Това е кратка част от регресията на душа, преминала през живот на самотен принц в Персия, от където произтича чувството й за самота в любовта. Тя се издига в духовното пространство, за да получи ценни послания и информация за отражението на този минал живот в сегашното й превъплъщение, под формата на забавни асоциации.
/след живота в Персия:/
А.А.: Ако имаше послание от всичко това, което преживя и усети Никол, как би звучало то?
Никол: Любовта Е! Има я!
А.А.: Каква е мисията на Никол в този живот?
Никол: Малко се разсейвам. Обаче ми е много смешно, като се сетя за връзката ни. 🙂
А.А.: Ако желаеш, може да споделиш.
Никол: Просто ми е смешно, че сме като някакви деца…, малки. Всеки с неговите си проблеми…, в смисъл – ъгълчета за шлайфане. И сблъсъците, които стават между нас са много забавни и ми е смешно от това. Просто виждам отстрани. Стоя отстрани все едно и виждам как всеки се бори 🙂 за нещо, а пък то всъщност всичко е толкова… забавно. 🙂 Не трябва всъщност явно толкова на сериозно да приемам нещата.
А.А.: Как те кара да се чувстваш това, което виждаш? – Освен, че ти е забавно?
Никол: Ами, по-леко се чувствам. Чувствам се някак си над нещата, които и двете души изпитват по време на съвместния си живот. 🙂
А.А.: Какво се случва?
Никол: Ами, всъщност не ги виждам точно като хора, ами… като камъни… кръгли и са с шипчета. Всъщност, обаче, има и енергийно поле около тях. И като някаква игра. 🙂
А.А.: Какво правят тези камъчета?
Никол: Като се сблъскат и правят камъчета – трошички от шипчетата – изпилват се.
А.А.: И за какво служат тези шипчета?
Никол: Ами, това са нашите недостатъци, които един чрез друг очукваме, ошлайфаме и… И хем сме като магнити, но се въртят едновременно, хем… много смешно… Хем като се сблъскат, сблъсъка е енергиен и въобще…, и за двете души всяка с претенциите си за нещо – много смешно. 🙂
А.А.: Има ли цветове от сблъсъците?
Никол: Да. Те са като синя енергия около тях и като се сблъскат – като искри, червени.
А.А.: А червените искри само при сблъсък ли са или…?
Никол: Да.
А.А.: Много интересно! Има ли още нещо, което трябва да знаеш за сегашния си живот?
Никол: Като мисия не ми излиза нищо.
А.А.: Нищо. Това не е проблем. Може би, ще го видим по-нататък. А на какво те учи това чувство на самота в любовта? Как ти помага?
Никол: Помага ми за духовното ми израстването – търсенето му – на този недостиг на любов.
А.А.: Как?
Никол: Като стигна до Бога, всъщност. Да прекрача границите над земното, така да се каже, на човешката любов, за да мога да усетя другата любов – на Всеобщото. – Че, е много по-важно!
/следва среща с духовен водач/