Това е част от регресията на Ния, чиято душа я превежда през коридорите на безвремието, за да я срещне с Арх. Рафаил, Арх. Михаил, Учителя Исус и Учителя Дънов, които са част от нейния божествен екип. Въвежда я в няколко минали инкарнации, след което отново я среща с Висшите енергийни същности, които са и нейни духовни водачи. В края на регресията си тя се озовава на място, в което по древен египетски метод за лечение, се осъществява трансформация към по-висши вибрации и се променя структурата на физическото тяло.
ЧАСТ 1
/след въвеждане в духовното пространство/
Ния: Тунел. Пътувам.
А.А.: Пътуваш в момента, така ли?
Ния: Да.
А.А.: Добре! Как изглежда?
Ния: Ами тунел, обаче, с една неонова светлина отвсякъде. И в същото време това навсякъде е информация. – Знам, че е информация! Не мога да я разчета, не знам какво пише, но всичко това е информационно поле. Едни такива блещукащи светлини под формата на дъги, които се отварят пред мен. И сега… пътувам. Все още пътувам. Срещам някакви силуети.
А.А.: Къде са те – пред теб ли са или …? /прекъсва ме/
Ния: Да – пред мен. И сякаш аз минавам през тях.
А.А.: Как изглеждат тези силуети?
Ния: Значи, някакъв мъж носеше някакво безжизнено тяло… Просто го влачеше за раменете.
А.А.: Как изглеждаше мъжът – можеш ли да ми го опишеш?
Ния: Мъжът е едър, грамаден.
А.А.: А ти сега виждаш ли го това?
Ния: Не. Това отмина. Сега друг мъж носи нещо като тяло…, но го носи така – вертикално. Първият го влачеше, а пък това е пак безжизнено и е вертикално насочено.
А.А.: А ти можеш ли да видиш този мъж как изглежда – който носи тялото? Има ли образ или цвят, светлина някаква…? /прекъсва ме/
Ния: Възрастен мъж, с бяла къдрава коса. И брада.
А.А.: Какво е усещането ти към него – имаш ли усещане? – Чувство някакво, емоция?
Ния: Ами този човек е…, усещането ми към него е като мъдрец, който се е опитал да спаси това безжизнено тяло, но не е успял. И просто с огромна болка в душата си го носи на някъде, иска да го… да го погребе и да му отдаде последна почит.
А.А.: Ахам… Това всичко се случва вътре в тунела докато пътуваш?!
Ния: Да – докато пътувам вътре в тунела.
А.А.: А на къде отиват? – Напред заедно с теб ли се движат или просто…? /прекъсва ме/
Ния: Не. Ние се срещаме и те минават през мен.
А.А.: Те минават през теб и отминават?
Ния: И отминават след това – да.
А.А.: А сега къде си?
Ния: Аз продължавам да пътувам в този тунел.
А.А.: Добре… Как се усещаш докато пътуваш?
Ния: Леко и спокойно.
А.А.: А имаш ли усещане за тяло, за себе си…?
Ния: Не. Това е сякаш като съзнание. – Като съзнание, което пътува напред.
А.А.: Чудесно! Добре… На къде се е устремило това съзнание? – Нека да помолим душата да те приведе през този тунел и да те въведе в пространството или времето, в което е полезно да получиш информация от твой минал живот, от който произтича болката в бъбреците в настоящия…, или друго, което е полезно да ти даде като информация сега. И ми кажи: къде си?
Ния: Ами, не знам къде съм. – Някъде, където има такава трептяща светлина… и виждам само едно рамо…, една ръка…, един образ на жена, която се обръща с гръб към мен и виждам дълга коса… И тази жена тръгва напред и аз се опитвам да я следвам.
А.А.: Добре! Какво е чувството ти към тази жена – напрегната ли си или спокойна?
Ния: В интерес на истината ми е любопитно и изпитвам някаква болка… – Отгоре на върха на главата и някъде вътре в главата изпитвам болка.
А.А.: Силна ли е тази болка?
Ния: Не. Тъпа е, поносима е, но…
А.А.: Нека да попитаме душата: каква е тази индикация, тази болка от къде идва? – Това от промяната на вибрациите ли е и честотите, през които преминаваш, или е нещо, което иска да ти подскаже сега – друго? – Какво ти отговаря душата?
Ния: От промяната на вибрациите е.
А.А.: Ще отмине ли това по време на регресията?
Ния: Да… То сякаш изчезна и тази жена също изчезна, и вече не я виждам. Всъщност, то не беше жена…, а някакво… може би младо момиче… 18-19 годишно. А в интерес на истината в сегашния си живот аз съм имала такава подобна болка – като тази, която… сега усетих и когато видях това момиче.
А.А.: Добре, искаш ли да попитаме това момиче дали иска да ти покаже още нещо и да го последваме?
Ния: Да.
А.А.: Насочи съзнанието към това момиче и ако душата позволи, нека да ни напътства да последваме това момиче, да го настигнем и да видим къде ще ни заведе… Появи ли се отново момичето?
Ния: Не. Не се появи момичето, а сякаш гледам някъде от високо… и под мен има човешка фигура, която е седнала, и нещо прави на бюро – пише, говори по телефон… Нещо прави, но не виждам ясно.
А.А.: Добре. Насочи съзнанието си и ми кажи: като усещане – имаш ли усещане това да е мъж или жена?
Ния: Ами най-напред беше жена с някаква панделка, кордела на главата. След това стана мъж, но… просто в момента няма информация. Всичко остана някъде отдолу.
А.А.: А ти къде си – летиш наоколо, някак си се носиш или…?
Ния: Ами, аз съм пак в някакво пространство. Около мен има трептящи светлини и отсреща в момента се появява нещо – някаква фигура. Но, не мога да разбера какво е.
А.А.: Добре… Нека душата да ни покаже каква е тази фигура, да ни даде информация за тази фигура: каква е тази фигура, кой е тази фигура?
Ния: Ами, няма засега информация. Само изпитвам също напрежение в лявата половина на главата – като болка.
А.А.: Добреее… А тези трептящи светлини, които видя около теб…, усети ги… – те стоят ли още около теб?
Ния: Те стоят – да.
А.А.: Колко са на брой?
Ния: Много! Изключително много! То е като някаква трептяща мрежа, такава със неонови розово-лилави светлини… Не знам къде се намирам!
А.А.: А как са те около теб разположени – по какъв начин?
Ния: Под формата на дъга. Като купол.
А.А.: Над теб ли са или пред теб са като дъга – как са?
Ния: И пред мен и над мен, и отстрани и зад мен… Имам усещането, че се намирам някъде, в някакъв купол.
А.А.: Добре…, нека да помолим душата за повече информация – да видим какви са тези светлини, какво е това пространство, в което си? Ти движиш ли се в момента или…? /прекъсва ме/
Ния: Не. Аз само гледам.
А.А.: Наблюдаваш отстрани, аха!
Ния: Да.
А.А.: А, тези светлини – те движат ли се?
Ния: Да. Те трептят непрекъснато.
А.А.: Те трептят, но правят ли някакви фигури и форми, или просто стоят на едно място и трептят?
Ния: Не. Стоят на едно място и трептят.
А.А.: Добре, насочи се към една от тези светлинки. Избери си една от всички тези светлинки и насочи съзнанието си натам. И ми кажи: какво виждаш? Една от тези светлинки трепти по-силно от всички останали и те привлича със своята светлина… И ми кажи: какво е усещането, какво виждаш, какво знаеш? – Каква е тази светлина?
Ния: Ами, едното ми прилича на ухо. Другото ми прилича на сърце. Третото ми прилича на черен дроб. Това са, като ги приближиш, ще кажеш, че то придобива някаква форма на човешки орган.
А.А.: Добре. Нека да попитаме душата: какво иска да ти покаже с това?
Ния: Ами, не мога да обясня… Всъщност, не виждам…, само знам, че това е познание за човешкото тяло.
А.А.: Добре! Чудесно! По какъв начин това познание за човешкото тяло може да помогне на Ния в настоящия живот?
Ния: Да изучи езотеричните символи и смисъла на тези органи.
А.А.: Как? По какъв начин може да стане това?
Ния: Всеки орган съдържа сам по себе си информация…, емоции, чувства, мисли, убеждения. И когато има причина за дадено заболяване, това е съвкупност от всичката тази информация, която е събрана в този орган и в съответната система. И когато има дисбаланс и нарушаване на енергийното състояние на клетката, на органа, на цялата система, дисбаланс в организма, няма връзка между отделните органи и системи, тогава организмът боледува.
А.А.: Как може да бъде извлечена тази информация от Ния – чрез какъв метод или способ, за да бъде получена на физически план, да бъде…? /прекъсва ме/
Ния: Тя ще узнае сама. Ще вижда, ще разбира, ще чува, ще знае, ще осветява и ще чисти.
А.А.: Чудесно! Кога ще стане това?
Ния: Тя в момента прави част от тези неща, но не ги осъзнава. Цялата система от знание ще придобие, когато е напълно готова.
А.А.: Какво може да помогне на Ния, за да може да получи по-бързо осъзнаване?
Ния: Страха и бариерите, които тя си поставя сама.
А.А.: Как могат да бъдат преодолени тези пречки?
Ния: Да вярва повече в своите способности като една малка частица от Бога. Той прави това, което тя прави. И тя прави това, което Той прави. Вярата е необходима!
А.А.: Как може да бъде засилена вярата?
Ния: Като акумулира повече любов в себе си и промени част от навиците си.
А.А.: Кои точно навици е необходимо да бъдат променени?
Ния: Тя има огромно желание да спре да пуши цигари. Другото, което тя иска да направи, е да бъде постоянна в делата си. По някой път, в стремежа си да направи повече неща, прави много неща наведнъж и някои от тях не ги довежда до край. Животът ще представи пред нея такива моменти, такива ситуации, в които тя първо трябва да избира кое е по-важното, което трябва да свърши най-напред и след това да завърши всички останали проекти, с които се е захванала.
А.А.: Т.е., да приоритизира нещата, така ли да разбираме?!
Ния: Точно.
А.А.: Какво ще ни даде душата като напътствие, за да може Ния да приоритизира нещата в своя живот, така че да се чувства спокойна, удовлетворена и да получи радост от това, което прави?
Ния: Тя изпитва радост от нещата които прави, които са полезни не само за нея, но и за хората, за които ги прави. За нея изключително важна е обратната връзка. Когато обратната информация потвърждава правотата на действието, изцелението, промяната за добро, промяната, която настъпва и е в интерес не само на нея, но и на хората с които общува, с които работи, на които помага. Това е нещо, което храни мен – нейната душа – и тя разбира това по трепета, по емоцията, по дълбоката удовлетвореност и благодарност, която хората изпитват към нея и тя в същото време изпитва към самата себе си.
А.А.: Добре. Чудесно! Как тази информация за светлинките и събраната в тях информация за органите, може да помогне на Ния да реши своя проблем с бъбреците?
Ния: При нея тече трансформация и когато се повиши вибрационното ниво на самия орган, тогава няма да има следа от нейните притеснения.
А.А.: Как Ния може да повиши вибрацията на своите органи?
Ния: С помощта на осъзнаването.
А.А.: Коя е първата стъпка, която трябва да направи в тази насока?
Ния: Да обедини двата полюса в себе си. Да има баланс между двата вида енергии в нейното тяло. Да почива. Да премахне страха. Да не си поставя прегради. И да обича.
А.А.: Можем ли да помолим душата да ни даде способ или метод, чрез който Ния да може да превъзмогне страха, когато той се появи? – Нека да покаже по какъв начин енергийно може да бъде направено това изчистване на страха, ако е позволено Ния да го научи сега! Нека душата покаже, за да може Ния да почувства или узнае! – Позволено ли е?
Ния: В момента това, което наблюдавам е една топка страх, която е тука при мен в сърдечната чакра и която обзема дясната ми половина на главата. Това са едни черни облаци, които в момента някакви златни светлини и вибрации ги трансформират. Все едно, че ги отвеждат от там. Като страха в сърдечната ми чакра почти изчезна. Остана все още малко вдясно в главата ми. Но, продължава да се работи. Сякаш…
А.А.: Лечителите ли са около тебе или това е просто начина, по който ти можеш да визуализираш, за да превъзмогваш страха, когато се появи той в настоящия ти живот? – Кое от двете ти се дава?
Ния: Аз не виждам кой е, но имам чувството, че някой го прави.
А.А.: Добре. Усети какво се случва, за да можеш да поискаш тази помощ винаги, когато ти е необходима!
Ния: Ами, това е една златна вибрация, която в момента сякаш извежда различни по-тъмни структури от моето тяло, включително в момента и от десния ми бъбрек, където имам в момента така поносима болка. И то…, в долния край на десния бъбрек, където ми се показва, че е малко грапав. И действително, аз при изследванията съм виждала, че там има проблем. Даже има една съвсем малка киста имам. В момента виждам как нещо се работи върху самия ми бъбрек.
А.А.: Добреее…, остави енергията, която протича през теб да освободи всичко онова, което няма нужда да стои повече в твоя организъм…
Ния: Да, благодаря безкрайно!
А.А.: Чудесно! Остави енергията колкото е необходимо да продължи да работи и можеш да ми казваш междувременно дали се случва нещо, и какво се случва – какво усещаш, какво знаеш…
Ния: Ами, всъщност продължава да се изчиства. Тази енергия не е само от бъбрека, ами чак долу от палеца на десния ми крак, където аз там имам проблем с нокът. Имам странното усещане, че от там нещо се изважда.
А.А.: А на къде се изважда?
Ния: Нагоре и на дясно отива на някъде и не го виждам на къде…
А.А.: Ахм…, т.е. нещо го абсорбира извън твоето тяло?! Трансформира го навън от теб?
Ния: Абсорбира го – да. Изважда го.
А.А.: Продължаваш ли да усещаш болка в бъбрека?
Ния: Не. Тя отшумя съвсем. Съвсем леко боцкане. Сега имам странното усещане, че е не само от там, ами тези вибрации преминават през таза ми и от там се трансформира сякаш, как да кажа – страх. Някаква такава по-студена енергия. Има моменти, в които нещо проблясва и става по-светло на моменти. И все едно, че отгоре ме вали златен дъжд. Цялото ми тяло се облива с този златен дъжд.
А.А.: Добре. Позволено ли е да попитаме: кой, какво е този златен дъжд, какво представлява?
Ния: Благодаря ти, Учителю Исус! Благодаря ти, че се грижиш за мен! /освобождава се емоция/С цялата ми любов към Теб, благодаря ти!
А.А.: Наслади се на тази енергия! На любовта му! Вдишай дълбоко и издишай, и остави всяка една негативна емоция, която има необходимост да излезе, да се освободи с всяко издишване…
Ния: Той казва: „Бог Отец ме прати да спася любимата му дъщеря, която е пратена тук на Земята, за да продължи по моя път. С цялата ми обич, на Отеца, Моята, на Архангел Михаил, на Архангел Рафаил! Ние сме част от твоя божествен екип, и когато ти имаш нужда от Нас, винаги можеш да ни повикаш по име! Ти си част от Нас и Ние сме част от теб! Обичаме те и се гордеем с теб!“ И аз ви обичам – безрезервно! Обичам ви! /освобождава се емоция/
А.А.: А ти усещаш ли ги сега или ги виждаш?
Ния: Не, не ги виждам. Само знам, че са горе над мен.
А.А.: Чудесно! А сега ми кажи, имаш ли усещане за име – твоето духовно име? Искаш ли да попитаме – какво е?
Ния: Да.
А.А.: Попитай душата: какво е твоето духовно име?
Ния: Ооо, не мога да го произведа…, да го произнеса… Казва се „Светлина“ на арамейски. – Санджи…, но… не чувам. Само ми преведоха превода – „Светлина“ на арамейски.
А.А.: Искаш ли да ги попиташ нещо – всички тези светли същности, които са около теб и заедно с теб?
Ния: Искам да ги попитам: с какво мога да служа, да бъда в полза на хората, на планетата, което е част от моя свещен договор преди да сляза тук?
А.А.: Какво ти отговарят?
Ния: „Да излъчваш божествената любов със сърцето си, да вървиш напред по пътя, да носиш цялото познание и да го предадеш на хората, с които общуваш. Ти имаш достъп до познанието от Акашовите записи, което е необходимо да пренесеш и да споделиш.“
А.А.: Това част от мисията ти ли е и каква е твоята мисията – искаш ли да ги попиташ?
Ния: Да, искам.
А.А.: Каква е мисията на Ния в настоящия й живот?
Ния: Да трансформира.
А.А.: Какво?
Ния: Негативните вибрации.
А.А.: На кого?
Ния: На хората, с които общува.
А.А.: Как може да стане това на материален план?
Ния: „С нейното присъствие. Тя отвежда тях към Майката Земя, получава Любовта от Бога на Вселената, насища пространството там, където е тя и зарежда с плам, любов и оптимизъм хората и местата, където пребивава. Словото й е сила, която лекува. Словото й е Истина, която Отеца наш Баща й дава. Словото е необходимо да стигне до хората, с които общува.“
А.А.: По какъв начин ще достигне това слово – има ли нещо, което е добре да знаеш, за да можеш по най-благоприятния за теб и за останалите хора начин да бъде предадено? – Нещо важно, което е необходимо да знаеш, да имаш като информация?
Ния: „Цялата информация, тя има достъп до нея в Акашовите записи. Тя е канал, през който тази информация слиза. Може да я предава устно, може да я записва и да я публикува така, че хиляди хора да се ползват от тази информация.“
А.А.: Има ли нещо друго, което искаш да ги попиташ или те да ти кажат?
Ния: Да разгърна сърцето си с любов и да повярвам на себе си, че мога!
А.А.: Какво може да ти помогне, за да направиш тази крачка към себе си, към вярата в себе си?
Ния: Резултатите.
А.А.: Резултатите от кое?
Ния: „От свършената работа. Тя се съмнява в това, че което прави, че не е истина. А то е истина. И положителните резултати, както смята тя, са доказателство, че това, което прави – според нея, е правилно – според нея. Всичко се случва така, както трябва да се случи. По някой път нещо, което се случва негативно, е за добро, и обратно – когато се стреми да прави добро, по някой път се получават негативни неща. Когато се осланя на волята на Бога и когато слуша дълбоко в душата си тихия глас, който й нашепва, тогава тя ще знае, в каква посока да тръгне и каква крачка да предприеме.“
А.А.: Добре, нека да попитаме: на прав път ли е Ния в живота си?
Ния: „Тя следва своя път. Необходимо е да бъде малко по-уверена!“
Пред мен в момента има един цар с една корона, но не виждам лицето му, а той носи един огромен меч.
А.А.: А той с гръб ли е към теб?
Ния: Не, с лице! Но, нещо лицето му се променя.
А.А.: Как се променя?
Ния: Някаква енергия се върти около него. И той сякаш крие лицето си и се навежда, и короната му пада над очите. Виждам само отпред ръцете, които държат този огромен меч.
А.А.: А какво е усещането ти към него – напрегната ли си или си спокойна в негово присъствие?
Ния: Ами не, просто ми е интересно, искам да видя кой е!
А.А.: Добре! Нека да помолим душата за повече информация! Нека първо видим с какво е обут този крал! Насочи съзнанието си към краката му. Какво има на краката си – обувки ли са или са…?
Ния: Някакви кожени затворени обувки. Обаче, е с някакъв плащ отгоре със златен кант. Хм…
А.А.: Като наметало ли? /прекъсва ме/
Ния: Като наметало – да, вишнево със златен ширит.
А.А.: А нагоре – освен короната как…? /прекъсва ме/
Ния: Има брада…
А.А.: Косата му какъв цвят е?
Ния: Рижаво-червена.
А.А.: А права ли е, къдрава…?
Ния: Къдрава. И брадата му е къдрава. И той, обаче, самият той е неспокоен. Имам странното усещане, че се смущава. Все едно усеща, че някой го гледа и той се крие.
А.А.: А какво има около него?
Ния: Ами, тъмнина… И е седнал на един трон.
А.А.: А самият трон как изглежда?
Ния: Отзад е с три топки над облегалката. Облегалката е по-висока… Отстрани също има подлакътници с по две топки… И той, обаче, е неспокоен нещо, крие се…
А.А.: А той не е седнал на този трон или е седнал?
Ния: Седнал е…, не може да си намери място. Искам да знам кой е той!
А.А.: Добре! Вгледай се в лицето му. Напомня ли ти на някого – като усещане? В настоящия ти живот, свързваш ли го с някого – като усещане?
Ния: Ами.
А.А.: Или засега продължава да се крие?
Ния: Продължава да се крие…, и това е сякаш… Сякаш съм била аз!
А.А.: А ти от къде се виждаш – отстрани ли се виждаш?
Ния: Отстрани се виждам и това е сякаш… неспособност да взема правилно решение…, притеснение…, дерзание вътре в душата…, направила съм грешка…, не мога да си го простя, че съм го направила… – ето това са емоциите.
А.А.: Добре. Изтегли се отстрани и наблюдавай ситуацията отстрани и нека да помолим душата да ни върне назад във времето на този живот, в който е краля, до онзи момент, от който произтичат тези емоции! И ми кажи: какво виждаш, какво усещаш, какво знаеш? Промени ли се картината?
Ния: Промени се картината, обаче, много интересно, че кралят се моли на някакво огромно същество, което е с черно наметало и не се вижда… Ааа! Сега се обърна! Сега се обърна това същество…
А.А.: Как изглежда? Ти си в пълна безопасност и си… /прекъсва ме/
Ния: Не, картината не е много ясна.
А.А.: Изтегли се отстрани и наблюдавай картината отстрани. Ти си в пълна безопасност! – Ти си дух, енергия, която пътува, така че можеш да наблюдаваш без никакви притеснения! И ми кажи: какво виждаш, как ги усещаш нещата, как изглежда това тъмно същество?
Ния: Ами то се крие – не се вижда.
А.А.: А какво се вижда от него?
Ния: От него се вижда само един плащ.
А.А.: А то в човешка форма ли е?
Ния: В човешка форма, но необичайно голяма и висока. И сякаш има нещо в тази зала, в която се намирам. Освен царя има и други. Т.е. той е като крал ли е…, цар ли е…, не мога да го представя. Има и други хора, и сякаш те му се подчиняват. За мен това същество е олицетворение на Злото и то им нарежда, и им казва какво да правят. Те му се подчиняват. И всъщност, царят се е опитвал да се противопоставя на неговите решения, обаче е бил как да кажа… – насилен. И става въпрос тука след това за някаква война, в която много хора са избити.
А.А.: Имаш ли усещане за време – година, век?
Никол: Хиляда двеста четиридесет и втора /и трета/ година, западна Англия. Защото всичко е в кръв.
А.А.: А това – битката ли в момента виждаш или след битката ситуацията?
Ния: Да. Битката. Битката, в която е. И как хвърчи кръв навсякъде. А това огромно същество имам чувството, че се наслаждава в този момент.
А.А.: А каква е причината да се води тази битка? Защо е започната тази битка?
Ния: Надмощие на сила – два магически клана, които водят двубой. И в дадената ситуация Злото се опитва да победи.
А.А.: А другият магически клан, на страната на доброто ли е?
Ния: Да. Ами, общо-взето: битката между Доброто и Злото. Но, в този период, за разлика от сега, тогава Злото е имало преимущество.
А.А.: Ахм… Какво се случва с царя после?
Ния: Няма, те загиват всички. И сега вече нищо не виждам. Просто се затвори… завесата.
/издигане над живота – в духовното пространство/
А.А.: Нека да помолим твоята душа да ти каже, да ти даде информация: с какво този минал живот е важен за теб?
Ния: Ох, продължавам да виждам някаква ръка!
А.А.: Да? Къде е тази ръка?
Ния: На някакъв мъж. Една дясна ръка. Която, обаче е, с някакъв… хем доспехи отвънка, с едни метални плочки…., и която сочи към мен.
А.А.: А ти все още си в живота като цар?
Ния: Ами – не. Аз съм наблюдател. Но, тя сочи така, ей-така. /жестикулира/ Виждам пръстите, които сочат все едно мен.
А.А.: Добре! Какво иска да ти каже с този жест? Като усещане, като мисъл – какво пристига като информация?
Ния: Посочва ме с пръст и ми казва: „Ти си виновна!“
А.А.: За какво си виновна?
Ния: За злото, което е сполетяло целия народ.
А.А.: Добре… Каква е причината твоята душа да покаже точно тази случка от този минал живот? С какво е важна тя за настоящия ти живот?
Ния: Сега виждам… едно малко селце…, но го гледам от горе. С някаква камбанария…, с къщи…, зеленина… Едни селски хора, които метат отвън…, нещо почистват, прибират някакво зърно… Има животни… Такива селски животни… Там има обор с крави…
А.А.: А ти си страничен наблюдател, така ли?
Ния: Аз съм страничен наблюдател, гледам от горе.
А.А.: Добре… Случва ли се нещо?
Ния: Ами, в момента все едно, че летя отгоре… и виждам какво се случва. Нали, движа се по една улица, ама сякаш летя отгоре и наблюдавам някаква картина.
А.А.: Как изглеждат къщите?
Ния: Ами, къщите са – селски малки къщи. И много животни – волове, коне… обаче са впрегнати, как да кажа, като едно време кравите на село как им слагаха едни такива дървени… за да влачат каруците… – Незнам как се казва това нещо. И всички животни са така омотани в такива дървени…
А.А.: Като хомот нещо…
Ния: Като хомоти – да. И сега аз наблюдавам тях, но защо – не знам.
А.А.: Добре, нека да помолим душата да ни пренесе малко напред във времето, за да изясни тази картина и да ни покаже важна случка от този живот, на който сме наблюдатели в момента. Малко напред във времето да ни пренесе и ми кажи: какво виждаш, как се развиват събитията?
Ния: Ами, значи… това е някакво балканско село. Пак се развива в по-стари времена. В момента възрастни и млади хора – мъже, деца… бягат по едни баири.
А.А.: Защо бягат?
Ния: Бягат от турците.
А.А.: Какво се случва? Успяват ли да избягат?
Ния: Някакво куче…
А.А.: Да? А ти къде си? Все още ли се носиш отгоре?
Ния: Аз пак съм наблюдател. Да – абсолютно съм наблюдател. Участвам вътре, но това, което виждам, вече се замъглява.
А.А.: Добреее… Те на къде отидоха – към планините нагоре, към скалите, в някаква пещера ли се крият, или някъде в гората бягат?
Ния: Ами, бягат нагоре в гората. Някаква много хубава българка… някак си от родопския край и с още трима-четирима човека… я отвеждат нагоре.
А.А.: Те я отвеждат?
Ния: Ами, някакви мъже има. Натоварени магарета с дрехи, с багаж…
А.А.: А те добре ли са настроени към тази красива жена или насилствено я отвеждат нагоре?
Ния: Ами – не, тя се движи спокойно с тях. Те много хора нагоре се изкачват. Нагоре някъде в планината се изкачват.
А.А.: А тази жена как изглежда?
Ния: Ами тя замина – просто не мога да я видя повече. Това, което в момента наблюдавам е, че хората бягат и се качват нагоре в планината.
А.А.: Добре. Нека да помолим душата да ни премести още малко напред във времето и да ни покаже друга важна случка от този живот, който разглеждаме сега, и ми кажи: какво наблюдаваш, какво знаеш?
Ния: Едни скали. Оу, много високи зъбери! И някой се опитва отгоре да рони и да пуска камъни надолу.
А.А.: Защо? Какво прави? Каква е причината?
Ния: Хвърлят камъни отгоре. – Просто нямам на представа.
А.А.: Добре. А кой е този, който рони камъни и хвърля? – Мъж ли е? Жена?
Ния: Мъж е. Значи, мъж…, той… копае някакъв тунел, за да може да влиза въздух и светлина някъде долу в една пещера…
А.А.: А той сам ли копае или има още някой, който му помага?
Ния: В момента е сам и се опитва да…
А.А.: Да направи по-голям процепа?
Ния: По-голяма дупка – да… И е с такъв… овчи калпак, от едно времешните българи… по времето на Турското робство, тогава. И някой му помага, за да могат да разширят този отвор, изкопаят още камъни.
А.А.: А с какво копаят?
Ния: С ръце и с някакви лопати такива… – нещо, като лопати, но не мога да кажа какво е точно.
А.А.: А този до него – имаш ли усещане дали е мъж, жена… – какво е?
Ния: Двама мъже са в момента.
А.А.: Имаш ли усещане ти да си някой от тези мъже?
Ния: Не. Даже не са познати за мен. Само ги наблюдавам.
А.А.: Има ли развитие ситуацията – успяват ли да постигнат това, което са решили да направят?
Ния: Ами сега се премествам нагоре по самите зъбери на планината, не знам къде се намирам в момента.
А.А.: Какво има там?
Ния: Изкачвам се все още нагоре… по самата планина…
А.А.: А какво е времето – пролет, лято, есен, зима…?
Ния: Ами, облечени са дебело. Ааааааа…! Срутва се…, срутва се тази част от планината и запълва дупката им…, от която те се опитваха… да могат дишат. И става страшно!
А.А.: Какво се случва?
Ния: Доста хора загиват.
А.А.: Добре! Спокойно! Дишай! Вдишваш и издишваш… Има ли друга важна случка, която душата иска да покаже от същия този живот? Нека да ни покаже най-важната случка от този живот!
Ния: Част от хората са успели да избягат… И са намерили друга пътека и доста хора са успели да се спасят, и да избягат. Така че, аз трябва да бъда спокойна!
А.А.: А каква е връзката на Ния с тези случки, с този живот – какво я свързва?
Ния: Това е, че аз съм ги упътила да се скрият в тази пещера от турците, макар да съм знаела, че няма да могат да се съберат всички, че е доста тясно. Искала съм да им помогна да се спасят. Накарала съм ги да копаят този тунел, за да влезе чист въздух. И малко вода, когато вали дъжд, защото не е имало вода достатъчно. След като се е срутила тази скала, съм била обвинена, че съм убила – заради мен са загинали толкова много хора. И всъщност, аз съм била убита…, и сега ми се дава възможност да разбера, че доста хора са успели да се спасят.
А.А.: А ти как разбра, че си убита – усети ли го или го знаеш?
Ния: Усетих болка в областта на сърцето. Не видях ситуацията, само усетих болката тука.
А.А.: Има ли нещо друго, което душата иска да ти даде като информация от този живот – нещо, което е важно да знаеш? Нека да ти даде такава информация, ако има…, за да можеш да освободиш всички негативни емоции, чувства от този период!
Ния: Най-добрият ми приятел е останал жив, макар и инвалид с левия си крак. Част от него е загубил. Но, е продължил да върви с нещо, подобно на патерица и да се придвижва напред. И това ми дава възможност, аз да се освободя от страданието по загубата на този скъп за мен човек.
А.А.: А имаш ли усещане този човек да го познаваш в настоящия си живот?
Ния: Да! Това е брат ми – в настоящия ми живот. Не случайно аз винаги съм искала да уча там, където е учел той…, да бъда по-близко до него… и в настоящия живот ние имаме прекрасни взаимоотношения! Благодаря му!
А.А.: Чудесно! Има ли други хора, които присъстват в настоящия ти живот?
Ния: От този живот ли?
А.А.: От този живот, които присъстват и в настоящия ти живот?
Ния: Не.
А.А.: Кои са уроците, които е трябвало да научиш там и тогава, и си взела сега да довършиш в настоящия си живот?
Ния: Сега се повтарят ситуации от онзи живот. Пак, когато трябва да се вземе някакво решение – било то за вкъщи, било то за родата, било то за някакво събиране, било то нещо да се прави…, или някой от неговото семейство, от неговите деца имат нужда от помощ, той най-напред се съветва с мен. И аз, каквото мога да кажа, знам, и с каквото мога да му помогна – го правя. И това нещо, просто в момента е част от моя договор.
А.А.: Ако имаше послание от това, което преживя и усети Ния в този минал живот, как би звучало това послание?
Ния: Да освободя мъката в душата си…, страданието по загубата не само на близкия за мен човек, но и отговорността за животите на толкова много хора…
А.А.: Добре! Как може да стане това? Как можеш да освободиш тази мъка, вината?
Ния: Това изясняване на ситуацията, това че видях, че много хора са се спасили, ми дава възможност да освободя това напрежение.
А.А.: Чудесно! Направи няколко дълбоки вдишвания, за да освободиш вината, отговорността, мъката… и да дадеш път на радостта, благодарността и безусловната любов, … и приемането! Има ли още нещо, което трябва да знаеш за настоящия си живот?
Ния: Не.
/Ния преминава през два минали живота с по-лична информация/
/следва продължение – Част 2/
…………………………………………………………………………