НЯКОЙ ТРЯБВА ДА ГИ ОБИЧА

В първата част на своята регресия Вики има възможност да наблюдава себе си в магичен огнен ритуал, в който става сияйна. След това душата ú я повежда към небесата, а малко по-късно и към центъра на Земята, и златната зала там. Впоследствие се отправя към Духовната Библиотека, където наблюдава сферите с животите и съществата, които се грижат за тях.

(в духовното пространство):

Вики: Виждам нещо като бял мраморен под, но не е наистина бял мраморен под. – Моята представа за това е такава по-скоро. Плоско е и е направено от светла енергия с концентрирана енергия във всяко малко кълбо от енергия. Нещо такова.

А.А.: Как усещаш себе си там – какво си ти?

Вики: Като нещо, което се рее.

А.А.: Чувството какво е докато се рееш?

Вики: Отпуснато. Няма конкретна емоция или усещане. Просто си стоиш и си се рееш.

А.А.: А какво има наоколо, можеш ли да видиш? Ти долу каза, че е като светлина, която прилича на мраморен под, но всъщност това е само твоята представа! Как изглежда отгоре, ако трябва да опишеш пространството?

Вики: Може би, нещо като сияйни стени, на които има подредени нещо като рафтове! С много малки такива точки, светещи!

А.А.: А тези точици – те, всъщност, какво са?

Вики: Завихрена светлина.

А.А.: В каква посока е завихрена светлината?

Вики: На ляво!

А.А.: Тя има ли цвят?

Вики: Бяла!   

А.А.:  Те съдържат ли някаква информация, която е полезно днес да разгледаш?

Вики: Ами… мисля, че изведнъж се появи една точка, която стана сфера и сега е нещо мнооого голямо и кръгло! По-скоро елипсовидно.

А.А.:  А то като теб ли е или е по-голямо?

Вики: Ами, не! Мноого е голямо! Изглежда като гигантска дупка! Като портал, може би! Той е светъл.

А.А.: Искаш ли да преминеш през този портал?

Вики: Да!

А.А.: Чудесно! Направи го!… Премини от другата му страна и ми кажи какво има там!  

Вики: Може би, зелена ливада!

Тревата е височка! Имам асоциации за сандали. Честно казано, приличат ми на римски сандали! Като на римски войник, мъж. Но, не съм сигурна!

А.А.: А колко годишен е този мъж?

Вики: 30-40!

А.А.: А нагоре как е облечен?

Вики: Ами, с броня – както легионер!

А.А.: Ти ли си това или е някой друг?

Вики: Не мога да кажа!

А.А.: Ти наблюдаваш отстрани ли или си там?

Вики: Там съм, но наблюдавам отстрани!

А.А.: Лицето можеш ли да ми го опишеш?

Вики: Не. Не го виждам изобщо.  

А.А.: Добре! Той какво прави там?

Вики: Стои. Нямам усещане за посока или нещо друго.

А.А.: Наблюдава ли или нещо друго прави докато стои?

Вики: Не виждам нищо наоколо.

………………………………….

Вики: Усетих прилив на енергия и всичко стана тъмно. Няма напрежение, но усещам енергия как минава през тялото ми – напред-назад!

А.А.: Как се чувстваш от нея?

Вики: Приятно!   

А.А.: Чудесно! А сега в момента, навсякъде ли е тъмно около теб?  

Вики: Ъхъм!

А.А.: Нека да помолим душата да се появи пред теб!

Вики: В един момент се появи едно кръгло рошаво топче от светлина! Кръгличко, обло светло-розово топченце! Рошаво. Като рошче – примерно. Обикаля си така – пред очите ми – напред-назад!

Спокойна съм! Малко любопитна!  

А.А.: Попитай я: Кое е твоето призвание? Кой е пътят за теб, който трябва да извървиш в своето професионално развитие? Вътре в себе си ще получиш отговора. Какво се случва?

Вики: Някак си влязох вътре.

А.А.: В нея ли?

Вики: Да! Пак е тъмно! Всичко се движи, в тъмното някак си се придвижва. Имам усещане за движение!

…………………………………………………………………………………………………………

Вики: Жълта свещичка видях. 🙂

А.А.: Върху какво стои?

Вики: Върху камъчета. Може би бяла маса.

А.А.: Добре! Ти къде си?

Вики: Нещо като пещера. Има огън някъде.

А.А.: Тази свещичка сега е огъня ли?

Вики: Не, отделни неща са!  

А.А.: А ти там към огъня ли отиваш или просто знаеш, че го има?  

Вики: Знам, че го има.

А.А.: А кой е запалил този огън?

Вики: Не зная!   

А.А.: Добре! След мъничко можеш да разгледаш и да видиш!… Какво правиш там в пещерата? Защо си там?

Вики: Ритуал, може би. Мисля, че там живея – в тази пещера! Може би, правя ритуали.

А.А.: А ти мъж ли си или си жена?

Вики: Жена. С бели дрехи. Може би, с черна дълга коса – не съм сигурна!

А.А.: А тези дрехи…?

Вики: Като роба, като рокля – надиплена. Бяла, дълга до земята.

А.А.: Колко годишна си там?

Вики: Колкото сега!   

А.А.: Кой е запалил този огън – ти или някой друг?

Вики: Някой друг. Но, може би са слуги! Няма ги наоколо. Вечер е, като че ли! Аз си спя в тази пещера – свещена е като че ли за спане! 

А.А.: Ти сама ли си там или има някой около теб?

Вики: Не усещам никой друг да има.

А.А: А правиш ли някакъв ритуал в момента или просто наблюдаваш?

Вики: По-скоро, не. Има гора и аз бягам през нея. През деня е вече.

Мисля, че е друг ден. Аз тичам през гората – широколистна с тънки стволове. Покрай дърветата свети слънцето.

А.А.: Докато тичаш, можеш ли да видиш дали си по същия начин облечена или…?  

Вики: Да! По същия начин съм облечена. Хрумна ми нещо за Британия. Не знам защо! Нещо, което е свързано с Британия! Просто тази дума ми изскочи!

А.А.: Добре, нека да попитаме: по какъв начин това, което наблюдаваш, е свързано с Британия?  

Вики: Мисля, че това е там!

А.А.: На къде си се запътила? 

Вики: Към една голяма просека или поляна!

А.А.: Какво има там? Попадаш вече там!

Вики: Трева. Мисля, че имам среща с някого! Не го виждам. Може би е мъж.   

А.А.: А къде се срещате? – Там, на тази поляна?

Вики: Ахам!

А.А.: Има ли вече чувство в теб, някакви емоции? Или просто наблюдаваш?

Вики: По-скоро просто наблюдавам! Имам усещане за прегръдка! Свързвам го с мъжа ми, но не знам дали е той!

А.А.: От настоящият ти живот?

Вики: Ъхъм…!    

А.А.: Добре! Как изглежда надолу? Фокусирай се върху краката!  

Вики: Пак ми хрумват онези сандали. Легионера! Пак с броня.

А.А.: Това същата фигура ли е, която видя първоначално?

Вики: Мисля че, да!  

А.А.: А имаш ли усещане за период от време, когато се случва това – година или век?

Вики: Осми!  

А.А.: Осми век?

Вики: Да!

А.А.: Нека се пренесем сега към мястото, където живеете! И ми кажи: къде живееш?

Вики: Като каза „живееш“ – има къща. Мисля, че има сламен покрив! Дете имаме, може би. Бебе.  

А.А.: Момиченце или момченце е?  

Вики: Трудно ми е да определя. Още е кърмаче. Много е малко! Повито е в някакви бели пелени. 

А.А.: То къде стои?

Вики: В ръцете ми. Пред къщата сме в момента. Някъде има сено!  

А.А.: Нека да видим най-важната случка от същия този живот!

Вики: Стана тъмно. Имам някакво усещане като за огън. Нещо червеникаво, може би!

А.А.: Не е същото усещане като в пещерата, различно е? Или е същото?

Вики: Същото е!    

А.А.: Т.е., връщаш се на първата картина с пещерата ли?

Вики: Мисля, че не е същата картина, но мястото е същото!  

А.А.: А огъня кой го е запалил?  

Вики: Слуги. За осветление на пещерата.

Мисля, че има някакво насилие! Някакъв меч!

А.А.: Насилие над кого?

Вики: Не мога да разбера! Виждам тъмнина и оранжево, и оръжия… Може би има голяма битка!   

А.А.: А това вече е извън пещерата или не?

Вики: Да! Мисля, че пещерата беше просто асоциация заради огъня и оранжевите оръжия!

А.А.: Как изглеждат хората, които се бият? Можеш ли да ги видиш как са облечени?

Вики: Ами, като в селски дрехи. Поокъсани доста! Имат пики. Някой има меч и щит!

А.А.: Кой е този „някой“?

Вики: Имах усещането, че аз ги държа! Сега съм като легионер облечен.

А.А.: Колко годишен си?

Вики: Двадесет – тридесет! Всичко е свързано някак си, но не мога да разбера как!

А.А.: Добре! Нека да видим кое е общото между тях – всички тези неща, които сега наблюдаваш – и да видим, по какъв начин са свързани!

Вики: Огън. Гори си в тъмното. Не както в пещера покрай стена, ами по средата! На нещото има голям накладен огън. Има искри и аз някак си минавам през него. Влизам вътре! Може би ми гори косата… Не съм много сигурна, но като влизам вътре съм като жена! Тази – същата! И пак виждам този меч. Което, не знам какво прави?! – Някой го забива в нещо! Или в земята или в друг човек – не съм сигурна! – По-скоро в друг човек! Кръв има малко. Да, мисля че в друг човек го забива! Не съм сигурна дали жената или мъжа!

А.А.: Какво дали жената или мъжа?

Вики: Ааа – държат меча! – Мисля, че съм и двамата! – Не знам как!

А.А.: После ще ти обясня как! Това не е проблем! Хубаво е, че можеш да наблюдаваш и двете неща! Чудесно! И сега ми кажи: Как се развива действието?

Вики: Няма действия, има отделни картини!

А.А.: Добре! Наблюдавай просто картините и ги описвай!

Вики: Това схванах само: има огън, жената влиза в огъня и после някой убива нещото с меча!

А.А.: А жената влиза в огъня и изгаря, така ли? Или?

Вики: Ами, трудно ми е да преценя, защото не усещам никакви негативни, каквито и да било емоции!

Може би е като част от някакъв ритуал! Тя сама влиза! Доброволно! Като танц е даже нещо! Само че, огъня е висок! Не е жарава, ами си е огън!

А.А.: Т.е., тя танцува там?

Вики: Да, става сияйна така! Цялата започва да… – Като душата става сияйна! И се издига нагоре…?!   

А.А.: Добре, наблюдавай пътя ú!

Вики: Ами, огъня има много… – мисля, че е някъде около битката! Мъжът също е някъде там около огъня и държи този меч в ръката си. От него капе кръв, но не знам дали той я е убил! По-скоро, не! И гледа той нагоре, така – към огъня. Но, не съм сигурна дали я вижда! 

А.А.: Не си сигурна дали я вижда сияйна ли?

Вики: Да! Гледа в нейната посока, но… по-скоро не я вижда!

А.А.: Той как се чувства?

Вики: Неразбиращ! Мисля, че не разбира какво става!

А.А.: А тя?

Вики: Тя е спокойна. Мисля, че изпълнява някакъв ритуал! Част от някакъв ритуал.

А.А.: В който жертва себе си? Или е по друг начин – и не е жертва? 

Вики: Мисля, че прави някаква магия и изглежда, че е влязла в огъня, но всъщност, някак си оцелява! Но, не знам дали физически оцелява или душата ú оцелява! Но е някаква магия! Свързана е с битката, може би! 

А.А.: По какъв начин е свързана с битката?

Вики: Заради тази магия, една от двете страни е спечелила. По-скоро, не е спечелила страната на римския легионер! (става ú смешно) И затова той е учуден! Нещо такова! Мисля, че са имали връзка двамата. И дете, и къща – които видях. Тя е направила някаква магия, за да може, когато има някаква решаваща битка, нейният народ да победи. И легионерът е бил в боя, и се е опитвал да стигне до светилището, или пещерата – където живеела жената – навреме, за да я спаси. Или поне той така си мисли! Но всъщност, тя прави някакъв ритуал и влезе в огъня! И се издигна нависоко над просеката, където се намира пещерата, и където е била битката!

А.А.: И какво се случва после с нея?

Вики: В момента си се рее. Но, той не я вижда! Той гледа към огъня и даже леко нагоре към небето. Мисля, че не я вижда, защото е много учуден! С отворена уста стои! (става ú смешно) Може би я вика! Но, тя… (не довършва)

А.А.: На къде продължава пътя ú после?

Вики: Нагоре! Към небесата!… Към…    

А.А.: Проследи пътя ú! И виж на къде отива тя после! На къде се отправя?

Вики: Нагоре. Става светло! Доста бързо се движи! Стигна до нещо като синя сфера – таван. На таван прилича. Светло и синьо, направено от газ и облаци, и нещо като течност по-скоро. Като стъпиш върху нея и се образуват кръгове. Концентрични кръгове като от вода, но не е вода! Има облаци, по които ходиш. И там седна на нещо като трон, стол.

А.А.: Как изглежда той? 

Вики: Пак е направен от същата материя като от облаци, вода! Течни облаци.

А.А.: Те са като плазма или по-скоро течни?

Вики: По-скоро облаци, които приемат форма. Има пътечка, която води до този трон.

А.А.: Как изглежда пътечката?

Вики: Като плоски камъни, които минават през река. Тя следва пътечката.

А.А.: И това цялото е от ефирна материя?

Вики: Да. Сега продължи напред и влезе в нещо като врата, която изглежда плътна! Нормална, обикновена дървена врата по средата на тези облаци.

А.А.: На къде отвежда тази врата?

Вики: Отвори я, влезе и стигна до стълби, които слизат надолу! Тъмни са, каменни. Вито стълбище, без парапети. Изглежда като нещо старо, древно! Отива към центъра на Земята. Не знам какво значи това?! 

А.А.: Добре! Нека да видим какво има там и защо отива към центъра на Земята!

Вики: Информация.  

А.А.: Чудесно! Каква информация има там?

Вики: Да знае…!

А.А.: Какво иска да знае?  

Вики: Смисъла!   

А.А.: На кое?

Вики: На нещата. 🙂

А.А.: И какъв е смисъла на нещата?

Вики: Да може! И да иска!

А.А.: Какво е подходящо и благотворно за нея да може и да иска?

Вики: Всичко!  

А.А.: Добре! Как изглежда това пространство – центъра на Земята? 

Вики: Като златна зала, но не е много блестяща – приглушена приятна светлина и по средата има червена огнена топка. Но всъщност, не изглежда така – а просто това са някакви представи, за да може жената да ги разбере, да ги схване! Иначе, е много различно! Иначе е като някаква… много плътна енергия, която не се…, не лети както обикновената енергия, ами се влачи много бавно, като все едно лава, но не е точно лава! И вътре има едно много-много плътно ядро, което е метално. То е тъмно, а по- към краищата е по-червеникаво.    

А.А.: Т.е., навътре в сърцевината си е тъмно, така ли?

Вики: Ъхъъм!   

А.А.: А то цялото ли е плътно вътре?

Вики: Да, цялото е плътно! 

А.А.: И колкото по-навътре се навлиза е толкова по-тъмно ли, а по периферията е червено?

Вики: Да!

А.А.: А червеното ярко, огнено ли е или по друг начин?

Вики: Огнено. Прилича на лава. Оранжево-червено е. На такава лава, която се движи… Да – се движи – в кръг. Кръгличко е.

А.А.: А то самото движи ли се в някаква посока?

Вики: Не. То е стационарно.

А.А.: А върху какво стои? 

Вики: В нищото. То просто си стои в пространството.

А.А.: Кое му помага да стои по този начин там?

Вики: Енергия.

А.А.: Можеш ли да видиш тази енергия, която му помага да стои по този начин там и която го позиционира по този начин?

Вики: Като светкавици от двете му страни на залата! Сини!  

А.А.: А те еднакви ли са и двете? 

Вики: Ами, те са като волтове от електричество – като на Тесла! – такива неща!

А.А.: И са еднакви, но в противоположни посоки или по различен начин?

Вики: Да. Едното е от пода, другото е от тавана и така го държат това нещо. Но всъщност, това не се вижда обикновено! Това е обяснение, което ти казвам.

А.А.: Т.е., то е невидимо, но съществува, така ли да разбирам?  

Вики: Да, да! Да!

А.А.: А тази енергия от къде идва – тази, която е от светкавиците?

Вики: Земята. Това е Земята, някак си!

А.А.: Ахаа! Това е Земята!

Вики: Да! И нещо я държи в шепи. В длани.

А.А.: Кое е това, което я държи в шепи?

Вики: Добра сила, енергия! И аз не знам.   

А.А.: Можеш ли да видиш коя е тази сила?

Вики: Има длани… Като баща или майка, само че няма пол!

А.А.: Добре! Чудесно! Какво друго знаеш?   

Вики: Че То обича всички хора! И се грижи за тях! Всички неща!

А.А.: Каква е причината да ги обича, да се грижи за тях? 

Вики: Защото са! Това е Неговата природа. И тяхната също! 

А.А.: По какъв начин са свързани?  

Вики: Не знам. То просто се грижи за тях, това е Неговата функция.

А.А.: И как се нарича То? Има ли си наименование или няма такова? Може ли да бъде опознато по някакъв начин?

Вики: Ммм…, изчезна!  

А.А.: Добре. То само длани ли е или…?

Вики: То е нещо, което може да приема всякаква форма. Като си мислиш за Него и То си променя формата. Прилича на мнооого голямо поле, което огражда всичко. И когато иска да направи нещо, си простира пипала, длани – нещо си там – и така се грижи за нещата. Но, това не е истинско – това е представа!

А.А.: Всъщност, това са Неговите възможности, способности, които управлява? 

Вики: Да. Това е Неговата природа.

Вече виждам всичко през някаква мъгла, все едно го гледам в стъклена топка. И аз се отдалечих от това нещо.

А.А.: От това пространство?

Вики: Ъхъъм! Седнала съм в нещо като зала и пред мен има стъклена топка. И в нея гледах до сега нещата. И сега стана вихър в нея. И се скриха.

А.А.: Вихъра от какво се получи?

Вики: От веществото, което е вътре – като сняг, само че не е сняг, ами по-скоро сивеещо нещо.

А.А.: А то какво е? 

Вики: Енергия.  

А.А.: Има ли общо с етера или е по друг начин?

Вики: Да!

А.А.: А в какви посоки се завърта вихъра? И във всички посоки ли е или в една посока? Наляво, надясно ли е?

Вики: Като мъгла е по-скоро! Няма движение в момента.

Сега погледнах напред – има маса и може би има много други топки такива. Пак съм в нещо като пещера и в нея има стелажи. Прилича на тази бялата зала с многото точици, само че тя сега е приела друга форма – има кълба.  

А.А.: Чудесно! Наблюдавай тази форма! Просто тя сега по различен начин иска да ти представи още един аспект от реалността! И ми кажи: Тези кълба, които наблюдаваш, колко са?

Вики: Безкрайно много! 

А.А.: А те различни ли са или изглеждат еднакви всички?

Вики: Изглеждат еднакви, с медна поставка отдолу. Като постамент, на който е поставено кълбото. Стъклено кълбо, прозрачно. Ако се вгледаш в тях, можеш да започнеш да виждаш подробности, но те са мнооооого, много-много-много!

А.А.: Тези сфери, които наблюдаваш, кълбата – според теб, какво са това?

Вики: Мисля, че са различните животи на много хора. На всички хора! Има някакви хора – създания, които ги обслужват! Виждам ги като сенки! По-скоро като тъмни сенки! Сиви сенки.

А.А.: Ти как се чувстваш докато ги наблюдаваш?

Вики: Нормално!

А.А.: А те, спрямо тези сфери, колко са големи? 

Вики: Могат да ги носят. Всъщност, тяхната работа е да ги носят от стелажите и да ги слагат на масите, да ги подреждат и да ги позабърсват от време на време. (засмива се) А са по-ниски от човека. Те ги обслужват тези топки.  

А.А.: А в своето развитие те по-напред ли са от човека или това няма никакво значение? Или е по друг начин?

Вики: Мисля, че са просто различни.  Други същества са. Направени са от друга есенция. Тяхната функция е само една и тя е: да обслужват тези топки. А човекът има много различни функции.

А.А.: Т.е., те са непроменими в своето развитие, така ли да разбирам?

Вики: Да. Те са само това!  

А.А.: Да се променят не могат?

Вики: Те служат служба!

А.А.: И това е от началото на тяхното сътворение? Така са създадени и така ще бъдат, или по друг начин?  

Вики: Мисля, че от много време са така! Мисля, че биха могли да станат нещо друго, ако си повдигнат сивия плащ-пелерина! Те са облечени в сиви роби. Ако си ги повдигнат, могат да станат нещо различно – не знам точно какво! Нещо, свързано с тази енергия на Земята, защото приличат на същия цвят. Но, не всички могат да го направят!

А.А.: Кои са тези, които могат да го направят? 

Вики: Някои, които са по-осъзнати! – Пробудени! Които са по-пробудени!

А.А.: А те по какъв начин могат да се пробудят?

Вики: С любов! Някой трябва да ги обича!

А.А.: А там, където са, кой може да ги обича?

Вики: Освен – тази сила, която е навсякъде и която държеше в шепите Земята!

А.А.: А при хората – кое е различното?

Вики: Те имат повече възможности! 

А.А.: В какво се изразяват тези възможности?

Вики: Да бъдат по-осъзнати, да правят повече неща, повече свободна воля!

А.А.: А сега какво наблюдаваш там? 

Вики: Ами, стоя си в залата и гледам тези сивите неща, защото говорихме за тях и те се наредиха в редичка! Сега се разпръснаха, когато вече не им обръщам внимание.

А.А.: Колко са на брой? 

Вики: Видях 10-11, но със сигурност са много-много повече!

А.А.: А съвсем еднакви ли са или имат идентичност?

Вики: Докато не се пробудят, са еднакви. 

А.А.: И по форма, и цвят, и…?

Вики: Те са просто като… – сив призрак си представи! Като една роба пълна с нещо, но не виждаш нищо – само едно сиво, сянка.

А.А.: А тези сфери, които са там?

Вики: Това е като библиотека повече! 

А.А.: Това е Духовната Библиотека, нали?

Вики: Да!

(следва продължение)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.