Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

1546 ГОДИНА. ВЕЛИКДЕНСКИЯ ОСТРОВ.

Днес с Ния ще ви преведем през дебрите на нейната мистична регресия, изпълнена със символизъм и вълнуващи преживявания.  В началото на първа част се загатват отделни елементи от сцени, чиито смисъл и последователност се разкриват постепенно по-нататък в регресията. Информацията е многопластова и всеки един от читателите ще я разбере по най-благоприятния за себе си начин! 🙂

Навлизайки в информационното поле Ния успява да се свърже с различни нива на съзнание.

В първа част изживява радостта от раждането си; наблюдава енергийна пирамида, в която има саркофаг; въплъщава се в Девата, в Исус; наблюдава „хората“ с ореолите;

Във втора част Ния попада на странно място, което нарича „връзка“ и чиято силна гравитация усеща с тялото си. След това се насочва към информация за вселените и отвъд тях. В последствие навлиза в друго измерение, където наблюдава каменните балони.

В трета част Ния и Лео посещават непозната за нас планета в Слънчевата система, за да търсят живот. Докато са там, попадат в космическа буря. Ния споделя също и най-ценното знание, до което са достигнали с нейния любим пътешествайки и изучавайки космоса.

В тази четвърта (последна) част от регресията Ния се връща в 1546 г. Тя се вижда в тялото на 12-годишно момче, което става свидетел на необяснимо явление. След това получава информация за пирамидата, както и за Великденския остров и връзката му с каменните балони.

 

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

 

(продължение)

А.А.: Успя ли да се изтеглиш от онова пространство?

Ния: Пътувам, обаче съм сама…

А.А.: Какво има около теб? Опиши ми!

Ния: Като мида има, голяма, от тъмните…

А.А.: Нека да помолим душата да ни отведе… при баба ти, ако е подходящо! Как изглежда пространството?

Ния: Светло е, има дърво голямо.

А.А.: Как се чувстваш там?

Ния: Нормално се чувствам…

А.А.: Огледай се – на ляво, на дясно – и ми кажи, тя появява ли се?

Ния: Не. Има някакви гъбки… по земята… Баба не е там…

Едно жълто патенце, което плува.

А.А.: А, какво се случва с баба ти? Могат ли да ти кажат?

Ния: Щастлива е, спокойна е. Жива е, някъде. (потичат сълзи)

 

(правим преход към 1546 г., за която Ния иска да знае с какво е важна и по какъв начин е свързана с нея )

А.А.: Какво означава 1546 г. – с какво е важна тя за Ния?

Ния: ………….. (мълчание)

А.А.: Добре ли се чувстваш?

Ния: Да, спокойно е.

А.А.: Къде си сега?

Ния: Плувам в някаква вода.

А.А.: А, тази вода приятна ли е или ти е студена?

Ния: Да, да, да.

А.А.: Приятна е?

Ния: Да.

А.А.: И ти си спокойна, докато плуваш ли?

Ния: Да.

А.А.: А…, ти имаш усещане за тяло, щом плуваш?

Ния: Да.

А.А.: Как изглежда тялото ти?

Ния: Момче. На 12.

А.А.: Можеш ли да видиш в какво плува – море, река, езеро…?

Ния: В река е. Кристална. Има много красива природа, обаче, небето е някак си странно!

А.А.: Защо, кое е странно?

Ния: Ами, все едно е така като… нагоре е като дупка (цилиндър, стълб), която е…, която е…

А.А.: Портал ли или нещо друго?

Ния: Да-да.

А.А.: А, то, забеляза ли това момче, това небе?

Ния: Да, аз гледам нагоре.

А.А.: Ти си в тялото му в момента – на момчето?

Ния: Да.

А.А.: Усещането какво е?

Ния: Странно е!

А.А.: Защо? Кое е странно?

Ния: Ами, защото се чудя…! Хм… 🙂 Водата е кристално чиста… и все едно…, така нагоре продължава като трептения през въздуха и нагоре. И пак е в тези цветове.

А.А.: И прави тази дупка, този тунел в пространството, така ли? В небето?

Ния: Да. Да.

А.А.: Вижда ли се нещо през него или е тъмен тунела?

Ния: Не, не. Много е светло!

А.А.: Светло е – както каза, като трептения?

Ния: Да. Все едно вибрира така.

А.А.: Т.е., прозрачен е, така ли?

Ния: Да. И сега, обаче, дойде окото. Но, не онова (от първата част на регресията). Това е на жена.

А.А.: Има ли цвят?

Ния: Да – синьо. Такова като магнетично синьо. Обаче, то тоя път не гледа така срещу мен, а гледа настрани. Изтегли се вдясно и гледа натам. То това е някаква богиня!

А.А.: Коя е тази богиня?

Ния: Нещо с природата. – Тя се е разсърдила!

А.А.: Изида ли е това или някоя друга богиня?

Ния: Друга е май. Но, тя се е разсърдила.

А.А.: На кого?

Ния: На хората.

А.А.: Защо?

Ния: Не иска да погледне към мен, защото хората са станали лоши тогава.

А.А.: Какво е можело ти да направиш в случая? Каква е причината на теб да се появи тази богинята по този начин там чрез този портал и да наблюдаваш?

Ния: Трябва да се преборя с тигъра.

А.А.: По какъв начин може да стане това?

Ния: Да обясним на хората… Те са тълпи, обаче са се заблудили.

А.А.: Какво ще помогне да се върнат към истината?

Ния: Има една кристална топка и един…, като с перо дето пише.

А.А.: Кой е той?

Ния: Някой тогава получава видения и ги записва с едно перо! – От кристалната топка!

А.А.: Те запазени ли са?

Ния: Да. Аз трябва да ги разпространя.

А.А.: В настоящия си живот ли или там и тогава?

Ния: Не, не-не. Тогава.

А.А.: Добре. Успяваш ли?

Ния: Да. Има много хора, които проявяват интерес.

А.А.: И какво се случва?

Ния: Излезе пак пирамида, но на върха й има едно кристалче, като диамантено.

А.А.: Добре. За какво служи то там – на върха?

Ния: То я облива с информация.

А.А.: То е като приемател ли или като трансформатор, или нещо друго?

Ния: Не. То е там на върха и все едно я активира.

А.А.: А, какво е тази енергийна пирамида?

Ния: Информация.

А.А.: Ние самите създаваме ли такава в живота си пирамида?

Ния: Ние черпим информацията от нея.

А.А.: Как достигаме до нея?

Ния: Хаха! Ами, тя е отворена, обаче… честотата (вибрационната)…!

А.А.: Честотата е необходима! Друго има ли, освен честота?

Ния: ………… (без отговор)

А.А.: Добре! И какво се случва, когато разпространяваш всичко това? – Омиротворяваме ли богинята? Благосклонна ли е след това?

Ния: Някак си е неутрална в момента.

А.А.: А, тази 1546 г. е годината, в която си видял всичко това ли?

Ния: Да.

А.А.: По какъв начин тази информация ти помага в настоящия ти живот – как кореспондира с настоящия ти живот?

Ния: Ха! – Камъните от Великденския остров.

А.А.: Какво за тях?

Ния: Хм…!

А.А.: Наблюдаваш ли нещо в момента?

Ния: Да.

А.А.: Спокойна ли си, докато го наблюдаваш или има напрежение?

Ния: Няма напрежение.

А.А.: Добре. Какво се случва?

Ния: Те са свързани.

А.А.: Камъните от Великденския остров?

Ния: Да. С Египет.

А.А.: Как са свързани?

Ния: Не мога да го разбера какво означава това?! (което наблюдава)

А.А.: Добре, опиши какво е. Може би, по-нататък ще можеш да го разгадаеш като слушаш записа. Дори да не го разбереш сега, опиши какво е, за да можеш да го имаш!

Ния: Ами, все едно е… тези египетските глави, все едно е на… жезъл такъв… И все едно, камъните от Великденския остров са отдясно, Египет е отляво и жезълът с главата отива от дясно наляво и така някак си леко надолу.

А.А.: Добре, може би в последствие ще имаш допълнително информация, която ще получиш и ще може да синхронизира с това, което си получила в регресия! Просто опиши добре това, което виждаш и усещаш, за да го имаш и да можеш да имаш отправна точка за по-нататък, когато разгадаваш информацията! Има ли друго, което ти се появява?

Ния: Има феникс. Той гледа към камъните. Той е тук, отляво.

А.А.: Добре. Иска ли нещо да ти каже? Има ли нещо, което иска да ти даде? – Насока?

Ния: Да отворя криле!

А.А.: Как да го направиш? – Кое ще ти помогне да отвориш криле?

Ния: Камъните.

А.А.: Кои точно? – Тези от Великденския остров или нещо друго? Или по принцип камъните?

Ния: Ами той гледа към тях.

А.А.: Как ще ти помогнат те?

Ния: Енергия имат те и е заключена информация.

А.А.: Трябва да отидеш до там ли или просто трябва мислено да…? (прекъсва ме)

Ния: Да! (Трябва да отиде)

А.А.: Има ли друго, което е важно да знаеш?

Ния: Те са добри. Ооо, те са свързани с онези!

А.А.: Кои онези?

Ния: Каменните.

А.А.: Каменните балони? (от втората част на регресията)

Ния: Да, да, да.

А.А.: Как са свързани с тях?

Ния: Те са като огледални!

А.А.: Какво друго знаеш?

Ния: Не мога да разбера този Октопод какво иска!

А.А.: Къде е той?

Ния: Той се появи и преди.

А.А.: Страх ли те е от него или няма напрежение?

Ния: Не. Не.

А.А.: Той голям ли е, малък ли е?

Ния: Голям е. Я, колко интересно! – Камъните са свързани!

А.А.: С Октопод ли по някакъв начин?

Ния: Не, не. Ония същества, които бяха като каменни, са свързани с Великденския остров!

А.А.: А, този Октопод по какъв начин е свързан с камъните? Защо ти се появява за втори път, когато виждаш каменните същества?

Ния: Те са някакви морски… (не довършва)

А.А.: Морски същности, така ли?

Ния: ……………. (без отговор)

А.А.: А, Великденският остров бил ли е под водата?

Ния: ……………. (без отговор)

А.А.: Какво идва сега? Какво преживяваш в момента? Добре ли се чувстваш?

Ния: Да. Изморена съм.

А.А.: Искаш ли да приключваме? Как е главата – добре ли е?

Ния: Да.

А.А.: Когато кажеш, ще приключим!

Ния: …………… (без отговор)

А.А.: От какво си изморена – от регресията ли?

Ния: Да. От онази фуния.

А.А.: Добре. Нека да помолим Създателя, Бог, Девичката! – Да те заредят с енергия, за да можеш да възвърнеш силите си, с които беше преди да влезеш в регресия! Остави енергията да влезе в теб по начина, по който е най-благотворно, най-подходящо за теб сега! Насочи се към ……………………………………. (тук презареждаме с енергия)

Успя ли да видиш енергията?

Ния: Да!

А.А.: Остави я да подейства! Усети как изпълва цялото ти тяло ……………………….. (втора техника за презареждане)

Добре ли се чувстваш?

Ния: Да.

А.А.: Готова ли си да се върнеш в реалността на настоящия си живот?

Ния: Да.

А.А.: ………………(връщане)

/Край на регресията/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *