В тази трета част Зорница се насочва към мястото на планиране на настоящия си живот и се среща със свой духовен учител. Малко по-късно се връща към предишно превъплъщение в Египет, от което произтича необяснимото чувство, че е преживявала самоубийство. В края на регресията, Зорница получава кратка информация за духовното си семейство и наблюдава с какво се занимава в пространството между животите.
(продължение)
В духовното пространство:
А.А.: Опиши пространството, в което се намираш! Как изглежда – открито или закрито пространство е?
Зорница: Открито. Има дървета и някакви пътечки между тях.
А.А.: Пътечки каза, че видя?!
Зорница: Между дърветата, да.
А.А.: Добре, чудесно! Опиши ми какво виждаш, за да можем да разберем детайлите, които искат да ни покажат.
Зорница: Ами, виждам… в смисъл…, не така ясно като на живо да го виждаш…, малко като на филмче става…
А.А.: Добре… – Като замъглено…
Зорница: Жена и дете виждам. Жената сякаш съм аз. И едно малко дете – милвам го по главичката. Но, ние сме като…, като фигури… Как да го обясня… Нямаме…, нямаме такава точно като човек форма… материална форма.
А.А.: Там, където си в това пространство – мястото на планиране, нека да попитаме: каква е причината да приемеш това тяло – с какво то е било по-ценно от другите възможности, които си имала, от другите варианти?
Зорница: Първата мисъл – издържливост.
А.А.: А имала ли си други варианти за избор?
Зорница: Усещане за два. Другото е било на мъж – силен мъж, едър мъж.
А.А.: Защо си се спряла на този вариант – с какво е по-благоприятен, каква възможност ти дава настоящото ти тяло?
Зорница: Имам някаква информация, която не мога много добре да я обясня… – По-добре е да съм в това тяло – в тялото на жена, защото може да ме смекчи малко. Докато, ако съм в тялото на мъж, тази агресия, която избива на моменти при несправедливост…, няма да е много добре да съм мъж в тази ситуация. Тялото на жена може би го смекчава, затова е по-… Като цяло жените са по-силни психически издържливи повече. Не го виждам ясно – само получавам информация.
А.А.: А имала ли си възможност да се проявиш на друго място, в друга форма, на друга планета, в друго пространство, в друга вселена?
Зорница: Ами пак е на Земята. Само мисълта за Франция ми мина.
А.А.: Там в мъжко тяло ли или в женско?
Зорница: В мъжкото. Но пък…, много едра фигура. В смисъл, доста едър човек! Защо така го виждам?
Може би съм избрала да съм жена, защото нямам още усещането да бъда глава на семейство. Не искам сякаш да бъда в тази роля – да взимам такива решения. – Нямам тази сила сякаш. Затова се и допитвам до Калоян (спътник в настоящия живот на Зорница) в повечето случаи за някакви решения, които трябва да се вземат. Не искам да бъда в неговата роля, но се допитвам до него.
А.А.: А сама ли си взела решение да се проявиш в това тяло или някой ти е помогнал да вземеш това решение?
Зорница: Това решение то винаги е наше. Не виждам духовния си учител. Има някаква енергия, но не ми се показва.
А.А.: Къде стои – в ляво, в дясно, в страни, пред теб?
Зорница: От дясно.
А.А.: Как я усещаш?
Зорница: Като мъж е – като форма на мъж се появи. Върви към мен. Върви от дясно. Млад е. Даже е хубав. Има лека брадичка. Висок е.
А.А.: Кой е той?
Зорница: Не го познавам – Учител явно. Духовен учител.
А.А.: Има ли име?
Зорница: Първата мисъл беше „Иразус“ – не знам какво означава. Това беше първото нещо, което ми мина през главата.
А.А.: Какво означава името му преведено на човешки език?
Зорница: Свободна птица.
……………………………………………
А.А.: Каква е причината да избереш тези родители? Какво е трябвало да отработиш чрез тях?
Зорница: Като усещане – да се науча на баланс. Майка ми е като добрата фигура – топла, любяща, нежна, а баща ми е малко в другата крайност. И аз трябва да се науча да балансирам между двете енергии. Така го усещам.
А.А.: Как да го направиш?
Зорница: ……………..
А.А.: Той до теб ли е още? – Нека да ти даде насока!
Зорница: До мен е, да. :))
А.А.: Попитай го каква е неговата роля?
Зорница: Чак се обръщам към него. :)) Ролята на кого каква е – на учителя ли?
А.А.: Да. С какво ти помага – за самото планиране на живота ли или някаква друга роля има?
Зорница: Сякаш, че ме оставя сама да стигна до изводите. Така го усещам. До мен е, но не ми натрапва мнение.
А.А.: Чудесно! Можеш ли да го видиш – има ли светлина, която излъчва?
Зорница: Не виждам светлина, но го усещам като свято нещо. В смисъл, в човешка форма е, но го усещам близък. Приятел все едно. Приятел.
А.А.: Иска ли да ти предаде някаква информация?
Зорница: Казва да не забравям, че е до мен. Казва: „Не забравяй – до теб съм!“
А.А.: Усети енергията, с която е дошъл и всеки път, когато имаш нужда да почувстваш присъствието му, го повикай! Извикай това чувство!
Зорница: Приятелски само ме тупна по рамото, пък… „Давай – ти си!“ – един вид. –„Давай – ти си!“ 🙂 Вярва в мен! 🙂 – Това е хубаво! Пък да взема и аз да си повярвам! :))
А.А.: Ти как да повярваш в себе си? – попитай го.
Зорница: Той има чувство за хумор :)) Така го усещам. 🙂 Хм :))
А.А.: Какво ти каза? 🙂
Зорница: Усещането е такова. Усмивката го предава.
А.А.: Има ли друго семейство, за което си се поколебала да се родиш в него или…
Зорница: То е без значение в момента.
А.А.: Без значение е, добре. Има ли нещо, което ти искаш да попиташ?
Зорница: …………..Не. Няма.
А.А.: Няма ли информация?
Зорница: Ами, сякаш лицето му изчезна. Като исках да попитам, нещо стана като …, като тъмно… В смисъл: образа го виждам пак като тяло, но лицето изчезна. Стана тъмно.
А.А.: Добре! Може би, не е позволено.
Зорница: Каза само да бъда спокойна. Това ще ми помогне – спокойствието.
А.А.: Според плана на живота ти професионално на къде да се развиваш?
Зорница: Пак сякаш за деца става въпрос. Пак като детска градина.
А.А.: Каква е ролята на Рейки в настоящия ти живот?
Зорница: Като още един начин да бъда полезна.
А.А.: А с какво още можеш да бъдеш полезна на Цялото?
Зорница: Усещането е като „Аз съм полезна на Цялото!“, въпреки че, понякога оставам неразбрана от определени хора, да речем.
А.А.: Чудесно! Към какво хоби да се насочиш, за да се чувстваш щастлива, радостна, удовлетворена, вдъхновена?
Зорница: Виждам ръце – изработват нещо.
А.А.: Какво изработват?
Зорница: В момента виждам едно яйце, което украсяват ръцете. Някакви малки цветчета лепят по него.
А.А.: От какво е направено това яйце? – Истинско яйце ли е, боядисано ли е…?
Зорница: Не. Не.
А.А.: А какво е? – От друг материал е, така ли?
Зорница: Да, от друг. Не е истинско. Фигурка някаква.
А.А.: И къде стои това яйце – после, като го изработиш, къде го слагаш? Какво го правиш?
Зорница: Вероятно ще го подаря.
А.А.: Има ли друго, което изработват тези ръце?
Зорница: Може би глина. Глина. Издълбавам нещо по глината с някакъв инструмент остър.
А.А.: Виждаш ли го сега този инструмент?
Зорница: Преди малко го видях.
А.А.: Има ли друго, което пристига?
Зорница: Че винаги съм мечтала да правя от дърво нещо. От дърво нещо да изработвам – като фигурки. Явно нещо с ръце трябва да правя, за да се успокоявам.
……………………..
А.А.: Как можеш да се сближиш с брат си в настоящия си живот? Какво ще ви помогне да станете по-близки, да затоплите отношенията си, да се чувствате по-сплотени, по-добре заедно?
Зорница: Усещане че… То може би е знаене, знаенето вътре в мен. – Той всъщност ме обича, но по този начин, като е по-рязък с мен, се опитва да ме издърпа нагоре, да използвам потенциала си. Може би, това е неговия начин да ми помогне.
А.А.: Как да подхождаш?
Зорница: Може би трябва да приема, че това е начина му на изразяване и да не се обиждам. Защото ме заболява понякога като се държи така рязко с мен. И ме разплаква много пъти. Това е неговия начин явно да ме събуди, да ме разтърси. Обича ме! Това виждам – че ме обича! Това е важно за мен!
А.А.: Искаш ли нещо да попиташ във връзка с брат си?
/освобождаване на емоции от клетъчната памет/
А.А.: А имало ли е предишно превъплъщение, в което си се самоубила? Каква е причината да имаш усещането, че си преживявала това?
Зорница: Първата информация, която ми дойде, беше Египет. Първо видях някакъв мъж едър, който по някаква улица се движи, но в смисъл, в брони е.
А.А.: Като от войска?
Зорница: Да, но… опитах се да видя дали аз съм този мъж, но не сякаш, не. Пък после ми дойде информация като… жрица в някакъв храм. Усещането е че, може би е бил на война този мъж. – То пък жрица с мъж…?!
Може би е имало н
якаква любов между нас, но той не се е завърнал явно от някаква битка. Самота усещам. Самота. Останала съм сама.
Явно има любов между нас. Но, не се е завърнал.
А.А.: Това ли е причина за самоубийството или не виждаш самоубийство, не усещаш такова?
Зорница: Не го виждам, но като усещане – случило се е. Сякаш някаква скала – скачам от скала. Сама съм.
А.А.: На колко години си?
Зорница: Млада съм. На двадесет.
А.А.: Виждаш ли го сега или знаеш?
Зорница: Кое?
А.А.: Как скачаш.
Зорница: Ами, на ръба на скалата съм. Не виждам. В смисъл – знам, че ще го направя.
А.А.: Коя е последната мисъл?
Зорница: Изоставена се чувствам. 🙁
А.А.: Много силната тъга, която усещаш в настоящия си живот – от същия този живот ли е?
Зорница: Да.
Нужна ми е била опора в този живот. Не съм била достатъчно силна да продължа сама. В смисъл, този човек е бил…, бил е опората за мен. Нещо, което ме е държало. Без него ми е било трудно да продължа. Такова усещане.
А.А.: Защо?
Зорница: Нямам, нямам силата сама да продължа.
А.А.: Вдишай и издишай няколко пъти……… (освобождаване на емоции)
И сега, там където си, вече си преживяла самоубийството. Издигаш се ………………, над живота.
Кажи ми, какво има около теб? Кой е около теб?
Зорница: Сякаш ме посреща същия този човек, който е загинал в битка вероятно. Направо ми казва че, „Не беше нужно да го правиш!“ Но, се чувствам щастлива там с него. Аз съм щастлива там.
А.А.: Ти си щастлива, защото е до теб ли?
Зорница: С него, да.
А.А.: Кой е той? Познаваш ли го в настоящия си живот?
Зорница: Калоян.
А.А.: Какво друго ти казва?
Зорница: Сякаш имам нужда от неговата опора постоянно. Сякаш бих рухнала без него, така се чувствам. Знам, че мога да се облегна на него и ми дава спокойствие.
А.А.: И сега как изглежда това пространство в което сте, над живота? Ти как изглеждаш? Той? Можеш ли да го видиш това пространство?
/освобождават се емоции/
Зорница: Ами, не сме в пространство. Сякаш сме все още над земята, над същото място над скалите някак си.
А.А.: Във ваше пространство?
Зорница: Да, да. Само двамата.
А.А.: Добре, добре, може би сега в момента само това е позволено да се види. И усещаш как сте само двамата, така ли?
Зорница: Да.
А.А.: Добре, има ли нещо друго важно, което душата иска да покаже от тази среща между теб и Калоян, за да бъде възприето, осъзнато?
Зорница: Усещане за това, че трябва да се науча да се справям и сама, без да имам тази зависимост, която имам. Мога и сама, един вид.
Няма картина. Нищо не виждам.
А.А.: Как да се научиш на това?
Зорница: Трябва да вземам решения сама. Аз разчитам някой друг да ги взема вместо мен решенията. Така ми е по-лесно, да не се натоварвам сама с решения. Нищо повече.
А.А.: Позволено ли е да отправиш съзнанието си към духовното ти семейство? Насочи съзнанието си натам………
Как изглежда пространството, в което пребиваваш сега?
Зорница: Сякаш не успявам да се пренеса там.
А.А.: А къде си в момента? Опиши ми.……… Мисъл или усещане пристигат ли при теб?
Зорница: Ами, сиво ми е някакво, сиво. Опитвам се някак си да продължа, да стигна до там…, но за момента не успявам.
А.А.: Добре… В това сиво пространство…….
/преминаваме през сивото пространство и се отправяме към духовното семейство/
И ми кажи: как изглежда? Какво е там?
Зорница: Минах, но там имаше…, движеше се някакво… не знам.
А.А.: Какво се движеше?
Зорница: Нещо в…, като полукръгове някакви, цветни. И се местеха, се разместваха.
А.А.: Цветни?
Зорница: Движения. Полукръгове. Да.
А.А.: Можеш ли да минеш през тях или покрай тях, или ти запречват пътя, или как е? Или просто наблюдаваш някакви форми, които се движат?
Зорница: Имаше, да, някакви форми. После нещо като пашкулче някакво такова, сякаш духовното ми семейство е в него, се отвори. Обаче, не мога да видя кои са.
А.А.: А като усещане или мисъл – колко са на брой?
Зорница: Пет.
А.А.: Кои са? – първата мисъл, образ, усещане. Познатите в настоящия живот – кои са?
Зорница: Първата беше за Калоян, от там нататък малко ми се разми. Като в моето семейство, но малко ми е размито. Сякаш той беше първия, който излезе да ме посрещне. Него виждам.
А.А.: Има ли някой, с който се прераждаш, освен с Калоян? – Някой от духовното ти семейство, който… ?
Зорница: Дъщеря ми сякаш е другата, с която се прераждам.
А.А.: Има ли нещо, което искаш да попиташ за тях? Искаш ли да знаеш на кое ниво на духовно развитие сте?
Зорница: Като четворка ми излиза.
А.А.: Всички ли сте на това ниво или има такива, които са по-напред или по-назад? Или се движите заедно?
Зорница: Сякаш Калоян е на пет, така ми излезе. Не знам колко е и дали е надолу или нагоре. Не знам какво означава.
А.А.: Кои са най-важните задачи, с които душата ти се е заела при настоящото си пребиваване в тялото сега? И кои са задачите, върху които работите в духовното ти семейство – основните?
Зорница: Тук ми се дава една поляна с цветя. Сякаш като да придадеш красота на живота. Такова усещане имам.
А.А.: Какво или кое играе ролята на стъпало за развитието на душите на планетата Земя, за твоето развитие?
Зорница: Друг въпрос? – Не е този! Друг въпрос!
А.А.: Искаш ли ти да попиташ нещо?
Зорница: Не. Ти кажи нещо – друг въпрос задай!
А.А.: Как Зорница да различава истината от илюзията?
Зорница: Калоян ми помага. Сякаш той ме отрезвява един вид. Аз съм склонна да живея в някакъв свят с измислена представа за хората. Той сякаш ми показва истинската…Хм… Не мога да го обясня…
А.А.: Къде си между животите, с какво се занимаваш?
Зорница: Сякаш работя с някаква енергия. Нещо създавам, но не виждам точно какво. Виждам само как с ръце правя…, някакви движения правя, и виждам някаква енергия – раздвижва се.
А.А.: Тя има ли цвят?
Зорница: Прозрачна е.
А.А.: А това, в което си – тъмно, светло пространство – какво е?
Зорница: Не е тъмно.
А.А.: Как би го описала?
Зорница: Сякаш създавам някаква природа, цветя някакви, пак такива поляни.
А.А.: А с твоя енергия ли създаваш или с друга енергия? Как я усещаш – твоя ли е тази енергия или е друга енергия, която манипулираш по някакъв начин?
Зорница: Ами, сякаш ми е дадена да работя с нея. Нося я в себе си, но в смисъл, тя ми е дадена да я използвам.
А.А.: Добре, а как ти е дадена? Виж как слиза при теб енергията.
Зорница: Тя не е на Земята. В смисъл…, в духовния свят.
А.А.: Да, да. В духовния свят, как слиза към теб?
Зорница: Не слиза. Така съм създадена, с нея.
А.А.: Просто си създадена с нея, добре! А тази енергия, която с ръцете си каза…?
Зорница: Създадена съм с нея. Виждам, че движа ръцете и сякаш се измества самото пространство и създава някаква природа.
А.А.: А тази природа къде се намира? – там в духовния свят?
Зорница: Ами, като в пространството я виждам… В смисъл, не е… Как да обясня…?!
А.А.: А това… Други светове ли създаваш? Други планети? Природа на някакви планети ли създаваш или…?
Зорница: Такова усещане, да. Хем като че си във Вселената, хем си на повърхността на планета, не си вътре в сърцевината. Виждаш се като…, като… над планетата. Като над повърхността на планетата.
А.А.: Чудесно! Добре, какво е усещането?
Зорница: Ами, увереност имам. Знам, че го мога просто. Няма нужда да вярвам, за да го направя – просто го мога.
А.А.: Кое ти дава тази увереност? – Просто знаеш, че го можеш, така ли?
Зорница: Ами, те в духовния свят всички го знаят, че го могат.
А.А.: Защо го забравяме, когато слезем на Земята?
Зорница: Като усещане за: че енергията тук е тежка и ни пречи, притиска ни. Кара ни да се чувстваме по-малки, по-незначими един вид и… – Такова усещане… Един вид малко ни смачква тук на Земята това.
А.А.: Каква е причината да искаме тогава да се въплътим в тяло на Земята, при тези условия? Защо слизаме?
Зорница: Сякаш че, когато… Един вид, като си преминал през нещо лесно, не го запомняш. Когато си го преминал по трудния начин и накрая си успял, удовлетворението, което изпитваш след това…
Това ти помага… Как да го обясня?! – Когато постигнеш нещо по трудния начин, когато си положил много труд… Не мога да го обясня. – Но, вътре в себе си го знам.
А.А.: А там, където манипулираш с тази енергия и създаваш природата, само ти ли си или има и други?
Зорница: Нямам усещане за други. Но и не съм, не се чувствам самотна.
А.А.: А какво си ти? Какво е същността ти?
Зорница: Не виждам тяло…
А.А.: Същността на душата ти какво е?
Зорница: Не виждам.
А.А.: Искаш ли нещо друго да попитаме или искаш да прекъсваме?
Зорница: Не се сещам.
/край на регресията/