КЛЮЧЪТ И СВЕТЕЩИЯТ КРЪГ ОТ ХОРА

В началото на своята регресия Искра навлиза в духовно пространство, наречено Мястото на Планиране на животите. От там има възможност да наблюдава и научи каква е мисията ú, защо е родена в това семейство и как да разчита посланията от сънищата си. По време на пребиваването си в пространствено-времевия континуум, постъпателно разбира какво всъщност представляват Ключът и Светещият кръг от хора, а също и начинът, по който е свързана с тях и двамата арктурианци. В края на регресията си наблюдава и усеща от къде произтича изначално.

(в духовното пространство):

Искра: Светло е и се намирам на една нива. Има жито и аз го докосвам с ръце. Преминавам през житото, като трябва да стигна до едно дърво в средата! Което май е… – изниква ми „жълъди“ – като голямо дърво с жълъди.

А.А.: Дъб?

Искра: Да-да, дъб!  

А.А.: А спрямо теб, колко е голямо дървото?

Искра: Доста е голямо и е с широко стъбло. И аз го обикалям от всички страни. Обаче, е много странно, че е единственото дърво сред тази нива! И сядам в сянката му, защото е обед. И просто си сядам под дървото!

А.А.: Как изглеждаш там?

Искра: Момиче съм и съм на 9 години. С опашка, вързана с панделка – бяла. Имам рокля с нещо отгоре като престилка. И бели обувки с къси чорапи. Спокойно е. Нямам усещане за време.

А.А.: Нека да помолим душата, да ни покаже как точно е планиран настоящия живот на Искра, преди да слезе в тяло! ……………

Искра: На същото място съм и чертая с една пръчка в пясъка под дървото.

А.А.: Какво чертаеш?

Искра: Някакви правоъгълници.

А.А.: Те значат ли нещо или просто си играеш с пръчката? Как изглеждат тези правоъгълници?

Искра: Ами, както… – имат тирета, като подточки. Все едно ще правя някакъв списък. Като един голям правоъгълник и отдолу с тиренца искам да пиша нещо!

А.А.: Добре! Нека да видим какво пишеш и помага ли ти някой, или си сама там, където пишеш тези неща!

Искра: Не съм сама! И виждам нещо като… Не нещо като! – Виждам един лъв!

А.А.: Къде е той спрямо теб!

Искра: Ами, той стои до мен! Сякаш е като…, 🙂 като домашно животно! В смисъл: мен не ме е страх от него и той не се страхува от мен!

А.А.: А той какво прави?  

Искра: Гледа ме как си чертая тези правоъгълници! Обаче…?!, ми казва: „Това – не!“ Аз пиша разни подточки. Не мога да видя точно какво пиша, ама на някои от подточките казва: „Това – не!“

А.А.: Попитай го: Защо?

Искра: „Не е интересно!“

А.А.: Ти съгласяваш ли се с него или продължаваш да си ги пишеш така?

Искра: Ами, той като каза: „Това – не!“ и изтрих тази подточка!   

А.А.: А имаше ли някакво напрежение в теб или просто си се съгласи?

Искра: Като игра е! Съгласих се, да! Сякаш…, сякаш заедно го правим този списък! Но, той по-скоро наблюдава! И не ми казва какво да пиша!

А.А.: Само казва кое не може, така ли?

Искра: Не! Не казва кое не може, ами все едно, че от това няма смисъл, защото няма да ми е интересно! И продължава да ме гледа как го пиша…! И просто ме гледа. И аз се чудя дали да включа нещо или не! И сякаш ми казва: „После, ако искаш, ще си го добавиш!“

А.А.: Кога „после“? Докато се изпълнява списъка ли или преди това?

Искра: Докато се изпълнява – да!  

А.А.: Този списък какво представлява? С какво е свързан?

Искра: Това са някакви… 🙂 задачи! Като “to do” лист. Списък със задачи. Само че, изобщо не виждам какво точно пише…?!

А.А.: А вътре в себе си знаеш ли дали това, което е написано, е свързано по някакъв начин с това, което да преживееш; хората, с които да бъдеш? Или това е нещо съвсем отделно, съвсем различно?

Искра: Не-не – това е! Това е като план на живота!

А.А.: А там можеш ли да прочетеш каква е мисията ти за настоящия живот? 

Искра: Трябва да помогна на някого!

А.А.: За какво?

Искра: Не мога да разбера!  

А.А.: А на кого трябва да помогнеш?

Искра: Той ще дойде и ще ми каже!

А.А.: Ти знаеш ли как да му помогнеш?

Искра: Ще разбера, когато дойде и ми каже! Хм?! Много е странно!

А.А.: Кое?

Искра: Ами, все едно е един човек, зад който има още много хора! Обаче, те не са зад него като в редица, ами са по-скоро – от този един човек, става нещо като кръг. След този един човек има други хора, които са наредени в кръг!

А.А.: Те колко са приблизително?

Искра: Десет. Този човек е като – идва ми думата „ключалка“! Ключалка! Аз трябва да му дам нещо!

А.А.: Как изглежда това, което трябва да му дадеш?

Искра: Още не знам!

А.А.: Може би, ще се разкрие във времето! Има ли нещо, което там наблюдаваш в момента, докато пишеш списъка? – Има ли образи на хора, които изникват в съзнанието ти и които знаеш, че ще срещнеш в настоящия живот, или е подходящо да срещнеш? С които си обвързана предварително?

Искра: Освен този човек, не виждам някакви други образи!

А.А.: А как си попаднала в семейството, в което си се родила? Ти ли си го избрала или по друг начин се е случило?

Искра: Да! Аз съм го избрала!

А.А.: Нека да видим от колко варианта на избор, си се спряла на този?

Искра: Идва ми – два варианта.   

А.А.: Кой е бил другият вариант?

Искра: Не е важно…!

А.А.: Защо си се спряла на този вариант – на това семейство? Кои са уроците, които учиш чрез това семейство, в което си избрала да се преродиш?

Искра: Най-важния урок е да бъда самостоятелна! Но, като: да мога да се оправям сама! Това е!

А.А.: Каква е връзката с настоящата ти майка? Има ли такава връзка, която е била от преди и поради тази причина са ви свързали сега в живот?

Искра: Усещам че, тя по някакъв начин трябва да ме пази! Не от нещо, ами като… – излиза ми думата „насока“! Като някаква насока, когато се лутам.

А.А.: Т.е., помага ти и те подкрепя, докато сте заедно в живота?!

Искра: Да!

А.А.: Все още ли си покрай това дърво, до което чертаеш?

Искра: Да! 

А.А.: А какво прави лъвът?

Искра: Стои до мен и така… гледа през рамото ми. Наблюдава какво чертая!

А.А.: Той по какъв начин е свързан с теб?

Искра: Ами, като… като помощник-пазител!  

А.А.: Има ли си име?

Искра: Хм! 🙂 Казва се Слава. 🙂 Работата му е този момент! Така го усещам!

А.А.: Там при планирането да помага, така ли?

Искра: Да.  

А.А.: А защо има такъв образ? Какво иска да ти покаже с него?

Искра: Хм! 🙂 Не знам!  

А.А.: Добре! Нека да видим: Това, което чертаеш, свързано ли е по някакъв начин с договорката, която имате с Бистра и частта, която ти трябва да изпълниш от тази договорка?

Искра: Тук ясно усещам, че тя е този първи човек и аз нещо трябва да ú дам! Обаче, какво трябва да ú дам?! Ако тя е ключалката, по-скоро аз трябва нещо да отключа! Така го усещам!

А.А.: Нека да видим кое е това нещо, което трябва да отключиш!

Искра: 🙂 Хм! Виждам голям стар метален ключ! Като от някаква голяма стара порта и аз трябва да ú го предам!

А.А.: Какво ще бъде отключено с този ключ от старата порта?

Искра: Това е нещо, което тя знае!

А.А.: Тази голяма стара порта, какво всъщност представлява?

Искра: Не, не! Ключът е като такава порта! Хм?! Обаче…! Хм?!  

А.А.: Опиши ми какво наблюдаваш!

Искра: То е хем като физически ключ – този! Но и не е баш така! Просто виждам как го нося с двете си ръце и го предавам! Но, това не е просто ключ, ами…! Формата му е на ключ, но не е само това!

А.А.: Как да го намериш този ключ, който трябва да предадеш? Коя е първата стъпка в тази посока?

Искра: „Когато му дойде времето!“ ще разбера къде е! – Това ми изникна като мисъл!

А.А.: Добре! Нека да видим каква е нейната част от договорката!

Искра: Хм! 🙂 Аз ú давам ключа и тя ми казва: „Ще направя каквото поискаш!“ Все едно като…, като знак на благодарност! Т.е., аз ú давам това, а тя 🙂 изпълнява нещо като желание, може би! Ама какво е това желание…?!

А.А.: Попитай душата си!  

Искра: Ами – „още не му е времето“! Когато дам ключа, тогава ще разбера и каква е като…, като отплатата! Това виждам!

А.А.: Има ли нещо, което е част от мисията ти и задачите, с които си слязла тук?

Искра: Чух: „Когато му дойде времето, ще разбереш!“    

А.А.: Добре! Има ли още нещо, което душата иска да покаже там – от момента на планиране? Има ли нещо важно, което е хубаво да знаеш?

Искра: Ами, този лъв ми казва: „Когато дори мястото за писане свърши, можеш да продължаваш да пишеш колкото си искаш!“ Като все едно че, това планиране не свършва там, а може да продължава в… – като във всеки един момент!

А.А.: Имаш ли усещане дали там – в момента на планиране – има и други хора, с които успяваш да се свържеш, и по някакъв начин пожелавате да преминете заедно през определени моменти от живота?

Искра: Сигурно има! Но, в този момент – когато лъвът е там – той не за това е дошъл!  

А.А.: А за какво?

Искра: Нещо, свързано с този ключ е! И даже го чертая на пясъка!  

А.А.: Ключа ли?

Искра: Да…! Под списъка! Много стар е! И като някакъв украсен е такъв един! Някакви като символчета… В горната част на ключа, където има един кръг, има като седем лъча с някакви символи!

А.А.: Те са непознати символи или ти там ги знаеш какво означават?

Искра: Те са като някаква стара азбука! Обаче, хората, на които ще ги дам, те знаят какви са! Те знаят какво означават! За мен са просто красиви и са част от окраската на ключа. Но, те знаят какви са и защо са!    

А.А.: А каква е причината ти да не знаеш?  

Искра: Ами, сякаш като – за мен не е важно да знам! За тях е важно! Чувствам се като някакъв пощальон!

А.А.: А усещането приятно или неприятно е?

Искра: 🙂 Не е нито едното, нито другото! В смисъл, неутрално е! Отношението ми към символите е неутрално, защото на мен не са ми важни. Обаче, като – „С радост бих направила това!“ – такова е усещането!

А.А.: Тези символи с какво ще помогнат на хората, които ги получат?

Искра: Ще ги направят по-силни по някакъв начин. Сякаш те ще се припознаят в тях! Като…, все едно ще се видят през някакво огледало и ще станат по-силни! Това ми е усещането.

А.А.: А защо им е?

Искра: Защо им е?! – Може би е свързано с тяхната си лична мисия!

А.А.: А има ли други детайли на твоята мисия, които душата иска да прояви? Да покаже задачите, с които си слязла?

Искра: Излиза ми нещо като… Все тая дума „помощ“ ми излиза. Помощ и подкрепа. Т.е., трябва сигурно да помагам на всеки и друг, който срещна! Ама как да му помагам?! – Това е като: трябва да помагам на някой да се чувства добре! Не на някой, ами на когото срещна – да се чувства добре!    

А.А.: Как да стане това?

Искра: Ами чувам: „Ти ще разбереш как! Зависи от човека.“

А.А.: Как да реализираш себе си професионално и в личен план? – Кой е най-благоприятния път, по който да тръгнеш?

Искра: Ами, отговорът е: „Ти вече знаеш как!“ И отговорът е: „Ти вече знаеш как! – Това е!“

А.А.: Т.е., да не питаме повече, така ли или…? 🙂

Искра: Да, няма смисъл. Хаха! 🙂 – „Няма смисъл, защото отговорът няма да се промени!“ 🙂   

А.А.: Добре! 🙂 Това, което имаш като задачи/мисия в настоящия живот, свързано ли е по някакъв начин с това, което получаваш като послания от сънищата или не?

Искра: Ами, да! Това е така! Така се изпраща информацията!

А.А.: Как да запомняш и да тълкуваш сънищата си, ако те са важни?

Искра: Получавам думата „усещане“, като: трябва да запомня усещането и първата асоциация. Това е като една игра, която харесвам! Тя е игра на асоциация с картинки и по този начин се изпраща информацията, за да ми е интересно.  

А.А.: А как да ги запомняш? Има ли метод, техника, начин, по който това да се случи с лекота?

Искра: Ами, тя идва не за да я запомня, а за да изплува, когато е нужно! И не е важно да я запомня такава, каквато е спусната! Като в играта – трябва да видя идеята зад образа!  

А.А.: А какво трябваше да научиш в Университета на Сен Жермен на 07-ми септември? (има се предвид университет в духовното пространство)

Искра: Че само този, който… Хаха! 🙂 Само този, който полага усилия, ще си вземе изпита! 🙂 

А.А.: Как да си спомниш това, което си сънувала, за да знаеш кои са усилията, които трябва да положиш?

Искра: Всъщност, аз видях как си прочетох учебника и си взех изпита! Обаче… бях с недоумението, защо другите не… Те отидоха „на шопинг“!    

А.А.: Не бяха на изпита, а отидоха „на шопинг“ – така ли?  

Искра: Да!

А.А.: Какво искат да ти покажат с това?

Искра: Че все пак, за да получиш, трябва да положиш усилия! Но, не насилствени, а някак си – да дойдат от теб! Затова нямаше смисъл да им казвам, че трябва да си вземат изпита! Т.е., не можеш да накараш другите хора да направят нещо, което не искат. Затова няма смисъл да се възмущавам. 🙂

А.А.: Има ли нещо друго, което е важно да знаеш за това, което се е случило там?

Искра: Ами, чувам нещо, като: „Вече можеш да имаш достъп!“

А.А.: Попитай: До какво можеш да имаш достъп?

Искра: „До това, което ти е нужно!“

А.А.: Как да имаш този достъп?  

Искра: Чувам: „Поискай и ще ти се даде!“    

А.А.: Има ли начин, по който трябва да бъде поискано, за да може да ти се даде? Или това е без значение и просто трябва да поискаш?

Искра: „С любов и благодарност, но да не е само за теб!“ – Като „предай нататък“ трябва да е!

А.А.: Т.е., да споделяш това, което получаваш?  

Искра: Да, но не винаги е важно да споделиш от същото нещо! Трябва като да предадеш…   

А.А.: Импулса на любовта и благодарността ли?

Искра: Ами – да, да! Така!

А.А.: А какво искат да ти предадат Арктурианците? Има ли такава информация, която трябва да мине през теб?

Искра: Пак ми излиза нещото с този ключ! Видях пак онези сенки – от гонга! (има предвид гонг медитация, на която е присъствала и по време на която наблюдава сенки на същества) Те са сини сенки. Тъмно сини. Хем с формата на тяло, обаче са без тяло!  

А.А.: Безплътни са, но имат очертания на тяло?  

Искра: Да-да! Точно! И те пак стоят и ни наблюдават!

А.А.: Виж ги колко са!

Искра: Две са. Знам, както и тогава, че единият е мъж, а другият е жена. Обаче, по никакъв начин не мога да разбера кой кой е, и това не е важно!

А.А.: Какво искат да ти предадат?

Искра: Нещо, свързано е с това, което… – Аз съм като някакъв мост! Сякаш съм мост между тях и този кръг от хора! Хм?! Много странно! Много странно!

А.А.: Кое е странно?

Искра: Ами…, този ключ на стара порта има – там, където отключва – има две черти! И това са те! Аз съм моста – т.е., като дръжката. И горната част са тези хора. Като: ние сме ключът! Ние сме ключът и аз съм моста между долната част и горната част!

А.А.: Кои „ние сме ключът“?

Искра: Ами, ние всичките!

А.А.: Двамата арктурианци, ти и кръга от хора ли?

Искра: Ами, да!

А.А.: И какво се отключва чрез всички?

Искра: Веднага ми изникна думата „знание“. За нещата!

А.А.: Добре! Отключили сте вратата! Нека да видим какво има зад вратата!

Искра: „Няма врата!“ – Аааа, тя е една прозрачнааа! Да, това виждам: една прозрачна врата! Хм! Тази врата е като водопад и можеш да минеш от двете страни. Когато си поискаш можеш да бъдеш от двете страни!

А.А.: От тази страна ли е Кръгът?

Искра: Кръгът може да бъде където си поиска! 

А.А.: Кой може да бъде от едната или от другата страна и да преминава?

Искра: Ами, хората в кръга и които са в ключа! И нещо като „и аз мога“.

А.А.: Този кръг може ли да нараства?

Искра: Да, обаче… този кръг не може да стане… Той нараства по друг начин! Не става голям като голям кръг, ами става като лъчи на слънце! 

А.А.: Т.е., към всеки човек като се прикрепя и друг, или по друг начин?

Искра: Да – така! Той нараства като слънце, а не като окръжност!  

А.А.: И всъщност, тези които са като част от това слънце, могат да преминават от едната и от другата страна, така ли?

Искра: Даа!     

А.А.: Това с какво им помага?

Искра: Да намерят другите частици! Като: да намерят другите частици като елементи.

А.А.: Как да ги намерят?

Искра: „Те си знаят. Трябва да се разпознаят!“ – Като: частиците и хората от първия кръг трябва да се разпознаят.

А.А.: И след това?

Искра: След това… Ами, този кръг започва да свети! Като последователно започва да свети! Когато свети, нещо се издига нагоре! 🙂 Като син-сив дим е, обаче, не е дим това…! Не е дим, ами е като… Виждам го… както като на газов котлон има огън, но той е… Той е като син огън.    

А.А.: Сияние?

Искра: Не по-скоро! – Сигурно е енергия! Обаче, тя се вижда като син пламък!

А.А.: Но, той е постоянен там и седи, или се издига нагоре? Или се излъчва в пространството? 

Искра: Тези хора – като първите, които правят кръга – те го запалват и става като постоянен огън нагоре. Като някакъв вечен огън! Като неизчерпаем огън! – Това е. 

А.А.: Каква е целта този неизчерпаем огън да съществува?

Искра: Те с този своеобразен ключ минават от другата страна и там правят този неизчерпаем огън, защото като: „не могат да светят самостоятелно“! Трябват им лъчите, за да поддържат огъня! Иначе, той не може да пламне! Трябва да си направят лъчите, за да пламне огъня!

А.А.: И когато пламне огъня, как се променя това, което е наоколо?

Искра: Ами, от едната страна е като тъмна пещера. Тази невидимата завеса те преминават от другата страна и има като… – Много е хубаво! Има много цветя и птички пеят! Като хубаво място е там, където ти се иска да бъдеш! 🙂

А.А.: А тези, които са от кръга (около десетина каза, че са) – заедно с арктурианците и тези, които могат да преминават от двете страни – те могат да преминават по всяко време?! А лъчите им могат да преминават с тях, когато се приближат към тези 10 и когато се запали този огън ли? – Това ли е предназначението на огъня или е по друг начин? 

Искра: Не! Това е предназначението на хората и на лъчите – да направят огъня! 

А.А.: Огъня за какво служи?

Искра: Ами, той ще поддържа! Ще поддържа…, ще запалва и ще поддържа! – Енергията! Защото всеки от тях си има свой собствен огън, обаче, той е недостатъчен за Цялото. Трябва като да се съединят като някакви парчета, от механизъм парчета, за да може той да пламне!

А.А.: Този кръг от жени или от мъже е?

Искра: Ами, отговора е: „Не е важно като…., като…“  

А.А.: Не е важен пола? 

Искра: Да-да, така е!… Това, което наблюдавам в момента е като другата част, зад водопада. Има някакви… Абе, много е хубаво! И екзотично е! – Едни водопади, едни реки…! И някакви птички постоянно… пеят!

А.А.: А кое е това място?   

Искра: Отговорът е: „То не е място!“ – Не е място ли?

А.А.: А какво е?  

Искра: „Състояние!“   

А.А.: Чудесно!

Искра: „Не го търси! Не е място!“

А.А.: А могат ли да пребивават само в това състояние?

Искра: „Ако поискат, могат! Това е въпрос на избор.“

А.А.: Всеки ли може да постигне това състояние в този живот, който живеем?

Искра: „Когато е готов. Дали в този или в друг, сам си решава.“  

А.А.: Как да разберем кои са готови? Какво трябва да притежават те? 

Искра: Трябва да имат някакъв вътрешен огън, за да могат да светнат! 🙂 И като „да станат лъч от това“! Трябва да допринесат своя огън, като да станат елемент от този кръг! – Това е. Обаче, не всеки има огън! Не всеки има огън…!

А.А.: Кои нямат? Защо някои нямат?

Искра: Защото не го знаят!   

А.А.: Трябва някой да им покаже, че имат огън или по друг начин?

Искра: Трябва като „да поискат да имат огън!“ Това е като „да положат усилие, за да имат огън!“   

А.А.: В какво направление да положат усилия?

Искра: Като: „Да не мислят само за себе си! За какво ти е огън, ако ще си го пазиш само за себе си?!“

А.А.: Как да извлечеш онази информация от това, което наблюдаваш в момента, за да можеш да направиш реални крачки напред към това, което наблюдаваш? Коя е първата крачка в тази посока, за да се осъществи всичко това?

Искра: „Да се запалиш!“  

А.А.: По какъв начин?

Искра: „Да се запалиш – като: да отдадеш!“ Като: да отдадеш част от енергията си. Защото тя е свързващото звено и така се прилепват!

А.А.: Чрез огъня?

Искра: Да.

А.А.: И се разрастват, така ли? 

Искра: Да.

А.А.: А кое ще ти помогне да запалиш огънчето в теб и да го разраснеш, така че да се свържеш?

Искра: Ами, то е въпрос на избор!  

А.А.: Ако има информация допълнително, която душата иска да разшири, нека да я прояви сега! 

Искра: Ще получа всичката информация, като: по всяко време!    

А.А.: Как да я извличаш?

Искра: Като: „С времето ще се научиш да отсяваш едната от другата.“ – Ама, как ще се науча?

А.А.: Нека попитаме: Как?

Искра: „Ти ще разбереш!“  

А.А.: А енергийния печат на твоя духовен водач Стела, който си усетила докато си била в музея в Разград – той какво идва да ти покаже?  

Искра: Първо ми идва, че тя е била част от тях! Като: от хората…   

А.А.: Т.е., по него време е съществувала в тяло?

Искра: Да, това е. И като: аз съм различила нейната енергия в тези неща, защото мога да я разпознавам. И сега… Сега усетих същото!  

А.А.: Същия енергиен печат, който усети там, сега преминава през тялото ти ли?

Искра: Да!

А.А.: Какво е чувството?

Искра: Чувството е… Хаха!… 🙂 Чувството винаги е било, че се прикрепяш към някаква батерия! 🙂  

А.А.: Като презареждане?

Искра: Да. 🙂

А.А.: Има ли нещо, което впоследствие ще е важно да намериш, да откриеш във връзка с това, което там си усетила, наблюдавала? Има ли нещо ценно в тези времена?  

Искра: Не. Това е като да видиш някого на снимка. Като да разбереш, че е бил там!

А.А.: Ти била ли си по същото това време там?

Искра: Не.  

А.А.: А защо тя е била?

Искра: За да помага на хората. Затова тя е мой водач!  

А.А.: Т.е., тя е преминала през това, знае как да го прави и затова сега е твой водач?

Искра: Ъхъм!   

А.А.: Има ли друго, което иска да ти каже за нещата, които ти предстоят в настоящия ти живот и на къде да поемеш?

Искра: „Ние всеки ден си говорим по всяко време. Не е нужно да е сега или някой друг път. Когато искаш, тогава!“ 

А.А.: Товари от минали животи носиш ли със себе си в настоящия живот и ако има такива, как да се освободиш?

Искра: Каза ми: „Ти вече разбра кои са и затова вече не са важни“.

А.А.: А по отношение на Бистра – тази връзка, която съществува между вас, ако е позволено, нека да видим от къде произтича!

Искра: Хм! 🙂 Виждам една аула в университет и сякаш ние сме от един клас. – Ние не сме от един клас! Просто присъстваме на една и съща лекция.

А.А.: Добре! Кой води лекцията?

Искра: Някакъв човек в бяло! Мисля, че е мъж! Обаче…! Това е една голяма зала, а има малко хора! Може би, 30-50 в една много голяма зала! Защото…, няма интерес към това, което той говори!

А.А.: А защо няма интерес?

Искра: Ами, другите не са готови! Изобщо не биха разбрали за какво говори, затова няма смисъл да се занимава… И той говори за това как да запалиш своя огън!

Хаха! 🙂 Изглежда ми като една от залите във ВИНС-а! Хаха! 🙂

А.А.: Т.е., като в материалния свят?

Искра: Да, обаче…  Ние си изглеждаме така, както си изглеждаме сега. Не сега…! – Някъде сме на около двадесет и няколко години! Интересно!

А.А.: Познаваш ли някой друг там? И каза, че ти е интересно! Кое ти е интересно?

Искра: Ами, това, което говори! Чертае някакви неща на дъската. Има нещо като… Хаха…! 🙂 Нещо като тояга. Като бастун-тояга.

А.А.: Какво прави с нея?

Искра: Подпира се! Обаче…, другите хора просто не ми е… Все едно: знам, че са хора и че са там, но няма образ, няма…

А.А.: Не са разпознаваеми ли?

Искра: Даа! От всички хора, само тя е там. И вика: „Слушай, слушай! Виж колко интересно е!“ Само това ми излиза: „Слушай, слушай!“

А.А.: Има ли нещо, което казва този човек там и което е необходимо да си припомниш сега?

Искра: Като: Сега, на този етап, вече го знам! Т.е., на тази лекция не съм го знаела! Но сега това, за което говори, вече го знам!

А.А.: Добрее! Нека да видим има ли друго, което те свързва с майка ти, с Десислав, с Бистра?

Искра: Чрез тях уча уроците и чрез тях прилагам наученото! 🙂 И те ме учат! Те са част от списъка, защото съм ги сложила в списъка!

А.А.: А ти как ги избра в списъка?

Искра: Видях някаква искра. Някаква искра. – Това е отговора.

А.А.: А има ли някой друг, който е в този списък и който вече е в твоето обкръжение?

Искра: Отговорът е: „Идват и си отиват.“ „Определени хора са за определени неща, затова идват и си отиват.“

А.А.: Това, което сега в настоящия си живот имате като импулс с Бистра – да извлечете информация от най-старото дърво в България – Байкушевата Мура – може ли да ти се подскаже как да извличаш от там това, от което имате нужда?

Искра: „Просто го прегърни!“, „И то ще ти каже!“ 

А.А.: Има ли кръг от въпроси, които не е подходящо да задаваш или на които отговаря то самото, или няма ограничения?

Искра: „Няма ограничения. Ако разбереш отговора, значи въпросът е правилен!“

А.А.: Добре! С какво е по-различно това дърво от останалите?

Искра: „Твърде старо е!“

А.А.: Какво иска да ти каже с това?

Искра: „Че, колкото по-старо е, толкова повече информация е събрало! Затова то е по-полезно от другите.“ Като някакъв стар учител.

А.А.: Тази информация, която ще получиш, по какъв начин ще ви е полезна на теб и на Бистра?

Искра: Тя е нещо, свързано с кръга.  

А.А.: В какъв смисъл?

Искра: Като…, като… как да обясня?! – Тя ще бъде информация и аз ще ú придам смисъл. 🙂 Като: аз ще отключа смисъла.   

А.А.: А орела, който си наблюдавала по време на гонг-медитацията (последната, на която си ходила), има ли някакво особено значение или причина, поради която ти се е появил по този начин? Има ли някакво послание към теб? И ако има, какво е то?

Искра: Той е някакъв учител! – Като още една подкрепа! „Просто следвай знаците!“

А.А.: Кои са знаците, които ти дава? Чрез появяването му или по друг начин?

Искра: Не-не! Като: „Всичко лошо си има хубавата страна!“

А.А.: За коя сфера от живота ти в момента това е актуално?

Искра: „За всяка сфера! Следвай знаците!“ И в момента усещам същия…

А.А.: Енергиен печат ли?

Искра: Да.

А.А.: Като на Стела? А от едно място ли произтичат?

Искра: Да. 

А.А.: А ти с тях от едно място ли си?

Искра: Не-не! Те са на много по-високо ниво!

А.А.: Тези знаци, които ще получиш, на къде ще те поведат? И каква е целта?

Искра: Те не са знаци, а са маркировка! И все едно, аз като ги различа, ще знам, че това е пътят без съмнение

А.А.: Чудесно! И на къде води той?

Искра: „Да избера себе си!“ Като: да избера това, което е важно за мен! „При две опции, избери тази, която е важна за теб!“ – Това е!

А.А.: От къде изначално произтичаш? И къде първоначално си придобила живот?

Искра: В светлината!

А.А.: Наблюдаваш ли го това?

Искра: Ами, то е като… лава…! Обаче, не е лава, ами е едно с тичинки и реснички. И е златно-жълто! Като желе, но не е като желето. То е такова… – като… живо е! Като мозък, 🙂 но не е мозък! И те обгръща, без да те обгръща! И се мърда постоянно! Като… Не знам защо тая дума ми излиза?! – като „тичинки“! С цвета на тичинки е! Златисто-жълто. И хем е като кадифе, но не е като кадифе!

А.А.: Какво иска да ти каже с това?

Искра: Като жива мекота!

А.А.: И ти си цялото това нещо или там си с…? (прекъсва ме)

Искра: Не-не! Аз съм само част от това нещо! 

А.А.: Добре! Как усещаш себе си – като индивидуалност или като част от една обща индивидуалност?

Искра: Ами, хем съм себе си, но съм свързана с това цялото!

А.А.: А можеш ли да се отделяш и да се прикрепяш отново? Или просто си там?

Искра: Да, когато си поискам

А.А.: Т.е., имаш самостоятелност…? Но, имаш и… (прекъсва ме)

Искра: И свързаност едновременно!

А.А.: А как те обгръща и не те обгръща?

Искра: Ами…! 🙂 Хем е супер близо, но не те задушава с близостта си!   

А.А.: Усещаш го около себе си, но не те притиска?

Искра: Да, да!

А.А.: Ти каза, че все едно се мърда като лава, желе?

Искра: Хм! То цялото се мърда като желе, но всички тези… реснички – и те се мърдат! Те са като живи! 

А.А.: А изглежда ли като течно или изглежда като еднородна смес, или как е?

Искра: Да, като еднородна смес! И това го виждам всеки път, като пускам рейки. Някак си от там започва всичко!   

А.А.: А как се е появило това, което наблюдаваш?

Искра: Хаха! 🙂 Ами, то не се е появило! Просто си е тааам! Сякаш за него няма начало и няма край! „Начало“ е само дума… Нямам усещане за неговото начало! Просто е… – хем е меко и топло, хем ти дава някакво усещане за сигурност! 

А.А.: А кои са другите, които са около теб?

Искра: Не виждам други! Сигурно има, просто аз не ги виждам!  

А.А.: Ти какво си от това нещо?

Искра: Аз съм… Какво съм?! – Все едно виждам себе си! Като: виждам себе си, но без да имам тяло!

А.А.: Т.е., това е само образ, по който да можем да разберем какво си, но не че той съществува по този начин?

Искра: Ъхъм! 

А.А.: Т.е., той има тези качества, чрез които да го разпознаем, но не че той е това, което наблюдаваш – така ли – като форма, плътност или друго…? Просто има тези свойства?

Искра: Може да бъде всичко, което решиш че е! 

А.А.: А има ли нещо друго, което би искала да знаеш или нещо, което сега възниква, и имаш нужда да тръгнеш към него?

Искра: Отговорът е: „Питай, когато си поискаш! Не е нужно да е сега!“ – Като: „може да е по всяко време!“ „Просто питай! – Себе си!“

……………………………………………………………………………………………………….

(край на регресията)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.