Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

ВЪПРЕКИ ВСИЧКО – ДА ПРАВЯ ДОБРО! (част 2)

След живота в Китай, в тази втора част на регресията, душата на Лили попада в друго свое превъплъщение. Тук тя живее спокоен и вдъхновяващ живот в Индия.

ВЪПРЕКИ ВСИЧКО – ДА ПРАВЯ ДОБРО! – втори минал живот (част 2)

(Лечение на нехармонични взаимоотношения с колежка)

А.А.: Огледай се, усети се, … и ми кажи къде си? Тъмно ли е, светло ли е? Каква е първата мисъл, усещане…, какво виждаш?

Лили: Първата ми мисъл беше за Индия. Светло е. Ден е. Не го виждам, но като усещане – за… сякаш аз съм била нещо като …, не знам какво точно, но тя /Теодора/ сякаш е била моя прислужница. Не мога да кажа каква точно съм била аз. Някаква завист е изпитвала към мен.

Не виждам толкова образи, колкото информация ми идва просто. Била ми е много близка, в смисъл – тя се е грижила за мен. Обаче, много ми е завиждала през цялото време.

Жена съм. Само това. Незнам. Добра съм. Сякаш помагам на деца, но не знам точно какво. Като усещане – по-скоро като благотворително, от този тип, нещо такова. Явно съм… принадлежа към семейство, което разполага с повече възможности. Но не виждам никакви картини, само като усещане.

А.А.: Какво друго знаеш – имаш ли /собствено/ семейство, деца?

Лили: Усещането е, че – не. Млада съм. По-скоро усещането е, че имам родители. И съм спокойна. И чувствам се много спокойна. И не знам тя защо ми завижда толкова. В смисъл…, просто може би иска де е на моето място.

А.А.: На колко години си?

Лили: На 25.

А.А.: Какъв е животът ти? Кои неща са важни за теб от този живот?

Лили: Сякаш само да правя добро и да виждам, че хората са щастливи. Това ми е в момента. В смисъл, аз съм млада. В този момент това ми е важно – да виждам щастливи лица. Явно им помагам по някакъв начин. Виждам се като едно красиво цвете. Светлина… Не мога да се видя като образ. В началото само сякаш с едни дълги ръкави бях –  широки, с нещо дълго, като бяла роба – дълга. С широки ръкави. Но, не се видях. Само като светлина – бяла светлина. Нищо повече.

/Напред във времето:/

Лили: Мисъл е само: Бързам за някъде. По някаква уличка. Някой е болен. Отивам при него. Сякаш също продължавам да помагам. То не е точно като работа, ами като мисия – някакво болнолечение, храним го, на легло е. Просто съм отишла да бъда там при нея.

А.А.: Как помагаш на това момиче?

Лили: Просто с присъствие, със съчувствие, с грижи… Чувствам се полезна просто. От там ми е останало това да помагам на хора, които имат нужда. Аз и сега го правя. Ако мога да бъда полезна, го правя.

А.А.: Готова ли си да се издигнеш над този живот или душата ти иска да разгледа  случка, която е свързана с Теодора – която е важна за настоящия ти живот и е свързана с взаимоотношенията между вас?

Лили: Усещането е все едно, че я виждам…, странно…, тя се е издигнала май. Оженила се е за някой богат нещо…, и ме гледа от високо. За мен това няма значение. Аз си вървя по моите си работи. Такива хора са празни за мене. Тя гледа само материалното. И сега си е така – тя мисли само за материалното. За мен е важно да правя добро. Не е важно за мен това, какво прави тя.

А.А.: Добре. Кое е важно за теб?

Лили: Въпреки всичко – да правя добро. Показа ми, че тя не се е променила, че тя е същата, но аз просто трябва да игнорирам в нея тези черти, които ме дразнят. Да не им обръщам внимание. Има такива хора, които просто… липсва им душевност сякаш.

А.А.: Кои са уроците, които учиш чрез Теодора? Кои са уроците, които си взела да учиш в настоящия си живот?

Лили: Пак е същото – да се науча да приемам хората такива, каквито са, без да ги съдя.

А.А.: Имаш ли други уроци, освен урока за приемането?

Лили: Да вярвам в себе си!

А.А.: Какво ще ти помогне, за да усвоиш тези уроци?

Лили: Трябва да заобичам себе си.

А.А.: Коя е първата стъпка, която Лили може да предприеме в научаването на тези уроци?

Лили: Смирение ми идва като мисъл.

/Следва трета част на регресията – „ДА ПРОБУЖДАМ ДОБРОТО В ХОРАТА“/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *