Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

ПИРАМИДАТА СЪС САРКОФАГА И „ХОРАТА“ С ОРЕОЛИТЕ

Днес с Ния ще ви преведем през дебрите на нейната мистична регресия, изпълнена със символизъм и вълнуващи преживявания.  В началото на първа част се загатват отделни елементи от сцени, чиито смисъл и последователност се разкриват постепенно по-нататък в регресията. Информацията е многопластова и всеки един от читателите ще я разбере по най-благоприятния за себе си начин! 🙂

Навлизайки в информационното поле Ния успява да се свърже с различни нива на съзнание.

В тази първа част тя изживява радостта от раждането си; наблюдава енергийна пирамида, в която има саркофаг; въплъщава се в Девата, в Исус; наблюдава „хората“ с ореолите;

 

ПЪРВА ЧАСТ

 

(В Акаша):

А.А.: Тъмно ли е в момента или светло?

Ния: Сега е тъмно.

А.А.: Има ли нещо, което ти прави впечатление?

Ния: Като ромбчета. Като някакви… с черна светлина със синьо отгоре.

А.А.: Къде я виждаш (светлината)?

Ния: Над очите ми е. Тъмно е и синьо… Има жълто.

А.А.: От коя страна има жълто – във вътрешността или някъде отстрани?

Ния: Между двете ми очи като такива тънки ивички. Те са навсякъде.

А.А.: А, движат ли се или са статични?

Ния: Да, да. Не са прави линии. Като кристални решетки са.

А.А.: Добре, какво е това? – първата мисъл, образ, усещане.

Ния: Енергия някаква.

А.А.: Енергия с жълт цвят, така ли?

Ния: Не само жълто… Първо имаше светлина много, после стана тъмно. И после като кристални решетки в различни цветове бяха.

А.А.: Ти отдалече ли ги наблюдаваш?

Ния: Не. Аз съм там.

А.А.: Имаш ли форма, цвят, тяло?

Ния: Не. Не, не.

А.А.: Само присъствие ли си?

Ния: Да.

А.А.: Добре. Кое е това пространство?

Ния: Космосът.

А.А.: Те част от какво са тези кристални решетки, които наблюдаваш?

Ния: Вселената. Обаче, то е като много…, много гъсто…     

А.А.:  Кое е гъсто – самите решетки ли?

Ния: Не. Материята.

А.А.: А, ти преминаваш ли по някакъв начин през нея или просто наблюдаваш и знаеш, че е гъста? Как го разбра това – усети ли го?

Ния: Да. Да.

А.А.: Т.е., преминаваш през нея, така ли?

Ния: Ами, то е все едно… Сега вече е статично някакво.

А.А.: Добре. Влез вътре и ми кажи: как изглежда отвътре и какво е това, което наблюдаваш?

Ния: Има жълто триъгълно… – като триъгълник с връх. Върхът е нагоре. – Пирамида! Тя е като… отгоре има жълто и се сменя със зелено и синьо.

А.А.: Добре… Някаква светлина, която е на върха на тази пирамида и си сменя цвета, така ли?!

Ния: Да.

А.А.: Каква е причината да си сменя цвета?

Ния: Не знам… Ооо, сега има друго! (усмихва се) Сега отляво стана светло и като дъга, обаче права. Вертикално.

А.А.: Отгоре надолу, така ли?

Ния: Да. И от ляво надясно като бял лъч започва отгоре.

А.А.: А, после как продължава – белият лъч продължава като дъга, така ли?

Ния: То е…, то е право, не е извито.

А.А.: Това някакво пречупване на светлина ли е или по друг начин да го разбираме?

Ния: Да. Все едно идва отгоре. И от ляво на дясно е бяло. И после става с цветовете на дъгата и все едно пада надолу отвесно.

А.А.: Можеш ли да видиш на къде е насочен, към какво е насочен (този лъч)?

Ния: Сега става още по-бяло. Има като килийка – бяла килийка като на восъчна пита – на лявото ми око.

А.А.: Какво е това?

Ния: Хубаво е! 🙂

А.А.: Какво се случва в момента с теб?

Ния: Май се раждам! (изненадана и радостна) 🙂

А.А.: Раждаш се?

Ния: Да! (кикоти се и опитва да обясни) Гъделичкащо е! (смее се) 🙂

А.А.: Къде се раждаш?

Ния: Да! (продължава да се смее) Стана много бяло! 🙂 Хахаха!

А.А.: Можеш ли да видиш раждайки се, как изглеждаш?

Ния: Не. Странно е!

А.А.: Кое?

Ния: Има… сега е хоризонтално – светлината. Започва…,  най-отдолу е като дебела хоризонтална линия. И после има нещо по-тъмно пак – все едно прелива.

А.А.: И какво се случва там?

Ния: ……….… (без отговор)

А.А.: Ти каза, че се раждаш. А, се раждаш в човешка форма или се ражда душата ти, или нещо друго се ражда?

Ния: Не виждам човешка форма.

А.А.: А какво се ражда?

Ния: Да, то е усещане, и беше… такова като…, гъделичкащо! 🙂

А.А.: За първи път ли се раждаш, така ли го усети, или… познато ти е?

Ния: Не. Познато е и е приятно! 🙂

А.А.: Т.е., това е нещо, което си изпитвала и преди, така ли?

Ния: Да.

А.А.: Можем ли да се върнем на този момент и да видим: раждайки се, как изглеждаш?

Ния: Нещо като река имаше…

А.А.: Върни се отново на усещането, което преди малко изпита – раждането.

Ния: Око.

А.А.: Око?

Ния: Да. Голямо око. Първоначално беше синьо, но после стана като кехлибарено. Затвори се. То беше много голямо!

А.А.: Чувството какво беше, когато то се появи?

Ния: Ами, все едно гледа отгоре…

Има светкавица!

А.А.: Окото изчезна ли или е там още?

Ния: Няма го. Сега има пак… то е нещо като планина, но не точно… – пирамидена форма, сякаш е планина. С остър връх. Имаше сняг, обаче, сега става лед.

А.А.: А, ти имаш ли усещане за тяло там някъде или просто наблюдаваш отстрани?

Ния: Не.

А.А.: Добре, какво се появява после? – Сега каза, че има лед?

Ния: Да. Обаче, те се сменят!

А.А.: Кое – картините ли?

Ния: Да.

А.А.: А сега какво се появява?

Ния: Кораб – не голям. Като лодчица. Дървена лодка с бяло платно.

А.А.: Има ли хора в тази лодка?

Ния: Не.

А.А.: Тя някъде е акостирала или плава?

Ния: Плаваше си. Има кръст. Като в небето.

А.А.: От какво е той?

Ния: Кафяво. Голям, дървен. Пак има светлина, сега обаче в синьо, отстрани на кръста. То е като… отгоре гледа……….. Череп! 

А.А.: Череп?! – Чий е този череп?

Ния: Не знам. (прошепва го)

А.А.: Добре ли се чувстваш в момента? Има ли емоция, която идва при теб?

Ния: …………………… (без отговор)

А.А.: Дишай! (техника за освобождаване на емоциите)

Ния: Има сега някакви зъби на акула. Челюст.

А.А.: Искаш ли да видиш какво се случва, защо ти се показва или не?

Ния: Да. Тя е все едно пред лицето ми… Май иска да ме изяде. Ама мен не ме е страх.

А.А.: А ти какво си – там, където си?

Ния: Мисля, че съм мъж. С коса над рамото. Не е къса. Дълга такава…

А.А.: С какво си облечен – можеш ли да видиш?

Ния: С бяло. Обаче, сега някакъв папагал….! (смее се) Шарен…! 🙂

А.А.: Шарен папагал около теб има?

Ния: Да. Хахаха!

А.А.: Ахаа… Добре, какво прави там?

Ния: Не го знам! (смее се с глас) Тоя папагал…! 🙂

А.А.: Приятели ли сте?

Ния: Да. 🙂

А.А.: Той къде е – на рамото ти или е някъде наоколо?

Ния: Около мен, около мен – да. Просто е голям.

А.А.: Добре. Опиши ми как изглеждаш ти там?

Ния: С кафява коса и със светла бяла дреха с като през едно рамо. От дясното рамо само така минава и така с препаска.

А.А.: А надолу? Имаш ли нещо на краката?

Ния: Ами, те краката ми са като с кожени сандали такива… Ама като с тънка подметка, някак си.

А.А.: Ти сам ли си там или има някой покрай теб?

Ния: Има, да. С къса коса, друг мъж има някакъв. Къдрава коса.

А.А.: Той как е облечен – по същия начин ли е или различно?

Ния: Той е с кафяво………… Има около главата си… Има като ореол около главата!

Някакъв орел излезе сега! Орел в кафяво така…

А.А.: Имаш ли усещане за място, държава? Къде сте?

Ния: Атина.

А.А.: А, това в кои години е? Кой век е?

Ния: Четиристотин… и нещо. Има и шестица. Не знам, дали е 46 или 400.

А.А.: И как изглежда мястото около вас?

Ния: Има зелено сега, дървета. И да, има орел!

А.А.: А, какво правите там? Занимавате ли се с нещо или просто сте отишли на разходка, или нещо друго?

Ния: Не, не. Не е разходка.

А.А.: Какво е?

Ния: Трябва да спасим територията.

А.А.: Коя територия?

Ния: …………………. (без отговор)

А.А.: Ти с какво се занимаваш? Как изкарваш прехраната си?

Ния: Грозде отглеждам.

А.А.: Виждаш ли го това сега или…?

Ния: Да, да.

А.А.: Сам ли се грижиш за всичко или има хора, които ти помагат за гроздето, за реколтата?

Ния: Не виждам други хора.

А.А.: А, семейство имаш ли – родители, съпруга, деца?

Ния: Не.

А.А.: Добре. Кои са важните за теб неща в този минал живот?

Ния: Като арфа има, арфа.

А.А.: Кой свири на тази арфа?

Ния: Аз. Има едно ангелче отгоре.

А.А.: Чудесно! То е на самата арфа или е истински ангел?

Ния: Истинско е. Над нея. Мъничко.

А.А.: Дошло е нещо да ти каже. Чуй го какво има да ти каже!

Ния: (смее се)

А.А.: Какво се случва?

Ния: Ами то…, усмихва се и такова – като усещане за любов! 🙂 Ангелче такова, добричко. 🙂

А.А.: Искаш ли нещо да го попиташ? – Попитай го!

Ния: (задава мислено въпрос и получава отговор) ……

Сега има облаци. Такива – хубави, светли, купести. Като приказни.

А.А.: А, то изчезна ли ангелчето?

Ния: Там е. То си стои там.

А.А.: Това ангелче, което е там, може ли да ти даде отговор за това какво е необходимо, какво се изисква от Ния в настоящия й живот, за да може да създаде семейство, да има деца, да има до себе си човек, когото да обича и да бъде обичана, да е щастлива? – Попитай го. И чуй какво ще ти отговори.

Ния: Ами, то каза „любов“.

А.А.: Как да дадеш тази любов и на къде да я насочиш, за да получиш любов насреща, и взаимност?

Ния: Има едни стълби надолу.

А.А.: По тях ли вървиш?

Ния: Да.

А.А.: Опиши ми ги!

Ния: Светли са и като окичени с гроздове, такива красиви разни растения.

А.А.: Усещането приятно ли е, слизайки надолу по тези стълби?

Ния: Да.

А.А.: Добре, нека да видим къде ще те отведат те! Къде стигаш сега?

Ния: Вълни.

А.А.: Море ли е това?

Ния: Да.

А.А.: Добре. И какво има там?

Ния: … Има някаква голяма сграда. Масивна е и в средата й все едно едни кръгове. Тя е голяма светла сграда и има като…, като кръгове с готически форми.

А.А.: За какво служат тези кръгове? Имат ли някакво предназначение или са просто за красота?

Ния: Те са просто декоративни някак.

А.А.: А, тази сграда самата каква е?

Ния: Като катедрала.

А.А.: И  ти какво правиш там в нея?

Ния: Ами аз… – на сватба сме.

А.А.: Чия сватба?

Ния: Моята.

А.А.: Добре. Как си облечена?

Ния: В бяла рокля, с вдигната коса. И… тук от ляво има мъж.

А.А.: Как изглежда той? Опиши ми го.

Ния: Със светло-кафява коса и като сива дреха. Светло-сива. Като някакъв костюм. С костюм е, да. Със светла кожа е, с кафеви очи.

А.А.: Познати ли са ти тези очи в настоящия ти живот?

Ния: Не. Излезе тигър. Тигър – като животно тигър. Все едно е той.

А.А.: Добре. По какъв начин е свързан с тигъра?

Ния: Ами, характера му е такъв. Някак си е много хищнически такъв.

А.А.: Каква е причината да сключваш брак с него, да се жените?

Ния: Ами, обичаме се, да! То като едно голямо сърце така… настрани разположено и от дясно го осветява един лъч светлина, все едно – като две частички… на едно цяло.

 

(преход към друга случка във времето и пространството)

Ния: Сега имаме детенце. Бебенце. Все едно Девичката го пази така отгоре.

А.А.: Дева Мария ли?

Ния: Да.

А.А.: Чудесно! А, то как изглежда?

Ния: Смее се! 🙂 Усмихва се! 🙂

А.А.: Момченце ли е детенцето или е момиченце?

Дишай!………………

Ния: …………. (Ния изживява и освобождава емоция)

А.А.: Това същият живот ли е, който наблюдаваше преди това в Атина или е друг живот?

Ния: Не. Друг е.

А.А.: Къде се намирате в този живот? Къде сте били – в коя държава?

Ния: Израел.

А.А.: Кое е времето – годините, века?

Ния: Едно.

А.А.: А детенцето колко е голямо? – каза, че е бебче?!

Ния: Да. И… Девичката е в бяло и стои над него. 🙂

А.А.: Защо е над него?

Ния: Ами, радва му се! 🙂

А.А.: Ти виждаш ли я, усещаш ли я нея, или знаеш че е там?

Ния: Да, виждам я! Птиченце дойде! 🙂 Птиченце. Малко прилича на врабче, но не е врабче. Мъничко.

А.А.: Просто кацна там до вас ли?

Ния: Да. И като добро птиче.

А.А.: Като пазител?!

Ния: Да.

А.А.: Ти на колко си години там, където си в момента? Каза, че си майка?!

Ния: Да. На тридесет и няколко.

А.А.: С какво си облечена?

Ния: В бяло съм.

А.А.: Спокойна ли си там, докато се грижиш за детето си?

Ния: Да.

А.А.: А, съпругът ти къде е?

Ния: Той работи нещо.

А.А.: С какво се занимава?

Ния: Ами, някакво земеделие.

А.А.: Има ли нещо, което осмисля живота ти?

Ния: ………… (без отговор) 

Има кон. – Сигурно пътуваме с него.

А.А.: В някакво превозно средство или сте възседнали коня?

Ния: Няма превозно средство.

А.А.: Яздите коня, добре. А ти сама ли си или с още някой?

Ния: Не, не съм. Не съм сама. Със семейството ми сме там, да. Отиваме на някъде. Има някакво важно събитие. Отиваме към някаква бяла сграда. Тя не е голяма – като къщурка някаква.

А.А.: И какво има там, кой е там?

Ния: ……….. Пак орелът!

А.А.: Този орел къде е? – В полет ли е или каца някъде?

Ния: Не, не. Не лети. Той е като кацнал. Той е отдясно и гледа! Има някакъв железен светилник там. И един свитък.

А.А.: Този свитък за теб ли е?

Ния: Да. И… отворен е сега!

А.А.: Можеш ли да го прочетеш?

Ния: Не. Отгоре има знака за безкрайност…

А.А.: А този орел защо е там?

Ния: Ами той е като някакъв стожер.

А.А.: В смисъл: това духовна същност ли е в момента, която те подкрепя, водач или…?

Ния: То не е… Той не ме подкрепя в момента. Той ме назидава нещо. Нещо иска да ми каже. Нещо иска!

А.А.: Добре, чуй го! Мислено ще ти предаде това, което има да ти каже.

Ния: (шепнешком:) Пирамиди има тука!….. Обаче, то е много страннооо! Те са като все едно не са точно пирамиди, а като замръзнали планини-пирамиди!

А.А.: Колко са на брой?

Ния: Една голяма и една по-малка. По-голямата е от дясно и някак си, все едно като замръзнала – някак си се отразява ей-така… Другата е по-мъничка.

А.А.: Какво отразяват?

Ния: Все едно е замръзнало там.

А.А.: От какво е замръзнало?

Ния: Те бяха и в началото, обаче, бяха като в онези цветове, дето като триъгълника отгоре.

А.А.: Добрее, просто препратка ти се прави сега, за да разбереш. Но, сега са повече, така ли?

Ния: Не. Сега са две. И е: по-голямата е отдясно, и отляво е по-мъничката. Все едно…, все едно е като планина, обаче, като пирамида! И е замръзнала.

А.А.: От какво е замръзнала?

Ния: Имало е някакъв катаклизъм.

А.А.: Къде си била ти по време на катаклизма?

Ния: Топло е. Преди това е било топло.

А.А.: Какъв е бил катаклизмът?

Ния: То, студено е станало. Аз така ги виждам. Обаче, там е било топло!

А.А.: Има ли друго, което наблюдаваш в момента? – Този орел продължава ли да стои там?

Ния: Не.

А.А.: А свитъкът?

Ния: Той е там и все едно има меч, който блещука – като на рицар меча.

А.А.: А този меч на кого е?

Ния: Моят.

А.А.: А, ти жена ли си все още или това е друг живот?

Ния: Не.

А.А.: Как изглеждаш – имаш ли тяло?

Ния: Да. Обаче е много странно…!

А.А.: Кое?

Ния: Защото все едно…, все едно съм някакъв мъж с къса кафява къдрава коса, но не е рицар. А, като все едно там – в Гърция дето бяхме. Но, какъв е тоя меч сега?!

А.А.: Продължаваш ли да наблюдаваш пирамидите или вече изчезнаха?

Ния: То е много странно сега! – Все едно целите отдолу са в мрак и само най-горната им част е осветена от светлина!

А.А.: Кое? – Пирамидите ли?

Ния: Да. Но е шарената светлина, дето в началото беше с кристалната решетка.

А.А.: Най- в началото, която видя?

Ния: Да.

А.А.: И тя сега какво прави – озарява ли ги, осветява ли ги отгоре към планината или само стои?

Ния: Само…, само отгоре триъгълната им част, острата. Все едно като прожектор такова и те надолу станаха тъмни. Ииии! – Окото!

А.А.: До основата ли го виждаш или горе?

Ния: Не,не,не,не. На върха. Над пирамидата.

А.А.: Окото каква форма има?

Ния: Дето го видяхме окото синьото и после беше станало кафяво/ кехлибарено.

А.А.: Същото това око ли?

Ния: Да. И сега едно като гълъб. Като гълъб, ама не е гълъб. Птица с едни пера. И пак там – на върха.

А.А.: Разгледай хубаво птицата. Как ти изглежда – има ли дълъг клюн?

Ния: Не. Късичък.

А.А.: И като жива ли изглежда или по-скоро…? (прекъсва ме)

Ния: Ами, тя е жива и е голяма!

А.А.: Колко голяма е?

Ния: Ами тя – като по-голяма от пирамидата.

А.А.: Каква е тази птица?

Ния: Тя пази там.

А.А.: Пазител е?

Ния: Да.

А.А.: Има ли име? Как се казва?

Ния: Нещо с „Е“ е. Иих! – Орелът пак дойде!

А.А.: Той при птицата ли отива?

Ния: Те са в някакъв конфликт!

А.А.: Орелът с тази птица?

Ния: Да.

А.А.: Тя е пазител на пирамидата?

Ния: Да.

А.А.: А, той?

Ния: Той нещо иска да вземе от там.

А.А.: Какво иска да вземе от там?

Ния: Ааа! Иииих! Ооооу!

А.А.: Какво се случва?

Ния: Има като един саркофаг! Ооооу, сега орелът е като със синя светлина, като електрическа, и става като…! Много интересно!

А.А.: Целият стана светлина ли или нещо друго?

Ния: Не, все едно само външната му част така – целият е обграден от тази светлина! Той си е там, но, все едно като електричество около него в синьо и… те се борят за този – то е като ковчег, като саркофаг!

А.А.: Какво има в него, в този саркофаг?

Ния: Има тяло.

А.А.: Чие е това тяло?

Ния: Аааа!….. И мечът е там!

А.А.: В саркофага, вътре?

Ния: Не, не, не, не. Там е пирамидата и в нея има саркофаг! То е като…, като ковчег такова…! Но, тялото е живооо!

А.А.: Добре, а този саркофаг всъщност за какво служи? – за трансформация или за нещо друго служи?

Ния: Не. Той му съхранява енергията. Вътре е като бяло и по края с ярко синя – като електрическа енергия такава…, като… (не довършва)

А.А.: И всъщност, който влезе вътре, съхранява енергията му, така ли?

Ния: Ооо, той е там и е жив! Има човек там!

А.А.: Този човек владетел ли е някакъв или е обикновен човек, или е мъдрец, или нещо друго?

Ния: Ами той…, ама не може да е Той, защото…! Не може да е Той!

А.А.: Кой не може да е?

Ния: …Аз сега го виждам като Исус, обаче, Той какво да прави там?! Той не може да е там!

А.А.: Исус ли виждаш?

Ния: Да! Той е с кафява коса, дългичка така. И е със светли дрехи. Ама…, Той какво да прави в тая пирамида? То е много странно това!

А.А.: А тази пирамида къде се намира – какво е местоположението й? На територията на коя държава?

Ния: Амиии, като кръг има. – Може да е знамето – да има кръг на знамето.

Тя се върти!

А.А.: Кое – пирамидата ли?

Ния: Пирамидата.

А.А.: Тя енергийна пирамида ли е или е истинска пирамида?

Ния: Да. Тя беше истинска…, те бяха две – по-голямата и по-малката, и после като замръзнали, нали, и то е било топло и сега…, някак си сега са като дигитални и се въртят!

А.А.: Като холограми ги виждаш – по този начин ли?

Ния: Да.

А.А.: А Исус в човешкия Му образ ли Го виждаш или енергията само на Исус?

Ния: Не, не. Виждам го! – Той е човек! Обаче, то е много интересно! – Той беше така като легнал и все едно гледаш като ковчег, обаче знаеш, че има вътре жива енергия и тяло, и сега той се завъртя! Ей-така се завъртя цялата енергия и Той е жив!

Има едно голямо като над него отдясно, все едно е голям кръг! Все едно тежък, метален, обаче със светлина някак си!

А.А.: Метал, който излъчва светлина ли? Какъв цвят е светлината, която металът излъчва?

Ния: От ляво надясно е – все едно е осветено от ляво надясно и нагоре е с метален отблясък, бяло към сиво. Все едно е като голямо метално топче.

А.А.: Но е кръг или е сфера?

Ния: То е такова…, има плътност. И някак си е над пирамидата, отдясно. Все едно е много тежко!

А.А.: Над птицата ли?

Ния: Над пирамидата, там… Значи, пирамидата – ето тя пак почва да замръзва отгоре. То е отдясно – като метално топче, голямо е.

А.А.: А, този саркофаг е вътре в пирамидата, нали?

Ния: Да.

А.А.: А, отгоре енергията, която се сменя… ?

Ния: Сега има светкавица! Светкавица има!

А.А.: Тя – как я виждаш, какъв цвят е?

Ния: Бяло и синьо. Тя идва от горе и удря по пирамидата!

А.А.: Какво е светкавицата?

Ния: Някаква много странна силна енергия, която някак си се опитва да активира нещо!

А.А.: Да активира, да разруши или нещо друго?

Ния: Нее. Не, не. Не иска да разруши! Сега има все едно бебе, което е в утробата! Тя все едно дава живот! Все едно светкавицата дойде върху пирамидата и вътре…, и вътре в саркофага, където беше тялото, сега…, то е много странно! – Той беше като голям човек, като Исус така приличаше, но сега е като бебе! И…, и все едно е в утробата на майката! Ох, уууауууу! Обърна се с главата надолу! 🙂 (радва се и й потичат сълзи от радост) Бебенцето! 🙂

А.А.: Развива ли се действието по някакъв начин?

Ния: То се ражда! 🙂

А.А.: А, коя е жената вътре, която ражда?

Ния: … Девичката. Обаче, има и някаква зелена жаба сега.

А.А.: Близо до Девата има жаба? – Какво значи това?

Ния: ……….

А.А.: Добре ли се чувстваш?

Ния: Да, не е страшно!……..

А.А.: Какво се случва сега?

Ния: Аз съм бебенцето! 🙂

А.А.: Ти си бебето?

Ния: Дааа! (смее се)

А.А.: Момче или момиче си?

Ния: Момченце! (смее се с глас с видимо удовоствие) Хахаха. 🙂

А.А.: Какво е усещането?

Ния: Топло е на стомахчето. (продължава да се радва) 🙂

А.А.: Ти си още вътре в утробата на майката ли или вече се раждаш?

Ния: Не, не. Навън съм вече! 🙂

А.А.: Тази светкавица, която влезе, тя ли даде живот на бебчето й да излезе?

Ния: Да!

А.А.: Ти си момченце. А, вътре в тази пирамида ли си?

Ния: Не сме в нея вече!

А.А.: Къде сте вече?

Ния: Вече сме… навън! И има едно голямо…, все едно излязохме от едно голямо ухо. Ей-такава форма.

А.А.: И къде сте вече?

Ния: Ами, хубаво е! Има природа и сме на сигурно… Аааах, пак тая светлина, дето беше – вертикалната! 🙂 Тя пада като водопад така и тръгва от ляво на дясно е бяла, и после като цветовете на дъгата!

А.А.: Т.е., пречупва се светлината и се виждат всичките й цветове, така ли?

Ния: Да!

А.А.: Кой е тази светлина?

Ния: Бог! 🙂 И все едно е като водопад, който те полива!

А.А.: Как да се свързваш с Бог?

Ния: Той винаги е с нас! 🙂 И…, и постоянно е – все едно е като отвес, като вертикален… Все едно… То е като дъга, но не е дъга, то е право…, но точно със същите цветове… 🙂

А.А.: Поток към теб?

Ния: Да. И все едно е като един водопад, дето те облива с много чиста вода! 🙂

А.А.: Какво е чувството? Усещането какво е?

Ния: Хубаво е! Спокойно! 🙂

А.А.: А, ти сега там как се виждаш – като бебче, което е в майка си или нещо друго се случва?

Ния: Да. Мъничко бебенце. 🙂

А.А.: И кой е около теб?

Ния: Мама! Девичката! – дето е в беличко облечена!

А.А.: Тя е около теб, така ли?

Ния: Да!

А.А.: Как изглежда майка ти?

Ния: Тя е Девичката! И има едно кокиченце. То е много голямо…….. Някой иска да направи нещо лошо!

А.А.: Кой?

Ния: Има корона.

А.А.: На кого иска да направи нещо лошо?

Ния: На мен! Аз съм бебенцето.

А.А.: Ти вътре от тялото (на бебенцето) ли наблюдаваш?

Ния: Какво?

А.А.: Страх ли те е?

Ния: Не.

А.А.: Искаш ли да го наблюдаваш или искаш да се изтеглим от там?

Ния: Не, да си стоим!

А.А.: Добре. Виж какво се случва! Наблюдаваш всичко, което се случва, но отстрани! Успя ли да го направиш?

Ния: Да. Сега има една голяма нота и ключ.

А.А.: Какво е тяхното значение?

Ния: Хармоничност.

А.А.: А тази корона, която видя – как изглежда този, който я носи?

Ния: Ами, той е лош. Възрастен е. Много е възрастен! С бяла…, вече побелял е.

А.А.: Той властимащ ли е или просто…?

Ния: Да. И държи един жезъл. Не жезъл, скиптър. Ядосан е! Той е с дълга брада бяла и дълга коса. И тропа със скиптъра!

А.А.: Защо се е ядосал – какво се е случило?

Ния: На бебенцето.

А.А.: По какъв начин бебенцето му пречи?

Ния: Той не го иска.

А.А.: А той какъв му е?

Ния: Не, той не му е роднина. Но, нещо го застрашава.

А.А.: По какъв начин го застрашава?

Ния: В разрез е с неговите интереси.

А.А.: Как се казва този човек – има ли име?

Ния: Нептун.

А.А.: Добре. А това…, продължаваме ли да наблюдаваме сцена от Израел или сме на друго място?

Ния: Там сме, където беше и лодката.

А.А.: Как се развива действието?

Ния: Те пътуват постоянно!

А.А.: Кои? – Девата и бебето, или някой друг?

Ния: Да, да.

А.А.: С какво пътуват?

Ния: С коня.

А.А.: Сами ли са – само двамата ли са?

Ния: Ами, сега са сами, обаче с тях по принцип има мъж.

А.А.: Защо сега са сами?

Ния: Трябва да се скрият!

А.А.: А мъжът къде е?

Ния: Той мъжът…, той е мъжът на Девичката.

А.А.: И те от кого се крият?

Ния: От Нептун.

А.А.: Той какво иска от тях?

Ния: (шепнешком) Иска да заличи бебенцето.

А.А.: Успяват ли да се скрият?

Ния: Да. В едно като пещера. Някога там е имало динозаври в тая пещера!

А.А.: Те страхуват ли се, влизайки вътре?

Ния: Неее.

А.А.: Девата как изглежда?

Ния: Тя е облечена в бяло… И е добричка!

А.А.: А, тя как разбира, че трябва да пази бебето – какво й помага?

Ния: То си е бебенцето й.

А.А.: Как разбира, че са заплашени и трябва да се крият?

Ния: Той тропа със скиптъра и е разгневен. Раздава заповеди. Седнал е на едно като трон и е с дълга мантия като в златно и червено.

А.А.: Как продължават събитията по-нататък с бебето? Какво се случва с него?

Ния: То пораства. И има все едно… като със скоростта на охлюв, така бавно-бавно се развиват…

А.А.: И продължават ли да са в тази пещера?

Ния: Не, сега са в… като с бели колони така…

А.А.: Сграда с бели колони, така ли?

Ния: Да. Има много хора.

А.А.: Те как изглеждат?

Ния: Ами, те са така с боси крака и с такива кожени сандали. И с… Има и мъже и жени, обаче и мъжете са като в рокли. Не рокли, ами… ей-така…, като дълги…

А.А.: Туники?

Ния: Да.

А.А.: А жените?

Ния: И жените!

А.А.: Нагоре косите им свободно пуснати ли са, подстригани, дълги…, как са?

Ния: Не. Те имат като ореоли. Ореоли. Все едно…, аз им виждам така като енергия около главата!

А.А.: Какъв цвят е тази енергия?

Ния: Като бяло.

А.А.: Като сфера ли е или като кръг?

Ния: Заобикаля ги! Заобикаля им главите!

А.А.: Всички ли са така?

Ния: Даа!

А.А.: Какви са те? – Те хора ли са?

Ния: Мисля, че не са.

А.А.: А пребивават ли в човешка форма или…? (прекъсва ме)

Ния: Да, да, те имат тела! Те приличат на хора – все едно са хора, обаче не като нас така. Разликата е, че те имат около главата си просто това, което е като кръг.

А.А.: И то какво е, за какво служи?

Ния: То е енергията! Но, те са по-различни от обикновените хора!

А.А.: Те от къде идват? Имат ли име? Друга раса ли са или са нещо…? (прекъсва ме)  

Ния: Те са все едно като в Гърция пак…….

Някаква война. Ооо, той затова е разгневен!

А.А.: По какъв начин бебето е свързано с тези събития?

Ния: То иска да промени!

А.А.: Какво да промени?

Ния: Иска да им промени епохата там! Обаче…!

А.А.: Какво иска да постигне?

Ния: Има като… все едно някаква…, то не е молекула…, все едно като клетка! Тая клетка…, в смисъл клетка такава – биологична…

А.А.: Все едно иска да промени ДНК-кода, така ли? – На клетъчно ниво да промени нещата?

Ния: Да, да, да, да, да! Тя е като във въздуха!

А.А.: И то (бебето) как въздейства на това?

Ния: То иска да промени епохата! Обаче…, с жезъла…, лошият…! (шепти) Но, те ще Му помогнат – тези с ореолите!

А.А.: Кои са те?

Ния: Те са добри.

А.А.: Колко са на брой?

Ния: Много са.

А.А.: Какво е важно да знаем за тях?

Ния: Пазят! Пазят ни!

А.А.: Има ли ги в този настоящ живот, който живеем?

Ния: Да!

А.А.: По същия начин ли изглеждат?

Ния: Сега са облечени по друг начин.

А.А.: По какво ще ги познаем?

Ния: Покрити са им ръцете. Преди бяха с бели дрехи през едно рамо, като с препаски. А, сега са облечени – с дълги ръкави са и са шарени, цветни. И пак имат около главите си …

А.А.: Светлина?

Ния: Да.

А.А.: А, те самите глави ли излъчват светлината или просто светлината е около тях? Сияние около тях?

Ния: Не, то ги пази тях това! То ги съхранява!

А.А.: Разбирам! А, те сега имат ли някъде място, в което живеят? Местоположение, където са локализирани?

Ния: В един голям череп. Едно такова – ето, като под формата на череп.

А.А.: Какво е това?

Ния: Ииих! Някъде под водата са! Да. Има като този скиптър… и те са под водата, в морето! Но, този череп все едно е като техен дом там! И той е много голям! И там те си имат всичките условия да живеят.

А.А.: Те в момента не са в човешки тела, в момента са в друга форма, така ли?

Ния: Те приличат на хора, същите са като хората! Само че, разликата е, че около главите им се вижда това!

А.А.: Да, но в момента нямат съществуване като хора, така ли? Не разбирам! Просто имат съществуване в друга реалност или …?

Ния: Те си съществуват сега – паралелно!

А.А.: Как успяват да живеят под водата?

Ния: Не знам. – В този череп са. Той е като…, там има всичко необходимо!

А.А.: Това има ли нещо общо с Атлантида или с някоя от другите познати древни цивилизации?

Ния: Да! Пак дойде светлината – преминава през пирамидата!

А.А.: А, бебето част от тях ли е, от тяхната цивилизация?

Ния: Да.

А.А.: Сега преродено ли е?

Ния: Да.

А.А.: Къде е?

Ния: Тук е!

А.А.: Кой е това?

Ния: Аз.

А.А.: Какво е важно да направиш в настоящия си живот?

Ния: Везни. Везни. Трябва да са балансирани.

А.А.: Как да постигнеш баланса?

Ния: Трябва да помагам на хората.

А.А.: С какво можеш да помагаш на хората?

Ния: Светлината е пак.

А.А.: Как да станеш проводник на светлината?

Ния: Да! Има някакви йероглифи – аз не ги разбирам!

А.А.: Запомни ги! Запомни ли ги? Опиши ги ако искаш, за да можеш да си ги припомниш добре после! …………

Сега ми кажи какво друго виждаш? Запомни ли йероглифите?

Ния: Още ги гледам. Те са много.

А.А.: Колко са?

Ния: Много!

А.А.: Какво е това – азбука, таблица, нещо различно – какво е?

Ния: То е надпис. На арабски е, може би. Имат закръглени завъртулки. Има една буква, подобна на „Е“, но е със заоблени краища. Ааа! Орелът е там и той!

А.А.: Това има ли нещо общо с учението на есеите?

Ния: Не знам. Сега има едни като шарани – като образи – като риби. С отворени усти са. Те са като фигури, като статуи.

А.А.: А, ти къде си?

Ния: При йероглифите.

А.А.: Тези йероглифи как ги има – на стена ли са някъде или са нарисувани? На стена са, така ли?

Ния: Да.

А.А.: Къде ги има? В коя държава? – Запомни го това! Нека като мисъл или като картина да дойде при теб – в коя държава са сега! Може да не я изричаш, просто я запомни!

Ния: ………………………..

(следва втора част)

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *