Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

ДА БЪДА ВЯРНА НА СЕБЕ СИ

В началото на своята първа регресия Илиана се връща към предишно свое превъплъщение на планетата Сириус; разбира кой е талантът, с който е слязла в настоящото си тяло и как да го развива; среща се със своя духовен водач Палмира; наблюдава моменти от различни нива на съществуване в пространството между животите.

В тази втора част от пътешествието си, нейното съзнание я насочва към интересна информация за друго прераждане тук, на планетата Земя, след което наблюдава себе си след смъртта на тялото, което е обитавала тогава. В края на регресията отново пожелава да се срещне със своя духовен водач Палмира.   

 

ВТОРА ЧАСТ

(преход към друго превъплъщение на Земята:)

А.А.: Къде си сега?

Илиана: Някаква трева виждам. Някаква полянка.

А.А.: Ти вътре в тяло ли си? Усещаш ли я тази трева?

Илиана: Дааа!

А.А.: Т.е., вървиш по тревата ли?

Илиана: Нещо си подскачам.

А.А.: Ти си вътре в тялото? И си подскачаш?

Илиана: Да. Вътре съм. Вървя. Някаква пътечка.

А.А.: Момче, момиче, мъж, жена – какво си?

Илиана: Момиченце.

А.А.: Колко е голямо това момиченце?

Илиана: Дете съм, но не съм и съвсем мъничка! Около 10-годишна.

А.А.: Как изглеждаш?

Илиана: Някаква…, то не е точно като рокля… Много познато ми изглежда това! Хм! Нещо съм облечена в нещо бяло. Малко под коляното стига. Ръкавите са някъде до лакътя, обаче виждам такива шевици – червени.

А.А.: Като от носия?

Илиана: Нещо такова! Риза от носия.

А.А.: Българска или някаква друга?

Илиана: На българска ми прилича! Ооооу! Каква коса имам! Много е дълга! Имам чувството че, чак така тежи! Много е дълга! Сплетена е на плитка, обаче тая плитка много тежи! Някъде до коляното ми стига! Много е дълга!

А.А.: Какво друго знаеш за себе си там, където си – в това тяло на момиченцето с дългата коса?

Илиана: Нещо бера. Някакви глухарчета. Глухарчета някакви. Нещо като венчета си правя и си ги слагам! Някаква песен си пея.

А.А.: Т.е, щастлива си, радостна си?

Илиана: Да, нещо се радвам!

А.А.: А кой е около теб – има ли някой около теб или си самичка?

Илиана: Хахахаха! 🙂 Хванах някакава жаба! 🙂 Хахахаха! 🙂 В момента съм сама! 🙂 И жабата! Хаха! 🙂

А.А.: Защо я хвана тази жаба? Просто искаш да я разгледаш ли?

Илиана: Искам да плаша някой с нея! Ще я нося някъде да плаша някой! 🙂 Хахахаха!

А.А.: И на къде се отправяш? Нека да проследим действието!

Илиана: Сега вървя…, аз съм някъде така… – по-високо е. Виждам долу в ниското къщи.

А.А.: Още ли държиш жабата?

Илиана: Държа я! В едната ръка…, в дясната ръка имам жаба, в лявата – венче! 🙂 Сега вече влизам… Някакъв калдъръм.

А.А.: Продължаваш ли да си весела?

Илиана: Дааа! И ми е много смешно! 🙂

А.А.: Защо ти е смешно?

Илиана: Защото…, незнам…, тая жаба – някакви мръсни номера нещо ще правя. Нещо ей-такова.

А.А.: Т.е., радваш се предварително на това, което ще правиш? 🙂

Илиана: Да! На злокобния си план! 🙂 Хахаха! Виждам някаква къща.

А.А.: Как изглежда къщата?

Илиана: Много голяма е! Много! Има някакъв такъв каменен зид около нея. На два етажа. Много е голяма!

А.А.: А, кой живее в тази къща?

Илиана: Аз.

А.А.: С кого още?

Илиана: С майка ми и баща ми! Имам сестри и братя. И много слуги има.

А.А.: Как изглеждат майка ти и баща ти?

Илиана: Хм! Баща ми виждам. Със сини очи е. Сини очи и има мустак.

А.А.: Какво е усещането ти към него? Приятелски настроен ли е, добре ли се чувстваш в негово присъствие или ти е напрегнато?

Илиана: Много добре се чувствам! Някак закриляна!

А.А.: А, имаш ли усещане тези очи да ги познаваш в настоящия си живот, да ги свързваш с някого? – Може да изглежда по различен начин!

Илиана: Нещо ми идва като мисъл, че сега ще ги срещна – скоро, някой.

А.А.: А с тая жаба сега на къде се насочваш? Я да видим!

Илиана: Някаква къща. Някакво усещане имам нещо, че там има някакви слуги. Тръгвам натам. Сложих я в някакво легло! Хахахаха! 🙂 Хахахахаха! 🙂

А.А.: Какво се случва?

Илиана: Ами нищо! 🙂 След това… тая жена…! 🙂 Ужас!… Ужас!… Хахахахаха! 🙂

А.А.: Какво стана?

Илиана: Хахаха! 🙂 Ужас!… Тя затова ме мрази!… Хахахахаха! 🙂 – Някаква жена. Сложих я в леглото и я завих. 🙂 Хаха! Тя след това отиде да легне… и жабата беше там, и много се… Много крещеше и викаше! Хаха! 🙂 Само че и тя е със сини очи, руса… 🙂 Много ми напомня за сегашната ми шефка! Хахахаха! 🙂 Тя е! – Сигурна съм!

А.А.: И какво се случва после?

Илиана: Отива да се оплаква на баща ми!

А.А.: Как реагира той?

Илиана: Нищо! Смее се! Смее се! Прегръща ме и нещо се радва! 🙂 Радва се, че съм такава! 🙂 Нещо като усещане, че всички са против мене, а само той някак ми се радва. Че някак…, не им харесва поведението ми! Някак според тях не отива на момиче!

А.А.: А майка ти къде е, как изглежда? Можеш ли да видиш?

Илиана: Само в гръб я виждам. Не мога да й видя лицето.

А.А.: Усещането какво е – имате ли добра връзка?

Илиана: Не искам да ходя при нея! – Нещо такова.

А.А.: Добре, не отивай! А братя, сестри? – Ти каза, че имаш братя и сестри…

Илиана: Имам двама братя и една сестра.

А.А.: Как изглеждат?

Илиана: Сестра ми много ми прилича на майка ми от сега! Тя е по-голяма от мене. Ама и тя си е такава типична… мома. Пък аз съм дивачка, такава! Ама тя няма нищо против! Майка ми! Майка ми има много против, че съм такава!

А.А.: Но, със сестра си се разбираш?

Илиана: Даа! Тя е много по-голяма. Тя някак ме гледа като майка.

А.А.: Т.е., има майчинско отношение към теб, така ли?

Илиана: Дааа! По-скоро като майка ми е. По-голяма е от мене. И тя има мъж. Деца има. Незнам, нещо такова – сякаш съм й дете. И другите ми братя са женени. Аз сякаш съм най-малката там.

А.А.: В тяхно присъствие как се чувстваш – добре ли се чувстваш или не?

Илиана: Те сякаш много не ми обръщат внимание!

(преход към друга случка от същия живот)

Илиана: Някакъв мъж.

А.А.: Какво знаеш за него?

Илиана: Ами, че много го обичам!

А.А.: Ти виждаш ли го в момента или само знаеш?

Илиана: Виждам го. На никой не ми прилича, незнам.

А.А.: А спокойна ли си в негово присъствие?

Илиана: Знаааам го!

А.А.: Добре… Как изглежда той там?

Илиана: Ами, с някаква брада е. С тъмна коса. Има нещо като калпак. Някаква шапка има на главата. Някакъв бандит такъв, нещо… И той… И той е така див!

А.А.: А ти на колко си години?

Илиана: На 17.

А.А.: И какво се случва? Защо сте там, заедно, в този момент? Случайно ли се срещате или нещо…? (прекъсва ме)

Илиана: Не. Той нещо…  Като че ли е с някакви бунтовници. Нещо като хайдути. И аз искам да ходя с него!

А.А.: Как се развива действието?

Илиана: Семейството ми е против! Много против! Въобще не искат да го виждам!

А.А.: А, баща ти?

Илиана: Той е притеснен! Много се притеснява за мене…, че някак съм много буйна и това…, ще си навлека неприятности!

А.А.: Пренеси се още малко по-напред във времето. Къде си?

Илиана: Вкъщи. Нещо плача! Знам, че съм в моята стая. Гледам някаква икона. Моля се и плача.

А.А.: На кого е тази икона?

Илиана: На Христос!

А.А.: Какво се е случило, че плачеш?

Илиана: Не искам да ходя!

А.А.: Къде не искаш да ходиш?

Илиана: Искат да ме пращат в Русия. Аз не искам!

А.А.: Те защо искат да те пратят в Русия?

Илиана: За да ме разделят от него. – От този мъж, който е… Нещо трябва да ходя в Русия – нещо да уча там. За учителка. Аз не искам да бъда учителка!

А.А.: А, ти каква искаш да бъдеш? Кои са важните за теб неща?

Илиана: Аз искам да ходя нещо… Свобода…! Нещо да се боря за свобода…

А.А.: Случва ли се това? Осъществяваш ли го?  

Илиана: Сега пак вървя по някаква пътека. Сякаш там, където бях в началото.

А.А.: Тази калдъръмената ли?

Илиана: Не, не! Където цветята бяха. Вървя, само че в обратна посока – нагоре. Селото е зад мен.

А.А.: Излизаш от селото?

Илиана: Да.

А.А.: И на къде отиваш?

Илиана: Някъде през някаква гора минавам. Сякаш знам някакъв път.

А.А.: А ти сама ли си или има някой с теб?

Илиана: Сама съм и плача!

А.А.: Защо плачеш?

Илиана: За това, че искат да ме пращат в Русия! Аз не искам да ходя там!

А.А.: Добре. Минаваш по пътечката и къде стигаш?

Илиана: Търся го.

А.А.: Намираш ли го?

Илиана: ……………. (без отговор)

А.А.: Добре ли се чувстваш?

Илиана: Някакви хора видях!

А.А.: Спокойна ли си или си напрегната сега?

Илиана: „Смърт“! Нещо… „смърт“.

А.А.: На някакви хора, така ли?

Илиана: Не. Някакви хора…, нещо като новина – „смърт“. Сякаш той…! Сякаш той е умрял! Убит! Нещо… Няма го!

А.А.: Т.е., ти срещаш тези хора и разбираш, че той е убит?

Илиана: Да. Тръгнах в гората да го търся и срещнах тях. И сякаш те ми казаха, че той е умрял.

А.А.: Как се почувства от това?

Илиана: Не знам! Сякаш…, сякаш земята се отвори нещо…!

А.А.: Дишай! Напрежение чувстваш ли някъде в тялото или си спокойна и просто приемаш информация – как се чувстваш?

Илиана: Стана ми много тъжно! 🙁

А.А.: Остави тогава емоцията да излезе! И я издишай…….. (техника за освобождаване и лечение)

(След лечението: )

Как се чувстваш в момента? Има ли напрежение все още там?

Илиана: Не.

А.А.: Как се чувстваш?

Илиана: Спокойно ми е.

А.А.: Добре! Има ли друго, което е важно да наблюдаваме от същия този минал живот или можем да се издигнем над него?

Илиана: Сега съм пак… Пак съм на същото място – някъде в гората! Скали има. Сякаш съм качена на някакви скали.

А.А.: Ти си се качила или си качена от някого?

Илиана: Не. Аз съм се качила. И гледам – селото е долу. Сякаш тези скали … Всъщност, когато съм в селото, скалите го опасват по някакъв начин, а пък аз сега съм на скалите.

А.А.: Т.е., обградено е цялото от такива скали и ти си на една от тези скали?

Илиана: Само от едната страна има скали! И аз съм се качила там, на скалите. И гледам долу.

А.А.: Каква е мисълта, която ти идва?

Илиана: Че, вече нищо няма смисъл!

А.А.: И какво се случва?

Илиана: Скочих.

А.А.: И след това какво се случва? Добре ли се чувстваш? Ти извън тялото ли си?

Илиана: Седя и го гледам. Някак над него съм, седя и го гледам.

А.А.: Първата мисъл коя е?

Илиана: За к’во го направих?! – Помислих, че ще свърши! Някак толкова съм била влязла във филма и съм повярвала, че ще свърши, като го направя!

А.А.: А какво се случва всъщност?

Илиана: Нищо не свършва!

А.А.: А ти къде продължаваш по-нататък? – Нека да видим!

Илиана: ……….. (без отговор)

А.А.: Наблюдаваш тялото си и как изглеждаш сега?

Илиана: Нямам форма.

А.А.: Но си с емоциите и опита от живота?

Илиана: Да! Все едно съм си пак аз, само че нямам някаква форма. Не усещам тяло.

А.А.: И къде си? Просто там наблюдаваш?

Илиана: Хм! Някакви светлини виждам около мене.

А.А.: Опиши ми ги – как изглеждат?

Илиана: Като някакви светещи топчици. Нещо ей-такова.

А.А.: Колко са на брой?

Илиана: Четири.

А.А.: Имат ли цвят?

Илиана: Нещо като бяло-златно!

А.А.: И четирите ли са еднакви?

Илиана: Не знам! (прошепва го)

А.А.: Спокойна ли си в момента или си напрегната?

Илиана: Някак объркана съм!

А.А.: Защо?

Илиана: Мислех, че всичко ще свърши, а то не свършва!

А.А.: Какво следва? – Нека да видим! Искаш ли да го видиш или по-скоро не?

Илиана: Сякаш те ме викат при тях!

А.А.: Ти имаш ли желание да отидеш при тях?

Илиана: Нещо…, аз трябва да отида с тях!

А.А.: Знаеш го или…? (прекъсва ме)

Илиана: Знам, че трябва да тръгна с тях, но не искам!

А.А.: И какво правиш?

Илиана: Нищо! Седя си до тялото!

А.А.: И когато си до тялото, какво всъщност се случва? Случва ли се нещо?

Илиана: Не! Само тия светлинки дето дойдоха, дето трябва да тръгна след тях, а аз не тръгвам!

А.А.: Дълго ли седиш около тялото или успяват да те убедят да тръгнеш нататък, или просто те изчакват?

Илиана: Нещо…, приближават се до мен сякаш ме успокояваха!

А.А.: Как те успокояваха? Как го усещаш?

Илиана: Че нищо…, нищо страшно не е станало! Че е просто опит! Не е грешка! Опит!

А.А.: А ти познаваш ли ги тези светлинки – близки ли са ти или са ти непознати?

Илиана: Ами, сякаш ги познавам!

А.А.: Кои са?

Илиана: Сякаш този отряд на Палмира – мъжете, които са.

А.А.: Т.е., четири от тях са тук, така ли?

Илиана: Да.

А.А.: И какво ти казват? Мислено какво ти предават?

Илиана: Казват ми да тръгна с тях.

А.А.: Тръгваш ли или продължаваш да стоиш?

Илиана: Аз не искам да тръгна, защото нещо не вярвам! Не вярвам!

А.А.: В кое не вярваш?

Илиана: Че, всичко е за наше добро – не вярвам!

А.А.: А те ли ти казват, че е за наше добро?

Илиана: Не! Те ми казаха, че не съм направила грешка! – Че, е опит! Че, няма страшно! Но, аз не им вярвам!

А.А.: И т.е., какво се опитваш да направиш? – Искаш да си влезеш в тялото или просто наблюдаваш и си тъжна, или нещо друго?

Илиана: Не. Не искам повече да влизам в тяло или нещо такова!

А.А.: Добре… Там, където си в това пространство, наблюдавайки тялото си, кое е най-важното нещо връщайки се назад във времето? Кое е най-важното нещо, което си извлякла като информация ценна? Има ли нещо, за което съжаляваш, или което си разбрала и ти е важно, ценно?

Илиана: Че, наистина понякога нещо, което колкото и да мислиш че е лошо, действа за твое добро!

А.А.: Добре, а каква е причината душата да ти покаже точно този живот? С какво е важен той за теб?

Илиана: Да устоявам на изпитанията. Направила съм го! Нещо такова ми излиза – че съм го направила!

А.А.: Т.е., устояла си на изпитанията, така ли?

Илиана: Че, сега както работата ми – искала съм много пъти да напусна, но съм знаела, че е урок и съм седяла! Че всъщност, заради това е било! Сега в настоящия ми живот е било заради това там!

А.А.: Добре! Чудесно! Има ли нещо друго? – Някакво послание, което е от всичко това, което си преживяла и усетила в този живот, освен да устояваш?

Илиана: Някак да си бъда вярна на себе си! Да не ми пука какво говорят! Някак както съм била там. Както съм била там – дивачка малко такава. 🙂 Просто да си бъда себе си и както там!

А.А.: А има ли друг урок или нещо важно, което трябва да знаеш за настоящия си живот?

Илиана: Едното е за самоубийството!

А.А.: Какво трябва да знаеш за това?

Илиана: Че няма смисъл! Няма да реши нищо!

А.А.: По какъв начин опитът ти от предишния живот в тази връзка кореспондира с настоящия живот на Илиана?

Илиана: Незнам, някак всичко…, някак много си приличат нещата!

А.А.: Искаш ли ти нещо да попиташ във връзка с този минал живот?

Илиана: Защо го убиха?

А.А.: Добре. Нека да попитаме: Защо го убиха?

Илиана: Той сам е искал така! Някаква карма е изкупвал. Нищо не става, което да не го искаш! Той сам го е искал. Трябва някак да приема решението му!

А.А.: А ти ще се срещнеш ли в настоящия живот на Илиана с тази душа?

Илиана: Аз съм го срещнала! Имахме връзка.

А.А.: Има ли нещо важно, което трябва да знаеш за него? – нека да ти го подадат сега!

Илиана: Не. Сякаш, че пак нещо кармично такова. Но, сякаш сега съм го направила, защото сега съм приела решението му.

А.А.: А, кой е урока, който учиш чрез него?

Илиана: Някак да приемам решенията на другите, дори и да е лошо за тях! Да не се намесвам по някакъв начин!

А.А.: Т.е., да се съобразяваш със свободната воля на хората, така ли?

Илиана: Да! Нещо такова.

А.А.: А когато тя се намесва в твоята свободна воля – как да реагираш?

Илиана: Да не им обръщам внимание. Пак виждам както в началото, както си пеех там, с жабата.

А.А.: На полянката с цветята, с глухарчетата?

Илиана: Да. С жабата! Хаха! 🙂 Че, някак… че, все още вътре съм това детенце! Само че, трябва да го изкарам навън!

А.А.: Кое ще ти помогне да бъдеш такава, каквато си?

Илиана: Нещо…, някакви по-позитивни хора. Хора, които…

А.А.: Как да се свържеш с тях?

Илиана: Първо трябва да се отделя от тази среда. Трябва да се махна от там. Нещо…, хм…, сякаш имам криле… и се опитвам да литна…

А.А.: А нещо пречи, така ли?

Илиана: Обаче, сякаш хората около мен са ме хванали и ме дърпат надолу – нещо такова.

А.А.: Кое ще освободи крилете ти?

Илиана: Някакви нови хора! Сега започват да влизат в живота ми! И просто да се държа за тези новите хора! На другите да не им обръщам внимание.

А.А.: Скоро ли ще бъдеш сред тези хора?

Илиана: Сякаш нещо някаква програма се задейства сега.

А.А.: Ти го видя това?

Илиана: Видях както нещо като някакъв механизъм – зъбци на колело! Изведнъж някакъв механизъм тръгна.

А.А.: Чудесно! А каква е причината за липсата на доверие в мъжете?

Илиана: Не им вярвам!

А.А.: Защо – каква е причината да не им вярваш?

Илиана: Не им вярвам, че ме обичат!

А.А.: Как да се справиш с това недоверие? Необходимо ли ти е то, помага ли ти по някакъв начин или по-скоро пречи?

Илиана: Някак до сега ми е помагало, защото ме е предпазвало. Някак като парашут – все едно имам парашут.

А.А.: И този парашут по какъв начин ти помага?

Илиана: Сякаш да бягам от някои хора. – Сякаш не е за мене и трябва да бягам.

А.А.: Т.е., като с парашут се освобождаваш, така ли?

Илиана: Да, сякаш скачам с парашут.

А.А.: А необходимо ли е нещо да коригираш в себе си или естествено ще дойде доверието ти към мъжете?

Илиана: Когато дойде… Хм, че странно!

А.А.: Кое е странно?

Илиана: Ами, изскочи ми образа на този – баща ми, който беше там – със сините очи! Неговия образ ми излезе!

А.А.: Той ще ти помогне да отработиш тази липса на доверие ли?

Илиана: По-скоро, той сега ще ми бъде мъж.

А.А.: Как да го разпознаеш – по усещането, очите, нещо друго?

Илиана: По усещането – някак енергиите ни нещо ще се балансират! Някак си на мен ми трябва някаква закрила. Той ме закриля от другите. А пък на него му трябва повече емоция. Ей-такива неща, както жабите!

А.А.: Т.е., трябва да се върнеш към себе си, за да го привлечеш, да имаш присъствието му в живота си?

Илиана: Да.

А.А.: Има ли друго, което е важно да знаеш за доверието? Ще го имаш ли с този мъж? Има ли нещо, по което трябва да работиш или чакаш подходящия човек?

Илиана: Не. Сякаш той просто трябва да дойде. Ще ми помага. Ще ме балансира нещо.

А.А.: Ще има взаимност и хармония във връзката, така ли да разбираме?

Илиана: Да. Нещо такова. Ще ми помага да се повдигам.

А.А.: Има ли друго, което искаш да попитаме, да разбереш, да се насочим?

Илиана: Да се извиня на Палмира!

А.А.: Добре! 🙂 Повикай я мислено! И направи мислено всичко онова, от което имаш нужда! Сподели го с нея по начина, по който го усещаш!

Илиана: Тя се смее! 🙂 Хм! 🙂

А.А.: Ако има нещо, което иска да ти каже…? (прекъсва ме)

Илиана: Не. Аз исках да се извиня, защото смятам, че съм малко непослушно дете! По-своенравно! И понякога напук й правя! 🙂 Хихи! 🙂 А пък тя точно ми припомни за жабата! 🙂 – Че, сякаш точно такава трябва да си бъда! 🙂 Тя иска точно такава да бъда! Да не се чувствам виновна! Добре! 🙂 Хихи! 🙂

А.А.: Има ли друго, което иска да ти покаже, насока, която да ти даде? Или нещо важно друго, което има…? (прекъсва ме)

Илиана: Да не забравям ръцете! Ръцете! Това е! „Стига съм чела!“ – тъй казва: „Стига си чела! Ръцете!“

А.А.: Друго има ли?

Илиана: Че постоянно е с мен!

А.А.: Когато имаш нужда от нея, как да я повикаш, как да я усетиш, за да си сигурна, че е с  теб и че правилно получаваш посланията, и правилно ги тълкуваш?

Илиана: С диаманта! Диаманта, който ме накара… Диаманта! Тя ме накара тогава… Диаманта, който е на ръката ми! Тя ме накара да си го купя. Диаманта ми е нещо като връзка с висшите измерения – тая диамантената светлина.

А.А.: А има ли нещо, което трябва да правиш, за да освобождаваш по някакъв начин, да го изчистваш от енергии? Трябва ли да се грижиш за него по някакъв начин или той си е добре, независимо от всичко?

Илиана: Каза, че тя се грижи за него!

А.А.: Има ли друго пространството, към което искаш да се насочиш или тя иска да те насочи?

Илиана: Ами, сега сме пак където бяхме в началото – с тези лъскавите дрехи.

А.А.: На планетата? (Сириус)

Илиана: Да.

А.А.: И ти си също там?

Илиана: Аз съм с нея! И мъжете са там. Някаква…, като голяма войска. И тя ги управлява и… Странното е, че и мене ме слушат! Защо ме слушат и мене?! – Сякаш и аз ги командвам. – Защо ги командвам?!

А.А.: Попитай! Мислено я попитай: каква си ти там?

Илиана: Хм! Че, там където сме, най-нежният е най-силен! Колкото си по-нежен, толкова си по-силен! Някак си заради това жените управляват там!

А.А.: А тази сила по какъв начин се изразява? Другите как усещат могъществото на тази сила?

Илиана: Ръце, думи, поглед! Нещо такова… А някак си, когато се съединят, става много силно!

А.А.: Кое е най-важното нещо, което си почерпила от там като опитност? Кое придава смисъл на съществуването ти там?

Илиана: Знанието. Знанието, че сме Едно! Някак там е станало това нещо. Там съм го научила и си го нося!

А.А.: А, тази планета е Сириус каза, така ли?

Илиана: Да. Но, не сега. Нещо сякаш… предишна вселена. Нещо такова…

А.А.: А, тази вселена съществува ли все още или вече не?

Илиана: Да, но е заключена! Заключена е.

А.А.: Защо е заключена?

Илиана: Не знам! (с учудване)

А.А.: За хората ли е заключена или по принцип е заключена за всички?

Илиана: Не. Сякаш за другите не е! За нас. Сякаш ние не можем да отидем.

А.А.: Каква е причината?

Илиана: Не знам! Сякаш нещо…, че сякаш е много съвършено там и ние ако отидем, нещо може да развалим.

А.А.: Искаш ли да попиташ: каква е причината, когато получаваш ценна информация да преживяваш тежки събития в живота си?

Илиана: Ще питам!

Свързано е с израстването – така ми казват. Това ме прави по-силна.

А.А.: Как да приемаш с благодарност всички тези тежки събития, когато идват, така че да си в равновесие, в мир със себе си и света?

Илиана: Тя пак се смее. Каза, че сега като видя и след това… Че, сега ми предстои нещо като награда за всичките тези неща и като я видя…, че след това едва ли не ще празнувам всеки път, когато ми се случи нещо лошо, защото ще знам, че ще идва награда! 🙂

А.А.: Има ли друго, което искаш да я попиташ или тя да ти каже?

Илиана: Каза ми да не забравям ръцете! Пак това ми каза. Но и да забравя, някак нямало да ме остави на мира! 🙂 Хаха! 🙂 Хаха! И ми подари една жаба за „Довиждане“! 🙂 Хахаха! 🙂

А.А.: Приемаш ли я? 🙂

Илиана: Дааа! 🙂

А.А.: Добре! Щом е за „Довиждане!“, явно е време да се разделиш с нея поне засега, мислено. Благодари й!

Илиана: Искам да й подаря нещо!

А.А.: Да! Подари й!

Илиана: Сълзите.

А.А.: Подаряваш й сълзите?

Илиана: Да! Моите! Сякаш, незнам… че сякаш й ги посвещавам! Че, щом са за нея, струват си! Нещо такова…

А.А.: Тя как реагира – как ги прие?

Илиана: Радва се! Нещо много са ценни за нея! 🙂 Точно…, в нейните ръце стават като диаманти.

А.А.: Чудесно! Как се чувстваш?

Илиана: Добре! 🙂 Имам жаба! 🙂 Хихи! 🙂

А.А.: Готова ли си да се върнеш вече към реалността на настоящия живот?

Илиана: Да!

/Край на регресията/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *