от изражението, което имаше. Строго. Може би, защото от малки сякаш така са ни, не специално моите родители, но …, че Господ е строг, че съди. Всъщност, не е така. Всъщност, Той напълно ни разбира.

А.А.: Какво трябва да знаем за Него?

Зорница: Усещане за спокойствие. Ами, какъв е?! – даже има чувство за хумор! :))

А.А.: Така ли? Защо, какво се случва?

Зорница: Така го усещам.

А.А.: Какво друго знаеш за Него или усещаш?

Зорница: Влага разбиране във всичко, което се случва в живота ни, всичко което правим. Определено не ни съди, не, в никакъв случай! Разбира ни във всяко едно действие, независимо дали го смятаме за правилно или не, Той влага разбиране в него.

А.А.: Попитай Го, защо преживяваш толкова трудно несправедливостите, които виждаш около себе си?

Зорница: Действа ми, че някаква болка от предателство нося от… – появи се като змия. Болка, която е в мен.

А.А.: Опиши ми какво виждаш.

Зорница: Само една змия, която изпълзя от нещо като… някакво кухо пространство, такова… като тръба. Обаче, змията е много странна. Като стъклена, прозрачна такава. Прозрачна. Не е…, не е…

А.А.: Не е истинска, така ли?

Зорница: Да, не е истинска.

А.А.: Каква е причината да ти се появи в този вид? – Какво искат да ти кажат?

Зорница: …………..

(следва продължение)

 

2 thoughts on “ПРОСТО ДА ОБИЧАШ БЛИЖНИЯ СИ – МИНАЛ ЖИВОТ С ИСУС

  • Благодарен съм за това, к. прочетох и желая това да продължава и да се развива в съзнанието ми!

    • Благодаря Ви, Димитър! Помагаме си взаимно! Радвам се, че вървите по Пътя! Благодарна съм и аз!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *