В трета част от регресията си, Грета се среща се със своя ангел-хранител – Богородица, както и с духовните лечители. Научава как да се зарежда и пречиства, а също и как да направи светлината си по-силна.
3. Среща с ангел-хранител
Грета: Мисля, че е Богородица.
А.А.: Какво е усещането?
Грета: Че, съм закриляна.
А.А.: Как да се свързваш с нея?
Грета: Като слушам сърцето си и като гледам децата си в очите – там е всичко. /освобождава се емоция/ – Всичко, което ми трябва.
А.А.: Има ли друго, което твоят ангел-хранител иска да ти каже или покаже?
Грета: Повече смелост и повече вяра. – В себе си, в околните и в бъдещето.
А.А.: Искаш ли ти нещо да попиташ Богородица?
Грета: Бди ли някой над България? /освобождава се емоция/
А.А.: Отговори ли ти?
Грета: /вече успокоено/ Да – че, бди. Да не губя вярата си.
А.А.: Има ли друго, което искаш да я попиташ или тя ако има да ти каже?
Грета: Не. Искам само да й благодаря – за двете си деца, които ги помолих от нея и ми ги даде.
/отново към душата/
А.А.: Да попитаме душата: Имаш ли някаква по-специална връзка с Родопите и с района на Триградското ждрело? И каква е тази връзка? – Може ли да ти покаже?
Грета: Има някаква магия там. Има някаква енергия. Сякаш някога съм била нещо като… жрица или…, как да го нарека…, сякаш съм свързана с природата там, с мястото, сякаш съм едно с него. Усещам го.
А.А.: Какво друго усещаш?
Грета: Че, като отида там, всеки път се зареждам. И че, имам нужда от тази връзка.
А.А.: Как можеш да възстановиш тази връзка и независимо къде си, да имаш постоянна връзка с това място там?
Грета: Мога чрез съзнанието си, чрез представата си за това място. Просто да го виждам в ума си. Просто да мисля за него. Да се чувствам…, някаква сила ми дава. Точно – дава ми сила. Да се чувствам способна да… да имам волята нещо да направя.
А.А.: Има ли нещо друго, което трябва да знаеш и е полезно Грета да знае в настоящия си живот за връзката си с Триградското ждрело – като опит?
Грета: Трябва да науча повече за силата на камъка и на водата. Каква енергия носят и как могат да са ми полезни.
А.А.: Кой ще ти помогне да намериш информация за това?
Грета: Хм…, Триша, може би. 🙂 Трябва да чета. Трябва много да чета.
А.А.: Това с какво ще ти помогне – информацията за водата и за камъка? Въвеждайки я в живота ти, с какво ще допринесе?
Грета: Ще ми даде много полезно знание. Много повече увереност и смисъл, че знам какво правя. И как да го направя.
А.А.: Има ли нещо, което искаш да попиташ?
Грета: Как да се пречистя?
А.А.: Какво ти отговаря душата?
Грета: Трябва повече да се смея.
4. При духовните лечители
Грета: Виждам водопад – познат водопад, в Рила. Много е красиво. Той е висок. Водата е чиста. Искам и аз да бъда чиста като нея.
А.А.: А ти къде си?
Грета: Там долу, в подножието на водопада. Искам да си натопя краката, въпреки, че е студена водата.
А.А.: Правиш ли го?
Грета: Да. Имам чувството, че ми помага това … това с…, с водата. Успокоява ме. З
абравям за всичко останало.
А.А.: А Лечителите усещаш ли ги някъде около теб?
Грета: Като малки феи.
А.А.: Те около водата ли са или навсякъде?
Грета: Навсякъде…, във водата… Билки има много там. Треви и билки. Много е цветно. Сякаш е пролет, току-що се е раззеленило. И ухаят чудесно.
А.А.: Какво е усещането към духовните лечители?
Грета: Да бъда по-близо до природата – там е ключа.
А.А.: Как можеш да го постигнеш това в настоящия си живот – да си близо до природата?
Грета: Трудно е.
А.А.: Но има път?
Грета: Трябва да използвам съзнанието си.
А.А.: Чрез съзнанието си ли можеш да се свързваш с това място и природата?
Грета: Когато не мога да отида – да. Всичко друго е замърсено и изкуствено.
А.А.: А как трябва да се осъществи връзката на съзнателно ниво?
Грета: Пак чрез представа.
А.А.: На същото това място или кое да е място в природата?
Грета: Всяко друго място в природата – планина, планина. Камък и вода.
А.А.: Ти продължаваш ли да си там на това място, потопена?
Грета: Да. Малко ми е хладно, приятно гъделичка.
А.А.: А те правят ли нещо – Лечителите?
Грета: Не. Само ме наблюдават и ми се радват.
А.А.: А те как изглеждат? – Като малки феи каза че са?!
Грета: Да. Като от Питър Пан. Съвсем миниатюрни. Пак това чувство, все едно всички сме едно – аз, природата, те.
А.А.: Искат ли нещо да ти кажат?
Грета: Също да се смея повече. 🙂
А.А.: А ти искаш ли нещо да ги попиташ?
Грета: Как да се пречистя? – Вече съм разбрала. – С водата и камъка. Ама истинските, не замърсените. Да ги търся в природата. Там, където ходят малко хора. По-далече от хората.
А.А.: Защо? Хората ли са причина да бъдат замърсени?
Грета: Хората са причина.
А.А.: Как хората ги замърсяват?
Грета: Като не уважават природата и не я пазят.
А.А.: Има ли нещо друго, което искаш да ги попиташ?
Грета: Мисля, не.
А.А.: Добре. Остани колкото ти е приятно и колкото имаш необходимост. И когато приключи процеса, можеш да ми кажеш.
Грета: Мога дълго да седя там. 🙂
А.А.: Добре. Остани колкото е необходимо.
Грета: …………….. Ще отида пак там! Малко да порасне Траян. ……. Готова съм.
/приключване на лечебния процес/
А.А.: Има ли друго, което искаш да попиташ твоята душа?
Грета: Как да направя светлината си по-силна?
А.А.: Добре. Какво ти отговори?
Грета: Да вярвам повече в хората. Да вярвам, че… че има повече добри хора, отколкото си мисля сега.
А.А.: Това ли ще усили светлината ти?
Грета: Да.
А.А.: Вярата в доброто – във всички хора?
Грета: Във всеки.
А.А.: Има ли друго, което може да ти помогне?
Грета: Да мечтая. Защото съм забравила.
А.А.: Как да си припомниш?
Грета: Като се пусна по течението и спра да мисля за тревогите. Поне веднъж на ден.
А.А.: Готова ли си да се връщаш в настоящия живот?
Грета: Готова съм.
/следва излизане от процеса/