Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

„ВЯРВАЙ МИ!“

В първият етап от своята първа регресия, Розали пътешества в духовния свят – среща се със своята починала баба, както и с починалото си коте, чиято загуба продължава да приема трудно.

В тази втора част от регресията, душата й я отвежда при Бог, за да разбере от къде произтича силната й връзка с природата, а също и любовта й към животинския свят. Розали научава с какво е свързан планът на развитие на душата в настоящия й живот, както и мисията, която ще подпомогне осъществяването му.

В духовното пространство:

А.А.: Може ли душата да ни даде информация каква е коренната причина за тъгата на Розали? Нека излъчи живот или ни даде информация. И ми кажи: какво се случва?

Розали: Виждам бяла светлина. И аз съм потопена в огромна бяла светлина. И се чувствам много щастливо-спокойна…, слънчева се чувствам…

А.А.: Чудесно! А имаш ли усещане за тяло или по-скоро – не?

Розали: Не. Не.

А.А.: Попитай тази светлина: ти духовният водач на Розали ли си?……. – Какво ти отговаря? – Като усещане, като мисъл – какво пристига?

Розали: Пак тоя трон. Мъж. Възрастен мъж. И тази светлина, неговата… Тази светлина – кълбото светлина, в което бях – всъщност, е част от него. Той е като един изцяло светъл, бял, слънчев човек – мъж с дълга коса, брада. На трон… На няколко стъпала е сложен трона. И от цялото му лице, коса, брада… върви тая бяла светлина и надолу става топка, и аз съм в тази топка, която е част всъщност от него. Само ме гледа. Все едно ми е баща… В смисъл, топло. Топло – бащински топло, едно такова…

А.А.: Попитай го: може ли да ти каже името си? Първата мисъл, образ или усещане, което дойде – какво е името му?

Розали: Бог.

А.А.: Чудесно!  Може ли да ти посочи, каква е мисията на Розали в настоящия й живот?

Розали: ДА ОБИЧА. Това ми излиза. Това – като чувство излезе…

А.А.: Има ли някаква пречка пред Розали да изживее мисията си „ДА ОБИЧА“?…… – Отговори ли ти?

Розали: Ами…, странно нещо! Помилва ми главата… и хвана това, което аз реших, че е голяма дълга брада, коса едновременно като воал се стича надолу от светлина. – Това всичкото е светлина. И в един момент, помилва ме, хвана го това нещо все едно е с огромна опашка и го метна…, така че аз паднах от него. Това видях…

А.А.: Той още ли стои пред теб?

Розали: Да.

А.А.: Продължаваш да се чувстваш добре в Негово присъствие, нали?

Розали: Да.

А.А.: На прав път ли е Розали в живота си?

Розали: Да. Усмихна се и каза – да.

А.А.: Попитай, защо имаш усещането, че животът ти минава през пръстите ти? Какво е необходимо да направиш, за да продължиш без това усещане?

Розали: Не ми отговори.

А.А.: Добре. Може би, по-нататък сама ще разбереш. А какво прави? Нещо прави ли?

Розали: Милва ми главата.

А.А.: Как те кара да се чувстваш това?

Розали: Все едно имам… Все едно съм с някой много добър и близък човек, приятел, и…, незнам… Спокойно ми е… Няма страхопочитание, няма страх или пък нещо странно, дискомфортно да ми се случва… – Като приятел…

А.А.: Как можеш да се свързваш с Него, така че да усещаш Неговото присъствие, когато имаш въпрос? – попитай.

Розали: Като говоря с Него или по-скоро като се моля. Т.е., виждам се… – като зададох въпроса и… – паднах на колене и направих така… /събира ръцете си за молитва/

А.А.: Това достатъчно ли е, за да направиш връзката?

Розали: Да.

А.А.: Има ли нещо по-специфично, което е необходимо да знаеш – за молитвата и как да я отправяш?

Розали: За първи път ми каза – „Вярвай ми!“ – Не ми говореше до сега.

А.А.: Чудесно! Ти искаше да знаеш, какъв план на живот си избрала за себе си – попитай го.

Розали: Хм. Обърнах се…, и излезе… един екран – като сфера. Странно е, защото… виждам само природа. Виждам само дървета, въздух…, треви… Но, то е толкова… Усещането е за нещо огромно…, и е свързано със Земята.

А.А.: А това пространство духовно ли е или е на Земята някакво пространство?

Розали: Не, аз виждам… Виждам го… Изглежда като на екран, но като Земята изглежда. Обло е. Екранът е сферичен. Просто виждам една сфера, която… Той не е екран квадратен, а е като една сфера, както по филмите – като холограма… – една такава сфера и тя изглежда като Земята. И това само ми показаха.

А.А.: Планът ти за живота е свързан с…? /прекъсва ме/

Розали: Е свързан със Земята – да.

А.А.: Ти искаше да знаеш, какво те свързва с котките, с животинския свят, с природата. Твоят план за развитие тук свързан ли е по някакъв начин с твоята обич към природата – за да си в помощ на природата, на животинския свят?

Розали: Питах го… и Той хвана това кълбо и ми го сложи в ръцете. Само това.

А.А.: Какво ти говори това?

Розали: Ами, че е нещо, което имам в ръцете ми. Че е свързано със Земята и е нещо, което е в ръцете ми.

А.А.: Коя е първата крачка, която можеш да направиш, за да можеш да изпълниш своя план на развитие тук на Земята?

Розали: Ще разбера сама. Нещо, което е много близо до мен.

А.А.: Има ли някой или нещо, което може да ти помогне по пътя ти натам? И какво е то?

Розали: Нищо не казва. Питам и мълчи…

А.А.: Кои са хората, които са тук с теб на Земята за твоя подкрепа? Може ли да ти ги посочи – имената им, или образи?

Розали: Излязоха за секунди – като примигване просто излязоха…

А.А.: Запомни ли ги?

Розали: Да.

А.А.: Нека да попитаме, от какво ниво на развитие е душата на Розали?… -Какво се появи?

Розали: Римско четири се появи. Каквото и да значи, това видях.

А.А.: Как се чувстваш, като получи това като отговор?

Розали: Безразлично ми е.

А.А.: Искаш ли нещо друго да попиташ – в тази връзка?

Розали: Не.

А.А.: Искаш ли да попитаме за животните – прераждат ли се животните?

Розали: Прераждат се. Заради хората.

А.А.: Защо? Защо се прераждат заради хората?

Розали: Защото те нямат нужда от усъвършенстване, но знаят, че имат нужда да бъдат близо до хората и заради тях идват тук, отново и отново.

А.А.: Каква е причината да имат нужда от близост с хората?

Розали: Хората имат нужда от тях.

А.А.: По какъв начин това помага на хората? Учи ли ги на нещо?

Розали: Да обичаме повече.

А.А.: По какъв начин си свързана с котките? – Тази силна връзка, която усещаш – от къде произтича?

Розали: Да. Виждам…, виждам себе си с дълга…, дълга бяла рокля, която се разстила по земята. И навсякъде около мен на това – като морава…, поляна…, е просто пълно със животни. Все едно съм като пастир, ама като… 🙂 като принцеса-пастир. 🙂  Не знам къде е. Да… Виждам…, виждам се на нещо издигнато, като… все едно висока скала, която завършва с трева… и в полите на тази рокля – зайци, котки…, зайци, котки… Аз все едно съм като…, как… като владетелка на животните ли…?! И аз не знам как да го кажа… Усещам някаква топлина на…, някаква любов към тия същества… 🙂 и те толкова ми се радват 🙂 и толкова ме обичат…, 🙂 и…, а все едно са мои… /с щастливо изражение на лицето/ Не знам, ама прииждат от всякъде. 🙂

А.А.: Само котки ли има или всякакви животинки?

Розали: Не. Всякакви. 🙂 И всякакви животни… и просто всичко идва в краката ми… 🙂 Всичко идва в краката ми… Може би…, не знам… Аз им се радвам много. 🙂 Просто за мен всички са деца. 🙂

А.А.: Това ли е, което трябва да помогнеш на хората да разберат в настоящия ти живот?

Розали: Вероятно, да. Това е една голяма любов. Да. Трябва да ги науча да бъдат…, да им покажа тази любов, която… те не са се докоснали до нея, а която им е важна. Но, не знам как.

А.А.: Добре. Попитай: как?

Розали: Ами…, това което виждам… – Аз продължавам да се виждам една висока…, снажна… жена, като от приказките все едно облечена, с един плащ назад бял и някак си величествено вървя и стъпвам. И съм висока! И след мене по този плащ, той… в един момент преминава в животни – самия плащ… Това е много символично… 🙂 При това са много животни! И аз вървя срещу… една маса хора. То е като цяла редица пред мен… тълпа от хора, много. И те стоят в някакво сиво пространство – самите хора, може би, излъчват някаква сивост…, синкавост, едно такова по-мръсно и мрачно. А аз вървя срещу тях съвсем спокойно и зад мене орди от животни, които са по пелерината…, а пък не са по пелерината… – Странно! В смисъл – са част от нея. И аз просто вървя срещу тях спокойно и с цялата ей тая любов.

А.А.: Има ли нещо друго, което да ти даде като информация в тази връзка, което ще ти е полезно и е важно Розали да научи сега?

Розали: Трябва да бъда силна… като съм срещу тях. Само това каза.

А.А.: Как можеш да проявиш своята сила – да устоиш, да проявиш сила в моментите, когато ти е необходимо? – попитай. Какво ще ти помогне?

Розали: Той.

А.А.: Трябва да се помолиш ли, да се свържеш с Него, или просто да знаеш, че винаги Е покрай теб и това да те предпазва?

Розали: Това.

А.А.: Има ли нещо друго, което иска да ти каже или ти да го попиташ?

Розали: „Бъди спокойна за всичко!“

А.А.: Искаш ли да го попиташ, как да направиш връзката си с природата по-силна, за да можеш да бъдеш по-уверена в това, което ти предстои?

Розали: Нищо не казва.

А.А.: Добре. Има ли друго, което да питаме – за животните, природата, мисията ти? Да?

Розали: Благодарих му…, че… Даже съм седнала в скута му и Той ми се усмихва и нещо ми каза.

А.А.: Какво ти каза?

Розали: „Нали знаеш, че винаги Съм при теб?!“

А.А.: Чудесно! Попитай го тогава, защо се чувстваш нещастна? Защо си винаги затворена и тъжна, вглъбена в себе си?

Розали: /с въздишка/ Защото съм сама и защото не съм там.

А.А.: А как можеш да постигнеш удовлетворение и щастие? – попитай го.

Розали: Затова са ми дадени животните… Домашните ми животни.

……………………………………………………..

/следват още няколко въпроса и излизане от процеса/  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *