Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

СИРИУС И ПРОСТРАНСТВОТО МЕЖДУ ЖИВОТИТЕ

В тази своя първа регресия Илиана се връща към предишно свое превъплъщение на планетата Сириус; разбира кой е талантът, с който е слязла в настоящото си тяло и как да го развива; среща се със своя духовен водач Палмира; наблюдава моменти от различни нива на съществуване в пространството между животите.

Във втората част от пътешествието си, нейното съзнание я насочва към интересна информация за друго прераждане тук, на планетата Земя, след което наблюдава себе си след смъртта на тялото, което е обитавала тогава. В края на регресията отново пожелава да се срещне със своя духовен водач Палмира.   

 

ПЪРВА ЧАСТ

А.А.: Тъмно ли е на всякъде?

Илиана: Не е точно тъмно.

А.А.: Как би го описала?

Илиана: Сякаш има някакви запалени свещи. Като влизах, усетих нещо като вибрация, като ток по цялото тяло.

А.А.: А неприятно ли беше това усещане или си спокойна докато го усещаше? – Как ти се отрази?

Илиана: Не, не е неприятно.

А.А.: Усети вибрации по цялото тяло, така ли?

Илиана: Ахъм…! Много силни!

А.А.: А те от къде дойдоха?

Илиана: От горната част на главата.

А.А.: Сега има ли ги? – Продължават ли или спряха?

Илиана: Сега започнаха да утихват. Все още ги усещам в ръцете и в краката.

А.А.: Добре ли се чувстваш?

Илиана: Ахам!

А.А.: Чудесно! Огледай се, там където си, усети мястото! Каза ми, че наблюдаваш свещи – как изглеждат? Можеш ли да ги опишеш къде са, колко са?

Илиана: Няма свещи, ами нещо като пламъци само от свещи. Нещо има като рафтове и те са върху тези рафтове.

А.А.: Какво представляват тези пламъци?

Илиана: Души.

А.А.: Освен, че са като пламъци, имат ли някакъв цвят, нещо, което може да ги определи?

Илиана: Някои имат синьо по края, други имат зелено.

А.А.: Каква е причината някои от тях да имат синьо, а другите зелено?

Илиана: Сините нещо са по-…, като по-големи – нещо такова.

А.А.: В смисъл…, на размер ли са по-големи или в друг смисъл?

Илиана: Нещо като йерархия.     

А.А.:  А ти колко на брой виждаш такива пламъци, души?

Илиана: Седем.

А.А.: Те придобиват ли някакви човешки форми, очертания или продължават да са като пламъци?

Илиана: Като пламъци. Нещо като че ли, май трябва да избера някой от тях.

А.А.: Избери! Позволи това, което е най-подходящо за теб да дойде към теб! Избери го интуитивно и го остави да дойде при теб! Успя ли да избереш?

Илиана: Ъхъм!

А.А.: Добре. Как изглежда?

Илиана: Сега стана като топка – в ръцете ми.

А.А.: Добре…! Какво е това?

Илиана: Аз съм! Обаче не сега, ами нещо преди!

А.А.: Преди кое? – Преди да влезеш в тялото или преди нещо друго?

Илиана: Нещо отдавна.

А.А.: А сега си друга душа ли, да разбираме? Или не е така?

Илиана: Не. Пак…, като че ли пак съм си аз, но там съм била малко по-… Нещо по-различно е било.

А.А.: Кое е по-различно? – първата мисъл, образ, усещане!

Илиана: Не съм била в такава форма.

А.А.: Опиши ми формата, в която си била преди!

Илиана: Хм! (с изненада) Хм! Хахаха! 🙂 Ммм…

А.А.: Дори да ти изглежда странно…!

Илиана: Не, даже е много красиво! Станаха ми смешни ушите! 🙂

А.А.: Защо? Можеш ли да ми опишеш как изглежда формата?

Илиана: Ами, май съм аз! Такова усещане имам, че съм аз! Като човек съм, но не съм точно като човек тука както…

А.А.: …както на Земята?!

Илиана: Да. Нещо от някаква по-рядка материя. Не е същата материята. Нещо много по-ефирно такова…

А.А.: По-фина материя?

Илиана: Даа! Ушите са малко по-остри. Нагоре така – като на елфите.

А.А.: А мъж ли си или жена – имаш ли пол или по-скоро не?

Илиана: Няма значение. Мога…, някак…, незнам – едновременно и мъж и жена.

А.А.: Имаш ли начин, по който изглежда тялото ти? – облечено ли е с нещо или е от светлина или… – как го виждаш, как го усещаш? Ти го виждаш ли сега в момента това?

Илиана: Ахам!

А.А.: Опиши ми как изглежда тялото – като човешко тяло ли е или има различия?

Илиана: Като човешко тяло – да! Само че, няма някакъв определен пол. Ушите са мааалко по-остри, лицето е по-дълго. Нещо…, ъъъм…! (с почуда) – Нещо… Не знам какво е това!

А.А.: Опиши го с повече думи – ще разберем впоследствие!

Илиана: Където е носа…, от началото на носа долу до брадичката нещо като че ли…, незнам, така напред е издадено… Ммм…

А.А.: А има ли уста там?

Илиана: Има!… Ама какво е това?! Нещо като сабя ми изглежда!

А.А.: Къде е тази сабя?

Илиана: Като че ли там, където трябва да е устата излиза някаква сабя.

А.А.: Ще разберем по-нататък, не се притеснявай – понякога идват символично неща, иносказателно. Ще го разберем защо е така! А може и действително да е такава формата!

Илиана: Светлинааа! Светлина е това! Излиза светлина от…, от… Като че ли, като говоря, излиза някаква светлина – нещо такова! Ъхъм, да!

А.А.: Чудесно! А ти можеш ли да видиш на къде е насочена тази светлина, която излиза докато говориш?

Илиана: Излезе ми като мисъл, че Словото Божие е нещо като оръжие, затова е като сабя!

А.А.: Какво е важно да знаем, използвайки Словото Божие?

Илиана: Че, то е най-доброто оръжие срещу злото!

А.А.: А зло има ли?

Илиана: Не!…

А.А.: А каква е причината да го усещаме по този начин на този план, на който сме?

Илиана: Не приемаме другите.

А.А.: Какво е необходимо да направим, да осъзнаем в тази връзка?

Илиана: Просто да се отпуснем, да наблюдаваме.

А.А.: А ти там, където се виждаш в това тяло, има ли други като теб – със същата форма?

Илиана: Да.

А.А.: Къде сте и кой е около теб?

Илиана: Някъде в далечината ги виждам.

А.А.: Можеш ли да ми опишеш мястото, на което сте – самото пространство или място как изглежда?

Илиана: Планета някаква! Там където съм, е нещо като планина. Не е точно планина, незнам… Има някакви камъни. Нещо като чакъл под краката ми. Навсякъде ги има.

А.А.: А усещаш ли да се движиш? – Ти в тялото ли си в момента или наблюдаваш отстрани тялото?

Илиана: В момента съм в тялото и гледам в далечината, че има други като мен. И знам, че те са ми приятели.

А.А.: Искаш ли да отидеш към тях?

Илиана: Да!

А.А.: Добре! Комфортно ли се чувстваш в тялото си?

Илиана: Да. Някакви много странни дрехи имам! Като метални са, обаче…, не знам какъв е тоя метал!

А.А.: А, тежки ли са или не?

Илиана: Не, много са леки.

А.А.: Има ли цвят този метал?

Илиана: Много силно блести! Много силно!

А.А.: В какъв цвят блести?

Илиана: Като слънце, такова. Много силно блести! Имам и някакво наметало, което е същото като… – Пак е от такъв метал!

А.А.: Каква е причината по този начин да сте облечени? Има ли някаква функционалност това, което носите или просто няма някакво особено предназначение?

Илиана: Предпазва от радиация.   

А.А.: Там, където сте на планетата има радиация, така ли?

Илиана: (кима с глава утвърдително) Много пътуваме.

А.А.: Къде пътувате?

Илиана: Из пространството някъде.

А.А.: А с космически кораби или мисловно, или по друг начин? – Как осъществявате пътешествията?

Илиана: И по двата начина можем.

А.А.: Там, където си ти в това тяло, тази планета в Слънчевата система ли е или в друга система, галактика, в друга вселена?

Илиана: Сириус преди много години. Много отдавна!

А.А.: Кой Сириус?

Илиана: Предишния. Аз съм нещо като войн. Нещо такова чувствам.

А.А.: А с какво воюваш – със Словото или с нещо друго?

Илиана: Пазя Словото да не отива при някой, който може да злоупотреби нещо с него.

А.А.: Как го пазиш?

Илиана: Следя! Нещо следя!

А.А.: Кое е това нещо?

Илиана: Следя по някакъв начин някой… Незнам…

А.А.: Как изглежда той, нека да го видим!

Илиана: Хора.

А.А.: Човеците от Земята ли?

Илиана: Да! Нещо… Помагам им.

А.А.: Как им помагаш?

Илиана: Внушавам мисли.

А.А.: Това ли е причината да си тук на тази планета или има друга причина?

Илиана: Да.

А.А.: А мисията, с която си дошла тук на планетата, свързана ли е със…? (прекъсва ме)

Илиана: Да помагам за прехода.

А.А.: А как можеш да направиш това? Нека да ти покажат!

Илиана: Да се качвам нагоре, все нагоре-нагоре и когато аз се качвам нагоре, качвам и другите нагоре.

А.А.: Как можеш да се качваш нагоре? Има ли нещо, което може да ти помогне да се качваш нагоре?

Илиана: Духовни практики някакви.

А.А.: Кои духовни практики са подходящи за тялото, в което си в момента – за тялото на Илиана?

Илиана: Ръце.

А.А.: Виждаш ръце ли сега?

Илиана: Нещо ръце…

А.А.: Какво правят тези ръце?

Илиана: Нещо предават… Нещо от ръцете излиза.

А.А.: От коя част на ръцете излиза – от пръстите, от дланите или от някъде другаде?

Илиана: И от пръстите и от дланите. Изобщо от ръката излиза някаква енергия.

А.А.: Как изглежда тази енергия – има ли цвят?

Илиана: Нещо като диамант такова.

А.А.: И на къде се насочва?

Илиана: Към хората.

А.А.: А тази енергия от къде идва – можеш ли да видиш?

Илиана: Вселената. От всякъде. От цялата вселена.

А.А.: А, ти как успяваш да я приемеш, за да можеш да я насочиш към хората? – Кое ти помага?

Илиана: Много ми е трудно!

А.А.: Защо?

Илиана: Нещо…, нещо като че ли не стига.

А.А.: Не стига за кое? Не стига към тебе или е недостатъчно количество?

Илиана: Много бързо ми я вземат – нещо такова.

А.А.: Кой ти я взема? Виж!

Илиана: Средата, в която съм.

А.А.: Какво да направиш, за да можеш да съхраниш тази енергия, да имаш достатъчно и да я насочваш правилно?

Илиана: Някакви духовни практики пак. Хм…! Книгата! Книгата – дето не си я купих! Книгата!

А.А.: Трябва да си я купиш ли?

Илиана: Не, не.

А.А.: А какво трябва да направиш?

Илиана: Книгата била само да обърна внимание! Да се сетя. Зелена корица – „Рейки и седемте чакри“. Било е да ми обърне внимание!

А.А.: Т.е., към Рейки ли трябва да се насочиш? Това ли е благоприятно или има друга практика, която е по-благоприятна за теб!

Илиана: Това! Това! – Като че ли съм го правила! Като че ли и сега го правя, обаче някак като че ли трябва обучение. Обаче и сега го правя! Но нещо обучение…, защото не ми стига.

А.А.: Добре, има ли друго, което е важно да знаеш? Мисията, с която си слязла, по какъв начин може да бъде реализирана в настоящия ти живот – в работа, професия или нещо, с което ще се занимаваш? Как да бъде обективирана в реалността на настоящия живот на Илиана?

Илиана: Космос.

А.А.: Виждаш космоса в момента?

Илиана: Ъхъм!

А.А.: Ти движиш ли се или само го наблюдаваш?

Илиана: Сякаш го гледам само от тука.

А.А.: Все още ли си в тялото, в което беше?

Илиана: Не, сега нямам тяло.

А.А.: Какво наблюдаваш, как го виждаш? По начина, по който го познаваме от снимките на НАСА – така ли го виждаш или по друг начин?

Илиана: Не. Виждам как всичко се движи.

А.А.: Кое се движи?

Илиана: Всякакви планети, звезди – много така бавно и хармонично всичко се движи. Всяко нещо си знае мястото.

А.А.: А ти? – твоето място кое е?

Илиана: Да вземам енергия от там и да я предавам.

А.А.: Как да се случи това?

Илиана: Да се уча. Нещо да уча.

А.А.: Кое е това нещо, което трябва да учиш?

Илиана: Духовни практики.

А.А.: Към духовните практики ли трябва да се насочиш като твоя професия или това, което ще е твоя професия е нещо различно?

Илиана: Такова.

А.А.: Докато се обучиш в духовните практики, на къде да се насочиш?

Илиана: Да изчакам месец-два. Септември.

А.А.: Какво ще се случи септември, какво да чакаш?

Илиана: Нещо ново. Просто да чакам – то само ще дойде.

А.А.: Нека да помолим душата да ни подаде информация за талантът, с който е слязла на този план на съществуване в настоящото тяло на Илиана!

Илиана: Нежност!

А.А.: Чудесно! Тази нежност как да бъде реализирана, така че да даде плод в настоящия живот на Илиана? Към какво да бъде насочена тази нежност?

Илиана: Към хората. Виждам хора, които плачат. Идват при мен. Аз просто ги прегръщам. Просто ги прегръщам и всичко им минава. – Нещо такова.

А.А.: Това ли трябва да е подходът ти към хората?

Илиана: Да.

А.А.: Нека тогава да помолим твоя духовен водач Палмира да се появи! Усети я!

Илиана: Хмм… 🙂 (смее се)

А.А.: Тук ли е, появи ли се?

Илиана: Плясна ме по главата!

А.А.: Защо? Я да видим какво иска да ти каже с това!

Илиана: Смее се.

А.А.: Ти виждаш ли я сега или знаеш, че е тук?

Илиана: Не, виждам я!

А.А.: Как изглежда? Опиши ми я!

Илиана: И тя е облечена с такива дрехи.

А.А.: С каквито беше ти преди това?

Илиана: Да.

А.А.: Добре!

Илиана: Нещо ме плясна по главата! Нещо сякаш: „Какво се правиш, че не знаеш!“ 🙂 (смее се) Нещо ей-такова…

А.А.: Закачлива е, така ли?

Илиана: Ъхъм!

А.А.: Как се усещаш в нейно присъствие – спокойно ли ти е?

Илиана: Да! Като… Знам, че ми е много добра приятелка. Много е по-напреднала от мене, но нямам такова чувство, че… – Няма превъзходство! Равни сме. По някакъв начин сме равни, но в същото време и аз имам някакъв респект.

А.А.: Чудесно! Попитай я: Илиана искаше да знае какво да прави най-накрая с нещата, които й показва Палмира – за какво служат?

Илиана: Пак ръцете.

А.А.: Това ли е насоката, която ти дава – ръцете?

Илиана: Да, ръцете!

А.А.: Нека да ти покаже какво точно трябва да правиш с ръцете! Нека да ти демонстрира, ако е подходящо да го видиш, така че да имаш усещането, знанието за това, какво се случва!

Илиана: Ами аз… май, май и сега го правя!

А.А.: Добре, чудесно!

Илиана: Когато показа… Сякаш нещо когато ме боли, си слагам ръцете там и ми минава.

А.А.: А насочваш ли по някакъв начин мисълта или е достатъчно ръцете просто да се положат там на мястото, където има дискомфорт, болка?

Илиана: Слагам си ръцете и някаква нежност изтича от тях. Самата нежност прави нещата, не аз! Това, което изтича – то само прави нещата.

А.А.: А то от къде идва?

Илиана: Не знам. Като че ли е в мене… В мене си е!… И когато някой е ядосан – пак така! Ако някой е ядосан около мене, хващам го за ръката и му минава. – Нещо такова!

А.А.: Чудесно! А ти как да запазваш своето равновесие в такива ситуации, така че да можеш да си нежна към всеки, който има нужда?

Илиана: Да разширя каналите.

А.А.: Кои канали?

Илиана: Някакви канали, през които минава енергията – да ги разширя.

А.А.: Това го получи като мисъл ли или го виждаш?

Илиана: Не. Мисъл.

А.А.: Те са няколко канала, така ли?

Илиана: Сега го виждам сякаш някаква енергия минава през гръбначния ми стълб.

А.А.: Добре и от къде идва?

Илиана: От горе.

А.А.: През фонтанелата ли?

Илиана: Да, от там влиза, минава през цялото тяло и мога да я канализирам да излиза през ръцете. Нещо трябва да направя там да се разшири тази тръба, която минава през мен.

А.А.: Има ли цвят тази енергия, която минава там през канала, можеш ли да я видиш?

Илиана: Тя е някаква бяла такава – много бяла! И много блести като…, блести като диамант такова!

А.А.: Кой е източника на тази енергия?

Илиана: Създателя! – Първата причина! Ти ли ме държиш за ръцете?

А.А.: Не.

Илиана: Някой ме държи за ръцете!

А.А.: Попитай: кой те държи за ръцете? Приятно ли е усещането или е неприятно – как се чувстваш?

Илиана: Сякаш нещо ми предават през тях!

А.А.: Добре…, ако си спокойна, остави да ти бъде предадено това, което имаш да получиш! Спокойна ли си?

Илиана: Ъхъм!

А.А.: Кой е този, който ти предава? –  Палмира ли е това или е някой друг, или Създателя?

Илиана: Мисля, че е тя, обаче не я виждам!

А.А.: Попитай я: какво е това и подходящо ли е за теб?

Илиана: Не, всъщност, тя се опитва да ми покаже… ако разширя този канал, колко по-силна енергия мога да предавам! Защото ръцете ми…

А.А.: Т.е., какво ще чувстваш през ръцете си, така ли?

Илиана: Да. И когато го канализирам на правилното място, че нещо много…, много… Някакви чудеса – нещо такова! Ама хайде да ме пусне!

А.А.: Неприятно ли стана или е добре?

Илиана: Имам чувството, че ще ми откъсне ръцете.

А.А.: Попитай, защо имаш такива усещания?

Илиана: Хм! Моята сила била нежността, а нейното е по-така – по-груба сила! Нещо някакъв сблъсък на енергии има в момента.

А.А.: Нейната е по-мощна, а твоята е по-блага – така ли да разбираме?

Илиана: Да и заради това така го чувствам.

А.А.: Пусна ли вече ръцете ти тя?

Илиана: 🙂 Пак се смее.

А.А.: Защо се смее – как го усещаш?

Илиана: Защото съм нещо като – както когато малко детенце ако си имаш и му се смееш, когато нещо ново научава, и се плаши от нещо. Нещо ей-такова! Смей ми се!

А.А.: Искаш ли нещо да я попиташ във връзка с тази енергия – подходящо ли е да предаваш на всеки?

Илиана: Тя казва, че знам на кой да предавам. Знам по някакъв начин, че не трябва да се намесваш, ако другият не желае!

А.А.: Друго има ли, което е важно? Нека да ти го каже!

Илиана: Гордее се с мен! – За решението. За книгата.

А.А.: За коя книга?

Илиана: Зелената книга за Рейки. Не я купих. Аз не я купих, защото…, не знам как да го кажа… Някак…, не искам да седна да чета и така да отида при някой!

А.А.: Не искаш да си предубедена ли или по друг начин?

Илиана: Сега в момента виждам празен лист и някой пише по него!

А.А.: Кой пише по него?

Илиана: Не знам!

А.А.: Нека да видиш, да усетиш кой пише по този лист!

Илиана: Който трябва да ме учи – така ми каза.

А.А.: Какво е листа?

Илиана: Листа съм аз.

А.А.: А, как ще усетиш кой да те учи? Как ще усетиш на къде да се насочиш – на къде е правилно? – Може да не го споделяш!

Илиана: Нещо като знак.

А.А.: Нека да ти бъде подадена информация, вътре във себе си ти да получиш този знак и да си сигурна, че ще можеш… (прекъсва ме)

Илиана: Нещо трябва да обърна внимание! Ммм… Странно!

А.А.: Кое е странно?

Илиана: Виждам от начало – от сутринта какво съм правила! Преди малко пих кафе, сега съм в банята… Какво…? Тази сутрин?!

А.А.: Минава ти като на кадър това, което си правила ли? Явно има някакъв детайл, на който искат да ти обърнат внимание!

Илиана: Ръката ти! Ръката ти! Някакъв златен пръстен имаш на ръката!

А.А.: Да. Какво общо има това?

Илиана: Някакво съвещание. На съвещанието…

А.А.: Върни се към онзи момент, в който се провежда съвещанието.

Илиана: Преди този живот.

А.А.: Връщаш се в друго превъплъщение ли?

Илиана: Не! Аз нямам тяло. Предстои ми да дойда в това тяло.

А.А.: Сега си в пространството между животите?

Илиана: Да. Нещо като съвещание правим.

А.А.: Кой е около теб?

Илиана: Палмира е там.

А.А.: Кой още – има ли познати, непознати?

Илиана: ………….. (без отговор)

А.А.: Колко сте се събрали?

Илиана: Като че ли сме много! Около 50 човека. Има някакъв отряд. Нещо като отряд. Като те са помощници.

А.А.: На кого са помощници?

Илиана: Като че ли на мен! Палмира нещо ги управлява.

А.А.: С какво ти помагат?

Илиана: Като че ли постоянно са тук около мен, обаче не са въплътени.

А.А.: Т.е., те са от духовния свят същества/същности?

Илиана: Да!

А.А.: Как изглеждат? Можеш ли да ми ги опишеш? Имат ли форма?

Илиана: Знам, че са мъже! Да. Те са мъже, а Палмира ги управлява. Някакъв конус има над тях. Някакъв конус бяла светлина нещо!

А.А.: Над цялото това общество там, което са 50 души, така ли?

Илиана: Над всички нас.

А.А.: Този конус какъв цвят каза че е?

Илиана: Бял. Бяла светлина.

А.А.: А за какво служи? Какво е това?

Илиана: Нещо, което ни обединява!

А.А.: Кое е това нещо, което ви обединява?

Илиана: Някак, че имаме един дух – нещо такова!

А.А.: А този конус, който е над вас, той обхваща ли и вас или стои над вас? Как го виждаш и го усещаш?

Илиана: Ние сме в неговата светлина. Вътре в него.

А.А.: А тази светлина по същия начин ли е като това, което трябва да канализираш, или е друг тип, друг вид светлина?

Илиана: Тази като че ли нещо пак е бяла, но онази по-светеше като диаманти, а пък това не свети толкова.

А.А.: Т.е., тази е по-мека, така ли?

Илиана: Да, нещо такова!

А.А.: Като матова ли стои?

Илиана: Матова. Обаче, аз съм вътре! А оная – виждах я отвън и тя много блестеше! А тази съм вътре!

А.А.: Как ви въздейства, когато сте вътре в нея? Какво е действието й върху вас? Какво се случва?

Илиана: Чувствам се като един.

А.А.: Т.е., чувстваш се едно с другите, така ли?

Илиана: Да!

А.А.: Т.е., няма обособеност там, така ли?

Илиана: Никаква!

А.А.: Имате обособена форма, но като усещане нямате обособеност – за различие нямате…? (прекъсва ме)

Илиана: Знам, че съм аз като нещо отделно, но не ми е нужно да бъда нещо отделно! Нямам нужда да бъда отделна!

А.А.: А като усещане, имаш ли усещане ти да си и другия, и да имаш и неговата опитност?

Илиана: Да!

А.А.: Неговата опитност е и твоя опитност ли или не? Или имаш само знанието за неговата опитност?

Илиана: Някак само знам!

А.А.: А над този цилиндър какво има?

Илиана: Хм! Другото ниво.

А.А.: Ти как изглеждаш там? Как се усещаш там?

Илиана: Хм! 🙂 Някак мога да си правя всякаква форма! 🙂 Каквато си пожелая! 🙂

А.А.: Това го виждаш сега как се случва?

Илиана: Ъхъм! 🙂

А.А.: И какво се случва – какво правиш – какво наблюдаваш?

Илиана: Някак си все едно си помислям за нещо и се превръщам в него! А иначе нямаме форма. Нещо съм… Знам, че съм аз… – нещо като светлина! Просто светлинка някаква.

А.А.: Но, няма цвят светлината, няма форма, просто е светлина от другата светлина?

Илиана: Не, пак е такава беличка. Като топченце такова.

А.А.: А излъчва ли това топче или съхранява енергията, светлината в себе си?

Илиана: Някак си влиза и излиза! Едновременно влиза и излиза.

А.А.: Това светлината ли е, енергията?

Илиана: Да.

А.А.: А другите около теб?

Илиана: Някои светят много по-ярко от мен.

А.А.: Каква е причината?

Илиана: По-напреднали са. Дааа! – Тези, които светят по-ярко, от тях влиза в мен. А от мен като излиза, отива във другите, които светят по-тъмно. Нещо като скачени съдове!

А.А.: Чудесно! А сега какво наблюдаваш?

Илиана: Незнам, сякаш в някакво пространство се нося…

А.А.: Физически ли се носиш през това пространството?

Илиана: Нямам тяло! Сега гледам Земята.

А.А.: Добре, може би трябва да се насочим към Земята! Нека да попитаме: Какво става със съвещанието? Там има ли нещо друго, което си планирала?

Илиана: Само пръстена, който е на ръката ти. И други неща видях, които до сега съм виждала.

А.А.: Нека просто да си получиш информацията – нещо, което ти е важно да си припомниш от там! Нека да ти се подаде сега и да го запомниш! Може да не го споделяш! Просто си го припомни!

Илиана: Че, затова са ме насочили при теб! Че, нещо трябва да се обучавам тук. Рейки. Затова са ме насочили!

А.А.: А има ли нещо важно друго, което от това съвещание е необходимо да си припомниш? – Нещо, което е във връзка с твоите близки или с липсата на доверие, която е по отношение на мъжете?

Илиана: Пак ме пращат към Земята! Нещо…, към Земята.

(следва продължение)

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *