ДОКАТО ЧАКАМ, ТРЯБВА ДА СЕ РАДВАМ, ДА СЕ НАСЛАЖДАВАМ НА ЖИВОТА!

В началото на своето пътешествие във време-пространството Искра се отправя към Духовната Библиотека. От там душата ú я насочва към живот в Скандинавието, от където произтича страхът ú от тъмнината и студа. Малко след това вижда и усеща себе си в друго тяло, наблюдавайки се в ролята на жокей. Благодарение на информацията от това си превъплъщение, успява да извлече полезни съвети за настоящия си живот.

Във втората част от регресията си Искра отново се връща в Духовната Библиотека, за да се свърже със своята чудновата Книга на Живота. Там научава каква е причината Книгата на Живота да е с празни страници. Продължава да наблюдава себе си, но този път в тялото на каубой. В самия край на регресията си, влиза в египетска гробница, за да открие Извора на светлината.

ПЪРВА ЧАСТ

(в Духовната Библиотека):

Искра: Много е светло и все едно съм в центъра точно на библиотека, която има много високи рафтове. На където и да се обърна, има рафтове.

А.А.: Как се чувстваш ти там на това място?

Искра: Спокойна съм и даже не знам от къде да започна, ако трябва да търся нещо.  

А.А.: Ти там сама ли си или има някой около теб?

Искра: Мисля, че съм сама и все едно се въртя в кръг. От ляво на дясно.  

А.А.: А защо се въртиш?

Искра: Интересно ми е! Искам да разгледам.

А.А.: А ти какво си там, където усещаш себе си?

Искра: Чувствам се, все едно съм в моето си тяло.

А.А.: Чудесно! Опиши ми първото, което ти прави впечатление там! Как изглеждат тези рафтове, от какъв материал са направени?

Искра: От масивно дърво. И има една стълба, по която се качвам и все едно съм на втория етаж на тази гигантска библиотека! Все едно е като библиотека на няколко етажа.

А.А.: Добре! Насочи се към Книгата на твоя живот и ми кажи как изглежда!

Искра: Като тежък том на енциклопедия.

А.А.: Има ли цвят, какви са ú кориците и колко е голяма?

Искра: Мисля, че е средно голяма. Кориците ú са като от плат. Нещо като тъмно кафяво е и отстрани има като позлатени обшивки. Така изглежда и е тежка.

А.А.: А ти държиш ли я в ръце или тя е някъде близо около теб?

Искра: Държа я.

А.А.: И ти усещаш тежестта ú в момента или по друг начин?

Искра: По-скоро знам, че е тежка. Както тежи една енциклопедия.

Седнала съм на една маса и я отварям. Не е празна! Има нещо написано, ама не знам какво е…! Сякаш не мога да го разчета.

А.А.: А за какво се отнася?

Искра: Не знам какво е! Като все едно да отвориш църковна книга! – Знаеш, че там е написано нещо, но… буквите са не нечетливи, ами… странни!

А.А.: Опиши ми как изглежда тази страница!

Искра: Първата буква е голяма – както започват книгите, с различен шрифт. Малко като украсена буква е. Първата буква сякаш е „А“. Поне на такова ми прилича!

Не знам, може би трябва да взема друга книга!    

А.А.:  Добре! Вземаш ли друга книга?

Искра: Да, само че тя изглежда точно по същия начин!

А.А.:  А вътре как изглежда?

Искра: Все едно е празна! С бели листи. И нищо не пише.

Има толкова много книги, а аз не мога да ги прочета – поне тези първите две! 🙁

А.А.: Какво чувство в теб създава това?  

Искра: Малко е като безполезност…!

Интересно ми е! Искам да разбера какво пише, само че тези букви са ми по-скоро като… Това, определено са букви, обаче нищо не ми говорят!

А.А.: Може би по-нататък ще разбереш! А има ли някой, който би могъл да ги разчете?

Искра: Може би, тая библиотека си има нещо като библиотекар. Само че, в момента го няма. Поглеждам на всички страни, но цялото това помещение е толкова огромно…! И няма го!

А.А.: Добре, ще го повикаме малко по-късно тогава!

(правим преход към минал живот)

Искра: Отидох към северния полюс и някаква скандинавска страна. Малко е студено!

А.А.: А ти къде си? Можеш ли да усетиш себе си?

Искра: Мисля, че съм някъде, където се вижда Северното сияние!   

А.А.: Харесва ли ти там, където си?

Искра: Да!

А.А.: А какво е усещането – на напрежение или спокойствие?

Искра: Спокойствие. Много е тихо. И малко студено!

А.А.: На кое ти е студено?

Искра: Въздухът е студен!

А.А.: А на теб на тялото ти в момента студено ли ти е?

Искра: Не.  

А.А.: Чудесно! Насочи съм към тази информация там, със студения въздух, и ми кажи: Какво си ти там, където си – мъж, жена?

Искра: Май съм жена!  

А.А.: На колко години е тази жена?

Искра: На 25.

А.А.: Как изглежда – можеш ли да ми я опишеш? 

Искра: С черна коса е, но е облечена в много дебело кафяво одеало! Не одеало, ами яке! Ескимоско яке. И върви през снега. Даже то не е сняг, ами като лед! И е тъмно навсякъде, само проблясват тези зелени светлини – сиянието!

А.А.: А ти сама ли си там или има някой около теб?

Искра: Сама съм.  

А.А.: Кое придава смисъл на животът ти там, където си?

Искра: Просто вървя през това бяло поле и просто си вървя! Все едно вървя към вкъщи – не е като да се лутам!

А.А.: Т.е., имаш си посока и си я следваш без колебание – така ли да разбирам?

Искра: Да.

А.А.: Нека да видим къде отиваш!  

Искра: Трябва да стигна до някаква дървена къща, която има като запалена камина. И като влезеш вътре, става уютно, топло!

А.А.: А има ли някой вътре?

Искра: Май, не! В момента съм вътре и всичко е дървено! И топло! И е спокойно!

А.А.: Как изглежда вътре?

Искра: Дървено е, светло е и има камина! И ще си направя чай! 🙂 (изживява емоция)    

А.А.: А кое е чувството, което идва сега?

Искра: Нещо като безвремие… Пия чай и ми е топло! 🙂

Знам, че трябва да занеса нещо някъде! Но, не знам какво е и не знам къде ще го нося!

А.А.: Добре! Нека да проследим къде отиваш и какво носиш! Ще разберем сега след мъничко!

Искра: И сега пия чай! Трябва да тръгна утре!

А.А.: А как се чувстваш от това, че трябва да носиш това нещо – каквото и да е то? Има ли напрежение или си по друг начин – в емоция приятна или неприятна?

Искра: (започва да плаче и ú е трудно да говори)

(техника за освобождаване на негативната емоция)

Искра: (вече по-спокойна) Още пия чай… Май не искам да излизам навън, защото ще ми стане студено!

А.А.: Ахаа, добре…! И това те плаши ли или по друг начин го усещаш?

Искра: Някак си знам, че трябва да занеса нещо, а толкова… (отново се разстройва) Там където съм е топло, приятно! А утре като тръгна, ще бъде много тъмно!

А.А.: Защо ще бъде тъмно?

Искра: Защото пак ще съм навън! И трябва да нося нещото през нощта и няма да виждам сиянието!

Все едно ще ходя на някакво тъмно място и затова не искам да ходя! Обаче знам, че трябва!

А.А.: Кой казва че трябва? И при кого го носиш?

Искра: Никой не казва! Просто знам! Все едно че, това е задачата.  

А.А.: А ти там какво работиш, с какво се препитаваш?

Искра: Може би, с носенето на това нещо.

А.А.: А то какво е?

Искра: Не е тежко…! Не е! Изглежда като пакет. На масата стои. Като малък-среден пакет, който е опакован в хартия.

А.А.: А кой го е опаковал? – Ти ли си това?

Искра: Май не съм аз!

А.А.: А кой го е опаковал? – Виж го как изглежда!

Искра: Не знам кой е! То е като в амбалажна хартия. Пакет, който даже не знам защо се е появил там! Сигурно някой го е донесъл! Ами, той го е донесъл мен докато ме е нямало! Затова не знам кой е!

А.А.: А това напряга ли те или напротив?

Искра: Ами…, не! Даже не знам и не искам да знам какво има вътре! Напряга ме това, че трябва да си оставя чая и да ходя в тъмното някъде!

А.А.: Добре! Как се чувстваш в тъмното? Освен, че ти е студено, има ли друго, което е свързано с тъмнината? Наблюдавай отстрани ситуацията! – Кое е това нещо, което те плаши, което ти е неприятно?

Искра: Не е самата тъмнина, ами това че, ако нещо се случи, няма да има никой наоколо! 

А.А.: Т.е., ти ще си сама там – така ли да разбирам?

Искра: Дааа!

А.А.: А какво би могло да се случи?

Искра: Не ги виждам, но си мисля за някакви вълци! По-скоро ги чувам, докато минавам през една гора!  

А.А.: А ти с какво се придвижваш – пеша или по друг начин?

Искра: Пеша! Пеша…, и държа под ръката си този пакет.

А.А.: И ти сега наблюдаваш всъщност себе си как вече си тръгнала?!

Искра: Да.

А.А.: И какво е чувството в теб, докато слушаш звуците около теб?

Искра: Страх…, не е страх, ами… Не е страх, ами е някакво притеснение!  

А.А.: От какво?

Искра: От звуците… Просто вървя в гората. Вече не е толкова тъмно! Май вече е рано сутрин!

А.А.: А ти как си облечена?

Искра: Имам наметало топло.    

А.А.: Като кожух дето каза – ескимоско?

Искра: Да, но това е друго! По- като на Червената Шапчица! С качулка е, но пак е от кожа и е кафяво! И аз просто продължавам да вървя в снега и даже го чувам как хруска!

А.А.: Ти имаш ли с какво да се защитиш там, където си? За първи път ли вървиш през снега?

Искра: Там навсякъде е сняг! И не е за първи път, но нямам с какво да се защитя! Обаче, знам от къде да вървя! Няма пътека, обаче…! Ама аз знам!

А.А.: Добре, нека да видим как се развива действието!

Искра: Мисля, че виждам нещо като град. Той е много в далечината! По-скоро е като село. Виждам светлинките! Ох, студено ми е!

А.А.: Къде усещаш студа, там докато си?

Искра: На краката ми. Ръцете ми са ОК! Но е студено, защото си виждам дъха! Ааа! Май сиянието се върна отново! И да – над града е! Значи, сигурно съм в правилната посока! Вече не е тъмно! Определено отивам към града!

А.А.: И къде стигаш?

Искра: То е като малко село! И съм пред една врата! Трябва да дам пакета на една жена. Тя отваря вратата. И има бяла шапчица! Хаха! 🙂  

А.А.: Като нощна шапчица ли или като за навън?

Искра: Не е като за навън. Тя е вътре. Вътре е топло! Даже ме кани вътре да пия чай, за да се сгрея! Май има някой болен…!

А.А.: Кой е той? Как изглежда?

Искра: Мисля, че е дете! И този пакет е, за да му помогне! Отварям пакета. Пия набързо чая и си тръгвам!   

А.А.: И къде отиваш?

Искра: Май трябва да се прибера там, от където дойдох! (отново се разстройва)

А.А.: Каква е емоцията, която сега в момента усещаш?

Искра: Ами, свърших си работата!

А.А.: Как се чувстваш от това?

Искра: Добре!

А.А.: А кое те разстройва?

Искра: Пак… (започва отново да плаче) Пак трябва да мина през гората!    

А.А.: А какво има там в гората, което не ти харесва?

Искра: Тъмно е! Мисля, че има някакъв вълк, който го чувам! Искам да си ходя! (продължава да плаче) Трябва по-бързо да се прибера!

(техника за освобождаване на емоцията)

А.А.: Добре! Вече си наближила към вкъщи! Виждаш вече вратата на дома си и ми кажи как се чувстваш? Вдишай и издишай! Минало е всичко! Прибираш се у дома!

Искра: (вече успокоена) Топло е! И някой е направил чай!    

А.А.: Чудесно! Кой е този някой?

Искра: Ами не знам! Сега го няма! Май живея с още някой! Ами, май живея с майка си, която е направила чай! И има дърва в камината, и е приятно и хубаво, но нея в момента я няма! Излязла е.  

А.А.: А ти вече по-спокойна ли си?

Искра: Да…

(отново чрез техника освобождаваме напрежението) 

А.А.: По-добре ли се чувстваш в момента?

Искра: Да! Тя влезе през врата и ме пита как е минало. Аз казах: „Всичко е наред! Оставих пакета!“ Тя каза: „Добре!“ А сега ще си лягам!

А.А.: Ти ли каза това или тя?

Искра: Аз.

А.А.: Къде лягаш да спиш – как изглежда?

Искра: На легло. Дървено е, но е меко! И завивката е мека и е топло! И е светло! Сякаш има много лампи! 🙂  

…………………………………………………………………………………………………………..

(преход към друго превъплъщение)

Искра: Аз съм на някаква поляна. Зелено е! И навсякъде е зелено!

А.А.: Чудесно! Ти как се чувстваш там?

Искра: Топло е, грее слънце и има птички! Доста е приятно! И вървя през полето. 🙂 Хихи! И май имам куче! 🙂 И си вървим през полето! Отиваме към едно дърво! И май ще седнем за малко! И да…, под дървото… И нищо не правя. И е приятно, и е зелено! И хвърлям пръчки на кучето си.    

А.А.: Играете си?  

Искра: Да…, и хвърлям, и то ги носи!

А.А.: А имаш ли усещане за време? Кога е това – колко назад във времето се е случило това? От същия живот ли е това, което наблюдаваш сега или е от друг живот?

Искра: Мисля, че е друг живот и май имам плитки. По-скоро като дете.

А.А.: Колко годишна си там?

Искра: Дванадесет. Имам бели сандали и чорапи. Обаче, единия чорап е скъсан на пръстчето! Обаче, на мен не ми пука! 🙂

А.А.: А нагоре как си облечена? 

Искра: Имам рокля с една панделка на гърба. И шапка – сламена.

А.А.: Какъв цвят е роклята?

Искра: Ами, бяла е и на цветенца. Бяла на цветенца. Има едно като отзаде розова… (не довършва изречението)

А.А.: Как се чувстваш на това място там, където си седнала да си почиваш и да си играете с кучето?

Искра: Харесва ми, ама вече ми е малко скучно! Трябва да тръгваме. Да си намерим друго място. Свирвам на кучето и то идва, и продължаваме през полето.

А.А.: Къде живееш?

Искра: Мисля, че е ранчо! Там има и други животни. Има коне със сигурност! Хаха! Които, обаче са коне за игра, а не като коне за работа! А…! Баща ми се опитва да обязди един кон!

А.А.: Това баща ти от настоящия живот ли е или просто баща ти там?

Искра: Баща ми там.   

А.А.: Как изглежда той? Опиши ми го!

Искра: Висок! Има ботуши, елече кожено и шапка като на каубой! Май работата му е да обучава тези коне и затова ми дава да си играя навън с кучето. Обаче, аз тайно нося ябълки на един кон! 🙂

А.А.: Ахаа! Защо тайно?

Искра: Той не ми дава, за да не го разглезвам! То е кафяво и има на главата една бяла линия. Хахаха! Харесва ми да му давам ябълки! 🙂 Май баща ми знае, обаче нищо не казва! 🙂 (смее се) То още е малко и затова е по-буйно от другите, и на мен ми харесва да го гледам! Но, не ми дава да го яздя! Ама, аз много и не искам! Харесва ми просто да го гледам!

(напред във времето на същия този живот):

Искра: Мисля, че съм на 27 г. и съм жокей! Даже в момента съм на някакво състезание със същия този кон.  

А.А.: Как се чувстваш?

Искра: Много искам да спечелим, обаче…, май има някой, който е по-бърз от нас! Ние бягаме… и бягаме…, обаче сме на второ място! И май няма да спечелим! Дааа, не спечелихме! 🙁

А.А.: А важно ли е това?

Искра: На второ място сме. И съм малко разочарована…    

А.А.: От кое – че не сте спечелили или от нещо друго?

Искра: Да, че не спечелихме! Чувствам се все едно сме загубили! Защото…, не е важно да си на второ място! Малко е странно!

А.А.: А кое е важно?

Искра: Или спечелваш или губиш! – Второто място не е от значение!  

(Насочваме се към друга важна случка от същия този живот):

Искра: (дълбока въздишка)

А.А.: Задържа ли те на тази същата случка или се пренесе към друга случка?

Искра: Май е същата.  

(появява се смесена емоция)

Искра: Дават ми медала…, обаче аз не го искам.    

А.А.: И какво правиш?

Искра: Ами, навеждам глава и…, хм… Наистина съм разочарована! Хваща ме яд. – Като гняв. И някак знам, че вината е моя, а не на коня! И това е…!  

(Насочваме се към друга случка от същото превъплъщение):

Искра: Пак минавам през това поле. И е залез – поне слънцето ще залязва скоро. И вървя с коня. Държа го за поводите. Сега намирам онова същото дърво.

А.А.: Там, където преди това си игра с кучето ли?

Искра: Да. (отново става емоционална) И му казвам: „Нищо! Ще пробваме пак!“ 

А.А.: Какво е чувството, което идва?

Искра: (започва да плаче) Трябваше да спечеля!

А.А.: А защо е било важно за теб да спечелиш там? Какво е щяло да ти донесе това първо място?

Искра: Не знам! Толкова тренирахме…! И все едно съм предала коня!    

А.А.: Така ли се чувстваш?  

Искра: (едва прошепва): Да.

А.А.: А той как реагира? Как се отнася към теб коня? Има ли за него значение?

Искра: Май, не! Играе си с мен и ми ближе лицето. И май изобщо не му пука! (смее се през сълзи)    

А.А.: А това как ти се отразява, наблюдавайки неговата реакция – успокоява ли те или напротив?

Искра: Успокоява ме! И май вече няма значение!

(техника за освобождаване от неприятните чувства)

(в духовното пространство):

А.А.: Кое е общото между настоящия живот на Искра и това, което наблюдава сега?

Искра: Ами това, че приемам второто място за загуба. А всъщност, аз съм преди номер три! 🙂

А.А.: И преди всички останали! 🙂 Как трябва да започнеш да възприемаш нещата? Кой е най-благоприятния подход и отношение към „второто място“?  

Искра: Когато му дойде времето, ще спечеля това, което трябва.    

А.А.: А по какъв начин това е свързано с настоящия ти живот – за коя сфера от него е валидно?

Искра: В работата, предполагам!

А.А.: Как да освободиш това чувство и как да направиш път на спокойствието вътре в себе си, на равновесието – независимо от ситуацията?

Искра: Да почакам, без да страдам за резултата от състезанието!

А.А.: А кои са уроците, които трябва да научиш сега, в настоящия си живот?  

Искра: Че, всичко ще дойде когато му е времето!  

А.А.: Как най-пълноценно да използваш това знание, което идва чрез уроците, чрез опита?

Искра: Да почакам. 

А.А.: А междувременно докато чакаш, има ли нещо – някакво неосъзнато качество, черти от характера ти, които са в теб и които е благоприятно да промениш, да направиш живота си по-добър, да го улесниш, да надградиш себе си?

Искра: Докато чакам, трябва да се радвам, да се наслаждавам на живота! А не да мисля само за това – което предстои – кога ще дойде!  

А.А.: Чудесно! Точно така! Има ли нещо, което може да ти помогне да се радваш на живота? Да се наслаждаваш на това, което имаш, което идва при теб?

Искра: Не знам какво е! Ами, трудно е! Не знам как!

А.А.: Добре! Нека да помолим душата да ни покаже как – как да постигнеш това! ………..

Искра: Виждам някакви… Виждам хора, които танцуват. В една голяма зала. И това са малко като… Те са облечени в каубойски дрехи. Звучи нещо като кънтри музика. И те танцуват, а аз се смея.  

А.А.: Ти не танцуваш, а само ги наблюдаваш и им се радваш, така ли?

Искра: Радвам им се! Аз не мога да танцувам! Някой ме вика да танцуваме, но аз се дърпам.  

А.А.: Защо?  

Искра: Ами, не знам как се танцува! Казвам, че предпочитам да ги гледам. Пляскам с ръце и на мен ми е забавно да ги гледам! Да гледам как се радват!

 Сигурно някой път ще опитам, но сега не ми се танцува! 

А.А.: Има ли друго, което може да ти помогне да фокусираш себе си в радостта, в настоящия живот на Искра?

Искра: (връща се към епизод от последния видян живот) В момента съм на дървото. Топло е навън. То прави сянка. И чета някаква книга. Кучето идва насам и ми носи една пръчка. И аз пак я хвърлям. Тук вече не съм малка.

А.А.: Как изглеждаш?

Искра: Имам дълги ботуши. Пак някакво елече. И пак съм на плитки, с руса коса. Но, определено вече не съм малка! Може би съм на около тридесет. И просто си чета тази книга и се радвам на хубавото време.

А.А.: А на каква тема е книгата?

Искра: Май някакъв любовен роман! Но, някак си старовремски! И ми е интересно да я прочета!  

А.А.: Кое е това най-важно нещо, което трябва да знаеш за себе си, за настоящия живот на Искра? И съответно, как да приложиш тази информация?

Искра: Че, трябва да се науча да обичам себе си!

А.А.: Как да се научиш на това?

Искра: Не знам!  

А.А.: Добре! Има ли нещо или някой, който може да ти помогне в тази посока – да започнеш да цениш, да харесваш себе си?

Искра: Ами, не е човек! Виждам същия кон. И се казва нещо като „Звезда“, заради бялото на челото си.

А.А.: Какво искат да ти покажат с тази асоциация? Какво означава това за теб?

Искра: Ами, трябва да спра да правя това, което другите очакват от мен!

А.А.: Точно така! А какво е необходимо да правиш, за да си в равновесие, да си радостна, спокойна, вдъхновена?

Искра: Коня ми казва: „Ела да си пояздим! Стига сме се състезавали!

И аз се качвам на него, а той даже няма седло! И просто си тръгваме към залеза! 🙂

А.А.: Чудесно! (следва втора част)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.