КНИГАТА НА ЖИВОТА И ИЗВОРЪТ НА СВЕТЛИНАТА

         В тази втора част от регресията си, Искра отново се връща в Духовната Библиотека, за да се свърже със своята чудновата Книга на Живота. Там научава каква е причината Книгата на Живота да е с празни страници. Отново наблюдава себе си, макар и за кратко, но този път в тялото на каубой. В самия край на регресията си, влиза в египетска гробница, за да открие Извора на светлината.

ВТОРА ЧАСТ

(в духовното пространство):

Искра: Пак съм в Библиотеката и тя се върти в кръг! Или аз се въртя. Има толкова много книги…, а аз не знам коя да взема! И все едно ме е страх да взема само една книга, защото не знам дали ще бъде правилната книга!

А.А.: Добре! Нека ти покажат, как да позволиш на правилната книга да дойде при теб!

Искра: Виждам една книга, която блести със светлина, която сякаш излиза от нея! Все едно ми казва: „Избери ме! Избери мен!“ Само тя блести там на полицата! Другите са просто обикновени книги!

А.А.: Как се чувстваш, приближавайки към нея?

Искра: Любопитно ми е! Сигурно има нещо интересно в нея! Сега я разгръщам. Само че, тя пак е като с бели листи – все едно е празна!

А.А.: Чудесно!

Искра: Ами, да! Обаче, за какво ми е?!

А.А.: Кой трябва да пише там по тези бели листи?

Искра: Ами, не знам! Исках нещо да прочета в нея! Да намеря отговорите! А тя е празна! 

А.А.: Добре! Какво искат да ти покажат с това? – Нека да попитаме! – С тези бели листи!

Искра:Че, мога да напиша каквото си искам!“ – Аз?! (изненадана от изказаното)

А.А.: Чудесно!

Искра: Само че, аз искам отговорите! И не някакви отговори, а да разбера: какво е специалното на тая книга? Защо ме извика?

А.А.: Добре, нека попитаме душата: Какво е специалното на тази книга? Какво я отличава от останалите?

Искра:Че, вътре може да има каквото аз искам!“   

А.А.: Точно така! Чудесно! А другите книги как са?

Искра: Ами, те са малки и прашни! Сякаш никой никога не ги е отварял! Тази е голяма и с много листи за писане! И аз я вземам и я слагам на масата. Обаче, тя е толкова бяла! И никъде няма химикал! Няма нищо, с което да пиша на нея!

А.А.: И какво се случва?

Искра: Ами, малко съм разочарована! Продължавам да търся за някакво перо!… Обаче, не мога да намеря! Ровя в шкафа на масата. – Няма! Ами…, взимам си я под мишница – за после! Слизам по стълбите. И май вече ще си ходя! Обаче, на изхода има нещо като… Има мъж! Определено е мъж, но е облечен като монах – с едно наметало! Той е Библиотекаря!

А.А.: И какво ти казва?

Искра: „Наистина ли искаш тази книга?“     

А.А.: А ти какво му казваш?

Искра: И аз казвам: „Да! Запишете ми я!“ И той прави нещо и ми я подава. И това е всичко! – Аз я вземам и си тръгвам!

А.А.: Добре! Къде отиваш?

Искра: Отварям вратата на Библиотеката и всичко е ослепително бяло! Сякаш слънцето блести и аз присвивам очи, и не виждам. И само си стягам книгата.  

А.А.: А добре ли се чувстваш там на тази силна светлина?

Искра: Ами, не! Нищо не виждам!

А.А.: А какво имаш нужда да видиш?

Искра: На къде е пътя ми! Обаче, толкова ми блести, че наистина не виждам! Само си стискам книгата и стоя на едно място! И не мога да си отворя очите. Толкова е ярко! Болезнено ярко! 

А.А.: А какво ще ти помогне да се чувстваш добре там на същата тази светлина, без да имаш това усещане за болезненост в очите?

Искра: (смее се) Разтварям книгата и си правя сянка с нея.

А.А.: Как се чувстваш сега? 

Искра: Аааа, така е по-добре! 🙂 Виждам нещо като път и някакво шосе, което тръгва нагоре.    

А.А.: Чудесно! И какво има там нагоре?

Искра: Има големи дървета от двете страни на пътя. И това е единствения път, затова тръгвам по него. Но, нямам представа къде отива!

А.А.: А как се чувстваш, докато вървиш по пътя? Харесва ли ти този път или не?

Искра: Ами, вече е добре! Не ми блести! Дърветата правят сянка и е като в някаква гора. Определено е гора! И пътечка, която криволичи през гората. И аз се чувствам добре, въпреки че нямам идея къде отивам!

А.А.: А кое е важното, докато вървиш по тази пътечка?

Искра: Да си намеря нещо за писане!    

А.А.: И какво ще напишеш? Какво искаш да напишеш?

Искра: Първо трябва да напиша: „Това е книгата на Искра!“, и да ú измисля някакво заглавие! Обаче, не знам какво! Може би, трябва да си направя нещо като дневник с това, което ми се случва!

А.А.: И какво ще се случи с тази книга, която ще превърнеш в дневник? 

Искра: Ще си я нося със себе си. Още не съм измислила. 

А.А.: Как ще ти помага?

Искра: Като си записвам в нея само хубавите моменти! И някакви крилати фрази! 🙂 Винаги съм искала да се науча да рисувам! Обаче, не мога! Може да започна да си рисувам нещо в нея!

А.А.: Чудесно!

Искра: Дори да е грозно, аз ще си го разбирам! 

А.А.: Там, където сега вървиш, наблюдаваш ли нещо?

Искра: Просто си вървя по пътя.

А.А.: А спокойна ли си докато вървиш? Добре ли се чувстваш?

Искра: Даа! Мирише на свеж въздух! Като…, все едно е валяло дъжд преди и… мирише на пролет! 

Искам да намеря и друго място, на което мирише на пролет! И да намеря още някой, защото… искам някой да ми прави компания!

А.А.: Как да намериш този някой? Как да се научиш да се свързваш с хората и да създаваш по-близки взаимоотношения с тях, така че да се чувстваш добре, щастлива?

Искра: Не знам как!

А.А.: Добре! Наблюдавай! Ще ти се покаже!

Искра: Вървя през гората и сякаш тя свършва.  

А.А.: Къде свършва? 

Искра: В една нива. И продължавам да вървя през тази нива и има като жито… Или някакво високо…, май е жито…! И просто вървя през нея!

А.А.: Как се чувстваш докато вървиш?

Искра: Изпълнена с любопитство! 🙂 Обаче, там няма… Не виждам нищо наоколо! Няма нищо специално! Ааа, май има една къща! 

А.А.: Опиши ми къщата! 

Искра: Ами, тя е много в далечината. Трябва да стигна до нея.

Има веранда отпред. И една пейка-люлка. И там май някой се люлее.

А.А.: Кой е той?  

Искра: Мисля, че е дете – момиченце!   

А.А.: Колко е голямо?

Искра: Ами, май е на пет. Има две опашки и задава въпроси. И има много весел глас.

А.А.: Какви въпроси задава?

Искра: „Коя си ти? От къде идваш? Защо не влезеш да пием чай?“ И аз се усмихвам и казвам: „Добре!“ И тя тича вътре и казва: „Мамо! Мамо! Виж кой идва!“ И влизам вътре. А това е някакво семейство: има жена с малко момиченце. И те слагат чай и бисквити. И си говорим за разни неща. Много приятно семейство! Наистина! 🙂

А.А.: Как да привлечеш такива хора в живота си?

Искра: Не знам. Знам, че не мога да остана при тях. Трябва да си тръгна, а те са много приятни! И им казвам, че ще минавам пак някой път.  

А.А.: Как да премахнеш ограниченията, които блокират близките взаимоотношения с хората наоколо? И с какво ти е полезно това ограничение, което в момента имаш? 

Искра: Трябва да продължа и може да открия други хора. Обаче, в момента не знам на къде да тръгна! Чудя се!    

А.А.: На кое?

Искра: По кой път да тръгна – дали обратно към полето или някъде другаде?   

А.А.: Първия импулс кой е? – На къде да тръгнеш?

Искра: Не искам да се връщам! Трябва да тръгна напред някъде!   

А.А.: Виж напред какво има! Огледай хубаво и виж какви са вариантите напред!

Искра: Напред има едно шосе и виждам в далечината нещо като град и село, и отивам натам.

А.А.: Чудесно! С какво настроение, с каква емоция отиваш натам?

Искра: Любопитство! Хаха! Изглежда като сцена от „Доктор Куин“! Хаха! Точно стар американски град! И влизам в някакъв бар! Що пък бар?!  

А.А.: Добре, нищо! Наблюдавай! Какво се случва? Ти на колко години си там сега?

Искра: Усещам се като мъж!

А.А.: Как е облечен този мъж? Как изглеждат краката ти?

Искра: Ами те са в ботуши, които в края завършват със… шпори. Имам дънки и някакви…, нещо като пистолети и имам каубойска шапка. И влизам в този бар, и си поръчвам нещо да пия. Обаче, има някой, който свири на пиано. Някаква жена с къдрава коса. И просто ми харесва да я гледам как свири!

А.А.: Можеш ли да видиш как е облечена? 

Искра: Да. С рокля старовремска. Такава…, дето е надиплена. Има много панделки и една шапка кокетна, и тя просто свири на това пиано. Което…, хаха…, е в пълен противовес на всички пияници в този бар! И може би, затова ми е приятно да я слушам! 🙂

А.А.: А можеш ли да видиш очите на тази жена?

Искра: Те са кафяви. Тя е млада и изглежда добре. Нямам идея коя е! Просто свири и ми харесва да я слушам, защото аз не мога да свиря!

И това някак си ме успокоява! Усещам някакъв подтик да отида да се запозная с нея!     

А.А.: Добре! Правиш ли го или не?  

Искра: Да. Сядам на пейката до нея и я моля да ми покаже как става – как се свири на пиано. И тя ми показва. Само че, моята музика не звучи като нейната. Забавно е! Хаха! Въпреки че, не мога да свиря!

А.А.: Тя как се отнася към теб, докато те учи да свириш? 

Искра: Иска да се науча! Даже ми казва: „Когато се научиш, ще свирим с четири ръце!“    

А.А.: Супер!

Искра: Обаче, ми казва: „Сега трябва да си тръгвам!“ И си тръгва. И аз оставам сам с това пиано.

А.А.: А продължаваш ли да свириш? Продължаваш ли да се учиш?

Искра: Да. Опитвам се да си дрънкам нещо. Понякога се получава, понякога – не! И после ставам и си тръгвам. На някъде пак тръгвам. Качвам се на кон и продължавам да яздя на някъде.  

А.А.: Къде отиваш и как изглежда мястото?  

Искра: Ха! Отивам в друг град, който изглежда по абсолютно същия начин и пак влизам в този бар, в който има пиано! Обаче, там няма никой в момента и аз затова отивам да си посвиря за мен си! И не звучи толкова зле!   

А.А.: Чудесно!…………………..

Продължаваш ли да наблюдаваш в момента нещо или вече изчезнаха картините?

Искра: Изчезнаха и в момента виждам тунел от светлина. Много е спокойно! И бяло! И жълто!

Не виждам нищо, но знам, че там има кон!  

А.А.: От коя страна е?

Искра: Точно пред мен е. Май е същия кон! И аз го галя по този специален знак!  

А.А.: Кой е това?

Искра: Не знам кой е!

А.А.: Това твой духовен водач ли е или не? Може и да няма нищо общо с духовния ти водач, но може и да е това!

Искра: Мисля, че е! Мисля, че той е!  

А.А.: Как да се свързваш с него, когато имаш нужда?

Искра: Той ми каза: „Повикай ме!“.

А.А.: Как?   

Искра: Това ми казва. Ще се свържа, като го повикам. Казва ми: „Помисли си за мен“.   

А.А.: Има ли нещо друго, което е важно, за да можеш да го разпознаеш? 

Искра: В момента ме побиват някакви тръпки.

А.А.: А приятно ли е или си неспокойна от това?

Искра: Ами, чувството е, все едно се зареждаш от нещо!

А.А.: Т.е., приятно се чувстваш, така ли? 

Искра: Ами, да. Все едно усещаш някакъв заряд.  

А.А.: Чудесно! Добре! Искаш ли нещо да го попиташ?

Искра: Попитах го: „Ще бъдеш ли с мен, когато ми трябваш?“ и той каза: „Винаги!“

Аз стоя. Стоя и го галя по знака, но казвам: „Помогни ми по най-добрия начин!“.

А.А.: Какво усещане оставя в теб?

Искра: На спокойствие! На някаква тишина! На някаква… (не намира думите) 

А.А.: На вътрешен покой ли?

Искра: Да, точно така. 

(внедряваме усещането)

А.А.: Попитай го: Какво означават числата, които се повтарят? 

Искра: Той ми казва: „За да знаеш, че съм там!“.  

А.А.: Попитай го: Как да разбираш какво иска да ти каже чрез тях? Имат ли някакво значение самите цифри или не?

Искра: Сякаш ми казва: „Те са, за да знаеш, че съм тук!“ Казва ми: „Когато ги видиш, те са за да си пожелаеш най-доброто!“ Сякаш нямат… Сякаш нямат…

А.А.: Конкретно значение просто, така ли?

Искра: Да. Те са просто, за да ги забележа.   

А.А.: А може ли да ти посочи, кои от своите качества и черти от характера е необходимо да надградиш, за да можеш да изживееш живота си по най-благоприятния и най-добрия начин за теб, да се чувстваш радостна?

Искра: Казва ми: „Не се ядосвай за малките неща!“ 

А.А.: Как да освободиш това, което идва в теб като чувство – когато идва гнева? Как да го освободиш леко и спокойно, без да навлизаш в него?

Искра: „Няма значение“ – ми казва – „Това, което те дразни – това няма значение.“  

А.А.: А кое е важно и къде трябва да е фокусът ти? Кое има значение?

Искра: Казва ми: „Обичай себе си!“

А.А.: Точно така! Чудесно! Как да проявиш тази обич, зачитане, отстояване на себе си? 

Искра: Пак ми казва: „Не се ядосвай за малките неща!“  

А.А.: Добре… Има ли друго, което иска да ти каже?

Искра: Казва ми: „Когато трябва ще разбереш!“

А.А.: Как ще усетиш кога какво трябва да направиш, кое е подходящо да направиш? – Попитай го!

Искра: Казва: „Ами ти знаеш!“

А.А.: Как да усетиш това, което действително знаеш и имаш вътре в себе си? И да го последваш?

Искра: Това ми казва: „Ти знаеш!“  

А.А.: А той може ли да ти посочи, имаш ли някаква връзка с тази египетска гробница, която си наблюдавала на гонг-медитацията? Има ли някаква връзка между теб и това място там?

Искра: Не.

А.А.: А каква е причината да си видяла това? Нещо идва ли да ти покаже, да ти обърне внимание?

Искра: Казва ми: „Искам да разбереш знаците!“ 

А.А.: За какво е знак тази египетска гробница и знаците, които там си видяла?

Искра: Нямам идея!

А.А.: Кой е знака, който трябва да разбереш, чрез това, което идва?

Искра: „Потърси по-навътре!“?   

А.А.: Какво има по-навътре?

Искра: Не знам!

А.А.: По-навътре в кое?

Искра: Сякаш в гробницата! И трябвало да потърся по-навътре, сякаш това няма нищо общо с гробницата!

А.А.: А с кое има общо?

Искра: Не знам!

А.А.: Добре!  

(насочваме се към информацията, която ú е нужна)

Искра: Някой ми казва: „Намери светлината! Намери я!“  

А.А.: Виждаш ли я?

Искра: Още е тъмно като в тунел, но някак си приглушено, защото от някъде идва светлина!… И вече я виждам! Тя е като в една пирамидална стая и излиза от един триъгълник нагоре – като лъч светлина!   

А.А.: Чудесно! Какъв цвят е светлината?

Искра: Бяла! И топла!  

А.А.: Точно така! А този триъгълник – как изглежда? 

Искра: Той е като основата, от която излиза тази светлина. И тя от там просто отива в таваaaaна! (много изненадана)     

А.А.: И какво се случва с тавана? Как изглежда тавана, когато отива към него светлината?

Искра: Ами, той е купол и тя преминава през него. И това е всичко!

А.А.: Преминава нагоре още, така ли?

Искра: Да.

А.А.: Добре! А ти как се чувстваш там, докато наблюдаваш това?

Искра: Приятно! Сякаш съм влязла там, за да намеря тази светлина!  

А.А.: А удовлетворена ли си от това, което намираш?

Искра: Да. Трябвало е да знам, че я има! По-скоро да я открия! Аз съм знаела, че я има! Просто е трябвало да я открия!

А.А.: И какво е тази светлина?  

Искра: Приятно е! Това е Извора на светлината?! (почти невярващо)

А.А.: Точно така!

Искра: И сега просто се чувствам удовлетворена! Затварям и си тръгвам.

А.А.: Добре… Има ли друго, което душата иска да покаже? Или ти да я попиташ?

Искра: По-скоро – не.

/край на регресията/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.