В тази част от регресията си, Вики се отправя към онези време-пространства, чрез които нейната напреднала душа ú помага да разбере не само как да прави чудеса, но и какво е призванието ú в настоящия живот. Преминавайки през планети и измерения, се озовава пред гигантска колона, на върха на която стои още по-гигантска сфера от искряща светлина.
(продължение:)
А.А.: А тези сфери, които са там?
Вики: Това е като библиотека повече!
А.А.: Това е Духовната Библиотека, нали?
Вики: Да!
А.А.: И тези сфери са всъщност като Книгите на Живота или е различно?
Вики: Да, само че не е книга, защото влизаш вътре в сферата и там живееш!
А.А.: Не са реалности, в които влизаш или са реалности?
Вики: Даа, реалности са, но приличат на топки!
А.А.: А всяка една от тези сфери към различно пространство ли води?
Вики: Към различни ситуации.
А.А.: Но, можеш от коя да е сфера да влезеш в нещо, което търсиш или…?
Вики: Трябва да се върнеш в Библиотеката и някой да ти донесе сферата. Можеш и да отидеш да вземеш някоя, но може да не можеш да влезеш!
А.А.: А кое ти помага да влезеш вътре?
Вики: Може би някаква ръка, която се свързва с твоята ръка – като допълнителна енергия! И можеш да пипнеш вътре и да минеш през стъклената обвивка, която не е стъклена точно! Това е като ръкавица, която се материализира, когато искаш да правиш нещо и си я слагаш! Само че, не наистина си я слагаш, а просто енергиите започват да вибрират на една честота и така успяваш да влезеш вътре.
А.А.: Чудесно! Има ли нещо, което душата иска да ти покаже?
Вики: Има книга на някакъв стол! На някаква маса. Голяма, стара, като Гримоар изглежда! Кафява книга. Разтворена е, страниците са жълти. Писана на ръка. Текста се променя непрекъснато!
А.А.: А какъв е смисъла на това, което вътре пише? Ти знаеш за какво се отнася!
Вики: За мен! „Да можеш да правиш!“
А.А.: Какво да можеш да правиш?
Вики: Чудеса! 🙂
А.А.: Чудесно! Нека ти покаже как да можеш да правиш чудеса!
Вики: Със сърцето си!
А.А.: По какъв начин?
Вики: Амии, почна да става пак малко по-тъмно. Малко се дистанцирах от това място.
А.А.: Наблюдавай просто – тя сега ще ти покаже! Ще те заведе там, където е необходимо, за да ти покаже как могат да се случват нещата!
Пътуваш ли в момента?
Вики: Мисля че, да!
А.А.: През какво пътуваш?
Вики: Тъмно е.
А.А.: Навсякъде ли?
Вики: Да.
А.А.: Има ли страх или си спокойна?
Вики: Спокойна съм.
А.А.: Какво е призванието ти в настоящия живот?
Вики: Да се грижа за хората.
А.А.: Чрез кои свои умения?
Вики: Говорене.
А.А.: И за какво е необходимо да говориш на хората, за да се погрижиш за тях по подходящ начин?
Вики: Аз ще реша.
А.А.: Как ще ти се отрази това?
Вики: Добре! (засмива се)
А.А.: А наблюдаваш ли в момента нещо?
Вики: Не. Просто си пътуваме през сивотата и може би, някакви сребристи метални неща…
А.А.: Минаваш през тях ли или те са покрай теб?
Вики: Минавам през тях!
А.А.: Как успяваш да минеш през тях – ти какво си?
Вики: Те са енергия и аз съм енергия.
А.А.: Как не си взаимодействате?
Вики: Нямам представа! Просто се движим някак си. Като се обърна назад има като искри – все едно комета.
А.А.: Чудесно! Точно така е, да! А ти можеш ли да видиш себе си какво си?
Вики: Топка енергия.
А.А.: Имаш ли цвят?
Вики: На фона на черното в момента, е жълто.
А.А.: Това, което остава като следа след теб – тези искри?
Вики: Оранжево.
А.А.: А те по някакъв начин откъсват ли се от теб или са просто от движението?
Вики: Заради движението е.
А.А.: Но, не те деструктират по никакъв начин?
Вики: Не.
А.А.: И с това движение напред, на къде отиваш?
Вики: Планета. Зелена, с гори. Гледам я от далеко.
А.А.: Това ли ти направи впечатление – горите?! Има ли океани?
Вики: Не. Гори и бели скали, може би.
А.А.: А прилича ли на това, което ни е познато на нашата планета или е различно?
Вики: Да, но не е нашата планета! По-малка е.
А.А.: В близко пространство ли е до нас или не?
Вики: Съвсем различно е!
А.А.: Опиши ми какво друго знаеш за тази планета там! Съществува ли живот, който ние познаваме по някакъв начин?
Вики: Да, съществуват някакви форми на живот, но те не са хора. Като мечета по-скоро! (смее се)
А.А.: Агресивни ли са или са добронамерени?
Вики: Не, благи са, затова са като мечета! По-големи от хора.
На тази планета ще има катастрофа! Нещо като комета ще падне върху нея. Ще има голям взрив.
А.А.: Каква е причината ти да наблюдаваш това в момента? По какъв начин може да ти помогне тази информация? Попитай душата: Какво иска да ти каже?
Вики: За да знам!
А.А.: И какво ще се случи след като падне тази комета? Това ще се отрази ли по някакъв начин на живота там – на планетата, на траекторията ú или по друг начин?
Вики: По-скоро, не!
А.А.: Няма да се отрази?
Вики: На част от него. Но, останалата част ще се запази!
А.А.: Все още ли наблюдаваш отстрани, от далече?
Вики: Да.
А.А.: Каква е причината от тази позиция да наблюдаваш? Кометата ли наблюдаваш в момента?
Вики: Не, тя е бъдещо събитие, което виждам като картина!
А.А.: А това може ли да бъде избегнато – това бъдещо събитие?
Вики: Не знам! Може да се премести кометата, ако насочиш мисълта си към нея! – Нещо като рейки, но не е рейки! Някакъв вид енергия. – Можеш да я бутнеш настрани!
А.А.: А това от един човек може ли да бъде направено или трябва да са група хора, или трябва да е чрез други енергийни същества?
Вики: Може един човек да е, ако има достатъчно силна воля! Не знам дали е воля?!
А.А.: Концентрация и насочена мисъл, фокус в определена посока?
Вики: Можеш да си направиш ръцете си, както ръцете бяха на онази сила, която държеше в шепите си Земята и да бутнеш кометата настрани!
А.А.: Т.е., с мисълта ти ли става това или с намерението, или по друг начин – с воля?
Вики: Енергията, която ти е жизнената енергия, която ти е в слънчевия сплит и която ходи насам-натам по теб, можеш да я оформиш!
А.А.: По какъв начин? Като длан ли?
Вики: Като каквото искаш! И просто да я избуташ!
А.А.: Как да разбереш на къде да я избуташ, така че да бъде благоприятно и за другите планети?
Вики: Не знам! Сега видях, че ако я избутам, ще отиде на съседна планета, но тя е – няма нищо на нея – пуста! Прашна такава. Ще се удари в нея.
А.А.: Т.е., можем това да направим?
Вики: Да.
А.А.: По какъв начин тази информация е свързана с Вики в настоящия ú живот?
Вики: Че, можем всичко!
А.А.: Как да реализираш своя потенциал в настоящия живот? Към какво да го насочиш – в коя сфера?
Вики: „Където искаш!“
А.А.: Точно така! 🙂 Как да усетиш кое е твоето място?
Вики: „Където искаш!“
А.А.: Т.е., само твоята воля и концентрация ли се искат?
Вики: Да! Няма преки пътища!
А.А.: Но, няма грешни или има грешни?
Вики: Има грешни! Има и правилни! Има всякакви!
А.А.: Защо ни е дадена такава свобода на волята?
Вики: Това си е твоето нещо! Това си е твоята функция да избираш неща!
Пак се отдалечихме и стана така мъгла и пак се върнахме в тази зала!
А.А.: Добре! Може ли докато наблюдаваш там сферите, да попиташ: дали има сфера, която може да ти покаже как да помогнеш на родителите си? По същия начин, по който можеш с кометата да се справиш или по друг начин?
Вики: По друг начин. – С обич!
А.А.: Наблюдаваш ли в момента нещо?
Вики: Имам усещането, че сме на същото място, но се замъглиха доста картините.
А.А.: Пак в тази зала, която каза – със сферите?
Вики: Ъхъъм! Залата и този пояс от енергия.
А.А.: А този пояс от енергия различен цвят ли е?
Вики: Бяло-синкава енергия! Ако се съсредоточиш, може да има стени и под! Той съдържа всииички светове! Те там се преливат и преплитат!
А.А.: А коя е силата, която държи тази енергия по този начин – за да не се разстила настрани?
Вики: Тези ръце!
А.А.: Дланите, които държаха и Земята?
Вики: Да! – Тази сила, с която всички работят! Тази енергия! Тя е навсякъде! Има и тъмни същества, които са като липса на енергия, липса на светлина!
А.А.: Защо ги има?
Вики: Те са просто различни.
А.А.: А кой ги е създал?
Вики: Всичко е създадено от едно и също НЕЩО!
А.А.: Тази сила, която държи всичко с дланите си или друга сила?
Вики: Същата сила! Тези тъмните – те си обикалят насам-натам и си имат собствена функция.
А.А.: Имат ли собствена свободна воля, по начина по който я имат хората?
Вики: Някои имат. Те са си разделени в различни категории. Има по-неосъзнати – които са онези, които служеха в Библиотеката. Има и такива, които като мен се реят насам-натам. Добронамерени са. Доста позитивни. И те просто си съществуват.
А.А.: Тъмните и светлите сили по един начин ли са създадени?
Вики: Те са едно! Просто изглеждат различно.
А.А.: Те ли решават как да изглеждат?
Вики: Като карма.
А.А.: А те ли решават да привлекат карма?
Вики: Не знам!
А.А.: Добре! Сега наблюдаваш ли нещо?
Вики: Ами, дааа! Рея се из пространството… Има различни планети… Относително светло е, но без да има конкретен източник на светлина. Има тъмнички и светлички, които са – усещането е за кълбо, но ако ги погледнеш или си помислиш, дори могат да си сменят формата.
А.А.: Т.е., това е само енергия, която може да приема различни форми?
Вики: Да! Това е света, вселената, пространството. В него има много неща. Енергии, които са различни. И те си се реят, обикалят си. 🙂
А.А.: Има ли нещо от това, което наблюдаваш там, което ти прави по-особено впечатление?
Вики: Виждам нещо тъмно!
А.А.: Как изглежда?
Вики: Имах усещане за мраморна стая. Черен мрамор с под и таван, и стени. Но всъщност, не е затворена, а е някак си отворена към вселената?!
А.А.: Изненадана си. От какво си изненадана?
Вики: Ами, защото е хем затворена, хем отворена!
А.А.: Да, точно така е! Но, нека да попитаме: как е хем затворена, хем отворена?
Вики: Тя може да вижда! Това е платформа.
А.А.: За какво служи? Или няма някакво предназначение?
Вики: Не знам!
А.А.: А как изглежда? Ти каза, че като мрамор изглежда?
Вики: Огледален, много полиран мрамор. Има под и две стени. И това е всичко! И тя се върти. Така си се носи! Мога да стъпя върху нея! Усещам студено на краката – от нея! Сега си се возим. 🙂
А.А.: И тя статична ли е?
Вики: Не-не! Тя се носи из космоса.
А.А.: И докато се носи, този който е стъпил на нея, как се чувства?
Вики: Като в кола. Все едно си почиваш. Мисля, че отиваме на някъде?!
А.А.: Има ли страх в теб или си спокойна?
Вики: Не! Спокойна съм.
А.А.: Наблюдавай: На къде сте се насочили?
Вики: Някаква планета, но ние минаваме през нея! Има форма на планета, но всъщност е като газ. Много е ефирна, нереална. И като минаваш през нея и атомите ú се разделят, и ти така си минаваш.
А.А.: А ти атомите като ги виждаше как се разделят, можеш ли да спреш да разгледаш как се разделят?
Вики: Мога да върна!
А.А.: Да ги стопираш на стоп-кадър и да ги видиш?
Вики: …
А.А.: Все едно разрязваш пространството и после то се съединява – така ли е?
Вики: Като през мъгла както минаваш.
А.А.: Т.е., те… правят ти път и после пак се съединяват?!
Вики: Да, правят ти път и пак се съединяват!
А.А.: Като водата?
Вики: Да, само че са много по-ефирни от вода!
А.А.: И всъщност по този начин я прекосихте и минахте?
Вики: Да, минахме. И стигаме до голяма, черна, от същия материал направена като връх колона. Мнооого голяма колона! Колкото планети. Гигантско нещо! Като стълб!
А.А.: Като тази платформа – от такъв материал, така ли?
Вики: Ъхъъм!
А.А.: Добре! Тази платформа част от тази колона ли е или не?
Вики: Служи за придвижване до нея. Може да се качиш нагооре, до края на колоната и там има кълбо от концентрирана светлина. Енергия. Синя. Бяло-синя.
А.А.: А това кълбо на размери какво е спрямо този стълб?
Вики: Мисля, че размерите са гигантски, но аз ги виждам в човешки пропорции.
А.А.: Включително и спрямо най-големите планети, те са гигантски, така ли?
Вики: О, да! И колоната и това са мнооого по-големи от всякакви планети! Едното е основа на другото. Това тъмното е основата на тази синята енергия – лъчистата, искрящата енергия.
А.А.: И за какво служат тази колона черната, с тази…? (прекъсва ме)
Вики: За основа.
А.А.: На какво?
Вики: На света. Това е обратната страна. Като – все едно подземно царство. И…, нормално не е така. Като материя и антиматерия – нещо такова!
А.А.: Т.е., надолу тъмния стълб е като материята, а това което е горе – духа? Или по друг начин?
Вики: Дааа, може и така!
А.А.: Като черното и бялото?
Вики: Всякакви имена са подходящи.
А.А.: А спрямо колоната, тази топка от светлина, която е горе и която искри в синьо-бяло, тя колко е голяма спрямо самата колона?
Вики: Виждам малка част от нея, но иначе е много голяма.
А.А.: По-голяма ли е от това, което е самата колона?
Вики: Ъхъъм! Много по-голяма!
А.А.: Много по-голяма от колоната?
Вики: Тя е пак проявление на цяаалото това нещо!
А.А.: Да, но те са едно, така ли?
Вики: Да! Една структура – като целия космос. Като мен също.
А.А.: И всъщност, кое е това, което произвежда тази светлина там, която е в гигантската сфера в синьо-бяло? От колоната ли произтича?
Вики: Не-не! Тя си е концентрирана енергия – това, което го има навсякъде. Просто е събрано там на едно място. Колоната просто го поддържа. Тя няма енергия. Не я абсорбира.
А.А.: Колоната ли?
Вики: Да! Просто я поддържа.
А.А.: А тя от какво е създадена?
Вики: От тъмнина, липса на енергия.
А.А.: Можеш ли да наблюдаваш самата светлина – синьо-бялата – и да ми кажеш какво има в центъра? И може ли да се навлезе в нея?
Вики: Навлязох в нея! Има облаци от сгъстена светлина.
А.А.: Как се чувстваш там?
Вики: По същия начин!
А.А.: Спокойна?
Вики: Да. Има ядро! Метално пак! Сиво, като олово.
А.А.: Каква е функцията му?
Вики: Да уплътнява.
А.А.: Това е, както ядрото на атома – по същия начин ли е?
Вики: Да! Тежко е много!
А.А.: А това, което са световете около този стълб и тази светлина, по същия начин ли е – все едно това като ядро на вселената? Или е погрешна представа, ако го възприемем така?
Вики: Не знам!
А.А.: Добре! Каза, че е плътно? И тежко?
Вики: Да! Да, но можеш да си го направиш на топче и да си го сложиш в джоба! Може да си го носиш, където си искаш!
А.А.: За какво може да ти послужи?
Вики: Да създаваш!
А.А.: А това, което създаваш, как би изглеждало?
Вики: А! 🙂 Светове! 🙂
А.А.: Как да създаваме светове, които са светли?
Вики: Ами, те световете са си светли! Това са индивидуални представи, които не са истински.
А.А.: Как да имаме достъп до онова усещане за световете като за светлина и да излезем от призмата, през която виждаме, да премахнем призмата?
Вики: Ами, ние през цялото време имаме такъв достъп. Имаме такова топче в себе си – някъде в слънчевия сплит, сърцето!
А.А.: Как изглежда? По същия начин ли или различно?
Вики: Това е само представа! Може да изглежда както си искаш!
А.А.: Как да активираме в себе си това, което притежаваме, така че да го усещаме в себе си?
Вики: Концентрираме се върху него и то започва да свети и ние ставаме сияйни! И разпръскваме много светлина навсякъде! Няма конкретен път.
А.А.: А за Вики кой е пътя, за да постигне това?
Вики: Няма конкретен път.
А.А.: Има ли друго, което душата иска да прояви, да посочи?
Вики: Каза само да опитвам! Вече всичко е тъмно. И че, много ме обича вселената!
………………………..
А.А.: Как да приложиш това, което до момента наблюдава?
Вики: Не можеш!
А.А.: Просто знанието за него, ще ти отключи възможности ли? Или по друг начин?
Вики: Просто имаш съзнание за него!
А.А.: Има ли друго, което искаш да разгледаме? Душата…? (прекъсва ме)
Вики: Каза: „Това е! Друго не ти трябва!“ 🙂
………………………………………………………………………………………………………….
(край на регресията)