В началото на своето пътешествие във време-пространството Бисера има необикновени преживявания, неподатливи на обяснение с човешките понятия и възприятия. Тя се среща с Духовната си Майка, чието присъствие ú въздейства изключително силно. Малко по-късно наблюдава себе си като Сила и разговаря с малките човечета. След това се насочва към пространство, в което се вижда със своите братя и сестри от Света на пеперудите. Те ú припомнят урока, който имат да научат заедно, а също и как изглежда амулета ú. В края на своето пребиваване там, Бисера разговаря с много близък свой приятел, с когото са родени някъде в Безкрая…
(някъде във време-пространството):
Бисера: Като пещера е, обаче не е затворена отгоре. – Като вулкан е! Виждам небето…, и… Не знам какво виждам…?!
А.А.: Спокойна ли си или има напрежение?
Бисера: Не, спокойна съм. Сякаш ми е мъчно, че отдавна не съм била там! (появява се емоция, която освобождаваме)
А.А.: А кое е това място? И колко отдавна не си била там?
Бисера: Не знам кое е! – Има мнооого дървета. И аз съм на високо. Аз ги виждам!
А.А.: А те какви дървета са? Приличат ли на тези, които са тук на Земята?
Бисера: Да, сякаш са с мааалко по-големи листа от тези около нас.
А.А.: Можеш ли да оприличиш това място като Земята или по-скоро е друго място?
Бисера: Ами, прилича на Земята, обаче не е такова усещането! Някак си, хем съм там, хем ме няма физически! Т.е., не усещам пода! Не го виждам!
А.А.: А ти какво си там, където си? Имаш ли енергия или нещо, което те определя?
Бисера: Като светла пеперуда съм! И треперя някак. Като вибрация, която е по цялото ми тяло. Но, не се нося!
А.А.: Т.е., като статична си, но имаш вибрации, така ли?
Бисера: Да. Спряла съм, но сякаш – все едно вятъра духа платно – така е! И идва от едната ми страна.
А.А.: От коя страна идва?
Бисера: От дясната. И е като вълни. Минава през мен като вълни.
А.А.: Това е въздух, вятър или нещо друго?
Бисера: Нещо друго е! Не го усещам физически! Сякаш имам като пелерина, която се носи от вятъра, но няма вятър! Аз съм в като пещера, но тя е по-светла! И над мен не е небе!
А.А.: Какво е?
Бисера: Не мога да го определя! – Тъмно е! Но, аз знам, че там има нещо!
А.А.: Какво има там?
Бисера: Не го виждам!
А.А.: Това нещо, което е там – по какъв начин ти въздейства?
Бисера: Ами, чувствам се спокойна, че е там!Тъмно е! И в същото време е светло! Неопределено е! Не, няма форма! То е като… моето усещане, че е там!
А.А.: Добре! Чудесно! А какво правиш там на това място?
Бисера: Ммм! Съзерцавам!
А.А.: Кое?
Бисера: Ами, гледам над дърветата! Но, там няма нищо! То е – сякаш виждам ВСИЧКО! (набляга на последната дума)
А.А.: А усещането какво е – можеш ли да го определиш?
Бисера: На спокойствие! На задоволство! (внедряваме тези усещания)
А.А.: Опиши ми какво друго знаеш за това място там, за себе си, за усещанията, които имаш?
Бисера: Сякаш има като птици, които също…! Те не летят! Не мога да го определя какво правят?! – Те просто сякаш – като сърфират! Все едно са по вода, само че няма вода! Там е… – празно е! Ама аз не мога като тях!
А.А.: Защо? Кое е различното между вас?
Бисера: Ами… Те са различни! Аз съм някак си бяла!
А.А.: А те?
Бисера: Те са по-скоро тъмно-зелени към черни! Не мога да определя цвета! Те са в далечината, аз не ги виждам ясно! Само виждам движението! И ми харесва да ги гледам!
А.А.: А те забелязват ли те?
Бисера: Не! Те сякаш си вървят по техен си път. Те си имат някаква задача. Ама аз не съм сигурна каква е точно! И са… Повече са! Те са като ято! Без структура! Някак си аз усещам…, усещам, под мен има като енергиен източник! Не мога да го определя! И мисля, че затова ми се носи пелерината! – То не е пелерина! То е прозрачно, пък в същото време е бяло! Но, го усещам! Усещам го като вибрация през… Да, цялата вибрирам от него!
А.А.: Но, това е приятно усещане или …? (прекъсва ме)
Бисера: Да! Приятно е! Приятно е! Аз ИСКАМ да бъда там!
А.А.: Защо си в тази форма там? Тя помага ли ти по някакъв начин?
Бисера: Ммм…! Нещо…, нещо сякаш чух изведнъж! Вибрацията спря веднага след въпроса, обаче, не знам защо спря!
А.А.: Защо спря?
Бисера: Сякаш погледнах на другаде, но не видях нищо!
А.А.: Добре! А сега къде си и какво се случва?
Бисера: Сега съм в като… – Прилича на джунгла! Ааа! Има папагали! 🙂
А.А.: Значи, не си в тази вибрация, която ти въздействаше до сега?
Бисера: Не, няма я!
А.А.: А сега как се чувстваш?
Бисера: Сега се чувствам СВОБОДНА! 🙂 (внедряваме го)
А.А.: Чудесно! А ти какво си там, където наблюдаваш в момента?
Бисера: Ммм! Не съм сигурна!
А.А.: Какво наблюдаваш около себе си? Има ли нещо, което ти прави впечатление там в тази джунгла?
Бисера: Не. Аз не виждам! Като усещане е! Сякаш усещам влагата на въздуха по… (затруднява се да каже по какво) Но, не виждам какво се случва! Сякаш има като река!
А.А.: Къде е тази река?
Бисера: На там – на дясно! Не знам чувам ли я, помирисвам ли я?! – Знам, че е там!
А.А.: Добре! Следвай тези си усещания!……
Бисера: Да. Не е река!
А.А.: Какво е?
Бисера: Светло е! Светло е, а пък сякаш има като обли камъни вътре! Но, не е вода! По-скоро е като лава, само че не е гореща! Не е страшна! Просто се носи!
А.А.: Има ли посока?
Бисера: Не! Сякаш е навсякъде! Сякаш тя върви направо и хоризонтално! Не е планина!
А.А.: А ти виждаш ли го това сега или го знаеш?
Бисера: Знам го! Нищо не виждам около себе си! Всичко е някак светло и само усещам как все едно тялото ми е… – Нямам тяло! Аз се нося по… – Не е поток! То е като… – Като вятър е, който те носи!
А.А.: Какво е това?
Бисера: Не знам какво е! Аз за първи път стъпвам там! Обаче, отивам някъде!
А.А.: Искаш ли да отидеш на там, на където те носи?
Бисера: Да! Искам!
А.А.: Остави се на това усещане! ………… Къде си в момента?
Бисера: Още пътувам. Но, е много приятно усещане! – Аз се нося!
А.А.: Какво друго знаеш?
Бисера: Аз някак си се нося във всички посоки едновременно – и напред и назад и нагоре и надолу…! Не се въртя! Просто се нося!
А.А.: Чудесно! Можеш ли да го сравниш с нещо, което ти е познато на Земята като усещане?
Бисера: Не. Не ми е познато като усещане! Не ми е познато. Обаче, има и още някой! Някъде напред е! Като… бял гълъб. Обаче, не е като птицата! Той сякаш ме тегли… Сякаш ми подава ръка и ме тегли след себе си да отидем някъде…!
А.А.: Искаш ли да отидеш?
Бисера: Даа! Искам!
А.А.: Добре! Какво е това – духовен водач ли е или е нещо друго?
Бисера: Не, не! Нещо друго е! Като водач – обаче, като водач за реката – за течението! Не е моят водач!
А.А.: Нека да видим какво иска да ти покаже! На къде иска да те поведе?
Бисера: … Светло е!
А.А.: Навсякъде ли е светло?
Бисера: Да.
А.А.: Има ли цвят тази светлина?
Бисера: Не. Сякаш е прозрачна. Но, в същото време е светла! Хладна е!
А.А.: Като свежест или просто студ?
Бисера: По-скоро е като студ, но без да ми е студено! Сега съм като в иглу.
А.А.: И сама ли си или има някой там?
Бисера: Сега съм сама, обаче иглуто свети! Зеленикаво е. Зеленикаво към синьо. И пак почна вибрацията като в пещерата! Само че, си я усещам по-слабо, отколкото беше преди!
А.А.: В коя част на тялото си я усещаш?
Бисера: В дясната!
А.А.: А предният път така ли беше?
Бисера: Не. Предният път беше в цялото тяло!
Аз не виждам нищо сякаш! От тая светлина не мога да различа нищо, но усещам сякаш ще кажеш че, някой ме дърпа за ръката и ми казва: „Ела! Ела!“
А.А.: А приятно или неприятно е това?
Бисера: Приятно е!
А.А.: Добре! Ако е приятно го последвай! Ако не е приятно не го следвай! И ми казвай – обяснявай ми къде си!
Бисера: Като тунел е вътре. Вървим през тунела. И тунелът е хем светъл, хем тъмен едновременно! Не мога да го опиша!
А.А.: Чудесно!
Бисера: Той е…, ще кажеш че ми разказва история! Обаче, аз не я разбирам! Само знам, че нещо ми разказва!
А.А.: Добрее! Нека това, което ти разказва, да успееш да го приемеш и да си го обясниш, да си го преведеш на човешки, разбираем за теб начин!
Бисера: Слушам го! Но, в същото време не го чувам!
А.А.: Добре! Просто, нека да възприемеш цялата тази информация …… Какво се случва сега?
Бисера: Нищо. Аз чакам.
А.А.: Чакаш какво?
Бисера: Не знам! Каза ми, да изчакам!
А.А.: Ахаа! Появява се това, което трябва да изчакаш! Какво е то?
Бисера: Като око! Нее, човек е! Т.е., прилича на човек!
А.А.: Има такава форма, така ли?
Бисера: Да. Има дълга коса! Дълга сребърна коса! 🙂
А.А.: А има ли пол? Усмихваш се?!
Бисера: 🙂 Да, сякаш го познавам от много отдавна! (появява се много силна емоция, която не ú позволява да говори спокойно)
А.А.: Дишай!
Бисера: Тъжно ми е! (започва да плаче с глас) Защото не сме се виждали отдавна!
А.А.: Дишай! Чудесно се справяш!
Бисера: И ми липсва!
А.А.: Той е тук! Той е тук! Всичко е наред! Чудесно се справяш!
Наслади се на срещата ви! Някой ден отново ще сте заедно! И ми кажи: Кой е това? Успяваш ли да си спомниш кой е това?
Бисера: Не, но толкова много ми липсва!…
(освобождава се емоция)
А.А.: Освен, че ти е тъжно – има ли нещо друго, което идва в теб?
Бисера: Да, аз много го обичам! (все още плаче)
А.А: А какво знаеш за него?
Бисера: (леко успокоена) Ние отдавна се познаваме.
А.А.: От колко отдавна?
Бисера: От както свят светува. (отново се връща силната емоция)
А.А.: Вие заедно сте били сътворени ли?
Бисера: Да, обаче никога не сме били заедно!
А.А.: А защо не сте били заедно?
Бисера: Не знам! Имаме различни задачи!
А.А.: А това твоята душа-близнак ли е или по друг начин връзка?
Бисера: Не! Различни сме! Различни сме, обаче някак си сме свързани!
А.А.: По какъв начин сте свързани?
Бисера: Ами, ще кажеш, че сме роднини! Някак си, като майка ми е! (отново влиза в дълбоката емоция) Обаче, никога не е била с мен!
А.А.: Не сте били в живот ли или по принцип?
Бисера: Ами, не знам! Сякаш ме е родила, обаче никога не ми е била майка! (още по-дълбоко изживява емоцията и продължава да плаче) А така нежно ме милва по косата!
А.А.: Сега ли?
Бисера: Даа…! И ми казва да не плача! (задъхва се докато го изрича)
(чрез техника освобождаваме емоцията)
Бисера: И пак трябва да си ходи!
А.А.: Попитай я: Защо не сте в живот заедно? Попитай я!
Бисера: Не съм готова!
А.А.: Кога ще си готова?
Бисера: След някой друг живот.
А.А.: Какво е необходимо да се случи?
Бисера: Да се науча да обичам! (отново плаче)
А.А.: Как да се научиш да обичаш?
Бисера: Без чувства! (тук се разстройва още повече) – Ами, аз пак не я разбирам, а трябва да я пусна! (емоцията пак се задълбочава)
А.А.: Как да се свързваш с нея? Попитай я!
Бисера: Казва, че аз я чувам! 🙂 (вече влиза в спокойствието)
А.А.: Чудесно! Тя има ли си име?
Бисера: Не го разбрах…!
А.А.: Добре! Усети енергийния ú печат! Усети я!
Бисера: Някак си ме държи за ръцете! Усещам я! Усещам я как ме държи!
А.А.: Запомни това усещане! ………. Това твой духовен водач ли е или не?
Бисера: Не!
А.А.: Кой е това?
Бисера: Това е Майка ми.
А.А.: Това е духовната ти майка или по друг начин?
Бисера: Да. Не ме е родила физически. Просто ме е създала!
А.А.: А тя само теб ли е създала?
Бисера: Не. Има много като мен. И те са пак там – при дърветата! Само че, всеки си има свое място!
А.А.: А кое е твоето място?
Бисера: Аз го търся!
А.А.: А знаците, които получаваш, от нея ли ги получаваш или от някой друг?
Бисера: Не. Не са от нея.
А.А.: А от кого?
Бисера: Тя ми казва, че ще разбера! Но, не са от нея.
(задаваме лични въпроси)
Каза ми да не съм тъжна! 🙂 (видимо доволна)
Обаче си тръгва!
А.А.: Искаш ли нещо да й кажеш?
Бисера: Да! – „Обичам те!“ И тя ме обича! 🙂 (щастлива и спокойна) Каза, че пак ще се видим! 🙂
А.А.: Как и кога?
Бисера: Аз съм щяла да разбера кога е момента пак…
А.А.: А ти сама ще можеш ли да я видиш без чужда помощ?
Бисера: Да!
А.А.: Чудесно! Какво е необходимо?
Бисера: Да заспя! Каза ми, ама да не сънувам! Да спя и да не сънувам! Каза ми, да си спомня как се нося по реката и тя ще ме заведе пак при нея!
А.А.: Чудесно! (внедряваме усещането)
Бисера: Не мога да я разбера! Някак си ми дава като енергия…, като в… Слага ми нещо в дясната ръка…! Не мога… Не разбирам какво е!
А.А.: Попитай какво е!
Бисера: „Ключ“ – ми каза. 🙂
А.А.: Той има ли форма?
Бисера: Не, тя просто го поставя. Все едно чип поставя. Някак си го натиска в ръката. И ми казва: „Ти ще разбереш как да го използваш!“
А.А.: За какво ще ти послужи той?
Бисера: Да си говорим! 🙂 Тръгна си!… Хее…! (дълбока въздишка)
А.А.: Благодари ú, че се е появила! Ще имате още много срещи! Докато се слеете!
…………………………………………………………………………………………………………..
(преход към друго пространство)
Бисера: Има кораб. И този кораб има като кон. Но, не е точно кон! Върха му е – не мога да го опиша… – то е като някакво животно! Но, не е животно, което аз съм виждала! Прилича ми на кон, но не е точно кон!
А.А.: Като пегас ли или нещо друго?
Бисера: Не мога да го определя!
А.А.: Той има формата на кон този кораб, така ли?
Бисера: Не. Само върхът му! Ще кажеш, че има кон, който го носи по морето. Сякаш го дърпа. Обаче, конят не е от същата материя като кораба! Конят е…, конят сякаш е жив! Ама…, на кораба има някой…!
А.А.: Кой?
Бисера: Те вече приличат на хора. Те са много! Ама…, не е като кораб! Мммм…! – То е продълговато! Прилича на кораб, обаче в същото време е като пашкул. И те са малки.
А.А.: Кои?
Бисера: Те са като човечета. И са мънички.
А.А.: Колко мънички?
Бисера: Ами, много по-малки от мен! Аз, ще кажеш че ги гледам от горе и ще кажеш че като играчка, която аз мога да разгледам детайлно! Но, в същото време аз знам, че са живи!
А.А.: Добре! Разгледай детайлно и ми кажи: Какво ти прави впечатление? Кое е важно от това, което наблюдаваш там?
Бисера: Те всички отиват някъде.
А.А.: Къде отиват?
Бисера: Имат като битка и аз трябва да отида с тях! Те… Молят ме за помощ!
А.А.: Защо? Защо ти да отидеш с тях и да им помогнеш?
Бисера: Защото щели да бъдат силни!
А.А.: А ти какво си – там, където си?
Бисера: Аз съм СИЛА! Аз съм като длан. Нямам тяло.
А.А.: А ти по какъв начин можеш да им помогнеш?
Бисера: Аз давам насока на кораба им къде да отиде!
А.А.: А те как се свързват с теб?
Бисера: Говорят ми. И аз ги чувам! Но, в същото време ще кажеш, че не ме виждат! (изненадана) Аз хем ги държа в ръката си, те обаче не ме виждат, че съм там!
А.А.: А защо не те виждат?
Бисера: Ами, аз пак съм като в пещерата. Аз съм такава – светла съм, обаче съм прозрачна в същото време! Хем съм бяла, хем съм прозрачна!
А.А.: Т.е., си невидима за тях, така ли?
Бисера: Ами, те… – да,! Те не ме виждат! Ама знаят, че съм там, защото ми говорят и ми разказват какво искат да направят. Ама аз не искам те да го направят!
А.А.: Защо?
Бисера: Защото смятам, че не е добре да го направят! (тук придобива сериозност гласът ú) Но, не мога да определя! Аз се опитвам само да им покажа, че кончето не може да тръгне на там!
А.А.: А това конче ти ли го управляваш или…? (прекъсва ме)
Бисера: Аз някак си му вея гривата! Но, то си върви само! Ммм…, те обаче тръгват! И аз им казвам, че няма да отида с тях!
А.А.: Какво се случва по-нататък?
Бисера: Те заминаха!
А.А.: А ти можеш ли да видиш къде са отишли?
Бисера: Не. Те ще кажеш, че изведнъж изчезнаха! Аз имам друга задача! Не е тази! Аз тръгвам в друга посока!
А.А.: В каква посока тръгваш?
Бисера: Има като връх! Не мога да… То е като планина. Много е високо! Много е високо, но аз не се катеря. Аз просто си летя покрай него!
А.А.: А тази планина като планините на Земята ли е?
Бисера: Дааа, дааа!
А.А.: И е по същия начин – колкото е по-висока, толкова по-снежна ли е?
Бисера: Да, бяла е. Бяла е, но не ми е студено. Аз не усещам студа.
А.А.: А защо не усещаш студа?
Бисера: Нямам тяло! Но, някак си усещам вятъра. И той е такъв вятър, който не е студен вятър! Не ми е студено! Напротив, даже ми е приятно, топло ми е и аз бързам да се кача на върха!
А.А.: Какво има там? Защо бързаш?
Бисера: Ами там ме чакат! 🙂 (много щастлива)
А.А.: Кой те чака?
Бисера: Хм…! Знам, че ги познавам…! 🙂 – Те са като мен!
А.А.: Какви са?
Бисера: Приличат на хора като със воали, обаче не са хора!
А.А.: А какво са?
Бисера: Те са пак като пеперуди такива! Мене… те отдавна ме чакат! 🙂 И ми се смеят, че съм се занимавала с малките човечета!
А.А.: А с какво е подходящо да се занимаваш?
Бисера: Казват ми, че ние търсим!
А.А.: Какво търсите?
Бисера: Пътя! Ама и те не знаят за къде е този Път! Ние просто трябва да го намерим и тогава ще разберем за къде е. Много са! (изненадана)
А.А.: Колко много?
Бисера: Не мога да ги преброя!
А.А.: А всички ли сте еднакви, равни или по друг начин?
Бисера: Да, всичките сме бели – като духове такива!
А.А.: А имате ли индивидуалност? – В смисъл, всички ли сте различни характери или само…? (прекъсва ме)
Бисера: Различни сме! Различни сме и всеки от нас има някаква задача за този Път. Обаче, не я казва на другите!
А.А.: Защо?
Бисера: Ами, такова е! – Като наказание е! Да не знаем кой какво трябва да направи, а да го направим заедно! И ние още не знаем как!
А.А.: А защо е като наказание?
Бисера: Не сме разбрали урока. Те казват, че трябва да си спомня! Някои от тях летят, обаче не всички можем! Някой са си спомнили!
А.А.: Добре! А ти, преди малко като беше с човечетата, летеше ли?
Бисера: Не. Аз се нося! Аз само…, не мога да летя ей-така нагоре! Мога само да се нося, защото нямам крака, за да вървя.
А.А.: А кое ти помага да се носиш?
Бисера: Ами просто го мога! Някак си е като магнитно… Както магнитите се отблъскват, така се отблъсквам от земята.
А.А.: Ясно! А как летят другите – които могат?
Бисера: Ами, тези които могат, могат да летят нагоре! А аз не мога! Аз мога… – трябва да има повърхност, за да мога да се нося! Когато повърхността свърши и аз не мога да излетя нагоре. Те ми казват, че мога, ама трябва да си спомня как!
А.А.: А те различават ли се по нещо от другите, освен по това че могат да летят?
Бисера: Ааа! Те имат още едни крила!
А.А.: Т.е., два чифта крила имат – така ли да разбирам?
Бисера: Ами, даааа! – Те имат – едните са прозрачни, едните са като златни!
А.А.: Кои са тези (вторите), които им помагат да летят?
Бисера: Златните! Златните! И…, те са като нараменници – те са горе като пагони! Сякаш, те са като награда, че си стигнал някъде в своята задача. А аз още не съм!
А.А.: А кое ще ти помогне?
Бисера: Аз вървя натам! 🙂 (със гордост/ видимо задоволство)
А.А.: Чудесно! Как да разбереш коя е твоята задача и как да я изпълниш?
Бисера: Нещо ми казват, ама аз не мога да ги разбера!
А.А.: ……………… Усети го! ………………..
Бисера: Даа! Разказват ми! 🙂
А.А.: Бъди възприемчива към това, което ти разказват!
Бисера: И сме близко! 🙂
А.А.: Близко до задачата – до изпълнението?
Бисера: Да! И аз знам, че ще я направя! 🙂
А.А.: Това в този живот ли ще бъде?
Бисера: Даа! 🙂
А.А.: Чудесно! Кое е чувството, което те изпълва в момента?
Бисера: На спокойствие. Аз се радвам да ги видя пак! 🙂 Някак си, леко ми е! 🙂 Те ми казват, че ще ми помагат! 🙂 Те не са на Земята!
А.А.: Как ще усетиш тяхната помощ?
Бисера: Ще ми кажат!
А.А.: А когато работиш с радиестезията – те ли са тези, с които се свързваш?
Бисера: Някой път – да!
А.А.: И с махалото също ли?
Бисера: Да. Обаче, аз не ги чувам! Те ми казват, че трябва да спра да мисля, защото мозъкът ми ми пречел – не ги чувам!
А.А.: А какво е необходимо да направиш, за да ги чуваш?
Бисера: Да си спомня!
А.А.: Как ще си спомниш?
Бисера: Не ми казват. – Не можели да ми кажат. То само щяло да ме намери.
А.А.: А знаците, които получаваш, от тях ли са или от духовен водач?
Бисера: И от тях има. Те казват, че когато тръгна по пътя на задачата, те ми помагат.
А.А.: А те как знаят каква е твоята задача?
Бисера: Имам като братя, които имат същата задача. Ама те пак не са при мен! Те – някъде другаде са! Тя е такава задача, като за цялата вселена! Не е за Земята! Тя е друга задача!
А.А.: Т.е., само ти ли от тези, които сте там, си на Земята?
Бисера: Да!
А.А.: А има ли хора, които тук на Земята могат да ти помогнат или същества, които могат да ти помогнат?
Бисера: Даа! Даа! Затова съм била тук, за да ги намеря, защото те не можели да се намерят.
А.А.: Как да ги свържеш тези същества, за да се намерите всички?
Бисера: Аз съм знаела вече как!
А.А.: Чудесно! Има ли нещо, което ще те подпомогне по Пътя ти – да вървиш спокойна?
Бисера: Да. Показват ми като амулет! Ама аз не съм го виждала. Не си го спомням! И те ми казват, че трябва да си намеря моя!
А.А.: Как и къде да го търсиш?
Бисера: Те не знаели къде е моя. Но, той е – много е красив! Той е кръгъл – като спирала е!
А.А.: Сега го виждаш ли?
Бисера: Да, аз го виждам. Те ми го показват и той свети! Като холограма е! Хем го виждам, хем не е там!
А.А.: Запомни много добре формата!
Бисера: Да, запомних я! Той е като спирала, обаче във всички посоки! И по-скоро е от метал. Изглежда като меден. Червеникав е. И на него има висулка. И сякаш той е като проводник! Той е като ключ между различни нива! И висулката сякаш се забива, за да може да минава… То е…, не мога да го обясня! От него излиза като лъч! Лъч, който приема!
А.А.: Чудесно! Какво представлява този лъч?
Бисера: Той се сменя! Той е като… – той е безкраен! И вибрира, а в същото време не вибрира! И той съществува и не съществува!
А.А.: Чудесно! Какво е това?
Бисера: Етера!
А.А.: Чудесно! От къде идва този лъч?
Бисера: Сякаш идва от Безкрая!
А.А.: Точно така! Какво друго знаеш?
Бисера: Не знам друго! И те не знаят! Ама ми казват, че пак трябва да се видим!
А.А.: Как?
Бисера: Не знаят как. Казват, че пак ще ми се обадят.
А.А.: Как да разпознаеш, че са те?
Бисера: Те казват, че и сега съм ги разбрала, значи и следващият път ще ги разбера! 🙂 Обаче, трябва да си ходим, защото те имат задачи! Почват да си тръгват!
А.А.: Благодари им за това, че се появиха!
Бисера: Едно, обаче, остава! 🙂 Мисля, че ми е приятел! 🙂
А.А.: Как изглежда?
Бисера: Ами…, нещо средно между момче и момиче е. Няма точно пол. Няма пол… 🙂
А.А.: А усещането ти към него какво е? – ти си много щастлива?!
Бисера: Дааа! 🙂 Много се радвам, че се виждаме! 🙂 Чувствам се спокойна! 🙂 Сякаш сигурна! 🙂 Мисля, че сме израснали заедно! 🙂
А.А.: Къде?
Бисера: Някъде в Безкрая! 🙂 И ми казва, че отдавна не сме били вкъщи! 🙂 И аз само се смея и казвам: „Не знам дали скоро ще отидем!“ 🙂 А някак си…, ние – не си говорим! Не мога да го обясня!
А.А.: Мислено си предавате?
Бисера: Дааа! Аз не ги чувам, не. То е …
А.А.: Чуваш ги вътре в себе си!
Бисера: Да. Обаче, знам какво ми казват!
А.А.: Точно така!
Бисера: Казва ми, че скоро ще дойде на моята задача! 🙂
А.А.: Т.е., ще бъдете заедно?
Бисера: Да. Ама няма да е в тоя живот! Хихи! И казва че, и пак ще ме спасява! Хихи! 🙂 Мисля, че… Мисля, че ме е защитавал и преди! 🙂
А.А.: А ти него?
Бисера: Не. Аз съм като малка…, а пък той е като батко, 🙂 който ме пази! 🙂 Ама вече и той трябва да си ходи!
А.А.: Попитай го само как се казва! – Има ли си име?
Бисера: Егор!
А.А.: Какво означава това име?
Бисера: Не зная какво означава!
А.А.: А на човешки език преведено?
Бисера: „Любов“ ми казва, че е! 🙂 И ми се смее! Хихи! 🙂 Мисля, че ме лъже! 🙂 Хихи! 🙂 Да, и ми се подиграва, че съм забравила, че има такова име! 🙂 Хаха!
А.А.: Как да се свързваш с него?
Бисера: Не можем! Казва: „Ще дойде времето! Ще дойде времето! Спокойно!“ 🙂
А.А.: А до тогава, кое ще ти помогне да се чувстваш спокойна?
Бисера: Да знам, че е там! 🙂 Защото винаги щял да ме пази! 🙂
А.А.: Чудесно! Има ли друго, което искаш да му кажеш?
Бисера: Нее. И аз си тръгвам.
А.А.: И на къде се отправяш сега?
Бисера: Ама, вземам със себе си нещо! – Това, на което прожектираха холограмата – то е нещо! То е…, като камъче изглежда! По-скоро е като скъпоценен камък! Лъскаво е.
А.А.: Малко, голямо на размер?
Бисера: Малко е. Ама аз и не мога да преценя, защото дланта ми е голяма! Аз съм голяма сякаш!
А.А.: По-голяма от човешки ръст?
Бисера: По-голяма съм от човек, да!
А.А.: Т.е., по-висока или по-едра, или по друг начин?
Бисера: Всякак! Аз съм обемна! Аз не съм плоска, ами съм като кълбо! Защото имам като воали, които се веят в различни посоки, но в същото време имам и като ръце!… Мдаа.., и не виждам… Нямам… Не мога да се огледам и да си видя своето лице – не си го спомням!
Но, ще си го взема – прибирам си камъчето! Защото те го забравиха! 🙂
А.А.: Добре! А то ще ти послужи ли за нещо това камъче?
Бисера: Дааа! Сигурна съм, че ще успея да го използвам!
………………………………………………………………………………………………………….
(следва втора част)