В първата част на регресията, можете да се докоснете до съдбата на една героична душа, преминала през труден живот в Китай, водена от желанието си за правда (част 1). В друго свое превъплъщение, същата тази душа живее спокоен и вдъхновяващ живот в Индия (част 2). В последната част на регресията си (част 3), тя се среща с духовния си водач – Мъдреца ОМ, за да научи своята мисия и да получи ценни напътствия за настоящото си прераждане.
„АЗ СЕ БОРЯ ЗА ПРАВДА“ – първи минал живот (част 1)
(Лечение на нехармонични взаимоотношения)
А.А.: Къде си? Какво виждаш…, усещаш…, знаеш?
Лили: Видях някаква армия. Много, много конници. А пък аз се крия под един мост и ги наблюдавам. Обаче е тъмно. Сякаш е през нощта. Страх ме е. Страх, че ще ме убият. При глобуса имах чувството, че ми посочи Азия, обаче тези хора не са азиатци. Имат някакви високи шапки – тъмни такива… Тъмни униформи. Тъмно синьо – като черно почти, като… Шапките им са дълги, високи, отгоре плоски – не мога да ги разбера. Цяла такава армия – много, много, много, много хора са около нея. Минават през този мост.
Мисля, че съм мъж. Не мога да видя с какво съм облечен, но усещането е, че са някакви вехти дрехи, такива…
А.А.: Погледни се отстрани.
Лили: На обикновен човек. Сякаш го знам. Сега се виждам отстрани. Определено приличам на някакъв азиатец. 🙂 Но, по-скоро го виждам като…, в смисъл – не като реално лице. Ами… млад е. Може би на двадесет и няколко. Нещо такова.
Просто наблюдавам и се крия в някакви храсти и ги гледам как минават по моста и се страхувам от тях. Не знам дали има връзка – в предишната си регресия така…, този страх, който имах… от остри предмети, от… в смисъл, по-скоро наострени ножове – не толкова от нож, колкото – да е наострен. И тогава, пак ми се даде като символ – дракон да видя – като, че съм в азиатска страна. Не знаех точно Китай ли е, Япония ли – не мога да кажа и сега.
А.А.: Какво е първото усещане, което ти идва – Китай или Япония?
Лили: Сега ли? Китай е сякаш.
Тогава в предната регресия видях само това и как ми насичат пръстите с нещо такова…, с някакъв остър предмет. Пък аз, като видя остър нож и си представям, че ми минава през ръцете. Не знам защо така, но имам някакъв страх.
/Малко по-нататък във времето:/
А.А.: Добре. Нека да видим какво се случва. Премести се 1 час напред и ми кажи къде си. Първото чувство, образ, мисъл.
Лили: Първо видях някакъв възрастен човек. Пак азиатец. Някой го налагаше с юмруци, но не мога да разбера аз ли съм той, или аз съм този, който го налага с юмруци – не мога да разбера.
А.А.: Добре. Погледни отстрани ситуацията и ми кажи какво виждаш.
Лили: Като че ли, аз съм тоя младия, който удря другия с юмруци. Не виждам никаква възраст. Мъж е май… – такава картина някаква виждам и не мога да я разбера.
А.А.: Какво е предизвикало този изблик на емоции? – Първото чувство.
Лили: Струва ми се, че е дал някой мой близък – предал ли го е… – нещо такова. Сякаш го е дал на някой, предал го е на някой. Не знам за кого става въпрос, но е някой близък. Не знам дали… – или брат или сестра… – нещо такова.
А.А.: Загледай се във възрастния човек и ми кажи виждаш ли нещо познато. Загледай се в очите му.
Лили: С моята баба го свързвам /от настоящия живот/.
А.А.: Как се чувстваш?
Лили: Чувствам се като безсилен, ядосан, че е станало това нещо и аз не мога да го предотвратя!
А.А.: По какъв начин си свързан с този възрастен човек? – Познаваш ли го? Той част от твоето обкръжение ли е?
Лили: Имам чувството, че съм живял при него, но не ми е роднина. Но, сме живели там.
А.А.: Пренеси се в дома, в който живееш. Как изглежда?
Лили: Ами какво виждам…, знам че е някаква, нещо като някаква колиба – бедна.
А.А.: С кого живееш в тази колиба – имаш ли брат, сестра, родители?
Лили: Първото усещане е, че съм имала сестра, но този човек я е дал на някой. Не знам на кой. Просто като се връщам, не я намирам там. На някой е предадена. Някой я е взел.
А.А.: На кого е предал сестра ти?
Лили: На същата тази армия.
А.А.: Там където живееш – какво е усещането?
Лили: Никакво. Като че, само просто оцелявам по някакъв начин.
А.А.: А какво работиш?
Лили: Някакво поле сякаш виждам. Нося в чувал нещо на гърба си. Голям чувал. Тежи. С нещо като клонки някакви.
А.А.: Кои са важните за теб неща?
Лили: Това същото момиче – сестра ми е най-важна за мен. Хубава е. Слаба. С дълга коса – тъмна. Красива изглежда.
А.А.: Как се чувстваш в нейно присъствие?
Лили: Спокойна.
А.А.: Разпознаваш ли тази душа в някой от настоящия ти живот?
Лили: Може би е Рая /дъщеря в настоящия й живот/. Сега, когато я няма и съм нещастен.
/освобождава се емоция/
Постоянно виждам този, който е в армията – сякаш някакъв с мустаци. И не знам защо го свързвам, че може би той е баща ми /от настоящия живот/.
А.А.: По какъв начин този човек от армията го свързваш със сестра си?
Лили: Може би той е човека, който я е взел. Като е видял сестра ми – тогава. Усещането е, че няма да я видя повече. Виждам го само, че е с мустаци. Слаб, висок. С такава шапка, каквато казах, че е армията. Взимат жени за пленници. Не знам. Харесва я явно.
Но, възрастния човек го виждам така все едно, че я е дал, за да спаси собствения си живот. За да не уловят него, е предал нея. Нещо такова.
А.А.: С какво тази случка е важна за настоящия ти живот?
Лили: От там може би ми е останал този страх да не загубя близките си /в настоящия живот/. Защото, аз от малка се страхувам да не ги загубя.
/Напред във времето/:
Лили: Май съм пленник с вериги на краката. И само поглеждам към краката си и виждам вериги. Движим се много хора в редица. Някакъв каменист път, тесен.
А.А.: На къде се движи веригата с пленници?
Лили: Не виждам – има много дълъг път напред.
А.А.: Какво се е случило? Как си попаднал в плен?
Лили: Не знам. Смятат ме за предател нещо, но не знам защо.
А.А.: Кой те смята за предател?
Лили: Не виждам. Някои, които са над нас. Някаква власт. Пак е нещо в Китай. Може би сме се опитвали нещо да направим срещу властта. Нещо – като някаква революция. Нещо сме се опитали, но то е било много малко. Вече съм на четиридесет и няколко. Нещастен. И съм самотен, и съм нещастен. /освобождават се емоции/
/Два дни по-късно:/
Лили: Виждам си ръцете пак сякаш. Някакви мъчения. Като че ги мачкат с нещо. Не мога да кажа точно. Само ръцете си виждам. Може би, това е вече случката, в която после ще ми нарежат ръцете, защото това видях в предната регресия.
А.А.: Изтегли се отстрани и погледни ситуацията отстрани. Ти си в пълна безопасност, защото си дух/ енергия и е полезно да наблюдаваш ситуацията и да разбереш, какво се случва. Изтегли се и погледни ситуацията отстрани и ми кажи: Какво виждаш, какво усещаш, какво знаеш? Първата мисъл, усещане…
Лили: Нищо. Просто искат някаква информация от мен, която аз всъщност не знам.
А.А.: Кои са тези хора?
Лили: Явно са свързани с императора – някакви такива инквизитори един вид. Виждам само хора, които се измъчват.
А.А.: С какво е важна тази случка за настоящия ти живот?
Лили: Може би това съм пренесла от там /в сегашния си живот/ – да се боря за правдата. – Не знам, това ми идва. Нещо като Истина ми идва. Искам да покажа, че истината е най-важна! Тогава не съм успяла.
А.А.: Има ли още някоя случка, която твоята душа иска да ти покаже днес?
Лили: Не. Вече се виждам, че съм умряла. Сякаш е свършило вече всичко. На пода съм. В нещо като колиба. Но, съм умряла.
А.А.: А ти как се чувстваш?
Лили: Никак. Всичко е свършило вече. Не ми се плаче – то няма вече за какво.
/в духовното пространството:/
А.А.: С какво този живот е важен за настоящия ти живот?
Лили: Само това ми идва: „Аз се боря за правда! Аз се боря за правда!“
/уроци:/
Лили: Искам хората да са искрени, просто да си казват всичко, каквото мислят. Това лицемерие въобще не го харесвам в хората. Преструвки. Лицемерие. Искам правда! И истина!
Аз просто съм доволен от себе си, че съм останал честен до края. Отстоял съм до последно себе си и принципите си. Това е било важно за мен. Макар, че съм изживял остатъка много…, просто загубих най-важното за себе си. – Сестра си загубих. Сякаш само заради нея съм живял. Като сме нямали родители, но сме живели при този човек – не виждам родители.
А.А.: Кой може да помогне на Лили в довършването на тези уроци?
Лили: Мисля, че майка ми и Валентин /съпруг в настоящия живот/ ми помагат. С любов. Просто, някак си смекчават тази агресия, която избива в мен, когато има неправда. Успяват да ми помогнат.
А.А.: Баща ти, баба ти, Рая – всеки един от тях по отделно как помага на Лили? Нека да започнем с Рая. Как ти помага Рая?
Лили: Тя ми е като светлинка. Светлинка от любов. Струва ми се, че е много чиста. С баща ми и баба ми е много трудно. Защото те просто постоянно искат да правиш някакви неща за тях, като ти вменяват чувство за вина непрестанно. Това не мога да го преодолея още.
А.А.: Каква е ролята им в научаването на урока за искреността?
Лили: Хората са такива, каквито са. Просто трябва да ги приема. Не могат да бъдат всички искрени.
А.А.: Ако имаше послание от всичко това, което преживя и усети Лили, как би звучало това послание?
Лили: Да се науча да приемам!
А.А.: Кой е следващия урок на Лили в този живот?:
Лили: Да помагам! Аз мисля, че съм го научила този урок – да помагам. Просто – винаги помагам.
Няма нищо страшно да се покажеш такъв, какъвто си. Няма нужда от маски. Няма нужда от преструвки. Много по-лесно е да си така. Всичко е по-чисто, по-кристално. И е много по-лесно! Но, хората още не го правят. Всеки се крие зад някаква маска. А няма нищо страшно.
/лечение на негативите чувства/
/Следва втора част на регресията – „ВЪПРЕКИ ВСИЧКО – ДА ПРАВЯ ДОБРО“/