Втора част:
В тази втора част, Неугасваща посещава Земята в тяло, родено на Тайгета. После ни разкрива информация за Пещерата на нимфите при Мадара и пирамидите в нея. Разказва ни за Кръга Христос и по какъв начин е свързан с Мадарския конник и 12-те пирамиди.
(продължение)
Илиана: „Това беше!“ – това ми казаха!
А.А.: Какво имаш предвид с: „Това беше!“ Това, което трябва да разбереш ли?
Илиана: Това, което ми казаха!
А.А.: Какво ти казаха?
Илиана: Когато бях в …………… (тук споменава място, което е посетила преди време), два часа ми се губят. – Това беше! Там бях!
А.А.: Виждаш ли го сега?
Илиана: Да! (кима с глава утвърдително)
А.А.: Какво виждаш?
Илиана: Значи, онова – самоубийството – не е случайно да е било там точно!
А.А.: Добре, изрази това, което пристига при теб като информация!
Илиана: Преди 10 000 години дойдох тук!
А.А.: Да?
Илиана: Пак съм с това тяло – луната/ слънцето (от първата част на регресията). 12 цивилизации има други с мен! Аз съм 13-тата. Не знам, нещо като… като база имаме тук! База! Знам го и мястото много добре!
А.А.: Каква е причината да дойдеш тук преди 10 000 години?
Илиана: Трябва да си оставя тялото!
А.А.: Кое тяло?
Илиана: Онова – луната/слънцето! Трябва да го оставя тука!
А.А.: За да можеш да получиш светлинното тяло ли?
Илиана: Аз тогава съм го оставила! – Убили са ме!
А.А.: Кой?
Илиана: Не сме от тази планета! Идваме да подготвим всичко за Хой! Трябва постепенно да се повдига вибрацията!
А.А.: Как се повдига вибрацията на планетата, на хората от планетата?
Илиана: Знам аз как го правя!
А.А.: Как го правиш ти?
Илиана: Поемам тъга, трансформирам я в смях и изпращам навън!
А.А.: От кого поемаш тъга?
Илиана: От другите! Тя не е моя! Само смеха е мой! Пещерата на нимфите! – Точно там отзад е! Отзад!
А.А.: Пещерата на нимфите! – Къде е това?
Илиана: Мадара! Там е била базата! Самата пещера е била базата.
А.А.: Тази база съществува ли още?
Илиана: Отдолу – да!
А.А.: Има ли достъп до нея? Подходящо ли е да имат достъп хората до нея?
Илиана: О, не! Там не може всеки да отиде! Пещерата на нимфите е точно отзад, зад стената. Там съм аз. И в момента съм там. Пирамида има. Аз съм в пирамидата. Вътре съм – в пирамидата.
А.А.: Колко е голяма пирамидата?
Илиана: 12 на 6 е! Нещо 12 и 6 ми идва. От кристал. Нещо… кристал – прозрачно е…
А.А.: Т.е., има физическа форма?
Илиана: Даа! Там е! Кухина в скалата. Пещера има.
А.А.: Този кристал… – как се влиза? Ти как влизаш?
Илиана: Аз не съм влязла там! Там е тялото ми! Старото ми тяло!
А.А.: Какво прави там старото ти тяло?
Илиана: Не съм сама! Първо мене. Първо мене, пък след това още 12.
А.А.: Какво правите там ти и тези 12?
Илиана: Ужас!
А.А.: Кое е ужас?
Илиана: Добре…! Погрешно е това, което също си мислим!
А.А.: Тоест?
Илиана: Че, Исус Христос е бил разпънат!
А.А.: Кое е вярно? Коя е истината?
Илиана: Кръга Христос! – Не е само един! Много сме!
А.А.: Кой влиза в този кръг?
Илиана: Седем хиляди. Седем хиляди. Това ми излиза като число.
А.А.: 7 000, които са на тази планета ли?
Илиана: 7 000, които сме си дали телата.
А.А.: Защо сме си дали телата?
Илиана: Аз ли защо съм си го дала?
А.А.: Да – ти и тези 7 000?
Илиана: Моето тяло е трябвало да бъде ползвано.
А.А.: За?
Илиана: Те ме убиват!
А.А.: Кой те убива?
Илиана: Хората.
А.А.: Кога?
Илиана: Ами, тогава – когато беше първото ми слизане! Аз не съм се родила тука!
А.А.: Преди 10 000 години – това, което каза?
Илиана: Тогава, когато дойдох, дойдох от Тайгета! Там ни беше базата. Дойдохме тук! Аз имам, не знам какво е… – някакъв кристал!
А.А.: Къде се намира той?
Илиана: Държа го! Когато го държа, нещо усилва енергиите от ръката ми. И е много опасно! Не трябва всеки да го пипа!
А.А.: Защо?
Илиана: Защото може да си усили енергиите с това! Просто усилва всъщност самата ти енергия!
А.А.: Като усилвател, добре!
Илиана: Хората ги е страх! Страх ги е от нас!
А.А.: Защо ги е страх?
Илиана: Не знам защо! Не знам!
А.А.: А вие какво правите, че ги е страх?
Илиана: Нищо! Ние просто живеем там и чистим пространството!
А.А.: А различни ли сте на вид?
Илиана: Да! Всичките сме различни!
А.А.: Ти как изглеждаш?
Илиана: Като това – пак луна/слънце!
А.А.: С очите луна/слънце, така ли?
Илиана: Ъхъм! Краката пак са по същия начин – мога да си правя опашка за плуване, мога да летя. Планът е бил такъв – просто трябвало е да ме убият! Те като ме убият, аз ще вляза тогава в тях!
А.А.: Как?
Илиана: По план е! Ами, тогава вече мога да се прераждам тук!
А.А.: А преди това защо не е можело?
Илиана: Не знам!
А.А.: Т.е., тогава, след като те убият, е можело вече да влезеш в човешко тяло? Така ли да разбирам?
Илиана: Да! И те една нощ идват. Виждам ги!
А.А.: Опиши ми ситуацията!
Илиана: Те идват! Носят някакви – нож виждам, някакво копие, стрели. Обаче, стрелите нищо не могат да ми направят! Нищо! И са напълно… Нищо не могат да ми направят!
А.А.: Как се случва, че те убиват?
Илиана: Отивам при тях и си слагам този кристал на земята – при тях! Оставям го!
А.А.: Защо?
Илиана: Само с него могат да ме убият! С нищо друго! Давам им…, давам им го!
А.А.: Т.е., все едно си тръгнала към самоубийство, така ли?
Илиана: Не! Аз вътрешно се надявам, че няма да го ползват!
А.А.: Какво се случва?
Илиана: Тук! (сочи гърдите си)
А.А.: Там те пробождат или какво се случва там?
Илиана: Насочват енергията тук!
А.А.: И какво се случва после?
Илиана: Нищо! Аз вече… Мммм! Аааах! Хааа! (много изненадана) – Една част от мен излиза…!
А.А.: Коя част от теб? Kак изглежда?
Илиана: Пак го виждам като око. По-голямо око излиза, но остава едно по-малко око там! В тялото! И тогава правят тази пирамида вътре, която е. А съм вътре в пирамидата!
А.А.: Как я правиш?
Илиана: Аз не я правя! – Другите я правят, с които съм дошла!
А.А.: А защо си там вътре в пирамидата?
Илиана: Нужно е да остане тялото! То всъщност е скелет! Някакъв скелет – кристален! Кристал.
А.А.: Защо е необходим този скелет?
Илиана: Нещо като трансформатор е!
А.А.: На какво?
Илиана: Хората тук не приемат информация от по-висшите светове! Това казва, че аз служа нещо като трансформатор между висшите светове и тук – хората! Има една част дето е там вътре! И всъщност сега, на 23 февруари 2016 г., когато тази светлина, която си помислих, че Христовия Дух е слязъл върху мен, то всъщност от там е дошло! Излиза…! Излиза от скалата и тръгва към мен тая светлина!
А.А.: Как изглежда?
Илиана: Пак е като око! Малко. Кръгло.
А.А.: И после, достигайки до теб, какво се случва?
Илиана: Влиза в мен! Вече сме едно!
А.А.: Как влиза?
Илиана: Вече същността… – през това време не съм била аз, не съм била цяла!
А.А.: А това око има ли някаква локация по тялото ти?
Илиана: Ето тук! (посочва с пръст третото око)
А.А.: Третото око! – Добре! За какво служи?
Илиана: Да бъда многоизмерна.
А.А.: Т.е., то ти помага да виждаш многоизмерността си, така ли?
Илиана: И моята, и на другите. И всъщност, тази част от мен – тя ръководи в момента трансформацията.
А.А.: Коя част от теб?
Илиана: Това око, което допълнително е влязло! То, всъщност пак си е моя част – то съм си аз! Не е нещо чуждо! И Мадарския конник не е това! Не е това!
А.А.: А какво е?
Илиана: Точно това…, точно това показва!
А.А.: Какво показва?
Илиана: Освен моята пирамида има още 12 пирамиди! Да! 12 пирамиди! Аз съм 13-та!
А.А.: Те къде са тези пирамиди? – Пак такива същите – кристални ли са?
Илиана: В различни кухини са под скалите.
А.А.: Но са пак там, около Мадара, така ли?
Илиана: Всичките са там, въобще, в скалите на Мадара! Скалите всъщност са изкуствено построени – те не са естествени. Изкуствени са.
А.А.:
В какъв смисъл са изкуствени?
Илиана: Предишна цивилизация ги е построила. Преди!
А.А.: А този Мадарски конник, който е там?
Илиана: Той не е такъв! След това нарочно са го скрили! И казват, че е от VII век. Не е от VII век! От преди 10 000 години е. И е сечен с лазер.
А.А.: Същият такъв конник има и на друго място на планетата земя! – Там какво е положението?
Илиана: И там е същото! – Други като нас, които са оставили телата си тук. Само че, конника не е точно същия! Конница е! По-скоро е конница!
А.А.: Т.е., жена – така ли?
Илиана: И никой не забелязва отдолу змията, нали?! А отдолу има змия! Не мога да разбера как не я виждат! Точно отдолу има огромна-огромна змия!
А.А.: Какво означава това? И какво означава целия този барелеф?
Илиана: Той не е изглеждал така! Отдолу има една голяма змия! Има жена! Няма кон! Първоначално нямаше кон! Има жена, която… – Да, точно така е… (показва с ръце) така са й ръцете! В дясната има точно тази тръба, от която излиза лъч към змията. А тук има, не знам, някаква сферичка такава… в лявата ръка. – Какво е това? – Не знам!
А.А.: Сфера? Тази сфера за какво служи? (прекъсва ме)
Илиана: Земята! Земята! Първоначално точно това е било изобразено, защото там така или иначе то е база. База е. Като знак за хората – да знаят какво има там!
А.А.: Тази база на коя цивилизация е?
Илиана: Няма определена! Ние сме няколко цивилизации.
А.А.: А твоето тяло, оставено там в пирамидата – ти каза, че вече е като скелет – по какъв начин то е трансформатор?
Илиана: Приемало е радиочестотен сигнал. Сега вече не. Приемало е всъщност, докато тази малката му част беше в него. Тогава е приемало! А сега вече не! Сега не знам дали изобщо изпълнява някаква функция! Мисля, че не! Сега вече аз самата изпълнявам функцията! Има… още една! Там е по-скоро като генетичен материал… е оставен! Да!
А.А.: Какво е това?
Илиана: Има още една пирамида!
А.А.: Къде е тя?
Илиана: Студ. Някакъв студ е. Много студено. Студ е. Лед и студ!
А.А.: Това на планетата Земя ли е?
Илиана: Да, да! Южния полюс. Там има такава пирамида. Но, там е генетичен материал!
А.А.: Този генетичен материал от кого е взет?
Илиана: От всичките 7 000, които сме жертвали телата си. – Така наречения Христос!
А.А.: Тези 7 000 са Христовия кръг, така ли?
Илиана: Да!
А.А.: А те всички ли са били тук на Земята по едно и също време?
Илиана: Не, по различно.
А.А.: А как е взет генетичен материал от тях, за да остане?
Илиана: Предварително сме го дали!
А.А.: Добре, а продължава ли все още този Христов кръг да съществува?
Илиана: Да.
А.А.: Тук същото ли е предназначението му, каквото и преди?
Илиана: Да.
А.А.: А какво е предназначението?
Илиана: Трябва да довърши нещата!
А.А.: Добре! А каква е причината да са 7 000?
Илиана: Не знам! Божественото число – само това ми излезе, не знам! – Някакви пропорции… Пропорции… Чакай, не разбирам!
А.А.: Тези пропорции към какво се съотнасят?
Илиана: 7 000 на седем милиарда! Нещо ей-такова! Някакви пропорции нещо… че, точно толкова са били нужни – 7 000 за 7 милярда!
А.А.: Та, този генетичен материал, който е събран там, сега по някакъв начин фунционира ли, помага ли за нещо? Защо е взет? Защо е запазен?
Илиана: Дааа!
А.А.: Как служи?
Илиана: Той е нещо като сърцето на тая планета!
А.А.: И е запазено там в пирамида на Антарктида?
Илиана: Ъхъм!
А.А.: Тя една пирамида ли е или са няколко?
Илиана: Няколко са, но някои служат само като трансформатори! Но, само в една е… духа. Всъщност, то това е дух! Святия Дух!
А.А.: Има ли изражение някакво, по което можем да го разпознаем този Дух?
Илиана: По очите.
А.А.: В хората ли?
Илиана: Да! Всички имаме еднакво изражение на очите.
А.А.: Какво е изражението на очите?
Илиана: Всеки различно го вижда! Но, просто, ако не можеш да видиш Хорос, никъде няма да го видиш в очите!
А.А.: Кой да видиш?
Илиана: Хорос!
А.А.: Кой е Хорос?
Илиана: Все едно е дали ще кажеш Хой или Хорос, или Христос – за нас е без значение! Това са все… – все е Той!
А.А.: А тази информация, която може да бъде публикувана – за пирамидите – не е ли опасно да намерят тези пирамиди? Все още хората не са израстнали!
Илиана: Те не могат да ги намерят!
А.А.: Защото там е Духа!
Илиана: Не могат просто! Дори и нашите пирамиди! И моята пирамида – никой не може да се доближи до нея! Единствено трябва да бъде допуснат, но… Ще трябва да се ходи там! Ще трябва! Някаква група.
А.А.: Кой трябва да отиде там?
Илиана: Аз! С още някакви хора. Някаква група – в момента се формира.
А.А.: Как ще се свържеш с тях?
Илиана: Не знам!
А.А.: Попитай: Има ли нещо, по което можеш да узнаеш кога е времето да отидеш там?
Илиана: То въобще вече времето е дошло! Някаква група просто.
А.А.: Какво ще правите там? Каква е целта на посещението ви там?
Илиана: Ще усилваме и въобще собствената си честота – вибрацията!
А.А.: Къде точно трябва да отидете – всеки сам ли ще усети, когато е там или по друг начин?
Илиана: Не-не, не! Ние заедно! Нещо заедно! Аз с някакви хора отивам там!
А.А.: Но, предварително ще знаете какво трябва да правите, като отидете там или там като отидете, тогава ще научите – как ще бъдат нещата?
Илиана: Да слушаме сърцето. – Това ми каза: „Слушай сърцето!“
А.А.: Имаш ли някакви въпроси във връзка с това? Нещо, което искаш да питаш? – Попитай!
Илиана: Къде да я търся тази група? – То някои вече са започнали да ги събуждат! Някои знаят! Някои знаят, ама кои са те? – Аз въобще познавам ли ги? – Някои са започнали да се събуждат нещо…! Не знам! Не знам как им го казват, но по някакъв начин те започват да усещат, че трябва да отидат там! Но, не знаят…
Да оставя нещата просто да… (не довършва)
А.А.: Да се случват?
Илиана: Да!
А.А.: Има ли нещо друго, което е важно да се предаде на хората? Нека да ти подадат информация! Кое е това, което е най-ценно да се разпространи, да се даде на хората, за да може да се повиши вибрацията – общата?
Илиана: (прошепва) То тепърва това ще става…
А.А.: Как? Ти по какъв начин можеш да разпространиш тази информация?
Илиана: Нова работа… Някаква нова работа…!
А.А.: За теб ли?
Илиана: Ъхъм! Чакай! Хъм! Виждам нещо…! – Не знам какво е това!
А.А.: Опиши ми как го виждаш, как го усещаш!
Илиана: Говоря…пред някакви хора. Някаква публика има! Аз говоря…
А.А.: Как изглежда мястото – открито ли е, закрито – какво е?
Илиана: Някаква зала. Говоря им. Не знам – някакъв микрофон има пред мен. Държа някаква папка, така си я държа в ляво. Аз даже не чета от нея! Защо я държа, не знам! Нещо говоря. Зад мен има някакъв видеоекран, нещо.
А.А.: Ти сама ли си там на сцената, пред публиката?
Илиана: Не. Като че ли има и други.
А.А.: Тези, които сте били на Мадара или не са свързани нещата?
Илиана: Не знам! Не знам! Някакви жени. Жени виждам. Някакви жени има около мене – нещо говорят!
А.А.: На каква тема е това, което говорите?
Илиана: Ама…, аз и сега това правя. Ама – не! Тук е различно! Много е различно!
А.А.: Но, това е работата ти – професионално където ще се развиваш – така ли?
Илиана: Това е някаква нова работа. Въпреки че, много ми прилича на сегашната, защото аз и сега пак това правя. Нали, пак говоря на някакви хора!
А.А.: Усети в каква сфера е това, което правиш!
Илиана: Космос, знание – нещо ей-такова! Нещо клоня към такава тема!
А.А.: Каква е аудиторията? Къде се намира залата?
Илиана: Не знам! Не знам къде е! Обаче, има всякакви – и млади и стари хора! И аз като им говоря съм нещо много такава – много вдъхновена! Много разпалена нещо! И ги гледам че, отначало са някакви такива тъжни, смачкани и като им говоря, и те постепенно се усмихват! Накрая са много усмихнати!
А.А.: Чудесно!
Илиана: Само че, не разбирам какво правя! – Може ли малко повече информация?
А.А.: Нека да ти подадат повече информация! Нека да те насочат в коя сфера е това и как да достигнеш до това, което сега виждаш! Коя е първата стъпка, която да те насочи натам?
Илиана: (шепти) Чакай, сега виждам друго! – Какво е това?! Какво е това? – Седя. Седнала съм, не знам, на някаква маса, някакво бюро – нещо ей-такова. Пред мен има някаква огромна, ама много огромна книга!
А.А.: Коя е тази книга?
Илиана: Не знааам! Ама много е огромна! Отворена е точно по средата… Мммм, не знам на какъв език е това! Някакви странни букви! Такива… завъртяни работи някакви! Малко…
А.А.: Огледай ги хубаво!
Илиана: Някои от буквите са от глаголицата. А други, не знам…, даже не са от човешки езици! – Някакви други езици!
А.А.: Каква е тази азбука?
Илиана: Вселенска. Така ми идва. – Вселенска! Има някакви…
А.А.: Кой ще я прочете?
Илиана: Ах, че интересно! – Аз го чета! (много изненадана) 🙂
А.А.: Разбираш ли я? Какво пише?
Илиана: Там ще го разбирам!
А.А.: Къде там?
Илиана: Когато…, когато го чета това нещо, го разбирам!
А.А.: Чудесно!
Илиана: Има много интересно нещо!
А.А.: Кое е интересно? Опиши ми го! Разкажи ми за него!
Илиана: Нали това е книгата, и има така текст! Обаче има и някакви като картинки… Пак така като снимки ли…?! – Нещо такова! Не е така неподвижен образ, ами като гледаш в него и са… като филм.
А.А.: Да! Все едно влизаш в нея – в друга реалност?!
Илиана: Самата книга ти прожектира филм. Много интересно! И всъщност, аз чета тази книга! Седнала съм и съм много съсредоточена. Чета тази книга и правя нещо… – така правя! (жестикулира) – Какво е това?! (пита себе си) Не разбирам!
А.А.: Върху кое правиш така? Над книгата ли?
Илиана: Да! Чета и ръцете ми са така! (показва с жест, наподобяващ разлистване на страници от книга)
А.А.: Разлистваш ли?
Илиана: Не. Просто седя и чета. – Лявата е така, а с дясната правя така! (отново показва същото) И като направя така…
А.А.: И какво се случва като направиш така?
Илиана: При всяко ново движение на дясната ръка така и излиза нещо такова…! (отново показва движенията на ръцете)
А.А.: Какво?
Илиана: Не знам! Като златно ей-такова, ама като светлина! Като пръчка!
А.А.: От къде излиза?
Илиана: От ръката ми! Ето при това движение нещо излиза! – Така… Пръчка!
А.А.: И къде отива, като излиза? Просто си стои така във въздуха или на някъде се насочва?
Илиана: Нее. Отива… Тръгва на някъде, ама къде отива?! – При хората отива!
А.А.: Проследи го!
Илиана: При хората! Влиза в някои хора!
А.А.: По какъв начин влиза в тях – можеш ли да наблюдаваш? – Проследи го!
Илиана: От тук! (посочва към третото око)
А.А.: През Третото око?
Илиана: Ъхъм!
А.А.: При кои хора отива?
Илиана: Които са готови.
А.А.: А кои са готови? – Какво притежават тези, които са готови?
Илиана: Повишили са си вибрацията.
А.А.: Каква трябва да е вибрацията?
Илиана: Седмо ниво. Седмо ниво?! – Какво ще рече това? Шест. Седем ми идва!
А.А.: Кое измерение е това?
Илиана: ……………. (без отговор)
А.А.: Добре, може да няма информация! Седмо ниво, добре!
Илиана: Крайната цел поне им е ясна!
А.А.: А те колко са нивата общо според това, което…? (прекъсва ме)
Илиана: Кое?
А.А.: Колко са нивата?
Илиана: Сега в момента единствено до 12 може да се говори.
А.А.: Тук на планетата?
Илиана: Да. След това вече, когато стигнем 12, ще ни бъдат отворени още 12. Те нямат ограничения! Просто не ти ги отварят всичките изведнъж!
А.А.: Добре!
Илиана: Крайната цел, крайната цел на всичко това… (спира да говори)
А.А.: Коя е?
Илиана: Бяла светлина, но в Бялата светлина излезе някаква голяма ръка – огромна! И аз я хванах с дясната ръка! А за лявата държа някой! Но, този някой, той ме е хванал с дясната ръка, а с лявата държи друг някой! Той пък е хванал друг някой…!
А.А.: Т.е., като върволичка е станало?
Илиана: Дааа! И аз, когато хванах тази голямата ръка… и тръгнахме нагоре! И Земята се развързваше…, защото ние сме я завързали!
А.А.: Как се развързваше Земята?
Илиана: Просто ние като се понесохме нагоре и тя започна да се развързва – ние сме на въжето!
А.А.: В каква посока се развързваше?
Илиана: (жестикулира)
А.А.: Обратно на часовниковата стрелка, така ли?
Илиана: Да!… Знак! Някакъв знак…! Някакъв знак…!
А.А.: Как изглежда?
Илиана: Не, аз на някой правя някакъв знак!
А.А.: Какъв знак правиш?
Илиана: Не знам, свиря на някаква тръба в момента! На някой правя знак…!
А.А.: А, тя като музикален инструмент ли е тази тръба или нещо друго?
Илиана: Да, да – музикален!
А.А.: И какво се случва?
Илиана: Излиза…, излиза… Аааа! Да! Това е!… Ъхъм!
А.А.: Какво се случва?
Илиана: Сол ключ.
А.А.: Каза, че излиза нещо от теб?
Илиана: Не, от тръбата излизаше! Излиза сол ключ. Още трябва ли да го рисувам? (въпросът е зададен към Палмира) – Не. Добре! Достатъчно! – Трябваше три пъти да го нарисувам!
А.А.: Защо?
Илиана: Нещо правя знак на някой.
А.А.: На кого правиш знак?
Илиана: Не знам!
А.А.: Виж този, към когото си изпратила този знак! Усети го! – Как изглежда? Кой е той?
Илиана: Жена. Някаква жена.
А.А.: Тя във физически образ ли е или по-скоро не?
Илиана: Тук си е! На Земята е! Нещо някакъв знак й правя, че вече съм готова, че трябва да го направим това! Някакъв план сме направили на Плеядите, там! Там сме направили някакъв план!
А.А.: Как да разпознаеш тази жена – усети я! Усети енергийния й печат! Успя ли да я видиш?
Илиана: Не е позволено! Нещо…, свързано е със свободната воля! Тя трябва… Тя има право да се откаже! Тя сама трябва да реши дали иска да дойде при мен!
А.А.: Добре! Има ли друго, което трябва да знаеш във връзка с това? Тази тръба, по която свири, по какъв начин…? (прекъсва ме)
Илиана: Нещо е свързано с тази новата работа. С новата работа. Тя трябва нещо, не знам, заедно… Нещо заедно…! Сол ключ – ние сме го избрали сол ключ като знак, защото… започваш мелодията… – петолинието със сол ключ – да засвири новата музика на душата! Затова й правя знак, че трябва да го направим!
А.А.: Дошло е времето?!
Илиана: Хой…!
А.А.: Какво за Хой?
Илиана: Той нещо й е…, някакъв знак й е направил на нея!
А.А.: Ти виждаш ли го това сега или го знаеш?
Илиана: Получавам го като информация от Него, но не знам как точно е станало! – Нещо…, тя ме е видяла с Него! Хм! Тя ме е видяла с Него?! – Не разбирам!
А.А.: Попитай! – Как се е случило това?
Илиана: Не знам, тя е била в някакво такова състояние – нещо като медитация ли, нещо такова! И тя ме е видяла заедно с Исус! С това нещо Той е искал да й обърне внимание, че аз съм нещо като пратеник! Да ми обърне внимание! Не знам! Искам, ама не ме допуска!
А.А.: Какво ще се случи, когато засвирите новата мелодия на душите си?
Илиана: Ново н
ебе и нова земя!
А.А.: За кого – за вас?
Илиана: За всички! За всички! – Защо само за нас?! – За всички! И ще ходим на Сириус! Там ще живеем! 🙂
А.А.: Кога ще ходиш на Сириус? Това ли ще е новото небе?
Илиана: Там всички ще бъдем! Това е новото! Там трябва да отидем!
А.А.: А после?
Илиана: После отиваме… Къде отиваме? – Тогава вече аз ще се върна на Тайгета.
А.А.: Тялото ли или ти ще се върнеш на планетата Тайгета?
Илиана: Аз ще се върна на Тайгета! Не знам! Това май не е важно сега!
А.А.: Добре! Има ли нещо друго, което трябва да знаеш за себе си като Неугасваща?
Илиана: Да не се плаша от тъмните!
А.А.: Какво трябва да знаеш за тях и как да освободиш страха си?
Илиана: Те са символ точно това – на тая луна! Те са!
А.А.: Защо идват?
Илиана: Защото… аз така или иначе, аз имам връзка с тях! Аз не съм нито към едните, нито към другите! Аз съм и едните, и другите! Просто някак…, ъъъм…, да не слушам тук земните глупости – нещо ей-такова! Това добро-зло… – Глупости! Пълни глупости! И да си се обичам такава, каквато съм! 🙂
А.А.: Добре. Има ли нещо друго, което трябва да си спомниш за себе си? – нека да се насочим натам сега!
Илиана: Да си вярвам! Аз не си вярвам…!
А.А.: Каква е причината за това да не си вярва Илиана? Какво ще ти помогне да превъзмогнеш това недоверие, което имаш?
Илиана: Просто да си обикна тъмнината в себе си! – Това е! Аз когато я обикна, тя вече няма да бъде тъмнина така или иначе!
А.А.: Има ли друго, което е важно да знаеш в тази връзка?
Илиана: И не всичко зависи от мен!
А.А.: Как да разпознаеш кое зависи от теб, за да вложиш там воля, търпение, сила?
Илиана: Ако знам какво да направя, значи зависи от мен! Ако не знам какво да правя, просто да го оставя! – Не зависи от мен! А аз все се обвинявам! Няма смисъл да се обвинявам! – То не зависи от мен!
А.А.: Има ли нещо друго, което душата ти иска днес да ти покаже, да ти обърне внимание…?
Илиана: Когато нещо не ми харесва, също да си го казвам!
А.А.: Как да реагираш на болката, тъгата – всичките тези неща, които идват в живота ти?
Илиана: Аз в момента нямам нищо друго какво да правя, освен да се смея! И се смея, защото съм тъжна!
А.А.: Тоест, какво трябва да знаеш за тъгата, която идва? Трябва да я приемеш, така ли?
Илиана: Аз нямам друг избор!
А.А.: Това по какъв начин се отразява на твоето физическо тяло? Нека да ти покажат!
Илиана: Става прозрачно! Както е туй в пирамидата!
А.А.: Т.е., благотворно е да изпитваш тази тъга, така ли?
Илиана: За жалост, да!
А.А.: Има ли друга информация, която е важно да посочим – за пирамидите? И това, което ще помогне на хората да осъзнаят себе си и да повишат вибрации!
Илиана: Много е важно да спрат с този егоизъм! Много е важно!
А.А.: Какво трябва да виждат в другия, за да могат да повишат вибрацията си?
Илиана: Себе си! Да виждат себе си в другия!
А.А.: Има ли друго, което искаш да питаме?
Илиана: Не.
(връщане към реалността на настоящия живот на Илиана)
/Край на регресията/