Това е втората част от регресията на Кристиян, в която душата му се среща с един от духовните си водачи – Елиза, позната му от предишни медитативни практики, насочени към осъществяване на връзка с Висшия Аз. Тук душата си припомня за чувство, свързано с живот в Атлантида и отпечатъка, който носи от този период на своето развитие.
„ТОВА СИ Е БИЛО ЗА ТАМ“ – среща с Духовен водач (част 2)
А.А.: Къде си – тъмно ли е, светло ли е?
Кристиян: Все едно виждаш космос, само че много по-светло, не като на филмите – тъмно. С много повече бели светлини наоколо и с много повече…, така да ги наречем „звездички“ и такива неща. Аз дойдох от ляво като бяла сфера. Бяла или жълта…, бяла по-скоро…, някаква такава – жълто-бяла. Когато дойдох от ляво, ме заобградиха много жълти светлинки. По-малки такива… – много. Които, хем ми правеха като кръгче и ме привеждаха на някъде… Заедно пътуваха с мен. Така ме… обградиха. И в същото време, без да ме докосват, правеха едни такива като осмици – много интересни фигури около мене, все едно си играехме заедно и усещах, че това са ми приятели. Обаче не са една и две, или три…, туй са много…, много.
А.А.: Колко са те? Можеш ли да ги видиш?
Кристиян: Ами не. Само светлинки видях.
А.А.: Добре. Те сега около теб ли са?
Кристиян: Ами, туй което чувам в главата си като мисъл: „Постоянно сме с теб!“
А.А.: Кои са те?
Кристиян: Ами – пазители и водачи.
А.А.: Какво искат да ти кажат сега? – Попитай ги: Защо са тук? Какво искат да ти предадат?
Кристиян: Тази Елиза /духовен водач на Кристиян/, за която ти казах по-рано, че имаме връзка силна, тя говори от името на всички в момента: че, трябва да се успокоя в момента, от това, което съм видял, и че за момента се справям чудесно. Обаче, в същото време ми е тъжно. Незнам защо.
А.А.: Добре. Попитай Елиза: Защо Кристиян… /прекъсва ме, преди да съм задала целия въпрос/
Кристиян: Имам убеждение: „Не заслужавам подкрепата.“ – Това ми е убеждение. И сега като го получавам, ми е трудно да поема тази любов от тях, която ми дават в момента. Ами всъщност…, усещам наистина много хубаво силно чувство, но и в същото време не заслужавам това, че те ми я дават… В смисъл, че…
А.А.: Каква е причината Кристиян да мисли, че не заслужава любовта на водачите си?
Кристиян: Защото съм бил лош.
А.А.: Може ли да попиташ твоя водач Елиза, как да преодолееш това усещане, че си лош? Има ли начин, по който ти да можеш лесно да преодолееш това чувство и това усещане в себе си?
Кристиян: Ами, тя ми припомня това, което знам.
А.А.: Какво ти припомни тя?
Кристиян: Че, това си е било само за там. И че, това е само една роля и в никакъв случай аз не съм лош. И дори, когато в момента си мисля, че съм се провалил, не съм успял…, аз всъщност съм успял да направя най-доброто, което е можело да се направи в него момент. И… всичко си е било само за тогава, и не трябва да се отъждествявам с всеки един живот, който съм видял аз. Те са били стълби…, и стълби…, за да стигна до тук – до където съм, и трябва да изпълня новата си мисия, чрез всичко, което съм научил като роли от тамошните животи.
В много голяма степен съм успял, но… когато премине това притеснение, относно всичко, което искам да направя, ще съм много по-спокоен и много по-полезен на хората.
А.А.: Попитай Елиза, защо си тук в тяло на тази планета?
Кристиян: Да помагам. До голяма степен сам съм си пречел.
А.А.: Как да се освободиш от тези пречки?
Кристиян: Постепенно ще стане това. Най-важното е, че трябва да се успокоя. Всички приятели, които са във физическия ми свят, ще помогнат това да се случи.
А.А.: Може ли Елиза да ти посочи: Коя е причината да бързаш винаги? На какво те учи това?
Кристиян: Бързането идва от това, че много дълго време съм играл едните роли, а сега искам да играя другите. А бързането идва от там – да наваксам всичко, което съм направил на обратно, сега да го подобря. Да си поправя нещата.
А.А.: С какво ти помага бързането? Помага ли ти с нещо бързането?
Кристиян: Не. Създава ми стрес.
А.А.: Как да премахнеш стреса? Може ли да ти посочи техника или метод, чрез които да премахнеш стреса в живота си?
Кристиян: Да дишам… И съзнателно да се забавям, защото и когато закъснявам, аз винаги съм навреме.
А.А.: Помоли Елиза да ни насочи, с какви събития е обвързан страхът ти от провал
и как можеш да си помогнеш?
Кристиян: Тя пак ми каза: „Аз това съм ти го казвала…“ Сега ми го каза пак – Това с неуспеха ми с Атлантида да я задържа. Аз съм я задържал доколкото се може по-дълго време да я задържа – каквато си да бъде, нали – но, не съм успял да я задържа да не се разпадне. Но, съм направил всичко по силите си.
А.А.: Ти какъв си бил тогава?
Кристиян: Ами, силно същество. Много волево. Аз се виждам – висок и слаб. Много висок и много слаб. Друг вид същества – не са хора. С дълги ръце…, с дълги крака…, слабо тяло…, мм… без коса съм един вид. А в същото време се усещам като сега. В смисъл…, не мога да го опиша. Много странно. Виждам го външно как е, а пък вътрешно – пак съм си аз.
Ами, няма пряка случка, свързана с този живот. Просто това ми е останало като вътрешно усещане за провал. А, няма конкретна цел, свързана с този живот. „Това си е било за там“. Пак го повтаря: „Това си е било за там“. Това е поредния живот, в който… това си е било за там.
А.А.: Така ли можеш да се освободиш: чрез напомнянето си, че „това си е било за там“? Така ли можеш да се освободиш от този страх?
Кристиян: Ами, каза че след сеанса ще съм друг. – Сега като завърши и ще съм друг.
А.А.: Чудесно! Може ли да попиташ Елиза, дали може да ти помогне с информация, какви методи е необходимо да приложиш в начинанията си, свързани с помощта към хората?
Кристиян: Да карам на усет и всичко, което съм изпробвал. Което ми е помогнало.
А.А.: Попитай водача си: На прав път ли си с нещата, които си започнал да правиш?
Кристиян: Да. Определено.
А.А.: Добре. Как се чувстваш?
Кристиян: Все ми е напрегнато. Дишам тежко през цялото време.
А.А.: Може ли да попиташ Елиза, какво се случва? Защо се чувстваш така?
Кристиян: Защото самия живот е бил много тежък. (Тук Кристиян има предвид живота, който вижда в първата част на регресията) Аз…, дори и в момента ми се показва, как съм избил жени, деца и всички. Даже съм бил на някакво като мостче нещо. И от там виждам всъщност какво съм направил.
А.А.: Има ли нещо водачът ти да ти каже?
Кристиян: Ами, това е Елиза и тя казва, че ме обича и винаги ще бъде до мен. В смисъл, като това, което върша. – Винаги е до мен.
/следват лични въпроси към водача и излизане от процеса/