Първа част:
В тази своя втора регресия, душата на Илиана я среща отново с нейния духовен водач Палмира, която й припомня за Неугасваща.
След това отправя съзнанието си към превъплъщение на планетата Арктур, споделя замисъла на Космическата Конфедерация за планетата Гая, връща се към други свои инкарнации на Алфа Кентавър и Тайгета.
В края на първа част ни разкрива кой е ИЗХОЙ ВАКХОЙ и каква е връзката му с 24-мата Старци (Основателите), запознава ни с Планът на Хой и ролята на Неугасваща в него.
(в духовното пространство)
А.А.: Къде си сега?
Илиана: В себе си.
А.А.: Какво е това, което знаеш за себе си?
Илиана: Името ми.
А.А.: Какво е то – човешкото ти име или нещо друго?
Илиана: Ммм…, нещо като А-Н-К-Х, тука някакъв звук много странен КХЗ. АНКХА ИЛИИ… Второто И е малко по-удължено. ИЛИИА. Нещо такова! – Пазителка. Пазителка на Огъня. Но, всички ми викат Неугасваща.
А.А.: Какво е важно да знаеш за Неугасваща?
Илиана: Има тук един огън – вътре. В мене.
А.А.: Къде точно – можеш ли да го локализираш?
Илиана: Не знам…! Аз съм някакво кръгче такова. Сферичка. Не – око. Очи! Очи…!
А.А.: Къде са тези очи?
Илиана: Тя самата сферичка е някакво око.
А.А.: Можеш ли да обясниш?
Илиана: От едната страна нещо блести. От другата страна е тъмно.
А.А.: От коя страна блести и от коя е тъмно?
Илиана: Не знам…! Половината блести, половината е тъмна.
А.А.: Това…, има ли общо с човешко око или е друга форма?
Илиана: Просто – око. Окото е направено…, всъщност вътре има някакъв пламък такъв, бял!
А.А.: А той горещ ли е този пламък?
Илиана: Не. Не можеш да се изгориш на него! Много е такова…
А.А.: А този пламък какво представлява?
Илиана: И той има форма на око! Пламъкът всъщност е, незнам…, нещо като някаква много нежна любов. Много такова…, много чисто!
А.А.: Това е човешката любов или е друг вид любов?
Илиана: Най-висшата Азаара. – Какво е Азаара?
А.А.: Попитай: какво е Азаара?
Илиана: Азаара всъщност е тази, която ме е създала!
А.А.: А тя какво е? Може ли да се появи пред теб? Има ли форма, по някакъв начин може ли да бъде познаваема?
Илиана: Очи! Пак две очи – луна, слънце. – Такива. Само очи виждам, нищо друго!
А.А.: А какво всъщност е Азаара? – Тези очи ли?
Илиана: Хммм…?
А.А.: Какво символизират слънцето и луната в случая?
Илиана: Тъмнина и светлина. – Да! Че, тъмнината е нужна на светлината. Тази Азаара е била преди мен. И всъщност, тя ме е родила! – Нещо такова. Аз съм нейна дъщеря.
А.А.: Всъщност, тази сферичка, която си там, си ти и си сътворена от Азаара!?
Илиана: И съм дъщеря на Азаара.
А.А.: А кой е сътворил Азаара?
Илиана: Азаара идва от Абсолют. Абсолют е създал Азаара. Азаара създава мен.
А.А.: А ти какво си там? – Освен, че си сферичка с форма на око и пламък вътре в себе си, какво друго е важно да знаеш за себе си?
Илиана: Че, пламъкът всъщност, това е същността ми. Обаче, имам и още нещо около пламъка, около тази сферичка, която е.
А.А.: Какво е то?
Илиана: Нещо като вода. Огън в някаква вода гори.
А.А.: Огъня е вътре във водата?
Илиана: Ъхъм!
А.А.: Какво искат да ти покажат с това?
Илиана: Хм! 🙂 Добре…! 🙂 Хаха! 🙂 Огънят се страхува от водата нещо – да не го изгаси! И постоянно някак…, опитва се да я махне водата! Той като гори, тя се изпарява, отива горе и вали върху него! Нещо такова – карат се водата и огъня!
А.А.: А те какво са, какво символизират? – Как да ги разбираме?
Илиана: ……….. (без отговор)
А.А.: Каква е причината да си създадена по този начин – с водата и огъня в себе си?
Илиана: Трябва да имам и двата полюса – това е основната ми характеристика!
А.А.: Защо?
Илиана: Чакай, някакви неща… Не знам, нещо по мирис да позная… – Ммм… сълзи…, тъга… Някаква тъга… И много смях. – Смея се, когато съм тъжна и съм тъжна, защото се смея. Нещо такова! И двете са в мене!
А.А.: С какво ти помагат тези емоции?
Илиана: Аз и без това тъгата не мога да я махна! Ако махна тъгата, и смеха и той си заминава!
А.А.: Какво е необходимо да направиш? Какво е най-благоприятно за Илиана в настоящия живот?
Илиана: Мисията!
А.А.: Каква е мисията?
Илиана: Да покажа на себе си и на другите как може всяка грешка да бъде превърната в подвиг!
А.А.: Как можеш да го направиш това, да го осъществиш?
Илиана: Аз и сега май по някакъв начин го правя! Провали! Много провали! И след всеки провал – паднала съм… и след това ставам…, и тогава правя подвига!
А.А.: Каква е идеята на този водовъртеж – на цялото това падане и подвизи, и отново падания и пак подвизи? Каква е идеята? Защо е необходимо да се случва по този начин?
Илиана: Да превърна болката в сила. – За какво ми е тая сила пък?
А.А.: Попитай: Защо ти е необходима сила?
Илиана: За това, което предстои – само това ми идва!
А.А.: А какво предстои за Илиана – позволено ли е да видиш, да усетиш, да разбереш по някакъв начин?
Илиана: А ти къде си? (прошепва на някого)
А.А.: Кой къде е? Палмира ли търсиш? (Палмира е духовен водач на Илиана, с който се срещна и в първата си регресия)
Илиана: Сега ще питам! (казва го на някого до себе си и се обръща към мен със следното:) Има въпрос!
А.А.: Кой има въпрос?
Илиана: Палмира има някакъв въпрос!
А.А.: Добре, чуй я!
Илиана: Не, тя каза… Сега ще дойде. Но, предлага от тук нататък каквито въпроси имам към нея, да ги задавам на глас! Пита, дали нещо имаш против?
А.А.: Не, нямам!
Илиана: Добре!
А.А.: Добре!
Илиана: Да! (отговаря явно на Палмира)
А.А.: Тя до теб ли е в момента?
Илиана: Нещо ми преглежда тялото, не знам.
А.А.: Как ти преглежда тялото, с какво?
Илиана: С ръце.
А.А.: А ти как я усещаш? – Спокойна ли си в нейно присъствие?
Илиана: Даа! Малко съм й ядосана!
А.А.: Защо?
Илиана: Защото тази седмица ме остави сама.
А.А.: А тя в момента как изглежда – как я виждаш? Опиши ми я!
Илиана: Тъмна коса има! Обаче, не така като нашите коси. Нещо много фино…, не знам… Като… Като вода ми изглежда. Черни очи. Черни са и по средата някакъв блясък имат.
А.А.: Има ли човешки образ или по-скоро по друг начин изглежда, друга форма?
Илиана: Неее…! Жена, жена!
А.А.: Колко годишна изглежда тази жена?
Илиана: Колкото мен – някъде около 30.
А.А.: Какво прави по тялото ти?
Ти каза, че го преглежда! В коя част от тялото ти е фокусирана?
Илиана: Тук! (посочва с ръка)
А.А.: Какво има там?
Илиана: Какво правиш? (задава въпрос към Палмира) Не разбирам нищо!
А.А.: Имаш ли дискомфорт докато се случва това?
Илиана: Не. Само не мога да разбера – калций… Костите ми не били като на другите.
Трансформация! Някаква трансформация на тялото!
А.А.: Какво ще се случи, когато тялото се трансформира? – Благоприятно ли ще бъде това за Илиана или не?
Илиана: Дааа! То не само моето, то на всички трябва да се трансформира! Просто някой трябва да положи началото!
А.А.: Защо е необходимо?
Илиана: Нещо…, не трябва да има калций, а трябва да има силиций. Калций-силиций. Нещо такова.
А.А.: Какъв е периода, за който трябва да се трансформират телата? И твоето?
Илиана: Моето или на всичките?
А.А.: И твоето и на останалите! Но, нека питаме за твоето сега първо!
Илиана: То отдавна е започнало, още… – 33!
А.А.: На 33 ще бъде трансформирано, така ли?
Илиана: Да.
А.А.: Как ще го усетиш това? По какъв начин ще усетиш новото си тяло, докато стигнеш до заключителния етап?
Илиана: Някакви нови способности.
А.А.: А физически ще има ли нещо, което ще бъде разрушено, за да бъде съградено новото или нещо друго, което не назовавам? Или трябва да се оздрави още повече тялото ти? – Как ще се случват нещата? – Разрушава се, след което се възстановява или…? (прекъсва ме)
Илиана: То вече е разрушено. Разрушили са го.
А.А.: Как?
Илиана: 2016 – тогава цяла година, когато ставаха тези неща, тогава аз си спомням усещането: чудех се, как така едновременно съм умряла, а тялото ми е живо!
А.А.: И сега кое е различно в тялото на Илиана от това, което е при другите хора?
Илиана: Нещо прозрачно…, прозрачно… Нещо прозрачно… Някаква светлина от вътре.
А.А.: Има ли цвят тази светлина? Локализирана ли е някъде?
Илиана: Тръгва от горе по гърба ми надолу.
А.А.: По енергийните центрове ли или по друг канал?
Илиана: Като канал цялото е едно такова. Като…, като светеща пръчка.
А.А.: Коя е силата, която трансформира тялото на Илиана?
Илиана: Някой… Някой идва!
А.А.: Кой идва?
Илиана: Не знам! (шепти)
А.А.: Как се чувстваш – спокойна ли си или си напрегната?
Илиана: Спокойна съм!
А.А.: От коя страна ти е?
Илиана: Насреща.
А.А.: Как изглежда?
Илиана: Мъж. Рус.
А.А.: Добре ли се чувстваш в негово присъствие – спокойно ли ти е?
Илиана: Усмихва ми се! Рус, много така бял, със сини очи – много светло сини. С някакви сини дрехи. Не е точно като дрехи. Не знам какво е! А ти кой си? (последният въпрос е изстрелян към идващия мъж) – Някаква подсказка ще има.
А.А.: Подсказка за какво?
Илиана: Да си спомня кой е.
А.А.: Попитай го! Нека да изрече името си!
Илиана: Аааа?! – Чапи! 🙂
А.А.: Кой?
Илиана: Чапи и Фон! С Фон живяхме заедно преди – не тука! А Чапи – не знам, няма… Ами нещо като куче, ама не е точно куче! Някакво животинче такова – като куче.
А.А.: Къде е то сега?
Илиана: Кое?
А.А.: Животинчето – кучето.
Илиана: До него! Само че, той преди не изглеждаше така!
А.А.: Кой?
Илиана: Фон! По-красив е станал!
А.А.: А мъжът възрастен ли е?
Илиана: И той е някъде около 30.
А.А.: Защо е дошъл – какво иска да ти каже?
Илиана: Да си спомня. – Аз си спомням! 🙂
А.А.: Какво си спомни?
Илиана: С него бяхме много добри приятели! Тогава аз не живеех тук.
А.А.: Къде живееше тогава?
Илиана: Арктур. Тук е по-известно като Полярната звезда. Много е хубаво там! Много! Подобно като тук е, но е много по-красиво! Там нямаме планини! Там всичко е така – равно. Нямаме планини. Има много, много вода! Мноого!
А.А.: Ти сега там ли си – наблюдаваш там, където си?
Илиана: Ъхъм!
А.А.: С Фон, нали така? И ми кажи: в каква форма си там? Как изглеждаш?
Илиана: Като това, което видях!
А.А.: Сферичка?
Илиана: Не, не. Това с очите – луната, слънцето. Това, което видях тогава, значи… Как мога да измеря колко съм висока? – По-висока изглеждам! 2,40 м. Това ми дойде! 2,40 м. значи съм висока! Косата ми е така като златна. Като това на Палмира, дето ти казах. Като течаща вода – нещо такова изглежда! Лявото око е като луна, обаче, не само луна, ами… все едно пълнолуние има и около луната има малки лунички. А дясното е слънце. Ушите ми са малко остри. Меч! Отпред.
А.А.: Къде отпред?
Илиана: Устата.
А.А.: Като в предишната регресия ли – по същия начин ли се виждаш?
Илиана: Пак е по същия начин – нещо като светлина, която излиза като говоря. Хм?! (изненанадана) – Ааа! Нямам крака! Хахаха! 🙂
А.А.: А какво имаш? Защо нямаш крака?
Илиана: Не… Всъщност, ако искам мога да имам, ама… аз не искам.
А.А.: А как си толкова висока?
Илиана: Как съм станала толкова висока?
А.А.: Да. 2,40 м. си, а пък нямаш крака?! – Какво имаш?
Илиана: Не, аз имам! Чакай, малко по-странно е! Тука имаме гръбнак!
А.А.: Да?
Илиана: Значи: представи си гръбнака… и се разполовява на други два гръбнака! И всъщност, те са ти като крака! Но, аз не ги ползвам… Не ми се върви! Много бавно! Аз правя нещо… – Ето! – Така като ги събера и става като делфин – нещо такова! (показва с краката си как събира петите една до друга и насочва пръстите на двата крака в противоположни посоки) – С това плувам! А когато ги събера така, става… – не знам какво е това…! (показва с краката си как събира пръстите на двете ходила едни до други и насочва петите на двата крака в противоположни посоки) – Нещо като… Оф! Не знам! Като… насекому някакво?! Не знам…! – Като ги събера така и – летя!
А.А.: Придвижваш се тоест…?!…
Ти каза, че си на Арктур?! Сама ли си там?
Илиана: Тук дърветата сами ти дават плод!
А.А.: Как сами ти дават плод?
Илиана: Навеждат си клоните!
А.А.: Т.е., вие там се храните, така ли? – Тази форма е физическа и се храните?
Илиана: Не през устата!
А.А.: А как?
Илиана: Някак поемам…, поемам енергията някак.
А.А.: Поемаш енергията на плода?
Илиана: Да!
А.А.: Приемайки енергията им, можеш ли да наблюдаваш, какво се случва с плода?
Илиана: Влиза в мене…
А.А.: Как влиза в теб?
Илиана: Не знам. Сякаш се изпарява и влиза в мене!
Делфините!
А.А.: Какво за делфините?
Илиана: От там ги донесохме.
А.А.: Защо?
Илиана: Защото Гая е информационен център! Всеки може да донесе нещо! Ние донесохме делфини. И китовете са от там! Ама тях не съм ги носила! Ние само делфини!
А.А.: Добре, защо са ви били нужни тук делфините?
Илиана: Предават някаква информация.
А.А.: Какво е важно да си спомниш от твоето съществуване там като Арктурианка? – Ти в женски образ ли си била там?
Илиана: Ъхъм!
А.А.: Добре! Какво е важно да си спомниш?
Илиана: Хм! „Няма нищо лошо да поискаш помощ!“ – това ми каза!
А.А.: От кого е добре да поискаш помощ в настоящия си живот (като Илиана)?
Илиана: Няма нещо конкретно. – Ако някой ми подаде ръка, да я хвана! Това е!
А.А.: Има ли нещо друго, което трябва да си спомниш за себе си, за същността си, за това каква е идеята да си тук на тази планета?
Илиана: Хм! Хората най-накрая трябва да го приемат това!
А.А.: Кое?
Илиана: Че има, така да се каже, извънземни! И че, така или иначе тогава много от нещата са донесени от там! Малко са създадени тук!
А.А.: Ние къде сме създадени – можеш ли да наблюдаваш?
Илиана: Кои ние?
А.А.: Нашата същност!
Илиана: То там не е така!
А.А.: Как е?
Илиана: Ами, ти там просто те има! – Това е. Ти така или иначе винаги те е имало! Но, просто трябва някакво предназначение да имаш и да излезеш от там! Но, така или иначе, теб те има!
А.А.: А по какъв начин си се появил?
Илиана: Ти само решаваш!
А.А.: Добре…, ти наблюдаваш ли в момента нещо, което се случва?
Илиана: Ама аз си гледам делфините! 🙂
А.А.: Какво правят делфините?
Илиана: Мога да си говоря с тях! 🙂 Те са много музикални! Сега ми обясняват за някаква нова песен. Някаква нова песен си измислили! 🙂
12 антени има на Земята!
А.А.: За какво служат тези антени?
Илиана: Не знам! В началото са ги сложили на два километра под земята.
А.А.: Кои са ги сложили?
Илиана: Някаква космическа конфедерация – различни цивилизации. 
А.А.: По какъв начин ти си свързана с това?
Илиана: Ами, и аз съм била там.
А.А.: Къде там?
Илиана: С тях! Когато се слагат тези антени.
А.А.: Тези антени всъщност какво правят?
Илиана: Предават информация!
А.А.: От кого на кого?
Илиана: Земята е замислена точно за това – да бъде нещо като информационен център! И тука различни цивилизации идват и оставят нещо тяхно. Както ние оставихме делфините, например! И тогава…, между… – Но, това не е само за нашата галактика, и други! – Ти можеш да получаваш информация за всичко това, което е тука – различни форми. Да! Нещо като изложба. Ти получаваш информация за…, например за нашите делфини и решаваш да съчетаеш делфин с нещо друго. И правиш нещо ново.
А.А.: А хората така ли са изглеждали във времената назад? Ти, когато си имала друго превъплъщение – можеш ли да се видиш, себе си?
Илиана: Мен или тях?
А.А.: Ти – като човек!
Илиана: Ами аз тогава съм си на Арктур!
А.А.: А тук как са изглеждали хората? Така както сега изглеждат – така ли са сътворени или…?
Илиана: Не. Тези са пета генерация. Тези са пети. Пети по ред.
А.А.: Добре, твоето тяло в момента с тази трансформация, към шеста ли отива?
Илиана: Да.
А.А.: Когато се трансформира, след като станеш на 33, какво се случва с физическото тяло?
Илиана: То пак ще си изглежда така, обаче няма да бъде такова.
А.А.: Т.е., вътре структурата ще е различна или нещо друго се има предвид?
Илиана: Вътре самата структура ще бъде от… не от такава материя.
А.А.: А ще продължаваме ли да преживяваме емоции?
Илиана: Да. Само че, нещо… тези отрицателните емоции няма да ги преживяваме по този начин. Ще го имаш, обаче, ще му се радваш и на него! – Сега човек се радва само когато е щастлив!
А.А.: Кой е пътят към това?
Илиана: Това е погрешно!
А.А.: Кое?
Илиана: Хората са възприели, че Бог е мъж! А това е погрешно. От там идва всичко. Тогава е станало някакво… Тогава се е объркало всичко.
А.А.: А Бог какво е?
Илиана: Бог, всъщност, е жена. И това също трябва да го разберат!
А.А.: Т.е., Богиня, така ли?
Илиана: Мммм, по-скоро нещо като хермафродит! Но, самата му същност е Любов! Ако го възприемат като жена ще бъде много по-добре!
А.А.: Ще бъде по-добре, така ли? Няма ли пак да е връщане към дуалността?
Илиана: Те така или иначе в момента не могат да избягат от нея. – Повечето! Ако го възприемат като жена, ще започнат да си спомнят!
А.А.: Какво да си спомнят?
Илиана: Първите хора. Те бяха точно такива – като хермафродит.
А.А.: Т.е., безполови или хермафродити?
Илиана: Безполови са в духовния свят. Иначе, във физическия имат белезите и на двата пола. Те са АППА. Основателите.
А.А.: Кои са Основателите? Основателите сътворени или несътворени са?
Илиана: Основателите – 24 цивилизации са. Те са от Първата Вселена – най-най-най-първата. Те просто разбират, че те са Първосъздателите и знаят, че има някой, който е над тях. А и те самите казват, че тази енергия, това което е над тях, е по-женска такава…
А.А.: Добре, ти можеш ли да се върнеш към времената на Първата Вселена и да ми опишеш какво знаеш за тези 24 цивилизации – Основателите?
Илиана: Тук са по-известни като тези 24 Стареца, които са описани, които седят около трона.
А.А.: Те имат ли форма?
Илиана: Не.
А.А.: Какво знаеш за тях?
Илиана: Те правят всичко. Когато трябва нов свят да се изгради, те отиват и изграждат. Обаче, никой не ги е виждал… То няма как да ги видиш – те нямат форма. Можеш само да ги усетиш.
А.А.: А как тогава са цивилизации? – Всъщност, те създават цивилизации, така ли, 24? Всеки от тях създава цивилизация или по друг начин да го разбираме?
Илиана: Да! Всеки от тях създава безброй цивилизации.
А.А.: А тези 24 цивилизации, които са на Основателите – те какви са?
Илиана: Те знаят, че са първите. Просто знаят, че са първите и знаят, че има нещо над тях, обаче… няма как да го стигнеш! Няма как!
А.А.: А цивилизациите – от тези първи 24 които са – всички ли имат осъзнаване за това, което е над тях или…?
Илиана: Да! Те са се обединили в Негово име или в Нейно – или там незнам!
А.А.: И какви са основните правила, закони или нещо, което следват, или няма такива неща? Какво е същността на това, което имат като познание?
Илиана: Те владеят и двете неща. С тях няма… Те нямат такива проблеми като при нас – светлината и такива…, такива работи…
А.А.: Върху какво е съсредоточено…, фокуса им върху какво е?
Илиана: Единствено да служат на Създателя!
А.А.: Как? По какъв начин да служат?
Илиана: Да опознаят себе си като E във времето! Това е! И Той Самият знае, че е част от нещо много по-голямо! Постоянно разкрива Себе Си, че E част от нещо много по-голямо!
А.А.: Т.е., Създателят не познава Себе Си – така ли да разбирам?
Илиана: Познава една част от Себе Си.
А.А.: А Той от къде е изначално?
Илиана: За това не трябва да се пита! (прошепва със строг тон)
А.А.: Защо? Каква е причината?
Илиана: Не знам!… Не знам! (прошепва)
Алфа Кентавър!
А.А.: Какво за Алфа Кентавър?
Илиана: И там съм била!
А.А.: В каква фор
ма си била?
Илиана: Пак съм си същата. Пак съм същата – каквато ти описах. Там голям урок беше!
А.А.: За кое?
Илиана: Ами, аз всъщност, затова всъщност съм отишла там да им помогна… Аз на тях!
А.А.: С какво?
Илиана: Нещо са се опитали да превземат някакво друга пла…!
А.А.: Планета ли?
Илиана: Да! (прошепва го)
А.А.: И какво се случва?
Илиана: Голям катаклизъм – потопени са под вода!
А.А.: Каква е причината за този катаклизъм?
Илиана: Планетата е някъде близо до тях! Те като отиват, точно това – пак по същия начин, някаква антена да сложат!
А.А.: Кой да сложи антена и къде?
Илиана: Групата Алфа Кентавър на М32! Като сложат тази някаква незнам…, като антена е…
А.А.: Как изглежда тази антена – можеш ли да ми я опишеш?
Илиана: Нещо като някаква голяма тръба, която се заравя отдолу! Както и тука има такива! То е на 2 км. под земята, обаче излъчва… – Каквото е под земята, такова е и отгоре – като някаква тръба. Портал. През това нещо минаваме! Като се раждаш, от там минаваш!
А.А.: А тази тръба има ли физически израз?
Илиана: Ако планетата или звездата е с такава плътност – да! Ако е от по-рядка материя – не! Не е нужно! Но, тук има! Има! Едната тръба даже е тук в България!
А.А.: И този портал всъщност служи, за да слизат души, така ли?
Илиана: То въобще – нещо като магистрала! Въобще…, душите слизат, да. И по-висши същества слизат.
А.А.: А по-висшите същества като слизат, необходимо ли е да понижават вибрацията си или това не е вярно?
Илиана: Понижават я, да!
А.А.: Понижавайки вибрацията си, себе си ли са пак?
Илиана: Ммм, по-… То това и аз го направих! Като далечно ехо се чувстваш – нещо ей-такова! Безсилие! Много се ядосваш, защото знаеш каква сила имаш, а тук не можеш да я проявиш, защото самата материя е слаба! Много е гадно, ама… не можем…! И на Тайгета съм живяла!
А.А.: Къде е това?
Илиана: Плеяди.
А.А.: А там в каква форма си била?
Илиана: Аз май навсякъде съм си същата!
А.А.: А тук защо си в друг образ?
Илиана: Защо да съм в друг образ?
А.А.: Не знам! Имаш видим образ, който е различен!
Илиана: Хм!
А.А.: Добре! А там за тази планета какво знаеш?
Илиана: Аз там съм отишла нещо да си подготвям за някакъв план!
А.А.: За какъв план?
Илиана: Не знам, някакъв план! Пак съм…
А.А.: А ти сама ли си отишла или някой те изпрати?
Илиана: Извикали са ме!
А.А.: Кой?
Илиана: Хой! – Кой е Хой?
А.А.: Попитай! Нека се появи пред теб – да го видиш!
Илиана: Ммм…, да! Тук е по-известен като Исус! Но, истинското Му име не е такова!
А.А.: Какво е истинското Му име?
Илиана: ИЗХОЙ ВАКХОЙ! Ние Му викаме Хой! То – затова…! Да, затова е! – Сега разбирам!
А.А.: Кое?
Илиана: Поздрава!
А.А.: Какъв е поздрава?
Илиана: Когато Палмира дойде за първи път, като я видях, тя така ме поздрави – „ХОЙ!“ (докато обяснява прави особено движение с ръцете си) И аз трябва да им върна! Не знаех защо!
А.А.: Какво значи поздрава „Хой!“?
Илиана: „Хой!“ означава, че си от този кръг.
А.А.: А ИЗХОЙ ВАКХОЙ какво означава?
Илиана: Истинен и Верен!
А.А.: А Той от Старците ли е или още не е от Старците?
Илиана: От Тях е! Той ги обединява всъщност!
А.А.: А има ли друга личност, която ни е позната – и е слизала тук, прераждала се е тук в човешки образ, и която е била от тези Старци?
Илиана: Те всичките все са Той! И Буда е Той! Конфуций! – Все е Той! Той е!
А.А.: Т.е., има ли 24-ма Старци?
Илиана: Те са 24 Негови същности!
А.А.: А кой е сътворил тъмните вселени и тъмните същности?
Илиана: То от там тръгват!
А.А.: Къде от там?
Илиана: Горе…, значи горе имаме Единица! В началото е 1 (Единица)! След това имаме 12! 12+12! Да кажем че, 12 като мъже и 12 като жени! И след това, значи тези 24-те не са нито добри, нито лоши! Те са…, да кажем – и двете! И от там вече се разделя на Черни и Бели!
А.А.: А Единицата какво е?!
Илиана: Единицата е всичко!
А.А.: И Черното и Бялото, така ли?
Илиана: Ъхъм!
А.А.: По какъв начин тази информация може да ни послужи в настоящия живот?
Илиана: Да го приемем! Просто да го приемем! Скоро ще трябва така или иначе да го приемем! Планът!
А.А.: Планът – това ли каза?
Илиана: Планът! Някакъв план!
А.А.: Какъв е планът?
Илиана: Тук преди хората… – те не са били такива!
А.А.: Кой?
Илиана: Хората!
А.А.: Какви са били?
Илиана: ДНК-то, ДНК-то нещо е променено!
А.А.: От кого е променено?
Илиана: Някаква друга цивилизация!
А.А.: А този план, за който спомена преди малко – той какъв е?
Илиана: Кой?
А.А.: Планът, за който спомена преди малко!
Илиана: Да оправим нещата! Трябва да се върне старото ДНК!
А.А.: Старото ДНК с колко нишки е?
Илиана: 12.
А.А.: 12 нишки?
Илиана: Срязано е!
А.А.: Как е срязано?
Илиана: Те са някаква цивилизация, дето генетични такива неща правят. Нещо като операция. Тук отзад е прерязано нещо.
Има план! Нещо като план за спасение на Земята. Казах ти, че е информационен център! И всъщност, тази цивилизация, те нещо искат да го…, да го завладеят!
А.А.: Как изглеждат от тази цивилизация – тези, които искат да завладеят информационния център?
Илиана: Хм! Нещо като змии! (прошепва) Не знам – змия, змия виждам!
А.А.: Имат ли нещо общо с Алфа Кентавър или с Драконианците, или с някой друг?
Илиана: Не, Алфа Кентавър в момента помага тук! Те тогава си научиха урока! Под земята живеят тия!
А.А.: Тук на нашата планета?
Илиана: Има ги – да! В арабския свят – там, под земята. Имат бази.
А.А.: Този план всъщност е на…? (прекъсва ме)
Илиана: На Хой!
А.А.: А Той кога слиза?
Илиана: Той е навсякъде!
А.А.: Той в Илиана ли е в момента?
Илиана: Даааа! Той е навсякъде.
А.А.: Добре, а по какъв начин е в тези, които искат да завладеят Земята – в Змиите?
Илиана: Това е било нужно да стане! Защото сега…, сега така или иначе ще върнем Земята там, където си е била! Това, което си е била – пак ще стане Рай! Обаче, ще променим и Змиите! Това е! За да спасим Змиите, затова го направихме!
А.А.: Ахам! Как ще бъдат спасени Змиите, по какъв начин?
Илиана: Те се хранят с енергия! С крах!
А.А.: Да! А как ще бъдат спасени?
Илиана: Като повишим тук вибрациите! Като се променят емоциите! – Те искат или не, ще трябва да започнат да се хранят с любов! Ще станат едни от нас!
А.А.: Т.е., ще се трансформират?
Илиана: Даа! Ще си ги върнем! Те просто…, просто са загубили малко пътя! Объркаха се! Няма нищо! 🙂 … Много! Много сме! Много цивилизации, които участват в Плана! Беше много важно, така или иначе!
А.А.: Има ли някакво време, в което предстои да се случи всичко това и е в обозримото бъдеще? – Нещо, което ние, живеейки на тази планета, ще го видим, ще го усетим сега, в настоящите си животи или…?
Илиана: Дааа! Дааа! Всичко сега… Сега започва всичко!
А.А.: В този настоящ живот на Илиана ще се случи цялата тази трансформация, така ли да разбираме? И осъществяването на Плана?
Илиана: Какво имаш предвид – напълно за цялата Земя ли?
А.А.: Да, това питам!
Илиана: Ооо, то вече е така! Вече живеем в различни измерения! Вече, да! Само че, това още по-осезаемо ще стане!
А.А.: Можеш ли да отправиш съзнанието си към най-висшата същност и да видим от там как изглеждат нещата, и какво е необходимо да имаме като разбиране, като усещане за това, което се случва?
Илиана: Да сме спокойни! Всичко е по план.
А.А.: А как да се освободим от емоциите, които са присъщи и на Змиите – от страха, от болката, от тъгата, от гнева?
Илиана: Каквото и да ти се случва, да знаеш, че зад него стои Бог! Да бъдеш просто спокоен! Да благодариш за всичко! И на всичко да се радваш, защото знаеш – бялото съдържа черното, черното съдържа бялото!
А.А.: А при тежки ситуации, когато хора убиват други хора, когато хора извършват жестокости над други хора, как да запазим покоя в себе си?
Илиана: Ти не можеш да бъдеш убит, ако не го искаш! Не може някой да те насилва, ако ти не искаш!
А.А.: Така ли е наистина?
Илиана: Ако някой направи нещо, някакво посегателство върху теб, което ти не си искал, просто… то няма как да стане! Но, така или иначе, то не е лошо за теб! Не е лошо! Даже е много добро!
А.А.: Ти кога разбираш, че си го искал?
Илиана: Хм..! Тук няма как да стане! В по-висшите измерения можеш да видиш, че наистина си го искал!
А.А.: А тази тъга и смеха – това, което го има в очите ти, когато си… – ти каза, че си Неугасваща, нали така?! – Пазителка на огъня!
Илиана: Ъхъм!
А.А.: …Ти каза, че имаш в себе си слънцето и луната…, тъгата и смеха! Има ли нещо, което трябва да знаеш за всичкото това? До кога е необходимо да носиш тъгата и смеха, слънцето и луната?
Илиана: „Това беше!“ – това ми казаха!
А.А.: Какво имаш предвид с: „Това беше!“ Това, което трябва да разбереш ли?
Илиана: Това, което ми казаха!
А.А.: Какво ти казаха?
Илиана: Когато бях в …………… (тук споменава място, което е посетила), два часа ми се губят. – Това беше! Там бях!
А.А.: Виждаш ли го сега?
Илиана: Да! (кима с глава утвърдително)
А.А.: Какво виждаш?
Илиана: Значи, онова – самоубийството – не е случайно да е било там точно!
(следва продължение)