В първата част на регресията ще се срещнем с тъгата на една душа, преминала през живот на пълководец от IV – VI век, изпитала дълбоката сила на разкаянието и осъзнала ценността на живота, и на хората в него. Във втората част от регресията си, душата се среща със своя духовен наставник. Припомня си чувство, свързано с живот в Атлантида и отпечатъка, който носи от този период на своето развитие.
„ДА ЦЕНЯ ХОРАТА ОКОЛО СЕБЕ СИ. ДА ЦЕНЯ И ЖИВОТА“ – минал живот, част 1
(Лечение на чувство за самота)
А.А.: Къде си? Как си облечен? Какво знаеш?
Кристиян: А…, когато се спуснахме на въпросното място, много силна тъга се появи в мен и чувство за плач. В момента също. Още преди да видя бялата светлина…, аз и в момента я виждам – това, което ще разкажа… – три момента се явиха. Първото нещо, което видях най-много е, че съм в битка и съм облечен целия в черно, и се виждат само очите ми. И съм яростен боец…, и избивам всички около мене. В смисъл, в процес на битка – никой не ме докосва с нищо – просто не могат да достигнат до мен.
А.А. Kак изглеждаш?
Кристиян: Не можеш да видиш. Само очите виждам. Нинджа съм. Изцяло в черно. Мъж съм на 100 %.
А.А.: Какво знаеш за ръцете си?
Кристиян: Те са обвити в черно между пръстите, и китки… и всичко. Вижда се само малко от пръстите и очите ми малко.
А.А.: Как се чувстваш?
Кристиян: Сега малко по-спокойно, но когато го видях по-рано и когато каза „едно…“, много ми стана тъжно, и много ми се плачеше. Сега съм малко по-спокоен. И си усещам тялото тежко. Голямото напрежение беше точно когато трябваше да минем през тази врата – въпросната – на времето.
А.А.: От какво се чувстваш напрегнат?
Кристиян: Незнам.
А.А.: Виждаш ли хора около теб?
Кристиян: Всички ги избих. 🙁
А.А.: Има ли шумове на това място около теб?
Кристиян: Вече няма. 🙁
А.А.: На колко години си?
Кристиян: На около 30, може би. Топло е. Пролет или лято. Но, може би е сутрин.
А.А.: Кой век е тази случка?
Кристиян: 4-ти ми идва като мисъл, но не съм сигурен! – 4-ти или 6-ти, ще те излъжа.
А.А.: Отиди един ден напред във времето и ми разкажи, какъв е животът ти един ден след случката. Какво правиш?
Кристиян: Ами…, на една рекичка съм, в една гора. Светло е. С черна коса съм и съм скулест. Облечен съм малко по-нормално и…, разкайвам се пред реката. Мечът е забит отстрани, до мен. Тъжен съм.
А.А.: Каква е причината да си тъжен?
Кристиян: Ами, че всъщност, това което правя – не съм това аз.
А.А.: А защо го правиш?
Кристиян: Защото това ми е работата.
/напред във времето:/
А.А.: Имаш ли семейство, имаш ли усещане за дом?
Кристиян: Аз съм сам. Аз съм много силен войн и се срещам на голям… – то не е замък, не е дворец… ами някакво голямо… И сме някъде в зимно време, близо до планина. И се усещам много по-състарен в лице. Виждам си лицето – по-напълнял съм, и съм по-възрастен, и съм с нещо…, не знам как да ги опиша… – дрехи, воински дрехи такива, но не мога да го опиша от какво са. Сребристи са, но не знам дали са железни или са кожени.
Служа, но не по този начин. Само се виждам отстрани, но знам като знание, че служа, но не е по този начин, както като съм бил по-млад.
А.А.: След колко години е това?
Кристиян: Ами, посивял съм. На около 45-50. Има много тъга в очите ми. В смисъл, виждам войниците, които са строени. Аз съм на едно високо стълбище и от страната на тези, които гледат войниците – означава, че съм на висок пост. Като нещо си…, незнам какво е. Не виждам. Виждам, че има и други по-висшестоящи като принцове ли…, незнам какво е там… И аз съм отстрани. Но, съм по-висшестоящ от по-обикновените войници.
А.А.: Каква длъжност заемаш ти? Можеш ли да видиш, усетиш? Или знаеш?
Кристиян: Пълководец.
А.А.: С какво тази случка е важна за настоящия ти живот?
Кристиян: Да ценя хората около себе си. Да се науча да ги ценя. Да ценя и живота. /освобождава се емоция/
А.А.: Какво започнато тогава довършваш в настоящия си живот?
Кристиян: Разкаянието и може би – смирението.
А.А.: Има ли друга случка, която искаш да видиш?
Кристиян: Не. Очите ми са кафяви, между другото. И чрез тях виждам и планината до мене – тя е доста голяма.
А.А.: С какво е важна планината? Какво чувство ти носи това?
Кристиян: Ами, тя ме успокоява. И в очите ми се вижда дълбока мъдрост, между другото. Освен всичко. Някак си…, разбиране за нещата и в същото време – много тъга. Аз съм на същото място, както и преди малко. Просто сега го виждам от друг ъгъл. Това е абсолютно същата случка, само че от друг ъгъл. Сега си виждам лицето. С големи бузи съм, с кафяви очи, леко по-пълен.
/уроци:/
Кристиян: Да се науча да служа – за хората, за тяхното развитие.
Тогава не съм ценял нито хората, нито живота им. Особено в по-младите си години. Когато бях на 50, когато се видях преди малко, аз вече ясно осъзнавах какво съм правил и се разкайвах вътрешно за това нещо. И от там идва и дълбоката мъдрост, че съм осъзнал всичко. Още като млад, на реката, аз се разкайвах за това, което правя. Не съм знаел как да се откъсна от това, което работя.
А.А.: Има ли хора в този живот, които са свързани някак с настоящия ти живот? И как са свързани те?
Кристиян: Не ми се показва, обаче виждам една брадва. От тия – двустранните, които са. Това виждам. И една ръка, която я държи високо. И виждам едното острие как е в светлата част, а пък всичко останало е в тъмно. Като тъмнина.
А.А.: Защо ти се показва тази брадва? – попитай душата си.
Кристиян: Много животи съм изживял воински – такива.
А.А.: Ако имаше послание от всичко това, което видя и преживя Кристиян, как би звучало това послание? Какво усещаш…?
Кристиян: Тъга, обаче дойде. – „Много тежки животи си изживял, но те са пряко свързани с това, което да правиш.“
А.А.: По какъв начин са свързани?
Кристиян: Ами да доведат до едно балансиране, чисто на енергийно ниво – баланс.
А.А.: Да постигнеш енергийния баланс, така ли?
Кристиян: Да. И отделно…, т.е. сега преминавам на другата страна един вид. Как да го кажа…, сега вече трябва да… вместо да убивам хора, сега трябва да им помагам. Трябва да се науча да служа и да служа, нали, по най-добрия начин.
А.А.: Чудесно. Кой е следващия урок на Кристиян в този живот?
Кристиян: Идва ми – да ценя жените, обаче, не съм сигурен.
мисия на живота:
Кристиян: Да служа… за Цялото.
А.А.: На какво те учи това чувство на самота, което си изпитал в онзи минал живот и което сега изпитваш?
Кристиян: Да ценя всеки един човек, който се приближава в живота ми. /освобождаване на емоция/
/лечение на чувство/
/Следва втора част на регресията – „ТОВА СИ Е БИЛО ЗА ТАМ“/