„ТРЯБВА ДА БЪДА ПРИМЕР, ТРЯБВА ДА БЪДА ВОДАЧ. ТРЯБВА ДА СЪБУДЯ ДРУГИТЕ – ДА МИСЛЯТ ПОВЕЧЕ ЗА ОБЩОТО.“

 

В тази своя първа регресия Грета се свързва с душата си, чрез която вижда свои предишни превъплъщения, получава информация за връзките си с хората от близкото й обкръжение – прекрасно осъзнава уроците, които учи чрез тях и на които тя ги учи; научава как да се зарежда; среща се със своя ангел-хранител, както и с духовните лечители.

Минал живот

А.А.: Къде си? Тъмно ли е или е светло?

Грета: Светло. Трева – много зелена. Няма никой. Много е широко. Струва ми се, че вървя. Светло е, но сякаш…, сякаш на свечеряване е вече.

А.А.: Как се усещаш – спокойна ли си, напрегната – там където си?

Грета: Спокойна. Малко…, малко любопитна. Сякаш чакам нещо. Но, не знам какво или кого. Може би – човек. Може би, любим. – Така мисля.

А.А.: А ти как изглеждаш?

Грета: Жена. Боса. С рокля някаква такава, като…, като от средните векове. Нещо бежово. Някакъв такъв пастелен, земен цвят. Неутрален. Не е нещо пъстро.

А.А.: А нагоре като погледнеш лицето – как изглеждаш?

Грета: Бяло. Кестенява коса – къдрава, такава… чуплива, надолу като водопад. Пусната е – да. Имам чувството, че съм се търкаляла цял ден по тая поляна. 🙂 Едно такова безгрижно чувство.

А.А.: Чудесно! А ти на колко години си там, където се виждаш сега?

Грета: Може би, двадесет или по-малко. Съвсем млада. Като момиче.

А.А.: А върви ли още това момиче по тревата?

Грета: Да. И я докосвам с върха на пръстите си. Тя е голяма. Висока.

А.А.: Приятно ли е усещането?

Грета: Приятно е – да.

А.А.: А на къде вървиш? – Към град или просто към някакво място, където да се срещнеш с някого?

Грета: Не, аз там чакам да дойде някой по някое време. През цялото време просто стоя и чакам.

/малко по-напред във времето/

А.А.: Кой идва – мъж или жена?

Грета: Мъж. – Момче. Също светъл. Бял. Рус е. С къдрици до ушите – небрежен. С красиви сини очи. Дълги мигли. С панталон от такъв пак кафяво-бежов цвят. Също е бос.

А.А.: А какво е усещането към това момче?

Грета: Радост. Хваща ме за ръката. Тръгваме на някъде, но вече се свечерява.

А.А.: А той на колко години е?

Грета: Колкото мен, може би.

А.А.: На къде тръгвате?

Грета: Към селото. Но, вече е здрач. Някъде на центъра са. По средата са запалили огън. Има някаква забава. И той ме води там. 🙂 /изживява красива емоция/ Има музика и танци. XV-XVI век, може би.

А.А.: А за държава – някакво усещане или мисъл?

Грета: Топла страна. Незнам. Може би, Италия.

А.А.: Какви танци играят?

Грета: Игриви. Като от акордеон звучи. Те и другите са боси. И всички танцуват около огъня. Голяма клада.

А.А.: Ти как се чувстваш?

Грета: Добре ми е.

А.А.: А емоцията, която пристига – каква е?

Грета: Когато ме държи за ръката се чувствам добре. Сякаш това е най-важното, което искам за момента. И то ми е достатъчно. Чувствам се щастлива. /освобождава се емоция/

……………………

А.А.: А сега ми кажи, там около огъня, случва ли се нещо? Вие продължавате ли да сте двамата заедно хванати за ръце?

Грета: Там сме още всички. Всички сядаме около огъня и започват да говорят. Нещо забавно. Смеят се.

А.А.: А ти смееш ли се?

Грета: Да. Млади хора. Споделят някакви случки.

А.А.: Има ли някой, който прави по-силно впечатление в тази компания или просто човека до теб?

Грета: Човека до мен е важен. 🙂

А.А.: Тези очи, погледа, познати ли са ти като усещане? – За кого в настоящия ти живот ти напомнят?

Грета: За Траян. /настоящ син на Грета/

/напред във времето/

Грета: Някаква стара постройка – като плевня. Аз се крия. Да. Нещо се страхувам. Има някакви хора. Двама мъже. Нещо спорят. Единия е по-възрастен. Тъмнокос. Едър човек. Някаква тъмна връхна дреха има. С тъмни дрехи. И отдолу, нещо като бяла риза, светла, разкопчана. Другия е младия човек. С когото се разхождах. Все още е млад. Не е минало много време. Карат се за нещо – спорят.

А.А.: А ти къде си?

Грета: В някаква купа сено. И ги наблюдавам.

А.А.: А ти виждаш ли го това сега или го знаеш?

Грета: Сякаш го виждам. Не чувам всичко обаче. Имам чувството, че е свързано с мен. Незнам. Не мога да чуя точно какво. После по-младия бута по-стария. И той пада. Пада на земята. Не е нещо сериозно ранен или…, нито е умрял. Просто го бута и излиза навън. Ядосан.

А.А.: Каква е причината да е ядосан?

Грета: Не са постигнали съгласие нещо – за това, което са говорили. Той е искал нещо, но възрастния мъж му е отказал. Не знам. Може би е свързано с момичето, което наблюдава. Може би е искал да се сгодява за нея, не съм сигурна.

А.А.: Какво се случва по-нататък? Ти продължаваш ли да стоиш там?

Грета: Не. Аз съм излязла от друго място, от плевнята. И после го намирам – момчето. И решаваме да бягаме някъде – да се махнем от селото. Разбираме се да приготвим нещо за из път – храна, вода, дрехи. И на другата сутрин рано, преди да са се събудили другите хора, да тръгнем заедно.

А.А.: Случва ли се това – тръгватe ли заедно?

Грета: Да. Тръгваме пеша. По пътя срещаме, вече по светло, някакъв човек с каручка. И той ни качва на нея. И отиваме в някакъв град – по-голямо селище от това, в което живеем.

А.А.: Какво е усещането за този град?

Грета: Любопитство. И надежда, може би, че нещо по-добро ни чака там. Има нещо като зидове, постройки по-масивни с каменни стени. И калдъръмени улички. Има притеснение малко за бъдещето… но, понеже не съм сама, а с него, това ме успокоява.

/напред във времето/

А.А.: Къде си, какво се случва?

Грета: В някаква къща. Сякаш е нашият дом. Хубаво е – с бели стени, чиста. Има люлка с бебе – това трябва да е нашето дете. Ама такава, както… както в старите български къщи – такава… на въже, висяща.

А.А.: Как изглежда бебето?

Грета: С кестенява коса. То е съвсем мъничко – на няколко месеца. Имам чувството, че е момиче.

А.А.: Загледай се в очичките му. Имаш ли усещане да познаваш тази душа в настоящия си живот?

Грета: Ния /дъщеря в настоящия живот на Грета/.

А.А.: Какво е усещането ти към това бебе там в люлката?

Грета: Обич. Голяма обич.

А.А.: Как изглежда вътре къщата?

Грета: Има и други стаи.

А.А.: Спокойна ли се чувстваш в нея?

Грета: Спокойна съм – да. Аз стоя там. Него го няма, обаче – моя мъж. Той… някъде е отишъл. Или работи някъде другаде по-далеч, или е отишъл да воюва, незнам. Не съм сигурна. Очаквам да се върне. Сякаш скоро ще се върне.

А.А.: Добре. Нека да помолим душата да ни пренесе към момента, в който има развитие на ситуацията и той се връща. Какво се случва?

Грета: Виждам го на прага. Имам чувството, че е някак отчужден, обаче. Нещо е станало, докато го е нямало. Може би, се е влюбил в друга жена. Такова ми е чувството. Не мога да разбера. Не ми казва. Просто го усещам, че е по-различен.

/напред във времето – най-важната случка от този живот/

Грета: Аз съм с момиченцето. Тя е по-голяма вече – на 5-6 години, може би.

А.А.: Къде сте?

Грета: На някаква река. Тя е влязла вътре. И не иска да излезе. Глези се.

А.А.: А ти сама ли си с нея?

Грета: Да. Аз съм на брега. Викам я да дойде.

А.А.: Какво друго се случва?

Грета: Вече не го виждам. Имам чувството, че е станало нещастие. Че, не съм могла да й помогна. /освобождава се емоция/

А.А.: Добре. Спокойно. Всичко това, което има да излезе като емоция, остави го да излезе. Дошло е време да се освободиш от него и да разбереш, че е част от живота, и е опит, който имаш. Освободи тази емоция, защото няма нужда от вина. И може да погледнеш, защото е полезно да разбереш, какво се е случило. Ако не виждаш – усещай или просто знай. И ми кажи: какво се е случило с това малко момиченце – твоето дете в този живот, който разглеждаме?

Грета: Тя се е удавила.

А.А.: Как се е удавила?

Грета: В реката. Аз съм влязла, но съм се уплашила. Не съм могла да я спася, защото не мога да плувам. И водата я е повлякла и аз не съм могла да я стигна.

А.А.: А някакъв прилив ли просто е имало или…?

Грета: Да. Като бързей. Не успях да я стигна.

А.А.: Спокойно. А сега направи няколко дълбоки вдишвания и…..

/освобождаване на стари негативни емоции/

/напред във времето/

Грета: Не виждам случка. Виждам се сама. Остаряла. На седемдесет. В онази къща. Няма никой.

А.А.: А ти сама ли живееш?

Грета: Да. Тъжно ми е. Защото съм сама.

А.А.: Кои са най-важните за теб неща в този живот?

Грета: Семейството.

А.А.: А там, връщайки се, поглеждайки назад в живота си, какво усещане, какво знание имаш за годините, които си живяла и опита, който си натрупала?

Грета: Трябвало е да направя компромис.

А.А.: С какво?

Грета: Да приема обратно човека, който се е отчуждил от мен. Да се опитам отново да бъдем семейство. Аз не съм го направила и после съм съжалявала. Заради гордостта си.

А.А.: Това ли е урока, който имаш и който продължаваш в настоящия си живот?

Грета: По-малко гордост, повече смирение.

А.А.: С какво случката с детето ти на реката е важна за настоящия ти живот?

Грета: Трябва да се науча да бъда по-смела. И по-малко гордост. Точно това – да се науча да мисля повече за другите. Не за гордостта си, не за себе си, а за хората, които обичам най-вече. Да давам повече за тях. И повече да им помагам.

А.А.: Това чувство на самота, което изпита в края на живота си в 70-те ти години, какво ти носи, на какво те научи?

Грета: Равносметка. Къде съм сбъркала и защо. А е можело да бъде друго. Ако бях по-малко горда и повече смела, че съм могла да остарея със семейство.

А.А.: Има ли друга случка от този живот, която душата иска да покаже?

Грета: Не.

…. /в пространството между животите/

А.А.: С какво е важен този живот за настоящия ти живот?

Грета: Имам да уча. Точно това. Как да го поправя. Как да имам сплотено семейство. Как да дам повече и как без да губя гордостта си, да се опитам да видя и през очите на другите.

А.А.: Има ли нещо или някой, който може да помогне в довършването на тези уроци?

Грета: Съпругът ми, може би. /в настоящия живот/ Като ме подтиква да съм по-смела, да не съм толкова свита.

А.А.: Има ли други хора от този минал живот, които присъстват и в настоящия ти живот?

Грета: Хм. Сякаш онзи възрастен мъж беше татко. Незнам. Въпреки че, беше много по-едър.

А.А.: С какво ти помага този възрастен мъж и сега като твой родител?

Грета: С отношението, което ми се показва – да чуваш другия какво говори и да се опиташ да го разбереш.

А.А.: А на какво учиш този възрастен мъж, който сега е твой родител?

Грета: Да е по-малко тъжен.

А.А.: А по какъв начин ти помага Траян?

Грета: Да се преборя със собственическото чувство и с ревността, може би. Тази ревност, която я има от гордост.

А.А.: А ти на какво го учиш?

Грета: На любов.

А.А.: Какво като урок си взела и учиш сега в настоящия си живот чрез Ния?

Грета: Сякаш виждам един кръгозор, който е много…, много по-голям от моя. Искам да мога и аз така. Да имам по-отворено съзнание. Да обхващам нещата в тяхната цялост.

А.А.: А ти на какво я учиш?

Грета: На търпение.

А.А.: Ако имаше послание от всичко това, което преживя и усети Грета, как би звучало това послание?

Грета: Ами, да не поставям нищо по-високо от семейството си. Нищо друго. То е най-важното. В противен случай, мога да го загубя.

А.А.: Кой е следващия урок на Грета в този живот?

Грета: Да си давам повече свобода. – Като правя това, което ми е приятно. Да творя, най-общо казано.

А.А.: Какъв е урока, който учиш чрез Дилян в настоящия си живот?

Грета: Да бъда по-малко властна. По-малко да служа на авторитета си.

А.А.: Как ти помага той за научаването на този урок?

Грета: Като ми показва това, което аз съм. В смисъл, подобен на мен е. И това, което не мога да видя в себе си, го виждам в него. – Като огледало.

А.А.: Същия урок ли учи чрез теб или друг урок?

Грета: Мисля – да. Същия.

А.А.: А какъв урок учиш чрез Триша?

Грета: Да гледам отвъд. Отвъд това, което е. Зад преградата. Както и с Ния. Малко по-широко. Не само с очите. И не само с разума.

А.А.: А тя какво учи чрез теб?

Грета: Не знам.

А.А.: А кой може да ти помогне да научиш урока, който Дилян ти дава?

Грета: Не знам защо – Ния.

А.А.: Как може да помогне Ния?

Грета: Не знам. Дава ми един по-широк поглед не само към света, но и към нас самите, и към другите. По някакъв начин ми помага да разкрия някакви страни, които по-рано не съм имала възможност да познавам. Някакви области, които са били за мен скрити, просто непроявени, аз ги виждам.

А.А.: Добре. Нека попитаме: каква е мисията на Грета в настоящия й живот?

Грета: Трябва да бъда пример, трябва да бъда водач.

А.А.: По какъв начин можеш да осъществиш мисията си?

Грета: Трябва да събудя другите – да мислят повече за общото.

А.А.: Има ли пречки за осъществяване на мисията ти?

Грета: Ами, това, че не съм достатъчно смела. Че, не винаги казвам всичко, което мисля. Аз не го казвам, защото мисля за последствията – за себе си и за семейството си.

А.А.: Как можеш да преодолееш тези пречки?

Грета: Като спра да се страхувам.

А.А.: Може ли някой да ти помогне да спреш да се страхуваш?

Грета: Дилян. Той е моята котвичка в живота.

А.А.: Коя е следващата стъпка, която Грета може да направи, за да изпълни мисията си?

Грета: Да започвам да казвам какво мисля. Да проявявам повече характер.

А.А.: Добре. Нека да попитаме: на прав път ли е Грета?

Грета: Мисля – да.

А.А.: Чудесно! Нека да попитаме, какво се върна да научиш след тази дата – 16 юли 2007 година?

Грета: Смирение.

А.А.: Успяла ли си да научиш този урок – за смирението?

Грета: Поех по пътя. Имам още да уча.

А.А.: Трябва ли нещо да промениш, за да можеш да усвоиш по-бързо урока за смирението?

Грета: Да се науча да контролирам емоциите си повече. Гнева си.

А.А.: Как?

Грета: Брой до 10 секунди преди да кажеш какво си помислил. 🙂 Да показвам повече обич на близките си. Това трябва. Да се показвам по-истинска. Много неща пазя само за най-…, най- до мен хора които са, другите не ме познават. Трябва да бъда по-открита.

А.А.: Как ще ти помогне това?

Грета: Ще ми даде увереност да вярвам повече в собствените си сили и че мога да направя нещо.

А.А.: Кой ще ти съдейства, за да се случи това?

Грета: Дилян и Ния.

А.А.: Има ли нещо, което искаш да попиташ в тази връзка?

Грета: Не се сещам.

/следва продължение – друг минал живот/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *