В първият етап от своята първа регресия, Розали пътешества в духовния свят – среща се със своята починала баба, както и с починалото си коте, чиято загуба продължава да приема трудно.
В тази втора част от регресията, душата й я отвежда при Бог, за да разбере от къде произтича силната й връзка с природата, а също и любовта й към животинския свят. Розали научава с какво е свързан планът на развитие на душата в настоящия й живот, както и мисията, която ще подпомогне осъществяването му.
В духовното пространство:
А.А.: Може ли душата да ни даде информация каква е коренната причина за тъгата на Розали? Нека излъчи живот или ни даде информация. И ми кажи: какво се случва?
Розали: Виждам бяла светлина. И аз съм потопена в огромна бяла светлина. И се чувствам много щастливо-спокойна…, слънчева се чувствам…
А.А.: Чудесно! А имаш ли усещане за тяло или по-скоро – не?
Розали: Не. Не.
А.А.: Попитай тази светлина: ти духовният водач на Розали ли си?……. – Какво ти отговаря? – Като усещане, като мисъл – какво пристига?
Розали: Пак тоя трон. Мъж. Възрастен мъж. И тази светлина, неговата… Тази светлина – кълбото светлина, в което бях – всъщност, е част от него. Той е като един изцяло светъл, бял, слънчев човек – мъж с дълга коса, брада. На трон… На няколко стъпала е сложен трона. И от цялото му лице, коса, брада… върви тая бяла светлина и надолу става топка, и аз съм в тази топка, която е част всъщност от него. Само ме гледа. Все едно ми е баща… В смисъл, топло. Топло – бащински топло, едно такова…
А.А.: Попитай го: може ли да ти каже името си? Първата мисъл, образ или усещане, което дойде – какво е името му?
Розали: Бог.
А.А.: Чудесно! Може ли да ти посочи, каква е мисията на Розали в настоящия й живот?
Розали: ДА ОБИЧА. Това ми излиза. Това – като чувство излезе…
А.А.: Има ли някаква пречка пред Розали да изживее мисията си „ДА ОБИЧА“?…… – Отговори ли ти?
Розали: Ами…, странно нещо! Помилва ми главата… и хвана това, което аз реших, че е голяма дълга брада, коса едновременно като воал се стича надолу от светлина. – Това всичкото е светлина. И в един момент, помилва ме, хвана го това нещо все едно е с огромна опашка и го метна…, така че аз паднах от него. Това видях…
А.А.: Той още ли стои пред теб?
Розали: Да.
А.А.: Продължаваш да се чувстваш добре в Негово присъствие, нали?
Розали: Да.
А.А.: На прав път ли е Розали в живота си?
Розали: Да. Усмихна се и каза – да.
А.А.: Попитай, защо имаш усещането, че животът ти минава през пръстите ти? Какво е необходимо да направиш, за да продължиш без това усещане?
Розали: Не ми отговори.
А.А.: Добре. Може би, по-нататък сама ще разбереш. А какво прави? Нещо прави ли?
Розали: Милва ми главата.
А.А.: Как те кара да се чувстваш това?
Розали: Все едно имам… Все едно съм с някой много добър и близък човек, приятел, и…, незнам… Спокойно ми е… Няма страхопочитание, няма страх или пък нещо странно, дискомфортно да ми се случва… – Като приятел…
А.А.: Как можеш да се свързваш с Него, така че да усещаш Неговото присъствие, когато имаш въпрос? – попитай.
Розали: Като говоря с Него или по-скоро като се моля. Т.е., виждам се… – като зададох въпроса и… – паднах на колене и направих така… /събира ръцете си за молитва/
А.А.: Това достатъчно ли е, за да направиш връзката?
Розали: Да.
А.А.: Има ли нещо по-специфично, което е необходимо да знаеш – за молитвата и как да я отправяш?
Розали: За първи път ми каза – „Вярвай ми!“ – Не ми говореше до сега.
А.А.: Чудесно! Ти искаше да знаеш, какъв план на живот си избрала за себе си – попитай го.
Розали: Хм. Обърнах се…, и излезе… един екран – като сфера. Странно е, защото… виждам само природа. Виждам само дървета, въздух…, треви… Но, то е толкова… Усещането е за нещо огромно…, и е свързано със Земята.
А.А.: А това пространство духовно ли е или е на Земята някакво пространство?
Розали: Не, аз виждам… Виждам го… Изглежда като на екран, но като Земята изглежда. Обло е. Екранът е сферичен. Просто виждам една сфера, която… Той не е екран квадратен, а е като една сфера, както по филмите – като холограма… – една такава сфера и тя изглежда като Земята. И това само ми показаха.
А.А.: Планът ти за живота е свързан с…? /прекъсва ме/
Розали: Е свързан със Земята – да.
А.А.: Ти искаше да знаеш, какво те свързва с котките, с животинския свят, с природата. Твоят план за развитие тук свързан ли е по някакъв начин с твоята обич към природата – за да си в помощ на природата, на животинския свят?
Розали: Питах го… и Той хвана това кълбо и ми го сложи в ръцете. Само това.
А.А.: Какво ти говори това?
Розали: Ами, че е нещо, което имам в ръцете ми. Че е свързано със Земята и е нещо, което е в ръцете ми.
А.А.: Коя е първата крачка, която можеш да направиш, за да можеш да изпълниш своя план на развитие тук на Земята?
Розали: Ще разбера сама. Нещо, което е много близо до мен.
А.А.: Има ли някой или нещо, което може да ти помогне по пътя ти натам? И какво е то?
Розали: Нищо не казва. Питам и мълчи…
А.А.: Кои са хората, които са тук с теб на Земята за твоя подкрепа? Може ли да ти ги посочи – имената им, или образи?
Розали: Излязоха за секунди – като примигване просто излязоха…
А.А.: Запомни ли ги?
Розали: Да.
А.А.: Нека да попитаме, от какво ниво на развитие е душата на Розали?… -Какво се появи?
Розали: Римско четири се появи. Каквото и да значи, това видях.
А.А.: Как се чувстваш, като получи това като отговор?
Розали: Безразлично ми е.
А.А.: Искаш ли нещо друго да попиташ – в тази връзка?
Розали: Не.
А.А.: Искаш ли да попитаме за животните – прераждат ли се животните?
Розали: Прераждат се. Заради хората.
А.А.: Защо? Защо се прераждат заради хората?
Розали: Защото те нямат нужда от усъвършенстване, но знаят, че имат нужда да бъдат близо до хората и заради тях идват тук, отново и отново.
А.А.: Каква е причината да имат нужда от близост с хората?
Розали: Хората имат нужда от тях.
А.А.: По какъв начин това помага на хората? Учи ли ги на нещо?
Розали: Да обичаме повече.
А.А.: По какъв начин си свързана с котките? – Тази силна връзка, която усещаш – от къде произтича?
Розали: Да. Виждам…, виждам себе си с дълга…, дълга бяла рокля, която се разстила по земята. И навсякъде около мен на това – като морава…, поляна…, е просто пълно със животни. Все едно съм като пастир, ама като… 🙂 като принцеса-пастир. 🙂 Не знам къде е. Да… Виждам…, виждам се на нещо издигнато, като… все едно висока скала, която завършва с трева… и в полите на тази рокля – зайци, котки…, зайци, котки… Аз все едно съм като…, как… като владетелка на животните ли…?! И аз не знам как да го кажа… Усещам някаква топлина на…, някаква любов към тия същества… 🙂 и те толкова ми се радват 🙂 и толкова ме обичат…, 🙂 и…, а все едно са мои… /с щастливо изражение на лицето/ Не знам, ама прииждат от всякъде. 🙂
А.А.: Само котки ли има или всякакви животинки?
Розали: Не. Всякакви. 🙂 И всякакви животни… и просто всичко идва в краката ми… 🙂 Всичко идва в краката ми… Може би…, не знам… Аз им се радвам много. 🙂 Просто за мен всички са деца. 🙂
А.А.: Това ли е, което трябва да помогнеш на хората да разберат в настоящия ти живот?
Розали: Вероятно, да. Това е една голяма любов. Да. Трябва да ги науча да бъдат…, да им покажа тази любов, която… те не са се докоснали до нея, а която им е важна. Но, не знам как.
А.А.: Добре. Попитай: как?
Розали: Ами…, това което виждам… – Аз продължавам да се виждам една висока…, снажна… жена, като от приказките все едно облечена, с един плащ назад бял и някак си величествено вървя и стъпвам. И съм висока! И след мене по този плащ, той… в един момент преминава в животни – самия плащ… Това е много символично… 🙂 При това са много животни! И аз вървя срещу… една маса хора. То е като цяла редица пред мен… тълпа от хора, много. И те стоят в някакво сиво пространство – самите хора, може би, излъчват някаква сивост…, синкавост, едно такова по-мръсно и мрачно. А аз вървя срещу тях съвсем спокойно и зад мене орди от животни, които са по пелерината…, а пък не са по пелерината… – Странно! В смисъл – са част от нея. И аз просто вървя срещу тях спокойно и с цялата ей тая любов.
А.А.: Има ли нещо друго, което да ти даде като информация в тази връзка, което ще ти е полезно и е важно Розали да научи сега?
Розали: Трябва да бъда силна… като съм срещу тях. Само това каза.
А.А.: Как можеш да проявиш своята сила – да устоиш, да проявиш сила в моментите, когато ти е необходимо? – попитай. Какво ще ти помогне?
Розали: Той.
А.А.: Трябва да се помолиш ли, да се свържеш с Него, или просто да знаеш, че винаги Е покрай теб и това да те предпазва?
Розали: Това.
А.А.: Има ли нещо друго, което иска да ти каже или ти да го попиташ?
Розали: „Бъди спокойна за всичко!“
А.А.: Искаш ли да го попиташ, как да направиш връзката си с природата по-силна, за да можеш да бъдеш по-уверена в това, което ти предстои?
Розали: Нищо не казва.
А.А.: Добре. Има ли друго, което да питаме – за животните, природата, мисията ти? Да?
Розали: Благодарих му…, че… Даже съм седнала в скута му и Той ми се усмихва и нещо ми каза.
А.А.: Какво ти каза?
Розали: „Нали знаеш, че винаги Съм при теб?!“
А.А.: Чудесно! Попитай го тогава, защо се чувстваш нещастна? Защо си винаги затворена и тъжна, вглъбена в себе си?
Розали: /с въздишка/ Защото съм сама и защото не съм там.
А.А.: А как можеш да постигнеш удовлетворение и щастие? – попитай го.
Розали: Затова са ми дадени животните… Домашните ми животни.
……………………………………………………..
/следват още няколко въпроса и излизане от процеса/