Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

ВРЪЗКАТА И КАМЕННИТЕ БАЛОНИ

Днес с Ния ще ви преведем през дебрите на нейната мистична регресия, изпълнена със символизъм и вълнуващи преживявания.  В началото на първа част се загатват отделни елементи от сцени, чиито смисъл и последователност се разкриват постепенно по-нататък в регресията. Информацията е многопластова и всеки един от читателите ще я разбере по най-благоприятния за себе си начин! 🙂

Навлизайки в информационното поле Ния успява да се свърже с различни нива на съзнание.

В първа част изживява радостта от раждането си; наблюдава енергийна пирамида, в която има саркофаг; въплъщава се в Девата, в Исус; наблюдава „хората“ с ореолите;

В тази втора част на регресията Ния попада в странно място, което нарича „връзка“ и чиято силна гравитация усеща с тялото си. След това се насочва към информация за вселените и отвъд тях. В последствие навлиза в друго измерение, където наблюдава каменните балони.

 

ВТОРА ЧАСТ

 

(продължение):

А.А.: Какво се случва сега?

Ния: То е като тунел нагоре. Като… все едно е като с метален отблясък. Така назъбено нагоре и продължава.

А.А.: Ти се движиш по него ли – вътре в него?

Ния: Не, аз го гледам от долу.

А.А.: А, какво има там в този тунел, на къде води?

Ния: Той води нагоре към небето. Той е връзка! Там си много тежък!

А.А.: Къде там?

Ния: Там като си! Аз съм сега отдолу. Обаче, сега съм много тежка! Все едно съм толкова тежка, колкото огромен камък!

А.А.: От какво си станала толкова тежка?

Ния: Там гравитацията е такава странна!

А.А.: Къде е това „там“?

Ния: Много е странно! Все едно е метално!

А.А.: Това на планетата Земя ли е или някъде другаде?

Ния: Не. То е като връзка. И е много горещо! То е връзка с нашата планета.

А.А.: Кой е създал тази връзка?

Ния: Октопод.

А.А.: Кой е Октопод?

Ния: ………… (без отговор)

Те живеят под водата.

А.А.: Кой – Октопод ли?

Ния: Тези, дето са от тази връзка там. То не е планета. То е като една фуния – като метално, много тежко.

А.А.: Всъщност, те живеят под водата и тази връзка е от водата нагоре, към небето? – Към Космоса?

Ния: Да. Ииии, акулата пак дойде! Тя обаче, сега не иска да ме изяде. Като в затвор все едно зъбите й. Все едно…, тя иска да ме ограничи или да ме изяде.

А.А.: Как да избегнеш това?

Ния: Аз съм си свободна вече!

А.А.: А, има ли страх в теб все още или си спокойна?

Ния: Не. Не се страхувам. Излизам от това металното.

А.А.: Ти до сега се движи в него ли? Тя вътре ли дойде?

Ния: Ами тя е като все едно много голяма. По-голяма… Ооо, стана ми по-леко! Много беше тежко тялото ми там! Все едно направо кръста ме болеше. Много тежко! Все едно… Не като нашата гравитация!

А.А.: Добре, излизаш ли сега нагоре?

Ния: Да.

А.А.: На къде си се устремила?

Ния: Окото!

А.А.: Към Окото?

Ния: Да.

А.А.: Какво представлява Окото?

Ния: Бог.

А.А.: Какво иска да ти каже?

Ния: Виждам Вселената. Много е красиво!

А.А.: По начина, по който сме я виждали и я познаваме ли изглежда, или по друг начин?

Ния: Като тъмно-синьо. Като безкрайно е! Има и различни цветове тук-таме.

А.А.: Газовите облаци и галактиките ли, или нещо друго?

Ния: Да, да, да… То тая фуния, в която бях преди малко, тя е като друго измерение – не е като нашите.

А.А.: Защо беше там? Кое ти беше важно да наблюдаваш там?

Ния: Там минаваме всички. То е като неизбежно.

А.А.: Защо е необходимо да минаваме от там?

Ния: За да усетим физическата болка.

А.А.: Усещането за физическата болка с какво ни помага после?

Ния: Да се стремим към светлината и към Окото!

А.А.: Може ли без нея да се стремим?

Ния: Не.

А.А.: А каква е причината да сме сътворени така, че да се налага да преминаваме през болката, за да се стремим?

Ния: Трябва да помагаме на хората.

А.А.: Как Ния да помага на хората в настоящия си живот?

Ния: С ръцете си. Енергия излиза. Бяла светлина.

А.А.: Чудесно! Какво прави с тази бяла светлина, с ръцете си?

Ния: Нагоре е насочена. То е като поток – от ръцете излиза и в центъра е Бог. По средата е. Тя се слива с Божествената енергия.

А.А.: Цялата се слива с Божествената енергия и просто чрез ръцете си я отдава?

Ния: Тя Божествената енергия е като един голям стълб.

А.А.: Отгоре-надолу?

Ния: Да. Преобладава бяло, обаче има всички цветове на дъгата. И в центъра е Бог!

А.А.: Как изглежда Бог? – Какво е усещането?

Ния: Ами, Той има като човешко тяло. Може или Бог да е тази светлината, енергията. И моите ръце са ей-така от двете страни. И те се сливат.

А.А.: Насочвайки тази енергия към хората, по какъв начин помагаш? Какво се случва?

Ния: Чувстват се по-добре. Облекчават се болките им.

А.А.: Чудесно! Това ли е мисията, с която си слязла тук или има и още нещо?

Ния: Да. Но, всичко е много светло!

А.А.: Добре, наслади се на това усещане! Зареди се с тази енергия! И всеки път, когато имаш нужда да я почувстваш в настоящия си живот…… (тук кодираме усещането)

И сега ми кажи: с какво друго можеш да помогнеш на света, на Вселената?

Ния: Тя е голяма вълна!

А.А.: От къде идва тази вълна?

Ния: От морето.

А.А.: Какво се случва – идвайки към теб, тази вълна?

Ния: Не, аз съм в безопасност. Обаче, животните…!

А.А.: Животните не са ли?

Ния: Не.

А.А.: А, другите хора?

Ния: Няма. Не ги виждам.

А.А.: Животните само?

Ния: Да.

А.А.: А, животните – не са ли също от Безкрая? – Душите им не са ли от Безкрая също или са вечни?

Ния: Те са по-различни.

А.А.: Защо?

Ния: ……………… (без отговор)

А.А.: Можеш ли да им помогнеш преди да дойде тази вълна?

Ния: Да.

А.А.: Как?

Ния: Като в облак.

А.А.: Да създадеш облак – мислено?

Ния: Да. Облакът е във въздуха, където все едно те са в облака.

А.А.: По този начин ще се съхранят, така ли?

Ния: Да.

А.А.: Има ли друго, което душата иска да покаже?

Ния: Кристалната решетка дойде пак. Обаче, тя е малко като пуканки.

А.А.: В какъв смисъл – като пуканки? – Неправилна форма или…?

Ния: Не. Просто е като витална. И все едно, както пуканките една до друга така, в различни… (не довършва)

А.А.: Различни кристални решетки, така ли?

Ния: Не. Тя е едно цяло, но е все едно ромбчетата… Първо като дойде, беше в бяло и синьо, сега е цветна.

А.А.: И тя на една плоскост ли е или…? (прекъсва ме)

Ния: Не. Тя е многоизмерна.

А.А.: По някакъв начин Числата на Фибоначи имат ли приложение по отношение на тази кристална решетка, подредбата?

Ния: Има 1 и 2, не знам.

А.А.: По този начин ли е създадена Вселената – посредством тази кристална решетка?

Ния: Да. Да.

А.А.: Всички вселени ли са така?

Ния: Не!

А.А.: Само нашата ли е така – тази, в която сме сега?

Ния: Не, има и друга като нашата.

А.А.: Тази, която през черната дупка като преминем попадаме в нея от другата страна или…?

Ния: Те са много измерения. Тя е като подвижна. Все едно, както на кошера килийките на питата, обаче тя е все едно…, все едно се върти постоянно.

А.А.: В коя посока се върти, можеш ли да ми кажеш?

Ния: Ами, тя се върти навсякъде, не е само в една посока. И все едно ту-нагоре, ту-надолу. И така в цялото пространство.

А.А.: Пространството какво е?

Ния: Няма време.

А.А.: В Безвремието, така ли? Вселената е в Безвремието?

Ния: Да.

А.А.: А, извън Вселените какво има?

Ния: Тъмно-синьо. Много е хубаво!

А.А.: Можеш ли да достигнеш до още по-далече – до същността на Абсолюта? – Позволено ли е?

Ния: ……..Аахахаха! 🙂 – Не! – То е все едно се блъскаш в стена и пак идваш!

А.А.: Защо? Не е позволено, така ли?

Ния: …………….. (без отговор)

А.А.: Какво представлява тази стена, можеш ли да я опишеш?

Ния: То не е като истинска стена, а е като едно невидимо, дето не можеш отвъд него да отидеш.

А.А.: Ние изначално от къде сме? – От там ли сме или сме сътворени тук във Вселената?

Ния: Не. Горе е бяло, като ей-така, върти се, все едно няма плътност. Много е… (не довършва)

А.А.: Но, усеща ли се по някакъв начин или не можеш да го усетиш? – Щом няма плътност как би го описала?

Ния: Ами така: не можеш да го пипнеш, да го усетиш! То няма сетива там, за да го усетиш!

А.А.: Как би го определила, щом не може чрез сетивата? Може ли да бъде определено по някакъв начин?

Ния: Оу, ние долу сме в оная фуния гадната!

А.А.: Влизаш там ли?

Ния: Не, не. Там като сме горе, все едно всичко е много леко. И нищо не можеш да пипнеш. То няма как да пипнеш.

А.А.: Няма плътност, да.

Ния: Да, няма плътност, обаче като сме в металната фуния – там, където бях много тежка… (не довършва)

А.А.: А, ние съществуваме ли паралелно в другите реалности?

Ния: Да. Решетката постоянно се върти и се издига нагоре-надолу и ние сме като в тези килийки. Но, тя е светла! Тя е светла и около нея е тъмно-синьо.

А.А.: Това тъмно-синьото какво е?

Ния: Това е Вселената, нататък.

А.А.: А зад Вселената какво има?

Ния: Светлина.

А.А.: Зад светлината?

Ния: Тя светлината е така нагоре и е като по-лека. Много е ярка!

А.А.: Какъв цвят е?

Ния: Бяло! Светло!

А.А.: След това какво има – след нея?

Ния: То няма край!

А.А.: Само това е и няма край?

Ния: Няма край.

А.А.: Това ли е Безкраят, Безвремието?

Ния: Да. Има тук-таме светкавици – като енергия.

А.А.: Те от къде идват?

Ния: Нещо се сблъсква сигурно!

А.А.: Там в тази светлина има ли енергия, освен тези светкавици, или има само сила?

Ния: То има навсякъде енергия.

А.А.: Ти как се усещаш там – имаш ли форма, цвят, тяло?

Ния: Сега нямам тяло там.

А.А.: А какво имаш?

Ния: Ами, все едно е…, все едно си навсякъде, все едно си част от всичко.

А.А.: Като присъствие ли или нещо друго?

Ния: Все едно си едно цяло с всичко там.

А.А.: А, как да станеш едно цяло с това, което е отвъд Вселената?

Ния: Борба.

А.А.: Борба за какво?

Ния: Учиш се.

А.А.: На какво се учиш?

Ния: Минаваш различни епохи. Има разни странни човечета – като каменни. То няма край!

А.А.: Няма край ученето?

Ния: Да.

А.А.: А, кога се сливаш с това, което е отвъд Вселените?

Ния: ………….. (без отговор)

А.А.: Не сме ли пак ние всичкото това, което е отвъд?

Ния: Да. Има и други!

А.А.: Други какво?

Ния: Ами, те са…, те не приличат на хората.

А.А.: Ти сега за първи път ли ги виждаш?

Ния: Да. Тези – да!

А.А.: Как изглеждат? Спокойна ли си в тяхно присъствие?

Ния: Да, мен не ме е страх от тях, но…, те са като… Като някакви камъни – така изглеждат. Там при тях всичко е много по-тежко! Много…!

А.А.: Това минералното царство ли е или нещо друго наблюдаваш? Просто друга цивилизация… или…?

Ния: Те малко са като каменни балони.

А.А.: И какво се случва с тях? Каква е идеята на съществуването им? Защо са в такава форма?

Ния: Сигурно са направили нещо лошо.

А.А.: На кого?

Ния: …………… (без отговор)

А.А.: Ние минали ли сме през това – през същата тази форма?

Ния: Мисля, че не!

А.А.: Ти можеш ли да ги разбереш, да ги усетиш?

Ния: Те са някак си много затворени. Нямат излъчването на енергията.

А.А.: Т.е., съхранена е енергията, капсулирана е и не може да бъде изведена и излъчена, така ли? А, успяват ли да приемат друга енергия?

Ния: Не.

А.А.: Каква е причината да са там – направили са нещо лошо, така ли?

Ния: Аз не съм сигурна! Но, те са статични.

А.А.: Но, къде ги виждаш – те на някаква планета ли съществуват, в някоя вселена отделна или просто в космоса се носят, или по друг начин?

Ния: Те са във вода!

А.А.: На нашата планета ли е това или на друго място?

Ния: Мисля, че има друга такава като нашата – паралелна планета.

А.А.: Какво знаеш за тях?

Ния: Ооо, при тях е било много студено!

А.А.: Отново е имало катаклизъм или…? (прекъсва ме)

Ния: Да. Сега има колагенова структура.

А.А.: Кое?

Ния: Така излиза в момента.

А.А.: Те самите ли?

Ния: Не. Те са като каменни.

А.А.: А, къде е колагеновата структура?

Ния: Там е! Пред тях. Като паяжина.

А.А.: На самата планета там ли?

Ния: Да.

А.А.: Какво наблюдаваш в момента?

Ния: Едни розови цветя излязоха. Все едно разцъфват там. Подвижни са. Като анимирани. Движат се. Виждам самото оформяне на цветчетата им и листата.

А.А.: Ти как се чувстваш там?

Ния: Добре съм.

А.А.: Искаш ли да продължиш да наблюдаваш или искаш да се насочим към минало превъплъщение, в което си била с Лео?

Ния: Да. Да отидем!

(следва трета част)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *