В тази втора част от регресията си Бисера посещава паралелната Земя, в която някога е пребивавала в различна форма. Малко по-късно се насочва към първата си инкарнация на нашата планета. Там вижда и усеща себе си в тялото на млад индианец. Не след дълго душата ú я връща в онова прераждане, вследствие на което изгубва гласа си и става тежка. Следват още превъплъщения. Пътувайки през пространствата и реалностите, Бисера се среща и със своя духовен водач. А какво ú припомня той, и защо в края на пътешествието си се озовава в България, ще разберете сами! 🙂
(преход във време-пространството)
А.А.: Къде си в момента?
Бисера: Сега не мога да определя… Сега май вече съм на Земята! Ооо, има летящ кон! 🙂 Не, не съм на Земята! Не, на Земята съм! – Не съм сигурна. Някак си хем съм на Земята, хем не съм! Ще кажеш, че е паралелна Земя! 🙂 Ама, много е хубава! 🙂 Тя е… Има кон с крила…! И всички могат да летят!
А.А.: В смисъл – и хората ли?
Бисера: Да, има и като хора са! Приличат на хора, обаче не са като хората сега.
А.А.: Кое е различното?
Бисера: Леки са! Леки са, много са леки!
А.А.: А хранят ли се?
Бисера: Не! Т.е., все едно пият от светлината на Слънцето.
А.А.: А ти как изглеждаш?
Бисера: Аз продължавам да бъда себе си! Само че, вече нямам воали. Някак си съм просто светлина! И те не ме виждат!
А.А.: Защо не те виждат?
Бисера: Не зная! Те сякаш нямат право да ме видят! Аз само ги пазя!
А.А.: От какво?
Бисера: Ами, да не сбъркат!
А.А.: Как успяваш да ги опазиш?
Бисера: Ами, говоря им. Те само ме чуват.
А.А.: А на сън ли им говориш или по друг начин?
Бисера: С вятъра! С вятъра им говоря! Дааа! Има като… Има едни дървета, обаче, тези дървета не са дървета! Те са като телефони!
А.А.: В какъв смисъл?
Бисера: Ами, аз им шепна през листата. И те ме разбират.
А.А.: Кой?
Бисера: Ами – хората! Даа! И те са толкова щастливи! И аз съм щастлива! 🙂 Обаче, сега съм по-тежка от преди!
А.А.: От преди малко ли?
Бисера: Даа! Сега вече мога да стъпя на земята.
А.А.: И как се чувстваш, стъпвайки на земята?
Бисера: Ами, добре се чувствам! Аз харесвам Земята! Милвам я!
А.А.: Кое ти харесва в Земята?
Бисера: Ами, тя ме храни!
А.А.: По какъв начин?
Бисера: Ами, като вода, само че не е течна! Аз я усещам как ми дава сила! И харесвам да съм стъпала… Аз съм като самодива! Дааа! Даже съм и красива! 🙂 – Сега се виждам! 🙂
А.А.: Добре! Опиши ми себе си!
Бисера: Ами, по-голяма съм от хората! И съм…, пак съм светла! Пак съм светла, обаче сега приличам на тях! Сега имам коса! И съм си направила коса като на Майка си! 🙂 О, аз съм си я направила! 🙂 И венец съм си сложила, 🙂 за да съм като принцеса! 🙂
А.А.: А защо ти е това?
Бисера: Ами, то е част от задачата. Но, не съм се справила! Те са спрели да ме чуват!
А.А.: Кой?
Бисера: Хората!
А.А.: Защо? Какво се е случило?
Бисера: Ами… Спрели са да вярват, някак си! Не са идвали при дървото, а пък аз само чрез дървото съм можела да им говоря!
А.А.: А имало ли е друг начин?
Бисера: Чак даже ме боли, че ги няма! 🙁
А.А.: Къде те боли?
Бисера: Ами пак ръката – там, където Мама ми сложи чипа! Ей-там ме боли! То е като приемник!
А.А.: И всъщност, по чувствителността си там, разбираш дали си се справила или не – така ли?
Бисера: Ами, да! Да, и то ми каза: „Тук не се справи! Те не те чуха!“
А.А.: А какво е трябвало да направиш?
Бисера: Да им помогна!
А.А.: По какъв начин?
Бисера: Аз давам само насоки! Ама…, за всички пътища давам насоки! Някак си, знам те къде трябва да отидат. И трябва да им помогна да стигнат до там! А аз не съм успяла!
А.А.: Кой е бил начинът, по който да го направиш, така че да успееш да изпълниш задачата си?
Бисера: Да съм била по-смела! Мен ме е било страх!
А.А.: От какво?
Бисера: От провала! Било ме е страх, че няма да ме чуят. И те са спрели да ме чуват, защото ме е било страх!
А.А.: Т.е., това по какъв начин кореспондира с настоящия ти живот?
Бисера: Пак ме е страх.
А.А.: От какво?
Бисера: Да ме чуят.
А.А.: Т.е., какво отработваш в настоящия живот – това ли е или нещо друго?
Бисера: Да, това е!
А.А.: Как да отработиш това?
Бисера: Да говоря! Много да говоря! И да не ме е страх да говоря за всичко!
А.А.: Чудесно!
Бисера: Тръгвам си!… Казват ми, че нямам повече работа там!
А.А.: Нека да те насочат към друга подходяща информация!
Бисера: Виждам – като ангел!Ама точно като ангел! С мноого красиви бели криле!
А.А.: Целият е бял или не?
Бисера: Да, бял е! Бял е! Даже има като ореол, само че не е както ги рисуват на иконите! Някак си… Ами, ореола не е около главата! Той е около цялото тяло!
А.А.: Точно така!
Бисера: Той е както е аурата по картинките… Обаче, е мнооого по-силна!
А.А.: Чудесно! Има ли пол ангелът?
Бисера: Неее, няма! Няма!
А.А.: А има ли индивидуалност?
Бисера: Да, има! Има, но аз не го познавам този ангел! Той е… Аз само го виждам как преминава. Той е висшестоящ! Аз не го познавам! – Само мина… Даже не ме видя! О, колко тъжно! 🙁
А.А.: Кое е тъжно?
Бисера: Тъжно ми е, че не ме видя! 🙁
А.А.: Защо?
Бисера: Ами, май не съм пораснала достатъчно!
А.А.: Т.е., какво трябва да се случи, за да пораснеш?
Бисера: Аз съм като дете там! 🙂 А той е…, той е като възрастен генерал, който минава и даже не забелязва в тълпата как го гледам. А пък аз много го харесвам! 🙂
А.А.: Какво харесваш в него?
Бисера: Ами, той е силен! Аз го… – аз знам как се казва! 🙂 – Гавриил се казва! 🙂 – Следващият път! 🙂 (с въздишка)
А.А.: Това ли усети?
Бисера: Дааам! Ама сега слизам!
А.А.: Къде слизаш? Как усещаш, че слизаш?
Бисера: Ами, плавно! Като с асансьор слизам. Хм! 🙂 И изведнъж стана като пързалка. И вече съм човек!
А.А.: Как изглеждаш?
Бисера: Ами, като индианец съм! 🙂 Аз съм си индианец, да! 🙂 Червенокож! Аз мисля, че съм… Има бизони! Аз съм била вече на това място!
А.А.: Кога?
Бисера: Скоро! Аз знам! – Това е някъде в Щатите! Ммм…, не си спомням кое точно е мястото, ама аз съм го виждала! И в този живот съм го виждала!
А.А.: Т.е., в този живот също си посетила това място?
Бисера: Дааа! И пак ще отида там!
А.А.: А колко годишен е този индианец?
Бисера: Млад е. Млад мъж е. Млад мъж е и се спускам по нещо като пързалка и се забавлявам! 🙂 Гоним се с приятелите! 🙂
А.А.: Те много ли са или са малко?
Бисера: Трима са! Аааа, отиваме на лов! 🙂
А.А.: Чувството какво е?
Бисера: Ами…, много е приятно! 🙂 (в гласът й се усеща радостно вълнение) Чувствам се ЖИВА! За мене е… – като за първи път го усещам! 🙂 Мисля, че това е първият ми живот! Първият на Земята – искам да кажа! Да, ама съм тежка! Доста по-тежка! Но, ми харесва! 🙂
А.А.: Кое? – Това, че си жива ли?
Бисера: Харесва ми миризмата на тревата! 🙂 Даа! Харесва ми и че има вкус! Ям манго! 🙂 Хихи! Или поне прилича на манго! 🙂 Ама е кисел! 🙂 Не го знам това – не съм го яла…!
А.А.: Сега го усещаш ли?
Бисера: Даа, да! Кисело е!
А.А.: Виждам, че премляскваш, в смисъл – преглъщаш?!
Бисера: Ъхъъм! Да! Хапваме си го. 🙂 Откъснахме си го от дървото. Ама, не знам как се казва! Нещо като „икикики“ звучи, ама…
А.А.: А сега все още сте там и се забавлявате около пързалката или…? (прекъсва ме)
Бисера: Да. Обикаляме из гората. Ловуваме нещо!
А.А.: Какво ловувате?
Бисера: Прилича на елен! – Да.
А.А.: А по какъв начин смятате да го уловите?
Бисера: Аз имам лък! 🙂
А.А.: А другите? И те ли са въоръжени с лъкове или…? (прекъсва ме)
Бисера: Не. Те имат копия! Ама, аз не стрелям. Аз не искам да убивам елена!
А.А.: Защо?
Бисера: Ами, не съм гладна! Защо ми е да го убивам?! Даа…! И аз им казвам: „Хайде да си ходим!“ Те, обаче, искат да го убием! 🙁
А.А.: Защо?
Бисера: Защото му харесват рогата!
А.А.: А за какво са им?
Бисера: За да станели мъже! И аз им казвам, че не искам да съм мъж!
А.А.: Каква е причината да не искаш това?
Бисера: Ами, знам че не трябва да е така!
А.А.: Как?
Бисера: Ами, не е редно това, което правим! Но, не разбирам… Само го знам! Мисля, че съм детето на шамана! Аз някак си, си говоря с елена! Но, те не го чуват! И аз му казвам: „Бягай! Бягай!“
А.А.: А то успява ли да се спаси животинчето?
Бисера: Дааа! 🙂 То ме чува! А те не ме разбират. Те не разбраха, че аз му казах да избяга! Тръгнаха си.
(преход към най-важната случка от същото превъплъщение):
Бисера: Гледам в окото на елена!
А.А.: Какво има там?
Бисера: Той ми разказва! Аз виждам всичко в неговото око!
А.А.: Какво ти разказва?
Бисера: Разказва ми, че всички могат да виждат! Ама са забравили как!
А.А: Както ти и той ли?
Бисера: Даа…!
А.А.: А как могат да виждат?
Бисера: Ами, като влязат в течението.
А.А.: И какво е течението?
Бисера: Ммм…, той не знае! Казва, че аз знам! И че трябва да кажа и на другите!
А.А.: Как да предадеш това знание в настоящия си живот?
Бисера: Да им говоря! Те щели да ме чуят! Обаче ми казва: „Сега дойде!“ – и…, някой е! Обаче, не го виждам! Само знам, че е там и ми говори! И ми казва, че трябва да си намеря гласа! Някак си съм го загубила!
А.А.: Къде си го загубила?
Бисера: Ами, не зная! Аз трябва да го намеря!
А.А.: Как да го намериш?
Бисера: Да чета! Някъде в книгите бил! Елена си тръгва… И аз вече не съм там…
А.А.: А къде се пренасяш сега?
Бисера: Ммм…, някак като село е! Пък аз лежа. Аз го виждам, аз го виждам неправилно. Аз все едно съм легнала на земята, а пък… – и така го виждам – все едно съм легнала на земята! Така ги виждам. Ооо, някой ме е ударил! 🙁 Аууу!
А.А.: Затова ли си легнала на земята?
Бисера: Даа…! Някой много се е ядосал от това, че говоря! Да. И ме наказват! Аз затова не говоря! – Защото ме е страх, че пак ще ме накажат!
А.А.: А как са те наказали?
Бисера: Бият ме! Ау, всички ме бият! Ауууу!
А.А.: Кои са те?
Бисера: Аууу! Защо? Аз само ви казвах! Ох, много ме боли! (тялото там)
(през цялото време Бисера е в пълна безопасност)
Ох, те са много лоши хора! Те не искат другите да знаят!
А.А.: Защо?
Бисера: Защото ги е страх, че когато всички разберат, те няма да имат контрол над тях!
А.А.: А кои са тези лоши хора?
Бисера: Ммм…, те нямат лица! Те са… Облечени са… Ммм…, не са ми познати… Не е такова… Няма такова облекло сега! Това е отдавна!
А.А.: Колко отдавна?
Бисера: Ами, много отдавна! Когато още е имало каменни къщи със сламени покриви. Защото около мене е като село.
А.А.: А къде се намира това?
Бисера: Ооо, има и клади! Аууу! Ау, това е много отдавна! Лелеее! Ау, те ги горят! Ау, колко са лоши! 🙁
А.А.: Кои ги горят?
Бисера: Ами, други такива – други, които им говорят! Те не искат хората да знаят! Ама и те не са от Земята!
А.А.: Другите, които са изгорени на кладата ли?
Бисера: Нее! Но, те и от кладата не са от Земята! И тези, които бият – и те не са от Земята!
А.А.: А от къде са?
Бисера: Ами, те идват от другаде, не от където идвам аз! И те не смятат, че хората са достойни да знаят!
А.А.: Затова ли е всичко?
Бисера: Даа! Затова ни бият! Ама ние вярваме, че са! Аз не ги познавам хората от кладите! Знам, че те не идват от същото място, от където идвам аз! Те имат друга задача! Те нещо друго казват! Ама и те като мене приказват! Ама други неща приказват!
А.А.: А правилни неща ли приказват?
Бисера: Ами, някои от тях – да! Други – не съм сигурна! Аз не знам толкова много! Аз тогава съм малка! Аз сега…, сега започвам да приказвам! Ама, май ме е страх и не искам вече да приказвам! Ама трябва!
А.А.: Защо те е страх?
Бисера: Защото те бият! И не бият все едно тялото! Те бият душата!
А.А.: Как бият душата?
Бисера: Ами с… – като камъни са! И тя става тежка! Ау, аз и затова не мога да летя! Ооо, ама аз не мога и да ги махна тези камъни!
А.А.: А как можеш да се освободиш от тези, които бият и тези, които те правят тежка?
Бисера: Ами, аз почти съм се освободила.
А.А.: Как?
Бисера: Разбрала съм как да използвам ключа! Ама ме е страх!
А.А.: Как да преодолееш страха си?
Бисера: Да сънувам! Даа!
А.А.: По какъв начин това ще ти помогне?
Бисера: Ами, аз ще знам, че няма защо да ме е страх, защото ще виждам! (тук има предвид, че ще вижда с духовните си сетива)
А.А.: Какво ще виждаш?
Бисера: Ами, всичко! То няма… То е като бъдеще, ама не е бъдеще! То е… Аз ще знам! Аз нямам нужда да знам какво е…
А.А.: Това като през нощта ли е или по друг начин?
Бисера: Не, аз сънувам постоянно!
А.А.: Т.е., когато си в реалността и през деня?
Бисера: Даа! Аз го виждам! Аз и сега го виждам! Обаче, някак си не го виждам! В смисъл, знам че го виждам, обаче не го виждам! Ауууу! Етооо! Ами, дааа! И те ми показват! – Едното момиче от кладата ми показва нещо!
А.А.: Какво ти показват?
Бисера: Не го виждам добре! Ама пак ми сочи ръката! Пак оная ръка, където ми е чипа!
А.А.: Добре! Нека да видим какво трябва да видиш! Ако е позволено за теб и си готова, нека да го видим сега!
Бисера: Хмм…, ами пуска го! Пуска го с ръка! Аз обаче, не разбирам как точно! Само я виждам как тя си държи ръката и от нея излиза! От нея излиза същия лъч като от амулета! Пак такъв безкраен! И безчувстваен! Той го има и го няма! И ръката й е така! И тя не я боли вече! И не я е страх! Добре! И аз така ще правя! 🙂
А.А.: Чудесно!
Бисера: Тръгвам си…
А.А.: Добре! ………….
(преход към последното й прераждане тук на Земята)
Бисера: Мисля, че съм църковник! Мисля, че съм поп или… Моля се!… Ама те не харесват как се моля!
А.А.: Кои?
Бисера: Другите в църквата!
А.А.: Защо?
Бисера: Ами, защото аз се моля по по-различен начин от тях!
А.А.: Кое е различно?
Бисера: Ами, аз се моля директно! А те трябва да попитат да се помолят!
А.А.: Кого трябва да попитат?
Бисера: Ами, има като пазач! А пък аз нямам пазач!
А.А.: А този пазач как изглежда?
Бисера: Ммм…, той е като врата! Те ще кажеш, че чукат на една врата…! – Те, защото не вярват!… 🙁
А.А.: Това ли е пазачът? – Липсата на вяра?
Бисера: Ами, да! Той е като врата! Те…, искам да кажа, над него! Аз ги виждам! Той е като похлупак! И аз…, аз ги виждам ангелите! Ние си говорим…! – И те затова не ме харесват! Другите попове не ме харесват! Но, пък хората идват и се молят много! И ангелите са доволни! Защото така хората ги чуват и тях!
А.А.: А какво се случва с хората, които чуват ангелите?
Бисера: Те са здрави и щастливи!
А.А.: А всички ли са здрави и щастливи?
Бисера: Само тези, които ги чуват! Ама те стават мнооого-мнооого…!
А.А.: А как да оздравееш ти в настоящия си живот?
Бисера: Ами, аз съм здрава!
А.А.: Има ли блокажи, които е необходимо да преодолееш?
Бисера: Мдаа, има! Ама, те са от побоя!
А.А.: Добре! Как да преодолееш тези блокажи?
Бисера: Да се освободя от страха!
А.А.: Кой е пътят към освобождение?
Бисера: Да говоря!
А.А.: Т.е., само да излезеш срещу страхът си, така ли?
Бисера: Мдааа! Нещо се случва! Аз не знам какво е!
А.А.: Усети го! Виж!
Бисера: Ами, някой дойде!
А.А.: Как изглежда?
Бисера: Ей-това вече е моя водач! И ми приказва, ама като с онази азбука, където туптят! – С вибрация ми приказва! Не го разбирам!
А.А.: Добре! ………… Усети го! И запомни това, което ти казва!
Бисера: Дааа! Ооо, много неща ми казва!
А.А.: Има ли нещо, което искаш да споделиш, което е подходящо да споделиш?
Бисера: Неее!
А.А.: Добре! Чуй го просто и запомни всичко, което ти предава!
Бисера: О, водачът ми е като Майка ми!
А.А.: Добре! Как изглежда?
Бисера: Няма форма!
А.А.: Чудесно! Какво е усещането ти?
Бисера: Много се радвам! Ооо, те са много!… Ооо, идват още!… Ама този е най-главния!
А.А.: Кой е той?
Бисера: Не го познавам! Т.е., познавам го! Аз знам, че го познавам! Ама ми казва, че сега няма да ми каже как се казва и аз да си спомня сама! 🙂 Някак си ме тресе! – Все едно да се опомня!
А.А.: Да! Виждам ти тялото! Кое е това, което е необходимо да направиш, за да се опомниш?
Добре ли се чувстваш?
Бисера: Дааа! 🙂
А.А.: Добре! След малко ще намалеят вибрациите в ръцете и в тялото ти и тресенето ще спре! Нека да ти даде път, по който да ти покаже кое ще ти помогне да се опомниш!
Бисера: Каза ми да дойда пак! 🙂 Ммм…! 🙂
А.А.: Има ли друго, което ти каза?
Бисера: Дааа! 🙂 Каза ми, че аз съм вече тръгнала! И че с Рейки ще си говорим повече! 🙂 Но, казва… 🙂 Каза ми, да не му викам „Рейки“! 🙂
А.А.: Как да му викаш? Има ли нужда от име?
Бисера: Нее, няма! 🙂
А.А.: Точно така!
Бисера: Каза: „Спомни си! Ти, като беше малка, постоянно си играеше с него!“ 🙂 И аз му казвам: „Е, как може да го забравя?!“ 🙂 „Ще си спомниш! Ще си спомниш!“ 🙂
А.А.: Нека да ти каже: Кое е това, което си заключила от спомените до шестата си година?
Бисера: Не съм готова!
А.А.: Има ли нещо, което иска да ти каже за този период и как да освободиш емоциите от там, така че да си спокойна?
Бисера: Те са, за да ми припомнят, че съм на Земята! Дааа! Защото иначе съм щяла да бъда много лека!
А.А.: Т.е., тежките емоции, които тогава си имала са били, за да можеш да снижиш вибрацията – в такъв смисъл ли или по друг начин?
Бисера: Дааа! Ами, да, защото иначе пак ще се нося над земята. Няма да мога да стъпвам по земята!
А.А.: Има ли друго, което иска да ти каже? Вибрацията продължава! – Какво иска да ти покаже с тази вибрация по тялото?
Бисера: Как трябва да усетя. Като стигна ей-тази вибрация, значи вече ще можем да си говорим директно! Така ще знам, че е при мен! Ама каза, че аз знам постоянно, че е при мен!
А.А.: Точно така!
Бисера: И има още… Още двама или трима – не мога да определя! Ама те не ми говорят!
А.А.: А как ги разпознаваш?
Бисера: Ами те са – виждам ги като светлини!
А.А.: Какъв цвят са светлините?
Бисера: Бели са!
А.А.: А той?
Бисера: Той е сивкав! Сякаш ми прилича на нещо, което съм виждала на Земята! Не мога да определя – като тотем е! И пак има крила, но не знам…
А.А.: Разгледай го добре! Нека всеки негов детайл се запечата в съзнанието ти в подходяща форма, така че да можеш да извлечеш знанието!
Бисера: Ох, много ми говори! Много ми говори, ама аз сякаш не го чувам! Хем го чувам, хем не го разбирам!
А.А.: Добре! Помоли го да ти даде информацията по начин, който е разбираем за теб, за да можеш да ползваш знанието, което ти предава в момента!
Бисера: Добре! – Каза да слушам! И че той щял да ме научи да разбирам! Да, и ми показва! Показва ми като – не мога да разбера – като книга изглежда! Само че, не е точно книга! Има като знаци вътре! – Аааа, знам какво е! 🙂 Те са символи! Да, той ми дава символ!
А.А.: Разгледай го! Запомни го!
Бисера: Добре, аз не мога да го опиша! Аз как ще го нарисувам?! – Той е много сложен!
А.А.: Запомни много добре този символ! Независимо как ти изглежда, ти ще можеш да … (прекъсва ме)
Бисера: Хаха! Казва ми: „Не, не!“ – и ме тръска – „Опомни се! Ти можеш толкова много!“ 🙂
А.А.: Точно така!
Бисера: Добре, запомних го! 🙂 Хм, той се чуди дали да ми покаже още! – Не. Няма да ми ги покаже сега.
(внедряваме познанието за символа)
А.А.: А сега ми кажи какво наблюдаваш, какво се случва?
Бисера: Ами, те си тръгват! Ама каза, че пак ще си говорим! 🙂 Тръгнаха си!
А.А.: Добре! Сега виждам, че вибрацията по тялото ти спря! Как се чувстваш?
Бисера: Добре!
А.А.: Благодари му! Благодари им за тази среща!
Бисера: О, сега се чувствам мнооого уморена!
А.А.: Искаш ли да попитаме кои хора са свързани с теб от предходен живот и присъстват в настоящия ти живот?
Бисера: Да, да! Аз трябва да знам!
А.А.: Ако е подходящо и не си твърде уморена, нека да те насочат към тази информация!
Бисера: Казаха, че ще ги маркират и аз ще ги позная!
А.А.: Как ще ги познаеш? – Чрез усещанията си ли или по друг начин?
Бисера: Аз съм щяла да разбера!
А.А.: Колко са те?
Бисера: Много са!
А.А.: А с всички ли ще се свържеш?
Бисера: Аз ги познавам! 🙂
А.А.: Вече?
Бисера: Ами, повечето…! А другите ще дойдат, когато съм готова! Те са тук да ми помогнат!
А.А.: За какво?
Бисера: За задачата! Даа! Ама, аз сякаш не съм тръгнала съвсем в правилна посока!
А.А.: Нека да ти покажат къде е правилната посока!
Бисера: Не съм готова още!
А.А.: Добре! Какво е необходимо, за да можеш да имаш готовност?
Бисера: Да се освободя, защото гласът ми още е пленен! Мдаа…, каза ми да си търся истинския глас! Оня, от както съм пеперуда!
А.А.: Как звучи той?
Бисера: Той е беззвучен! Обаче, всички го чуват!
А.А.: На къде е насочен?
Бисера: Навсякъде! Той е такъв глас, който да им помага!
А.А.: Интуицията ли е това или нещо друго?
Бисера: Неее! Нещо друго е! Аз имам задача! И винаги е една и съща.
А.А.: Коя е задачата?
Бисера: Да им помогна! Хората отиват на някъде и аз трябва да им помогна! Ама, нито аз, нито те знаят пътя. Мм…, това не го разбирам, ама ми казват: „Ти си говори, а пък те ще те разберат!“
А.А.: Кои те – хората?
Бисера: Мдаа!
А.А.: Т.е., говорейки – ти сама ще разбереш и те също ще разберат?!
Бисера: Да! Те няма да стигнат скоро до тази посока! Обаче, не е важна… Важно е да пътуват!
А.А.: Точно така!
Бисера: Даа! Защото сега нещо са спрели! А аз някак си мога да ги събудя! Те са като в – не сън…, ама са забравили, че трябва да слушат! Ама трябва да си намеря гласа!
А.А.: А той къде е?
Бисера: В книгата!
А.А.: Коя е книгата?
Бисера: Няма име тази книга! Ама аз ще я позная!
А.А.: Тя има ли физическо изражение или не?
Бисера: Не! Тя е книгата от… Тя е като дневник – от когато съм била пеперуда.
А.А.: А можеш ли да я извикаш сега да се появи пред теб?
Бисера: Дааа!
А.А.: Повикай я!
Бисера: Ух, тя е много дебела! О, аз съм я написала! 🙂 Ааах! Ама…, това – аз съм написала всичко вътре! (изненадана)
А.А.: Добре! Какво пише там?
Бисера: Ха! Не го разбирам! Това е някакъв друг език! Аз не си го спомням докато я чета!
А.А.: Как да си спомниш този език?
Бисера: Някак си звученето…! Помня мелодиката на… Помня само мелодията! Книгата ще кажеш, че ми пее!
А.А.: Вслушай се в мелодията и възприеми чрез мелодията знанието!
Бисера: О, то е като… То е честота!… – Да, аз го чувам! То е като пищене! Не мога да го определя точно! Добре, запомних го! Още не го разбирам, обаче го запомних! Благодаря ти, Книга!
А.А.: Важното е да го запомниш! Точно така! Ти ще имаш възможност да свържеш това, което сега запомни, с необходимата ти информация в настоящия ти живот и да отключиш гласа, който носиш!
Бисера: Тя си тръгна!
А.А.: Сега къде си и какво се случва?
Бисера: Сега съм като във ферма! 🙂
А.А.: Какво правиш там?
Бисера: Ще коля заек. О, правя като магия! Оуу, аз съм вещица!
А.А.: Какво се случва?
Бисера: Е, не точно вещица. 🙂 Аз съм като знахарка! Събирам някакви неща в гората и им приказвам на оня език – горе от планината. Оууу! L
А.А.: Какво става после?
Бисера: Ами, те не ме харесват пак!
А.А.: Кой?
Бисера: Ами – хората!
А.А.: Защо не те харесват?
Бисера: Защото знам твърде много за тях. Защото те като дойдат и аз всичко им казвам. Не трябва да им казвам!
А.А.: И какво трябва да правиш?
Бисера: Ами, те май не са готови да ме слушат!
А.А.: И какво се случва, когато не са готови да те слушат?
Бисера: Ами, не ме чуват!
А.А.: Как да преценяваш на кого да казваш това, което знаеш?
Бисера: Никой не може да ми каже – има тишина…! Мм…, да слушам! – Хората щели да ми кажат, когато са готови!
А.А.: Точно така!
Бисера: Даа! Те щели направо да ми кажат: „Кажи ми!“
А.А.: Има ли друго, което е важно? Нека да ти бъде показано!
Бисера: Дааа! Показват ми! – Те са като заклинания!
А.А.: Ти го виждаш това сега всичкото, нали?
Бисера: Дааа! Аз съм си в къщурката и вътре има като рецепти!
А.А.: А как изглежда къщурката?
Бисера: Дървена е! Дървена е и има мнооого растения! Мнооого растения! И само един мъртъв заек. Аз не съм го убила за магията тоя заек!
А.А.: А за какво?
Бисера: Гладна съм! Да. И той не ми се сърди. Той знае, че аз ще го изям.
А.А.: Затова ли не ти се сърди? – Защото знае, че си гладна и затова си го убила, а не заради нещо друго?
Бисера: Дааа! Той не ми се сърди и аз го хапвам. И му благодаря! Хммм! Обаче, не са билките! Сега ми казват, че трябва да си ходя и че те не ми трябват в този живот!
А.А.: Т.е., билките не са ти важни?
Пак започва тялото ти да реагира! – Каква е причината?
Бисера: Той се върна! (духовният ú водач) Каза ми, че се разсейвам! Даа!
А.А.: Къде да се фокусираш? Кое е важно?
Бисера: „Над думите!“ Пак не го разбирам, ама го слушам!
А.А.: Какво ти казва?
Бисера: Казва ми, че трябва да използвам силата – ама, основно за думите!
А.А.: Т.е., чрез думите да проявяваш силата?
Бисера: Дааа! Затова преди по- съм се обърквала. И съм я слагала в еликсири, а не трябва! Моята сила била в думите!… И си тръгва!
А.А.: Благодари му отново за ценната насока! Има ли друго, което душата иска да покаже?
Бисера: Няма нещо… Обаче изпитвам нещо!
А.А.: Какво изпитваш?
Бисера: Ами, като затопляне!
А.А.: Къде? В коя част на тялото ти?
Бисера: Ще кажеш, че ме милва! Тръгна от дланите… и се качва към лакетите. Само усещане е. Аз виждам – като небето!
(зареждане)
Ммм…, Майка ми е! 🙂 Каза ми, че по-скоро ще се видим, отколкото си е мислила! 🙂 … – Тя ме лекува!
А.А.: Чудесно! Остави се на това усещане! Приемаш ли го?
Бисера: Даа! 🙂 А то е толкова топло!
А.А.: Приятно топло ли е или…? (прекъсва ме)
Бисера: Да, приятно топло е! И тя, ще кажеш, че ме вдигна от земята! – Аз вече не съм човек!
А.А.: Какво си?
Бисера: Пак съм пеперуда! 🙂
А.А.: Полезно ли е да си спомняш и да имаш това усещане за себе си и в човешкото си тяло?
Бисера: Дааа! Каза ми, че така ще си чистя!
А.А.: Какво ще си чистиш?
Бисера: Ами, всичко! Тя казва, че хората били малко мръсни, а пък аз съм им събирала мръсотията.
А.А.: Как да спреш да събираш мръсотията от хората?
Бисера: То е част от задачата! Ама трябва да се науча да я изчиствам от себе си!
А.А.: Как да я изчистваш?
Бисера: Ами, като душ! Да. Каза като душ, обаче не с вода! Не е и с Рейки!
А.А.: А с какво?
Бисера: С вятъра сякаш!
А.А.: Добре! Чудесно!
Бисера: И пак си тръгва!… Ама, вече не ми е тъжно, че си тръгва! Някак си, спокойно ми е!
А.А.: Чудесно! Много се радвам! Благодари ú за това, че дойде! И за цялата грижа!
Бисера: Ама, тя ме целува! 🙂 Май е първата целувка! 🙂 Не ме е целувала до сега!
А.А.: Какво иска да ти покаже с това?
Бисера: Че, пораствам! 🙂 О, аз съм ги разбрала! 🙂 … И си тръгна!…
(пренася се в друго време-пространство)
Сега сме на нивата. Дааа! Аз съм българка! Аз и преди това съм била българка! Нещо се карам!
А.А.: На кого?
Бисера: Хм, на мъжа ми! 🙂 Не слуша! 🙂
А.А.: Защо му се караш?
Бисера: Ами, защото не е свършил това, което съм му поръчала, както съм поръчала! А трябва да ме слуша, защото аз знам! Аз и тогава знам! Тогава даже повече съм знаела от сега!
А.А.: А защо тогава си знаела повече от сега?
Бисера: Защото не съм четяла толкова много! Дааа, тогава съм слушала само небето и дървото!
А.А.: Има ли друго?
Бисера: Не. Тръгвам си… Ама тук трябва да живея! Тук – в България. От тука ми е силата! Аз на много места съм пробвала на Земята и тука съм най-силна!
А.А.: Кое помага тук да усещаш себе си и своята сила?
Бисера: Има нещо в земята! Като източник на енергия е! И то идва от моя свят – от оня, на пеперудата! То е като в пещерата. В пещерата имаше като топка под мене, която ми помагаше да летя. И тука го има. Ама, не е във Варна!
А.А.: Къде е?
Бисера: Не съм ходила там. Още не трябва да отивам там!
А.А.: Добре! Мислено, вътре в себе си, запомни това място! Дори сега да не знаеш кое е! Запомни това място, на което трябва да отидеш един ден и да проявиш силата си, когато си готова – за твое благо и за благото на всички!
Бисера: То е в Родопите! Ъхъъм! Ама ми казва… То ми говори! И казва, че сега е мръсно! Ооо, ама то ще се изчисти! 🙂 Не знам кога, ама ми казва, че ще се изчисти! Ама на хората няма да им хареса!
А.А.: Защо?
Бисера: Ами, защото ще трябва да е потоп! Ама няма да е страшен! Каза…, Ама казва, че има и опция. Казва, че ако му помогнем да се изчисти, няма да има нужда от потопа!
А.А.: Как да помогнем да се изчисти?
Бисера: Да говорим!
А.А.: Какво?
Бисера: Ами – истински думи! Да се молим, както преди сме се молили!
А.А.: Как сме се молили преди?
Бисера: С ЧИСТИ сърца!
А.А.: Има ли друго, което е важно?
Бисера: Дааа! Казва, да не го наричаме по име! То ще знае, че е за него!
А.А.: Само намерение?
Бисера: Дааа! Каза ми, че аз мога да кажа на хората да се молят!
А.А.: Как да го направиш, така че да тръгнат в тази посока и това да се случи?
Бисера: Аз трябва да кажа на някого! Аз няма да ги водя да се молят! Тоз живот не ми е даден, за да ги уча да се молят! Този живот ми е даден да ги уча да вървят! За да ги събудя – да им кажа да вървят напред, да не спират! Защото са спрели! Забравили са да се движат! Дааа!
А.А.: А на кого трябва да кажеш?
Бисера: И той бил маркиран!
А.А.: Той е от тези хора, с които ще си свързана в настоящия живот?
Бисера: Дааа!
А.А.: Какво е нещото, чрез което ще разпознаеш хората, които са маркирани?
Бисера: Ами, имат знак! Не знаело какъв! Само аз съм щяла да го видя! Той бил такъв…, таен. О, нещо ми праща!
А.А.: Усети какво е!
Бисера: Енергия!
А.А.: Как усещаш тази енергия в тялото си?
Бисера: Ами различна е от тази, която ми пратиха!
А.А.: (само констатирам) Тялото ти отново вибрира! – По какъв начин е различна?
Бисера: Ами, тази е само в едната ръка!
А.А.: В лявата?
Бисера: Даа! Тя не минава през чипа! Тя е земна енергия! Тя идва като от недрата! То е някъде – дълбоко е! Каза, че се е скрил!
А.А.: А приятна ли ти е тази енергия или не?
Бисера: Дааа! О, казва ми, че така ще мога да му помагам и аз!
А.А.: Какво е то?
Бисера: Ами, то е като топка! Ама, не е топка – не е! То е…, все едно е като пещера, пълна със специален въздух! Не я виждам точно. Тъмна е. Ама ми казва, че и не трябва да я виждам!
А.А.: Добре! Само приеми знанието и информацията – без да наблюдаваш – щом не е подходящо! Просто приеми цялото знание, което имаш нужда да приемеш! И колкото е подходящо да споделиш, това сподели!
Бисера: Сякаш ми показва молитвата!
А.А.: Какво за нея?
Бисера: Ами, каза ми: „Тя е като танц!“ Тя не е с думи тази молитва! Тя е движение! Тя е по-скоро като…, ммм… Не се молим! Някак си се поклащаме. Поклащаме се едновременно. Защото сякаш въздуха е спрял и ние трябва да го задвижим обратно! Да – има ритъм!… Сега ми го показва! Дааа! – Един български танц е!
А.А.: Като народен танц ли е?
Бисера: Да. Ритъма е три-четвърти!
А.А.: А обратно на часовниковата стрелка ли се движи или по часовниковата стрелка?
Бисера: По часовниковата стрелка е! Дааа, ритъм е! Той казва: „Преди танцуваха, по цялата земя трепереше и аз бях силен!“ Ама няма пол! Ама, аз му говоря на „той“.
А.А.: А какво е той?
Бисера: Ще кажеш, че е бил като мен преди, обаче е мнооого мнооого стар! Даа, и вече е само за сила! Като първоизточник е!
А.А.: А само един първоизточник ли има или са много?
Бисера: Нее! Има различни! Ама той е специално за тук!
А.А.: За Земята?
Бисера: Нее! За България! Да, тук е било специално, ама не ми казва защо!… Не го разбирам! – Разказва ми… Говори ми някакви като на странен език. Ама, не е моят език – на пеперудата! Той е като някакви думи…, като безсмислени звуци. – Каза ми само да слушам!
А.А.: Добре! Слушай и запомняй!
Бисера: ………………………. (известно време само слуша) Тръгна си!
А.А.: Как се чувстваш в момента?
Бисера: Добре се чувствам!
А.А.: Вибрациите спряха преди малко. – Как се чувстваш?
Бисера: Тежки, ръцете ми са тежки. И двете ми ръце са тежки! Едната тежи и малко ме боли там, където ми е чипа.
А.А.: Как да се освободи болката? Какво ще ти помогне да се освободиш от нея?
Бисера: Тя е, за да ми напомня!
А.А.: А по какъв начин ще се освободи болката, когато започнеш да използваш гласът си?
Бисера: Даа! Да ме подсеща, че по-бързо да го направя!
А.А.: А това, което по гръбначният ти стълб се усеща? – Има ли нещо, което е важно да знаеш за него?
Бисера: То е от този живот! Ама, не е за сега. Още малко трябва да го подържа.
А.А.: Има ли друго, което искаш да питаш, да знаеш?
Бисера: Не!… – Само да чуя!… Хм!
А.А.: Какво се случва?
Бисера: Разказва! Някой ми разказва нещо, ама аз не го виждам! И не го и чувам!
А.А.: Кой е това?
Бисера: Ами – като телефон е! 🙂 Хаха! – Не е тук! Мм… Хм!… Ахааа! Добре! Разбрах го! 🙂
А.А.: Кой беше това?
Бисера: Не го познавам! – Като висшестоящ е! Обади ми се шефа! 🙂
А.А.: Как се чувстваш?
Бисера: Ами, успокоена съм! Похвали ме! 🙂
А.А.: Има ли друго, което е добре да знаеш?
Бисера: Не, това е! Ммм, казват ми и да не ям много месо! Защото не ми влияело добре! Ехе! 🙂 Казаха ми кваса да си храня! 🙂 И много череши да ям!
А.А.: Това с какво ще ти помогне?
Бисера: Щяло пак да ме направи лека!…
Няма ги вече!… Те ми казват, че аз ще ги чувствам още!
А.А.: Още известно време след регресията ли?
Бисера: Ами, вече ще ги чувствам! 🙂
А.А.: Чудесно!
Бисера: Казах им „Чао!“
(край на регресията)