НА МИСИЯ ДО ПЛАНЕТА ОТ СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА

Днес с Ния ще ви преведем през дебрите на нейната мистична регресия, изпълнена със символизъм и вълнуващи преживявания.  В началото на първа част се загатват отделни елементи от сцени, чиито смисъл и последователност се разкриват постепенно по-нататък в регресията. Информацията е многопластова и всеки един от читателите ще я разбере по най-благоприятния за себе си начин! 🙂

Навлизайки в информационното поле Ния успява да се свърже с различни нива на съзнание.

В първа част изживява радостта от раждането си; наблюдава енергийна пирамида, в която има саркофаг; въплъщава се в Девата, в Исус; наблюдава „хората“ с ореолите;

Във втора част Ния попада в странно място, което нарича „връзка“ и чиято силна гравитация усеща с тялото си. След това се насочва към информация за вселените и отвъд тях. В последствие навлиза в друго измерение, където наблюдава каменните балони.

В тази трета част от регресията Ния и Лео посещават непозната за нас планета в Слънчевата система, за да търсят живот. Докато са там, попадат в космическа буря. Ния споделя също и най-ценното знание, до което са достигнали с нейния любим пътешествайки и изучавайки космоса.

 

ТРЕТА ЧАСТ

(преход към друго време/пространство – отправна точка са взаимоотношенията между Ния и Лео)

А.А.: Къде си? Смени ли се картината? Успя ли да излезеш от пространството, в което беше?

Ния: Да.

А.А.: Изморена ли си вече?

Ния: Не.

А.А.: Къде си сега?

Ния: Ами като над хоризонта.

А.А.: Какво правиш там?

Ния: Обаче, той не е хоризонтален, а вертикален – някак си се накланя!

А.А.: Защо – летиш ли или нещо друго се случва?

Ния: Не, не. Хм, все едно се мести надясно.

А.А.: И какво има там – надясно?

Ния: Като скали, като плазма, като…

А.А.: А, ти по какъв начин се придвижваш?

Ния: С космически кораб.

А.А.: На къде се движиш – към тези скали ли?

Ния: Надолу.

А.А.: Какво има там? Ще кацате ли?

Ния: То е някак си като огнено.

А.А.: Кое? Това, с което се придвижвате ли?

Ния: Не. Около него.

А.А.: Около космическия кораб ли?

Ния: Да.

А.А.: Какво е това огненото?

Ния: Като лава, обаче не е лава! То е като някаква материя – огнена!

А.А.: Тя пречи ли, помага ли ви – какво прави?

Ния: Тя е много гореща.

А.А.: А, защо е около кораба?

Ния: Все едно не се движим.

А.А.: Стоите на едно място, така ли?

Ния: Да.

А.А.: В пространството?

Ния: Да.

А.А.: А, ти сама ли си там или има някой около теб?

Ния: Не, и той е там!

А.А.: Кой? – Лео ли? – Как изглежда?

Ния: Има скафандър.

А.А.: А, в човешки образ ли е?

Ния: Да.

А.А.: А, ти?

Ния: И аз.

А.А.: Мъже ли сте и двамата или ти се жена, а той е мъж?

Ния: Аз съм жена.

А.А.: А, на колко години си?

Ния: Двадесет и няколко!

А.А.: Той също ли?

Ния: Да. Малко по-голям е от мен.

А.А.: От каква националност сте?

Ния: Някъде от Америка.

А.А.: И там, където стоите, това огнено кълбо като лава което е, по някакъв начин ви задържа на едно място или прости се е появило, или нещо друго се случва?

Ния: Сега вече се отправяме към някакви облаци.

А.А.: И къде отивате? На къде пътувате?

Ния: Нещо, което е като таралеж.

А.А.: Какво е това нещо, което е като таралеж?

Ния: …………..(без отговор)

Сега се движим.

А.А.: А, този таралеж къде отиде?

Ния: Той беше като в пространството.

А.А.: Но, като голямо същество?

Ния: Да.

А.А.: Просто преминахте покрай него ли?

Ния: Да.

А.А.: И сега – какво се случва между вас? Какво е настроението – можеш ли да усетиш?

Ния: Смеем се. 🙂 Той ми разказва някаква шега. 🙂

А.А.: А, вие в какви взаимоотношения сте – приятели ли сте, близки ли сте…?

Ния: Да. Любими сме, да. Обаче сме в костюми – като скафандри.

А.А.: Само двамата ли сте или има още някой?

Ния: Да. Само двамата.

А.А.: Накъде сте се запътили, знаете ли?

Ния: Пътуваме към Земята.

А.А.: Завръщате се, така ли?

Ния: Да. Кацнахме.

А.А.: И сега, кой е около вас?

Ния: Не мога да се сетя как да го опиша. – Ние май не сме на Земята! На някаква друга планета сме!

А.А.: Как изглежда тя?

Ния: Като бабуни – тъмно-сини.

А.А.: А, има ли атмосфера, има ли вода, живот?

Ния: Не, не виждам вода по повърхността.

А.А.: А, прилича ли на Луната по някакъв начин, въпреки че е синьо? – Нещо познато има ли в това, което наблюдаваш?

Ния: Не ми е познато. Те са като едно върху друго такива бабуни балонести. И са тъмно-сини.

А.А.: А там има ли живот?

Ния: Ние това търсим!

А.А.: Намирате ли?

Ния: 20 дни там ще стоим!

А.А.: А, тази планета в Слънчевата система ли е или ….? (прекъсва ме)

Ния: Да.

А.А.: Коя е тази планета?

Ния: Нещо със „С“ е.

А.А.: Сатурн?

Ния: Не. Друга планета.

А.А.: Тя не е от тези, които знаем, така ли?

Ния: Тя не е от тези.

А.А.: Но е пак в Слънчевата система, така ли?

Ния: Да… Ние имаме мисия! 🙂

А.А.: Каква е мисията ви?

Ния: Изследваме новата планета! 🙂

А.А.: Как ви кара това да се чувствате?

Ния: Приключенски. И все едно ще помогнем… 🙂

А.А.: И какво успявате да откриете там? До какво информация достигате?

Ния: Ооо, там има животни!

А.А.: Как изглеждат?

Ния: ………… (без отговор)

А.А.: На повърхността ли живеят?

Ния: Не. Някак си са отдолу.

А.А.: А, вие страхувате ли се от тях?

Ния: Не!

А.А.: Миролюбиви ли са?

Ния: Да. Те са като мънички писенца.

А.А.: Като котки?

Ния: Да. Като мънички писенца.

А.А.: Защо живеят под земята?

Ния: Ами, то цялото е в едни бабуни тъмно-сини…

А.А.: И каква е температурата?

Ния: Не е много топло! Там е… Ооо, има някаква космическа буря сега!

А.А.: Какво се случва с вас – успявате ли да тръгнете?

Ния: Много е силно ускорението.

А.А.: Как се справяте? Какво правите по време на бурята?

Ния: То ти спира направо дъха през гърлото, това ускорение по време на излитане!

А.А.: А, тези скафандри не помагат ли?

Ния: Да, помагат! И все едно някой много силно ти раздрусва стомаха, все едно като да хванеш бутилка с газирана напитка и да я клатиш… много силно!

А.А.: А, вие няма ли къде да се скриете?

Ния: Не. Ние така излитаме.

А.А.: И успявате ли да се върнете на Земята?

Ния: Да. На плаж сме. Топло е. Хубаво е! 🙂

А.А.: Но сте вече на планетата Земя?

Ния: Да, на някакъв остров.

А.А.: Защо сте на остров?

Ния: Ами, то е много странно, защото едновременно е хем слънце, хем луна – виждам ги в небето, едно до друго са! Като на меден месец сме, сякаш.

А.А.: Коя е най-важната случка от това превъплъщение, което сте имали двамата заедно там и тогава?

Ния: Ние имаме мисия! Работим така – да пътешестваме и да изучаваме планети.

А.А.: Осъществили ли сте я?

Ния: Да!

А.А.: Кое е най-ценното, което сте донесли като знание от проучванията, които сте направили?

Ния: Едно като бъчва, от което излиза като лазерен лъч. Вътре има енергия – там в това нещо!

А.А.: Как е попаднала там тази енергия?

Ния: От Космоса.

А.А.: По какъв начин е привнесена там и затворена в това като бъчва, както казваш?

Ния: Тя там се акумулира.

А.А.: Кой е източникът на тази енергия?

Ния: Космосът. Вселената.

А.А.: И за какво служи енергията, която там се акумулира на това място?

Ния: Дава живот!

А.А.: На какво?

Ния: На черепите! Да.

А.А.: Тези същества, които ги видяхме в черепа ли или е друго? (от първата част на регресията)

Ния: Не. Друго е.

А.А.: Какви са тези черепи? – обясни ми, опиши ми ги!

Ния: Те са като човешки. Като разпръснати по повърхност.

А.А.: Но, това не са хората или са хора?

Ния: Оооо, то това е енергията, която…, тя одухотворява материята… или я създава! Ама не-не, те вече са там! Значи… (не довършва)

А.А.: Къде там? – те вече са живи, така ли? А, тя какво прави?

Ния: Не. Те съществуват като материя и тази енергия, като лъча който е от бъчвата, все едно излиза и се свързва с тях!

А.А.: И какво се случва?

Ния: Не ми дават да кажа! (прошепва го)

А.А.: Добре! Наблюдаваш ли го?

Ния: Стават кристали. Като диаманти.

А.А.: А, за всеки ли е или е само за някои? Искаш ли да приключваме?

Ния: (закашля се).

А.А.: Добре ли си?

Ния: Да, да, да.

А.А.: Добре… Кой не ти дава да кажеш?

Ния: ………… (без отговор)

Носи информация! Аааа?! Оооо, бъчвата е отляво, излиза от нея този лъч и отива към черепа, и от там почва от него да излиза като кристали, като диаманти такива. Обаче, то това е информация! Ние значи търсим връзката!

А.А.: Т.е, кристалната решетка в нашите тела, така ли? – Генетична информация и друг тип информация, космическа…, кодирана в нашите тела, така ли?

Ния: Да.

А.А.: Във всяко едно човешко тяло ли е кодирана?

Ния: Да.

А.А.: Как активираме тази информация?

Ния: Тя тази енергия е съхранена в бъчвата и тя сама влиза в контакт с черепа.

А.А.: Когато тя прецени или когато има индикация, че черепът вече има способността да я възприема, или нещо друго?

Ния: ………… (без отговор) 

После се свива много! Свива се. Става като бяло перце.

А.А.: Кое се свива?

Ния: Информацията! Все едно се поглъща навътре-навътре-навътре!

А.А.: А, защо?

Ния: ………. Не. Не стига до всички. (отговаря на по-горния въпрос)

А.А.: До кои е подходящо да достигне? Кои имат достъп до нея?

Ния: То е като все едно…, както е черепът и все едно отгоре идва светлина, и влиза като водопад. Хората, които са свързани с природата – до тях стига!

А.А.: Достигайки до тях, какво се случва с тях?

Ния: Почват да творят. 🙂 Има вода, маргаритки…

А.А.: Т.е., творят с любов, така ли?

Ния: Да.

А.А.: А, на останалите не е ли позволено да творят?

Ния: Не.

А.А.: Има ли нещо друго важно, което е хубаво да знаем, да имаме предвид? Нека да ти го покажат! (тук усещам, че вече не е позволено да питаме повече и спирам)

Ако има нещо друго, което с Лео сте преживели и усетили там и тогава и е важно да го знаеш, нека да ти го подадат като информация също!

Ния: Не. Имаме тази мисия.

(следва четвърта част)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *